РЕШЕНИЕ
№ 1168
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330117238 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът В. Н. Б., ЕГН: **********, от
*********************************************, е предявил против Прокуратура на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на наказателно преследване срещу него, което в
последствие е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2022 г.
до окончателно им изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 14.03.2022 г. служители на Четвърто РУ на МВР-
Пловдив получили оперативна информация, че ищецът разпространява наркотици. Бил
спрян докато управлява автомобила си, като проверката с тест на място показала употреба
на амфетамин. В последствие дал и кръвна проба, като жилището му било претърсено. По
случая се образувало ДП № 73/ 2022 г. по описа на Четвърто РУ на МВР- Пловдив, за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Изготвената химическа експертиза обаче не
установила наличие на наркотични вещества в пробите, поради което ДП било прекратено с
постановление от 16.08.2022 г. Срещу лицето не било повдигнато обвинение, но въпреки
това ищецът твърди, че в случая била осъществена хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ,
приложима при прекратяване на производството поради липса на доказателства за
извършено престъпление. Ищецът претърпял освен обичайните неимуществени вреди и
1
специфични такива- при задържането му за срок от 24 часа изпитал силен страх и
притеснения, защото не употребявал наркотици, пренощуването в ареста го шокирало и му
се отразило негативно, изпитвал страх, че ще бъде обвинен в престъпление, което не е
извършил. Задържането и претърсването станали достояние до родителите му, съседите и
приятелката му, от което се притеснявал и депресирал, не можел спи, а близките му
възприели много зле ситуацията. Непосредствено преди задържането му разбрал, че
приятелката му е бременна и затова изпитвал силен страх тя да не промени отношението си
към него, а детето да се роди, докато той изтърпява наказание. Претендира обезщетение за
причинените неимуществени вреди, като определя справедлив размер на обезщетението си
от 7 000 лева. В този смисъл моли за осъждане на прокуратурата за причинените му вреди,
ведно със законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява,
но чрез пълномощника си поддържа иска, като представя допълнително и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска,
като неоснователен и недоказан. Твърди се, че отговорност по ЗОДОВ за прокуратурата
възниквала само, когато срещу лицето имало повдигнато обвинение за извършено
престъпление, а в конкретния случай ищецът не бил привлечен като обвиняем. Недопустимо
било разширително тълкуване на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, защото там
лимитивно били изброени хипотезите, при които отговарял ответникът. На следващо място,
ищецът не бил ангажирал доказателства за претърпени морални вреди от ДП. Задържането
му за срок от 24 часа било по ЗМВР, а не действие на прокуратурата, а пък претърсването
било одобрено от съда като законосъобразно извършено при условията на неотложност.
Отделно от това, ищецът имал и скорошна минала съдимост, поради което твърденията му
за накърнено добро име в обществото били абсолютно неоснователни. Алтернативно,
размерът на претендираното обезщетение бил прекомерно завишен и не съответствал на
принципа на справедливостта и установената съдебна практика. Разследването приключило
в кратък срок след получаване на химическата експертиза, а спрямо лицето нямало никаква
мярка на принуда. Моли за отхвърляне на иска или за намаляване на размера на
обезщетението. Възразява против присъждането на разноски на ищеца, защото липсвали
доказателства за това. В съдебно заседание чрез представителя си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 73/ 2022 г. по описа на Четвърто РУ на МВР- Пловдив,
пр. пр. № 2901/ 2022 г. по описа на РП- Пловдив, по което обаче ищецът не е бил привлечен
като обвиняем, като ДП е образувано на 14.03.2022 г. за престъпление по чл. 343б ал. 3 от
НК. Същото е приключило с постановление на прокуратурата от 16.08.2023 г. за
прекратяване на наказателното производство.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели,
ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 21.02.2023 г.). Св. М.В. В.- приятел на ищеца,
заявява, че бил в автомобила на ищеца, когато ги спрели цивилни полицаи. Претърсили
колата за наркотици, защото имали такива данни, след това тествали и ищеца, като пробата
2
отчела положителен резултат. Претърсили и жилището му, но и там не открили нищо. Бил
задържан за 24 часа. Направили му и кръвен тест, като в последствие се установило, че не е
употребил наркотици. След слу чая се затворил в себе си, не искал да излиза, не бил
същият човек. Св. В. Р. Б.- **** на ищеца, посочва, че **** й много тежко преживял случая,
бил задържан в ареста, в жилището им извършили претърсване, било унизително, съседите
разбрали, имало много полиция пред тях. Макар и тестът да отчел положителен резултат, в
последствие кръвната проба доказала, че **** й не употребява наркотици. По това време
приятелката му била бременна, а на ищеца била отнета книжката и не можели да ходят на
преглед, а в началото тя имала проблеми, като ползвали транспорт на други. **** й изгубил
чувството си за хумор, вече не бил толкова весел и жизнерадостен. Имало клюки по техен
адрес, някои хора дори още се съмнявали в него. По- рано срещу него пак имало такива
сигнали, бил набеден, макар че не се занимал с такива неща.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Оттук следва, че основанието за
ангажиране на отговорността на Държавата според цитираната норма не възниква тогава,
когато е образувано наказателно производство, а само тогава, когато това лице по ДП е
привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно извършено
престъпление, но в последствие наказателното производство е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от НПК в наказателното производство
прокурорът повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от
НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на
НПК. В настоящия случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, дори
не е бил свидетел и не е разпитван. От материалите по приложеното ДП е видно, че липсва
постановление за привличането му като обвиняем, като дори самото производство не е било
образувано или водено срещу някого, още по- малко пък спрямо това лице. При това
положение, не е налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ, за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни- липсва
фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от
това други действия- предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, налагане на мярка
за неотклонение и т.н. ДП е приключило без да се стигне до повдигане на обвинение,
законосъобразността на което да бъде преценена в настоящия процес. Тук е необходимо да
се посочи, че според нормата на чл. 23 ал. 1 от НПК, когато са налице съответните условия
по НПК- законен повод и достатъчно данни (както е посочено в докладната записка на
полицейския инспектор), компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно
производство. Разследващите органи обаче ще носят отговорност само, ако преценят, че
3
спрямо определено лице са събрани достатъчно данни за виновността му в извършване на
престъпление от общ характер и го привлекат по надлежния ред като обвиняем с
произтичащите от това за него неблагоприятни последици, но в последствие производството
бъде прекратено. По ДП няма данни, от които може да се направи извод, че ищецът е бил
третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата
наказателна отговорност.
Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може
да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на
незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв
характер и интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ,
т.е. те не са предмет на настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До
привличането като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма
данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК и
въпросният субект участва в производството само като свидетел (макар това дори да не
важи за ищеца тук)- като източник на доказателствени средства, въз основа на които, наред
и с останалия доказателствен материал, да се формира крайният извод за виновността му
или пък за прекратяване на производството, както е станало в настоящото ДП.
Не е допустимо нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да се тълкува разширително,
защото тук се касае за специално предвиден от законодателя ред за ангажиране на
отговорност на Държавата за вреди, причинени от незаконно обвинение. Текстът
изчерпателно изброява хипотезите, в които може да се търси отговорност от
правоохранителните органи и приложното му поле е строго ограничено. Абсолютна
предпоставка е спрямо дадено лице да бъде повдигнато обвинение по надлежния ред, а след
това производството да бъде прекратено, за да е налице незаконно обвинение. В този смисъл
доколкото специалният закон не предвижда възможност за възникване на отговорност от
Държавата в такива случаи без да е повдигнато обвинение срещу лицето, искът се явява
неоснователен.
Като допълнение, следва да се посочи, че няма спор, че по ДП спрямо ищеца са били
издадени АУАН и заповед за задържане по реда на ЗМВР, като му е било отнето и СУМПС,
но тези административни актове, издадени от орган от власт при изпълнение на възложените
му правомощия, не са били обжалвани и съответно са влезли в сила. По този начин те са се
стабилизирали като акт и доколкото по съдебен ред не е бил упражнен контрол по
отношение на тяхната незаконосъобразност, какъвто не може вече да бъде приложен в
настоящото производство, което е със съвсем различен предмет, не може да се приеме, че
съответният полицейски орган, при издаване на заповедта по ЗМВР, е действал
неправомерно, доколкото подобно нещо не е доказано. Липсата на такива
незаконосъобразни действия пък не може да обуслови ангажирането на отговорност на
Държавата в лицето на полицейските й служители, доколкото специалните предпоставки на
ЗОДОВ изискват именно това като условие. Без значение тук е обстоятелството, че
заповедта е била мотивирана със състав на престъпление, което в последствие не е доказано
4
и наказателното производство е било прекратено. Това обстоятелство е релевантно по
отношение само на повдигнатото обвинение, но такова не е повдигано спрямо ищеца, нито
пък то може да обоснове незаконност на административните актове, защото съдебният
контрол спрямо тях е предвиден да бъде самостоятелен, като едва при тяхната евентуална
отмяна би могло да се приеме, че е осъществен състав на отговорност по ЗОДОВ на
Държавата. Още повече, че в конкретния случай искът не е предявен против ОД на МВР,
като дори от тези действия на полицейските органи ищецът да е претърпял някакви вреди,
то те не могат да се претендират от ответника.
С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата претенция изцяло, на
ищецът не се дължат разноски, а пък ответникът не претендира такива, за да му бъдат
присъждани.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Б., ЕГН: **********, от
*********************************************, против Прокуратура на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на наказателно преследване срещу него по ДП № 73/ 2022
г. по описа на Четвърто РУ на МВР- Пловдив, за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, което
в последствие е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2022
г. до окончателно й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5