№ 35
гр. Шумен, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500032 по описа за 2022 година
Производство по чл.435, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 746/10.01.2022г., депозирана от Л. ПЛ. Н., против
Постановление от 30.12.2021 г. по изп.д. № 20178760101424 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. №
876, с район на действие ШОС, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Жалбоподателката – длъжник по соченото изпълнително
дело счита постановлението на ЧСИ за незаконосъобразно. Излага, че делото е образувано
по издаден в полза на „Зи-Матрикс“ АД гр. С. изпълнителен лист. На 22.04.2014 г.
постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с приложен договор за цесия
от 29.05.2014 г. с отправено искане за конституирането на „АДВ“ ООД на мястото на
досегашния взискател „Зи-Матрикс“ АД. Твърди, че цесията не й е съобщена надлежно,
поради което конституирането не е произвело действие за длъжника съгласно чл.99, ал.4
ЗЗД. След цесията първоначалният кредитор не е поддържал висящността на изпълнителния
процес. След датата 22.04.2016 г. не е подавал молби, годни да поддържат висящ
изпълнителния процес, съответно вторият кредитор дори и да е искал извършването на
изпълнителни действия те не са породили правен ефект. Това продължило до 30.12.2021 г.,
когато на длъжника било връчено уведомление за станалата цесия, заедно с
постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното дело. Предвид изложеното
моли съдът да отмени постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното дело и
да задължи ЧСИ да го прекрати, поради перемпция, настъпила в периода 22.04.2014 г. –
22.04.20216 г. и след това.
1
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпил отговор на жалбата от взискателя „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. С., действащо чрез пълномощника си юриск. Б.Р., в който
взема становище за неоснователност на същата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по законосъобразността на обжалваното
действие, в които взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна – длъжник в изпълнителното
производство, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
допустима. Разгледана по същество, съдът същата, че същата е неоснователна, поради
следното:
Приложеното копие на изп. дело № 20178760401424 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. №
786, с район на действие района на ШОС, е образувано на 09.08.2012 г. по молба на
взискателя „Зи-Метрикс“ АД гр. С., чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“
ООД /по чл.26 ТЗ/, срещу длъжника Л. ПЛ. Н., въз основа на приложен изпълнителен лист
от 16.07.2012 г. издаден по ч.гр.д.№ 2003/2012 г. на ШРС. Първоначално изпълнителното
дело е образувано под № 1343/2012 г. по описа на ЧСИ А.Т., след което прехвърлено при
ЧСИ Д. З., под № 20178760401424.
С молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал ЧСИ да
наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Покана за доброволно изпълнение
е връчена на длъжника на 14.08.2012 г.
След направени справки ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Мистрал Холидейс“
на 13.08.2012 г. Запорно съобщение е връчено и до „Бора 54 ООД на 14.02.2013 г. от
където е отговорено, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено.
Следваща молба за налагане на запора на трудовото възнаграждение на длъжника
след съответна справка за трудови договори е депозирана от „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, като пълномощник на взискателя „Зи-Метрикс“ АД на 03.04.2013 г На
18.07.2013 г. е изпратено запорно съобщение до „Пауертен – България“ ООД. Молба от
взискателя, чрез пълномощника „АДВ“ ООД за опис на движимо имущество в дома на
длъжника е депозирана на 07.02.2014 г. Длъжникът е уведомен за описа на 15.02.2014 г. На
22.04.2014 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с която
представят договор за цесия от 29.05.2014 г., сключен с взискателя „Зи-Метрикс“ АД,
извадка от Приложение № 1 към същия, където са описани длъжниците, съответно
вземанията /длъжникът Н. е под № 161/, с искане цесионера да бъде конституиран като
взискател по делото на мястото на досегашния взискател /цедент/. На молбата е поставена
резолюция за конституирането на цесионера, /без посочена дата/. Към молбата липсват
доказателства за връчването на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.
В кориците на делото се намира пълномощно на цесионера да съобщи на длъжниците
за прехвърленото вземане по договора за цесия от 29.05.2014 г. и уведомително писмо до
длъжника Л. ПЛ. Н. /л.186-188/, но липсват доказателства за връчване на уведомлението.
Видно от приложено копие на плик, с известие за доставяре – обр. разписка, изпратено от
2
„АДВ“ до длъжника Л.П. Никилова, върху плика е поставен от „Български пощи“ ЕАД на
който е отразено, че писмото е непотърсено /л.99/.
Съобщение за цесията е изпратено до длъжника и от ЧСИ А.Т. на 25.08.2014 г., но
също липсват доказателства да е надлежно връчено на длъжника. На съобщението е
посочено, че е залепено уведомление, но такова липсва по делото.
След конституирането му по делото като взискател молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, с искане за налагане на запор на трудово възнаграждение е подадена на
13.02.2015 г. Изпратено е запорно съобщение до „Стойинвест Груп БГ“ ЕООД – получено
на 18.02.2015 г. На 20.02.2015 г. дружеството е отговорило, че признават за основателно
вземането, върху което е наложен запор. Впоследствие на 20.05.2015 г. са уведомили ЧСИ за
прекратяване на трудовото правоотношение с длъжника, считано от 01.04.2015 г.
На 03.06.2015 г. е връчено запорно съобщение до „Мандарин – МН“ ООД., които на
11.06.2015 г. са депозирали отговорил, че признават вземането, върху което е наложен
запора. Впоследствие на 08.08.2015 г. са уведомили ЧСИ, че трудовият договор с длъжника
е прекратен, считано от 01.10.2015 г.
Следваща молба, с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, след
съответна справка от „АДВ“ ЕАД са депозирали на 13.10.2016 г.
На 11.01.2017 г. „АДВ“ ЕАД са депозирали молба за продължаване на изпълнителните
действия от ЧСИ Д. З., а на 16.03.2017 г. молба за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, след съответна справка. Въз основа на молбата ЧСИ е връчил запорно
съобщение на 16.06.2017 г. на „Боб Тони“ ООД. Депозиран е отговор от последното, че
лицето не работи във фирмата.
На 14.03.2018 г. е депозирана отново молба за налагане запор на банкова сметка, след
съответна справка. Изпратено е запорно съобщение, получено на 25.03.2018 г. от
„Централна кооперативна банка“ АД. Наложен е запор и на трудовото възнаграждение на
длъжника в „Сироко“ ООД на 02.04.2018 г. На до длъжника е изпратено съобщение за
наложените запори, като е залепено уведомление.
Следваща молба от „АДВ“ ЕАД за налагане запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника е подадена на 26.09.2019 г., следва запорно съобщение до „Агар Строй“ –
връчено на 28.10.2019 г. На длъжника е изпратено съобщение за запора, чрез залепване на
уведомление.
Следваща молба от „ЕАД“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
в случай на открити трудови договори е депозирана на 16.11.2020 г. Молба, с искане за
налагане на запор на една банкова сметка е депозирана на 13.05.2021 г. Запорно съобщение
до „Първа инвестиционна банка“ АД е връчено на 21.05.2021 г.
На 07.07.2021 г. от длъжника, чрез пълномощника адв. Н.Р. от ВАК е постъпила
молба за предоставяне на справка по изпълнителното дело, а на 23.07.2021 г. молба за копия
от документи.
3
На 27.10.2021 г. „АДВ“ АД отново е депозирало молба за запор на банкова сметка
след справка и в случай на новооткрита такава. Връчено е запорно съобщение до „Алианц
Банк българия“ АД на 12.11.2021 г., съответно съгласно чл.508 ГПК е постъпил отговор от
банката за налична сметка, но липса на авоар.
На 02.12.2021 е постъпила молба от длъжника до ЧСИ с искане за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Молбата е
изпратена до взискателя за становище, съответно от същият е депозирано такова на
10.12.2021г. и допълнение на становището от 17.12.2021 г.
Уведомление за станалата цесия е връчено на длъжника Л.Н. от ЧСИ Д. З. на
посочена от ней електронна поща на 30.12.2021 г. На същата дата – 30.12.2021 г., по
молбата на длъжника ЧСИ е постановил атакувания отказ да прекрати изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В постановлението са изложени мотиви, че при преглед
на делото не е констатирана настъпила перемпция, тъй като регулярно са постъпвали молби
и са предприемани изпълнителни действия по делото. Съобщение за постановлението е
изпратено на ел.поща на длъжника на същата дата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК изрично е регламентирано правото на
длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение. Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на длъжника Л.
ПЛ. Н. против отказа на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ, постановен по изп. дело №
20178760401424 да прекрати изпълнителното дело, поради липса на предпоставките,
предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно мотивите към
т.10 от ТР №2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителните действия,
годни да прекъснат давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети лице, като изброяването е неизчерпателно. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти, т.е. актът, с който съдебният изпълнител прекратява изпълнителното
4
производство на това основание има декларативен характер. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
В случая по същество се твърди, че след 22.04.2014 г., когато по изп. дело е постъпила
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ООД с приложен към нея договор за цесия от
29.05.2014 г., между нея и „Зи-Метрикс“ АД и в продължение на две години след това – до
22.04.2016 т. не са постъпвали молби за изпълнителни действия от първоначалния кредитор
„Зи-Метрикс“ АД. Тъй като длъжникът не е бил уведомен за станалата цесия, то по
отношение на него предприетите от „АДВ“ ООД изпълнителни действия, считано от датата
на сключения договор за цесия до 30.12.2021 г. /датата на уведомяването от ЧСИ/, цесията
не е породила правния си ефект.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод на жалбоподателя. Разпоредбата на
чл.429 ГПК урежда въпроса кои лица могат да бъдат субекти на изпълнителното
производство. Извън хипотезата, при която е необходимо легитимираните по изпълнителния
лист лица да съответстват на страните по изпълнителното дело, законодателят е предвидил
възможност и за частните и универсални правоприемници на взискателя да се конституират
в производството. Сключването на договор за цесия е частно правоприемство, по силата на
което взискателят, посочен в изпълнителния лист /цедент/ бива заменен от приобретателя на
вземането /цесионер/. Правоприемството може да настъпи и в хода на вече започнало
изпълнение.
Съгласно трайната съдебна практика за осъществяване правните последици на
договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера. Със
сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера /Решение №
150 от 26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. на ВКС; Решение № 243 от 06.08.2017 год. по
т.д. № 3501/2015 год. на ВКС; Решение № 239/15.05.2018 год. по т.д. № 986/2017 год. на
ВКС и др./. Т.е. от датата на сключване на процесния договор за цесия на 29.05.2014 г.
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД е станала кредитор на лицето, посочено в
изпълнителния лист.
За да възникне това качество за цесионера не е необходимо да се извърши
уведомяване на длъжника по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Непротиворечиво в практиката на Върховния
съд се възприема, че уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав на
договора за прехвърляне на вземания /така Решение № 40/ 13.05.2010 год. по т.д. № 566/2009
год. на ВКС; Определение № 719 от 10.10.2012 год. по т.д. № 173/2012 год. на ВКС/. Нещо
повече, надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършената
цесия не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорността за погасяването му /Решение № 209 от 28.11.2018 год. на ВКС по т.д. №
5
2530/2017 год./.
По силата на чл.429, ал.1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени
доказателства. Органът по принудителното изпълнение трябва да извърши проверка на
договора за прехвърляне на вземания, чрез която да прецени дали взискателят е цедент и
дали искащият присъединяване е цесионер; дали вземането, предмет на договора е
идентично с вземането по изпълнителния лист, съответно дали е прехвърлено, тъй като в
цесията може да има отлагателни условия или др. обстоятелства, поради които към момента
на представяне на договора пред съдебния изпълнител, последният да не е породил
действието си между страните.
В случая „Агенция за събиране на вземанията“ ООД е представила на съдебния
изпълнител цесионния договор, извадка от приложение № 1, в което са описани
прехвърлените от цедента вземания, а вземането към длъжника фигурира под № 161 от
списъка. По изпълнителното дело е приложено и уведомление до длъжника по чл.99, ал.3
ЗЗД, за което действително липсват доказателства за връчването му. Няма спор, доколкото
от жалбоподателя не са навеждани твърдения в обратния смисъл, че вземането предмет на
процесния договор за цесия е вземането, посочено в изпълнителния лист.
Предвид изложеното, представените писмени доказателства са напълно достатъчни,
за да възникне в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД правото да иска
извършването на изпълнителни действия по отношение на длъжника по изпълнителния
лист, а съдебния изпълнител правилно и законосъобразно е конституирал цесионера като
взискател и е предприел исканите от него изпълнителни действия.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тъй като извършената цесия не
е била доведена до знанието му, то конституирането на „Агенция за събиране на вземания“
ООД като взискател и извършените впоследствие изпълнителни действия не прекъсват
давността. Както са посочи по-горе, уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с
погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването /в този см.
Решение № 16 от 04.02.2016 год. по гр.д. № 5788/2015 год.; Решение № 404 от 12.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IV г. о., ГК/. Няма данни по делото да са извършвани
плащания към предишния кредитор, а и такива оплаквания не са правени, още повече, че
при образувано изпълнително производство длъжникът, респ. третото задължено лице, е
длъжен да прави плащанията по сметката на ЧСИ.
От данните по делото е видно, че след конституиране на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД като взискател /22.04.2014 г./, последният е подавал всяка година молби, с
които е искал от ЧСИ извършването на изпълнителни действия – налагане на запор на
трудовото възнаграждение, запор на банкови сметки, съответно от ЧСИ са предприемани
такива действия. Последната молба, депозирана от „АДВ“ ЕАД е от 27.10.2021 г. за налагане
на запор на банкова сметка. Въз основа на нея /след направена справка/ ЧСИ е изпратил
запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД, получено на 12.11.2021 г., съответно,
6
съгласно чл.508 ГПК е депозиран отговор от третото задължено лице, че е налична такава
сметка, но по нея липсва авоар.
Началото на 2-годишния срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече от
датата на последното валидно изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя,
като изява на волята му да упражнява правото си. Наложила се е трайната съдебна практика,
че всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от
динамичния фактически състав на предвидения в закона способ, опровергава презумираното
му бездействие – такива са исканията за налагане на запор, възбрана, за извършване на опис
и др. Всяко искане за извършване на валидно същинско изпълнително действие прекъсва
преклузията, независимо, че не е извършено. В случая както се посочи по-горе след 2014 г.
ежегодно са депозирани молби, с искания за налагане на запор върху трудово
възнаграждение и банкови сметки, поради което не е изтекъл предвидения в чл.433, ал.1, т.8
ГПК 2- годишен преклузивен срок и не е настъпила твърдяната от жалбоподателя
„перемпция“. Взискателят не се е дезинтересирал от изпълнителното производство, както
твърди жалбоподателят, а е демонстрирал активно поведение като е подавал множество
молби, в които е сочил изпълнителни способи, годни да прекъснат преклузията.
Предвид изложеното правилно и законосъорбазно съдебният изпълнител е постановил
атакувания отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на
предпоставките, уредени в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В този смисъл жалбата против същия се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 746/10.01.2022г., депозирана от Л. ПЛ. Н.с
ЕГН ********** , против Постановление от 30.12.2021 г. по изп.д. № 20178760101424 по
описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876, с район на действие ШОС, с което е постановен отказ да
бъде прекратено изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7