РЕШЕНИЕ
№
477
гр. Пловдив, 12.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа въззивно гражданско дело № 189/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр.
състав, докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца в
първоинстанционното производство А.И.Г., ЕГН ********** с адрес ***, чрез
пълномощник адв. Д.Е.,***.
Обжалва се Решение № 3983/ 22.11.2018г.,
постановено по гр. д. № 10245/ 2017г. по описа на Районен съд- Пловдив, в
частта, с която e отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва, за разликата над сумата от 32.45 лв., до пълния
претендиран размер от 409.08 лв., за
времето от 09.01.2016 г. до
21.05.2017 г; както и в частта, с
която се отхвърля предявения от А.И.Г. против С.И.Г., иск за заплащане на
½ от стойността на подобрения в
собствения на С.И.Г. апартамент, находящ се в гр. П., Ж. К. *** както следва:
а/
в детската стая - м.юли 2005 г. - поставена топлоизолация с минерална вата на
две от стените и тавана: стените са с размери 2,60 х 3,30 всяка от тях, а
тавана -3,3x3,3 м; гипс картон и профили, поставяне на тапети, сменена е
старата дървена дограма на прозореца с нова ПЕЩ дограма- стойността на
материалите и труда била 1000 лв. за топлоизолацията и 600 лв. дограмата;
в/
в кухнята- м.септември 2009 г. - поставена топлоизолация на две стени и таван:
стените са с размери 2,60 на 2,80 , 2,60 х 2,70 и таван 2,8x2,70;
топлоизолацията е с минерална вата, профили и гипскартон, боядисване, сменена е
старата дървена дограма с нова ПВЦ дограма. Стойността на материалите и труда
възлязла на 800 лв. за изолацията и 400 лв. за дограмата.
г/
в двата коридора- месец юли 2010 г. - поставен бежов теракота на пода, размери
1,20 х 3,60 и 1,20 х 5 м. Стойността на материалите и труда била 300 лв.
д/
В банята- август 2012 г. - пълен ремонт. Направена била изолация на всички
стени и таван с минерална вата, профили и гипс картон; стените са с размери
2,40x1,70; 2.00x1,90; 2,40x1,70, 2,40x1,70, таван-1,70x1,70. облицована е с
нови плочки от пода до тавана, плочки на пода, монтирани са нови моноблок,
мивка, огледало, нова алуминиева врата, нов бойлер. Средствата, вложени в
ремонта на банята били 2200 лв., в т.ч. 2000 лв. за банята и 200 лв. за
вратата.
е/
Хол- м.декември 2013 г. - вътрешна топлоизолация на стена и таван-2,60x3,50 и
3,50 х4,90, с пресован стиропор, мрежа, шпакловка, поставяне на тапети; сменена
била старата дограма и вратата към балкона с нова ПВЦ.
всички
на стойност 6 400 лева, или ½ от тях
- сума в размер на 3 200
лева, с която С.И.Г. се е обогатила, за сметка на А.И.Г. като неоснователен и
недоказан, ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването
на исковата молба - 03.07.2017г. до
окончателното и изплащане.
Решението
в частта, с която е осъдена С.И.Г. да заплати в полза на А.И.Г. сумата от 2 711,70
лв., която представлява ½ от получената сума в общ размер на
5 423.40 лева, с която С.И.Г. се е
обогатила от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по
тотална щета № 4704151553805 при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за
съсобствения на страните лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба – 03.07.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
32.45 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва
за периода от 22.05.2017г. до 03.07.2017г., не е обжалвано и като такова е
влязло в законна сила.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния
закон и необоснованост на решението в обжалваните части. По отношение на
частта, в която решението се обжалва за разликата между присъдената и
претендирана лихва за забава върху половината от обезщетението, получено от
ответницата за погиналия на страните общ автомобил се излага се оплакване, че
първоинстанционният съд неправилно е
приел, че по време на брака няма обособени дялове от общата собственост, поради
което и няма и оформени дялове и по отношение на паричното обезщетение, от
което мотивира извод, че паричното обезщетение, докато бракът не е прекратен с
развод все още е неизискуемо. В тази връзка се излагат съображения, че
неделимостта на СИО касае само и
единствено неделимост на правата върху вещи, но не и върху паричните вземания,
от което се мотивира според жалбоподателя извод, че паричното вземане е
изискуемо от деня, следващ този в който само единият от съпрузите е получил
пълния размер на паричното обезщетение на погиналата обща вещ - в случая от 9.01. 2016 г. По отношение на
решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на половината от
стойността на извършените подобрения в апартамента, индивидуална собственост на
ответницата, подробно описани в исковата молба,
в общ размер от 3200 лв., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд е изложил в
мотивите си съображения относно нравствения дълг, които съображения и която
хипотеза е неотносима към настоящия казус и към настоящата фактическа
обстановка. Същевременно и наред с това се оспорва като неправилен извода на
съда, че исковете са неоснователни, тъй като по делото няма нито едно пряко
доказателство, което да сочи, че претендираните подобрения и ремонтни дейности
са били извършени единствено и лично от ищеца и респективно ответницата не е
участвала нито със средства, нито с труд за тях. Излагат се доводи, че съдът
неправилно приема, че влагането на общи средства в подобренията на имот на единия съпруг изначално лишава другия
от правото му да претендира по реда на неоснователното обогатяване за
изравняване на икономическото неравенство и в тази връзка се развива тезата, че
след като подобренията съществуват към деня на завеждане на исковата молба и
същите реално са повишили стойността на имота,
индивидуална собственост на единия съпруг, то няма причина на другия
съпруг да бъде отказано възстановяване на по-малката от двете стойности между
увеличената стойност на имота и разходите, вложени в извършените подобрения,
както и че общността на вложените в ремонта парични средства има значение само
за размера на претенцията, но не и по отношение на нейната основателност, като
се сочи, че в настоящия случай именно по тези съображения ищецът претендира
половината от вложените разходи, а не тяхната пълна стойност. Въз основа на
изложеното в жалбата се иска решението в обжалваната част да бъде отменено,
като бъде постановено друго, с което ответницата бъде осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, за разликата над сумата от 32.45 лв., до
пълния претендиран размер от 409.08 лв.,
за времето от 09.01.2016 г. до
21.05.2017 г., в размер на 376.63 лв., както и ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 3200 лв., представляваща половината от
вложените разходи за подобренията на
жилището, индивидуална собственост на ответницата, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от
завеждане на делото до окончателното изплащане на дължимото. Направено е искане
за отмяна на решението в частта за разноските
като законна последица от изхода на делото, във връзка с уважаване на
исковата претенция във въззивното производство.
Постъпил е отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемата страна С.И.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.
Л.Д., със съдебен адрес ***, офис *, с който жалбата се оспорва като
неоснователна по изложени в отговора съображения. Въз основа на изложеното се
иска жалбата да се остави без уважение, а решението в обжалваните части да се
потвърди.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваните
части. При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни
норми при постановяването му, които съдът е длъжен да коригира и без да
има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР 1/2013 ОСГТК, и при
проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски
окръжен съд намира следното:
По иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата,
която представлява половината от общо полученото от застрахователя обезщетение
за погиването на съсобствен на страните автомобил.
Безспорно е, че ответницата е получила
застрахователното обезщетение в пълен размер, като половината от същото е
дължимо на ищеца, предвид и на което искът за заплащане на сумата от 2711,70
лв. е уважен и решението в тази част
като необжалвано е влязло в сила.
За да изпадне в забава ответницата по
отношение на дължимата на ищеца ½ от полученото застрахователно
обезщетение, е необходимо същата да бъде поканена, тъй като в настоящата
хипотеза приложение намира разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД. Не намира опора в
закона поддържаната от жалбоподателя теза, че ответницата е изпаднала в забава
от деня, следващ получаването на застрахователното обезщетение. Когато няма
определен ден за изпълнение, каквато е настоящата хипотеза, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
От данните по делото се установява, че
жалбоподателят- ищец е отправил нотариална покана към ответницата за заплащане
на половината от полученото застрахователно обезщетение за погиналия съсобствен
автомобил, която е получена от последната на 21.04.2017г. С поканата е
предоставен на ответницата срок за изпълнение – един месец от получаването на
поканата, който срок съответно е изтекъл на 21.05.2017г. Следователно
ответницата е изпаднала в забава считано от 22.05.2017г., с оглед на което
искът се явява основателен за периода 22.05.2017г. – 03.07.2017г., за
присъдената от първоинстанционния съд сума в размер от 32,45 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер и период исковата претенция е
неоснователна. Предвид на изложеното решението в частта, с която е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за забава за разликата над сумата от 32.45
лв., до пълния претендиран размер от
409.08 лв., за времето от 09.01.2016
г. до 21.05.2017 г., е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователно
обогатяване поради направените от ищеца подобрения в собственото на ответницата
жилище.
Предявеният от ищеца иск за неоснователно
обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД е допустим, тъй като по делото е безспорно
установено, че процесният недвижим имот е бил семейно жилище по смисъла на СК
на страните, като същият е изключителна собственост на ответницата, поради
което за направените в имота по време на брака подобрения, ищецът не разполага
с друг иск, с който да търси вложените от него средства. Тъй като жилището е
изключителна собственост на ответницата, то направените в него по време на
брака подобрения, по силата на приращението по чл.92 ЗС са станали нейна
изключителна собственост и са увеличили стойността на имота, за което за ищеца
е налице основание да претендира от ответницата да му заплати сумата, с която
последната се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца. В настоящия
случай отношенията между страните във връзка със заплащане на подобренията
следва да се уредят по правилата на чл.61 ЗЗД, тъй като при извършването на
подобренията ищецът е бил държател на жилището – съпруг на собственицата и като
такъв е извършвал подобренията, с нейното знание и съгласие, но и в собствен
интерес (като обитател на жилището да си осигури удобства и комфорт за
живеене), което обосновава хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, съгласно която в този
случай заинтересованият отговаря само до размера обогатяването си.
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи вида и стойността на твърдените от него ремонти работи, в сочения
процесен период, и които ремонти да са извършени със семейни средства или с
лично негови такива.
Обстоятелството, че подобренията в имот, изключителна
собственост само на единия съпруг, са извършени с общи на двамата съпрузи
средства, не обосновава извод, че не е налице неоснователно обогатяване на
съпруга собственик за сметка на обедняването на съпруга несобственик. В тази
хипотеза произходът на вложените средства – общи на двамата съпрузи, обосновава
правото на съпруга несобственик на половината от по- малката от двете стойности
между увеличената стойност на имота и разходите, вложени в извършените подобрения.
Отделните претенции за извършени подобрения в
процесното жилище са конкретизирани по вид, обем и стойност в исковата молба,
както и е посочен периодът на тяхното извършване.
Ответницата не оспорва извършените в жилището
подобрения, не възразява, че описаните ремонтни работи не са извършени.
Конкретни възражения в тази насока, като бъдат оспорени конкретно по вид и обем
описаните в исковата молба ремонти от ответницата не са направени с нито един
от депозираните по делото отговор на исковата молба. Отделно от това следва да
се посочи, че с отговора на исковата молба, депозиран на 28.08.2017г.,
ответницата заявява, че ремонтите са извършени с общи средства.
По делото е прието заключението на в. л. Д. М.
по допусната СТЕ, което не е оспорено от страните и което заключение настоящият
състав кредитира като обективно и компетентно изготвено, в отговор на
поставената задача. Съгласно заключението са остойностени извършените в имота
ремонтни работи и подобрения, които вещото лице след оглед на място е
констатирало да са извършени. От заключението на вещото лице се установява
безспорно извършените в имота подобрения, които съществуват и към настоящия
момент и които съответстват на описаните в исковата молба, с изключение на
претенцията за поставен теракот в коридора на жилището, което вещото лице не е
констатирало при огледа и съответно не е включило в изчислената стойност на
извършените подобрения.
Извършването на ремонти дейности се
установява и от показанията на св. С. Г., чиито показания настоящата инстанция
кредитира като конкретни, логични и непротиворечиви и които почиват на
непосредствените впечатления на свидетелката от живота на страните, докато
последните са били в брак и са живели заедно. От показанията на свидетелката се
установява също така, че вложените за ремонтите средства са били общи на
двамата съпрузи, както и че докато родителите на ответницата са били
собственици на жилището, същите не са се противопоставили на извършването им.
От показанията на св. Г. се установява, че
всички подобрения в жилището са правени по общо съгласие на страните, както и
със знанието и съгласието на родителите на ответницата, докато последните са
били собственици на имота. Установява се безспорно, че жилището е било общо
семейно жилище на страните до прекратяването на брака им, което обстоятелство
поначало не е спорно между тях.
Показанията на св. А. В. не мотивират извод в
обратна насока относно извършването на ремонтите в жилището и произхода на
средствата за тях, а именно ремонтите да са извършени с лични средства на ответницата.
Напротив, в показанията си този свидетел сочи, че му е известно да са
извършвани ремонти, докато ищецът и ответницата са живели заедно, че е правена
вътрешна топлоизолация на спалнята и ремонт на банята. Твърдението на свидетеля , че ответницата е работела във фирма
за строителни материали и с ищеца са използвали бракувани стоки, както и че неин
колега е извършвал ремонта извън работно време и в почивните дни не водят до
извод, че в ремонтните работи не са вложени общи семейни средства.
Неоснователно е възражението за погасяване на
иска по давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл.115, б „в“ ЗЗД между
съпрузи давност не тече, с оглед на което в настоящия случай началният момент
на давността е влизане в сила решението за прекратяване на брака между страните
– 31.03.2017г. Следователно към датата на депозиране на исковата молба –
03.07.2017г. петгодишният давностен срок не е изтекъл.
Неоснователно е и възражението, че
ответницата не е материално легитимирана страна по иска, тъй като по време на
извършване на подобренията собственици на жилището са нейните родители. Действително през по-голямата част от
процесния период собственици на жилището са родителите на ответницата, като
същите са прехвърлили правото на собственост на последната по силата на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 164/ 04.12.2012г., т.ІV, рег. №
9413, дело № 764/ 2012г., на нотариус Адела Кац с район на действие Районен
съд- Пловдив, вписан в СВ-Пловдив акт № 148, т.84, д. № 15346/ 12г. С оглед на
това, че сделката е безвъзмездна, то именно ответницата като последващ
собственик на жилището, се явява и обогатилото се от извършените подобрения
лице, тъй като същите увеличават стойността на собствения й имот.
В признатите подобрения – с оглед
действително установеното извършване на СМР, произхода на средствата за ремонта
(семейни средства), както и че извършените ремонти работи се окачествяват като
необходими и полезни разноски се включват следните извършени ремонти работи: 1/
детската стая, м.юли 2005 г., поставена топлоизолация с минерална вата на две
от стените и тавана: гипс картон и профили, поставяне на тапети, подмяна на
дървена дограма на прозореца с нова ПЕЩ дограма; 2/кухня, м.септември 2009 г.,
поставена топлоизолация с минерална вата, профили и гипскартон на две стени и
таван; боядисване, подмяна на дървена дограма с нова ПВЦ дограма; 3/ баня,
август 2012 г., направа на изолация на всички стени и таван с минерална вата,
профили и гипс картон; облицовка с нови плочки на стените, плочки на пода,
монтаж на нови моноблок, мивка, огледало, нова алуминиева врата, нов бойлер; 4/
хол, м.декември 2013 г., вътрешна топлоизолация на стена и таван с пресован
стиропор, мрежа, шпакловка, поставяне на тапети; смяна на стара дограма и вратата
към балкона с нова ПВЦ. Така описаните подобрения са довели до увеличаване
стойността на жилището, индивидуална собственост на ответницата. Съгласно
заключението на вещото лице увеличената
стойност на процесното жилище поради извършените в него подобрения възлиза на
сумата от 7968 лв.
Тъй като процесните подобрения са извършени
със семейни средства, ищецът има право на една втора от увеличената стойност на
имота в резултат на извършените подобрения – в размер на 3984 лв. Следа да бъде
съобразено, че исковата претенция е за сумата от 3200 лв. и съответно до този
размер може да бъде присъдено обезщетението за неоснователно обогатяване, като
до посочения размер претенцията се явява основателна и доказана.
Неоснователно е релевираното от ответницата
възражение за прихващане със сумата от 5400 лв., представляваща обезщетение за
ползване на процесното жилище от ищеца, за периода месец юли 2015г. до месец
януари 2017г., тъй като през процесния период бракът между страните не е бил
прекратен и жилището е било семейно жилище по смисъла на СК. През този период
ищецът има правото да живее и ползва процесното жилище, независимо че същото е
индивидуална собственост на ответницата, тъй като жилището е семейно такова на
страните, което е било обитавано освен от ищеца и от родените от брака между
страните деца.
Ето защо, обжалваното решение в частта
относно иска по чл.59 ЗЗД за направените подобрения в собственото на
ответницата жилище се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено,
като бъде постановено друго такова, с което исковата претенция следва да бъде
уважено в пълния претендиран размер.
В частта за разноските.
С оглед изхода на делото - поради частична
основателност на въззивната жалба и предвид заявената претенция за присъждане
на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на страните
следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност с уважената, респ.
отхвърлената част от исковата претенция, както за настоящата инстанция, така и за
производството пред районния съд.
За първоинстанционното производство на ищеца
с оглед уважената част от исковата претенция следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 1308,48 лв., с оглед на което ответницата следва да бъде осъдена да
заплати допълнително сумата от 389,94 лв. разноски за първоинстанционното
производство. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция на ответницата
за първоинстанционното производство се дължат разноски в размер на 72 лв., с
оглед на което решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски
на ответницата за разликата над сумата от 72 лв. до присъдения размер от 763,97
лв. следва да бъде отменено.
За въззивното производство на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност в размер на 79,21 лв.
(представени са доказателства само за заплатена държавна такса).
Въззиваемата претендира за въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от
жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, като същото следва
да бъде редуцирано до сумата от 480,36лв., съобразно с предвидените размери на
адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на това на
въззиваемата следва ад бъдат присъдени по съразмерност разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 52,84 лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 3983/ 22.11.2018г., постановено по гр. д. № 10245/ 2017г. по описа на
Районен съд- Пловдив, в частта, с която
е отхвърлен предявеният от А.И.Г., ЕГН **********, против С.И.Г., ЕГН **********,
иск за заплащане на ½ от стойността на подобрения в собствения на С.И.Г.
апартамент, находящ се в гр. П., Ж. К. ***, както и в частта, с която А.И.Г., ЕГН **********, е осъден да
заплати на С.И.Г., ЕГН **********, разноски за разликата над сумата от 72 лв.
до присъдения размер от 763,97 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.И.Г., ЕГН
********** с адрес ***, сумата от 3200
/три хиляди и двеста/ лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в увеличената стойност на недвижим имот – бивше
семейно жилище, собственост на ответницата, находящо се в гр. П., ж.к. ***, в
резултат на извършени в същото подобрения, за периода месец юли 2005г. – месец
декември 2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 03.07.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 3983/ 22.11.2018г., постановено по гр. д. № 10245/ 2017г. по описа на Районен
съд- Пловдив, в частта, с която e отхвърлен предявения от А.И.Г., ЕГН **********, против
С.И.Г., ЕГН **********, иск за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва, за разликата над сумата от 32.45 лв.,
до пълния претендиран размер от 409.08
лв., за времето от 09.01.2016 г. до
21.05.2017 г., както и в частта,
с която А.И.Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на С.И.Г., ЕГН **********,
сумата от 72 лв., представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА С.И.Г.
с ЕГН ********** ***, да заплати на А.И.Г., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 79,21 лв., представляваща разноски за производството по в. гр. д. № 189/
2019г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, както и допълнително сумата от
389,94 лв., разноски за производството по гр. д. № 10245/ 2017г. по описа на
Районен съд- гр.Пловдив.
ОСЪЖДА А.И.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на С.И.Г. с ЕГН ********** ***, сумата
от 52,84 лв., представляваща разноски за производството по в. гр. д. № 189/
2019г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.