РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Разград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 166 от 27.10.2022 г. постановено по гражданско дело №
20223320100343 по описа за 2022 година на РС – Кубрат, съдът е постановил
следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Р. Ш., ЕГН ********** с пост.
адрес *** не дължи на "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от
С. Н. Т., сумата 476.98 лева (четиристотин седемдесет и шест лева,
деветдесет и осем ст.) – представляваща неустойка по Договор за
потребителски кредит № 736191/23.09.2021 г. поради нищожност на
клаузата съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и отхвърля иска в останалата част
до предявения размер от 929.59 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от
С. Н. Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Л. Р. Ш., ЕГН
********** с пост. адрес *** сумата 333.50 лева (триста тридесет и три
лева, петдесет ст.) – разноски по производството съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Л. Р. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** , на основание
1
чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б,
представлявано от С. Н. Т. сумата 147.00 лева (сто четиридесет и седем
лева, нула ст.) – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Недоволен от това решение, в ЧАСТТА, В КОЯТО ИСКА Е
ОТХВЪРЛЕН и ищецът е осъден да заплати разноски, останал Л. Р. Ш., който
го обжалва, чрез пълномощника си адвокат С. Ю. С. от АК – Разград. Намира
решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на
материалния закон, необосновано, противоречащо на събрания
доказателствен материал и на опитните правила. Сочи, че ищецът е платил
сумата от 1 191.37 лв., че общата сума по договора е 1 372.37 лв., сумата от
476.89 лв. е неустойка, която не се дължи поради нищожност на клаузата
съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП. Твърди, че ищецът е погасил изцяло задълженията
си по процесния договор за потребителски кредит, поради което и няма
задължения по същия. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено
и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат
уважени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна - „Стик
кредит“ АД, не е депозиран отговор.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваване,
въззивникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат С. Ю. С. от АК
– Разград, който поддържа жалбата излага подробни съображения и
претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваване, за
въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й адвокат Х.
М. Н. от АК – Шумен депозира писмена молба, с която моли делото да бъде
разгледано в негово отсъствие. Оспорва въззивната жалба и моли решението
в обжалваната част да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
Разградски окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сума в размер на 929.59 лева представляваща остатък по
договор за кредит № 736191/23.09.2021 г.
Пръвоинстанционното решение се обжалва само в отхвърлителната
част и частта за разноските, с която на жалбоподателя не са присъдени изцяло
сторените разноски и същият е осъден да заплати разноски на насрещната
страна. В частта, с която искът е уважен решението като необжалвано е
влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на
противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата състав намира, първоинстанционното решение за валидно,
а в обжалваната му част е допустимо, но неправилно.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя приетата от
първоинстанцинонния съд фактическа обстановка, както и правните изводи,
че договорената неустойка по чл. 27 от договора за кредит е нищожна, поради
което на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. Въззивния съд обаче, не споделя правните изводи на първата инстанция
за неоснователност на исковата претенция за сумата от 452.61 лв.,
представляваща разликата над уважения размер от 476.98 до пълния предявен
размер на иска от 929.59 лв.
Разградският окръжен съд, след преценка по реда на въззивното
производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 23.09.2021 г. ищецът е кандидатствал за отпускане и получаване на
потребителски кредит на сайта на ищеца с адрес www.stikcredit.bg, като е
попълнил личните си данни в регистрационната форма за кандидатстване,
който е одобрен от упълномощено от финансовата институция лице, съгласно
изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Заявеният
от ответника кредит е от 800 лв. За предоставянето на кредита е сключен
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
736191/23.09.2021г., а желаната сума е преведена чрез системата е-рау и е
получена в брой от същия на каса от офис на „Изипей“ АД.
Срокът на договора за кредит, съгласно посоченото в т. 4 от него е 6
месеца и дължимата по него обща сума е в размер на 895.39 лв., от които
главница 800 лв. и лихва за целия период на кредита в размер на 95.39 лв.
Посочения в чл. 1.5.3 от договора размер на лихвата е 36%, годишния
процент на разходите е 42.58% (чл. 1.5.4), лихвения процент , който се
прилага припросрочени плащания е 10%.
В чл. 17 от договора (Раздел V. Обезпечения, т. 17.1 на л.42 от дело
РС) е посочено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни от получаване на
сумата по договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки и пр.
или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя. В чл. 27 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на
задълженията на заемателя по чл. 17, той ще причини вреди на заемодателя,
които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. Неустойката е
в размер на 0.9% на ден върху усвоената част от кредита за периода, в който
3
не е предоставено обезпечение.
Към договора е приложен и погасителен план за погасяване на
задължението от ответника към ищеца, крайната падежна дата по който е на
23.03.2022 г., погасителния план включва дължимите суми за главница,
договорна месечна лихва и неустойка. Размерът на месечните вноски е от
228.73 лв.
По делото са приложени и ОУ на "СТИК - КРЕДИТ" АД относно
договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, приети с
решение от 29.05.2020 г.
От приложеното копие на разписка за извършено плащане (л.47 РС) от
23.09.2021 г. се установява, че на посочената дата е преведена договорената
сума.
На 23.09.2021 г. в 10:16 ч. сумата е изплатена на ответника чрез
системата ePay.bg.
От назначената по делото пред първоинстанционния съд
съдебносчетоводна експертиза се установява, че: В погасителния план
/колона 6/, е уговорена за шестте месеца неустойка в общ размер на 476.98 лв.
и общата сума за погасяване се получава 1372.37 лв. /800 лв. за главница +
95.39 лв. за възнаградителна лихва и 476.98 лв. неустойка за непредставяне
на обезпечение/. Към тази сума се добавя и лихва за забава в размер на 11 лв.
Така общото задължение се получава 1 373.37 лв. Ищецът е платил общо
1191.37 лв. по договора. Непогасена е сума в размер на 192.00 лв,
представляваща разликата от общо дължимата сума по погасителния план
1372.37 лв. + начислена законна лихва за несвоевременно внесени вноски в
размер на 11.00 лв., и внесената сума от 1191.37 лв.
Настоящият състав кредитира изцяло даденото от вещото лице
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, като изготвено от експерт,
притежаващ нужната професионална квалификация и знания. Съдът намира,
че заключението е изготвено в съответствие с всички представени по делото
доказателства, като посочените в тях данни се припокриват.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от
правна страна следното:
Пред въззивната инстанция спорът между страните е съсредоточен във
връзка с основателността на предявените от ищеца искова за установяване, че
същият не дължи на ответното дружество сума сумата от 452.61 лв. сключен
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
736191/23.09.2021г., представляваща разликата над уважения размер от
476.98 до пълния предявен размер на иска от 929.59 лв.
Между страните е безспроно, че са обвързани с сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 736191/23.09.2021г. и въз
основа на същия ищецът е получил сума в размер на 800 лева, които се е
задължил да върне съобразно договорените условия.
4
В погасителния план /колона 6/, е уговорена за шестте месеца
неустойка в общ размер на 476.98 лв. и общата сума за погасяване се
получава 1372.37 лв. /800 лв. за главница + 95.39 лв. за възнаградителна
лихва и 476.98 лв. неустойка по чл. 46 от ОУ за непредставяне на
обезпечение/. Към тази сума от 1372.37 лв. се добавя и лихва за забава в
размер на 11 лв., съгласно заключението на ССЕ. Така общото задължение се
получава 1 373.37 лв. Ищецът е платил общо 1191.37 лв. по договора.
Непогасена е сума в размер на 192.00 лв, представляваща разликата от общо
дължимата сума по погасителния план 1372.37 лв. + начислена законна лихва
за несвоевременно внесени вноски в размер на 11.00 лв., и внесената сума от
1191.37 лв.
По дължимостта на неустойката, предвидена в чл. 17 от договори
за потребителски кредит.
Както вече се посочи, относно неустойката въззивния съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд за недължимост на неустойката, на
осн. чл. 272 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е необходимо те да се доказват. Нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави е налице, когато тя е уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката се извършва за всеки конкретен случай към момента на
сключването на договора.
В случая страните са уговорили заемополучателят да осигури
надлежно обезпечение на кредита в тридневен срок от сключването на
договора за кредит, като при неизпълнение на това задължение се предвижда
заплащане на неустойка в размер на 0.9% на ден върху усвоената част от
кредита за времето, през което не е предоставено обезпечение /чл. 17 от
договорите/. Т. е., обезпечава се изпълнение на задължение, от чието
неизпълнение за кредитора не биха настъпили вреди, но същевременно
заплащането на неустойка при неосигуряване на обезпечение води до
значителни финансови затруднения за длъжника. Защитата на интересите на
кредитора чрез обезпечаване на кредита и преценката на риска от
предоставянето на кредита е следвало да се изследва преди сключването на
договора. Натоварването на длъжника да заплаща неустойка при
невъзможност да осигури посоченото обезпечение води до неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора и е предпоставка за
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на заемополучателя, тъй
като довежда до значително увеличение на размера на задължението. При
този начин на уговаряне на неустойката е налице изцяло надхвърляне на
функциите на неустойката, доколкото тя не обезпечава изпълнението на
задължението за връщане на предоставените в заем средства, не обезщетява
кредитора при неизпълнение на задължението за връщането на
5
предоставените в заем средства и същевременно не санкционира
кредитополучателя за неизпълнението на задължението за връщане на
предоставените в заем средства, а задължението за връщане на получените в
заем пари е основното задължението на кредитополучателя и неизпълнението
му може да доведе до вреди в патримониума на заемодателя. Именно тези
вреди трябва да са обект на функциите на неустойката.
Изложеното обосновава противоречие с добрите нрави, тъй като
уговорената неустойка излиза извън присъщите и функции към момента на
сключването на договора за потребителски кредит, поради което клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение, е
нищожна и не създава права и задължения за страните по договора за
потребителски кредит.
Такава е и съдебната практика по сходни казуси намерила израз в
Решение № 71 от 7.03.2022 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 416/2021 г., Решение
№ 161 от 4.05.2022 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 175/2022 г., Решение № 99
от 29.03.2022 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 67/2022 г., Решение № 255 от
13.09.2022 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 102/2022 г., Решение № 185 от
6.06.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 229/2022 г., Решение № 202 от
14.06.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 241/2022 г.
Същевременно, съгласно погасителния план общата дължима сума от
шестте вноски от по 228.73 лв. всяка, възлиза на сумата от 1 372.37 лв. В тази
сума е включена и горепосочената неустойка в размер на 476.98 лв., съгласно
заключението на ССЕ. В същото заключение е посочено, че е начислена и
лихва за забава в размер на 11 лв., поради което общото задължение на
кредитополучателя се явява в размер на 1 383.37 лв. След приспадането на
горепосочената недължима неустойка от 476.98 лв. се получава остатък от
906.39 лв. /1 383.37 лв. - 476.98 лв. = 906.39 лв./. Съгласно ССЕ, ищецът е
заплатил сумата в размер на 1 1191.37 лв. Т.е. ищецът е заплатил сума по-
голяма от задължението му. /Дали горепосочената сума от 11 лв.
представляваща лихва за забава е дължима или не, е ирелевантно за изхода
на спора/. Ето защо, иска за приемане на установено, че ищецът не дължи на
ответника процеснатата сума по договора между страните, се явява
основателен.
Предвид изложеното и съобразно разпределението на
доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК, настоящият състав
приема, че ответникът при условие на пълно и главно доказване не е
установил дължимостта на процесната сума. Ето защо, решението в
обжалваната част следва да се отмени и се постанови решение, с което
исковата претенция да бъде уважена. Вж. Решение № 482 от 22.01.2018 г. на
СГС по в. гр. д. № 9530/2017 г.
По отношение на разноските:
Пред пред първата инстанция.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че когато се обжалва
6
решението по съществото на спора, то може да се обжалва и в частта му за
разноските. Вж. Определение № 799 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
2098/2014 г., II т. о., ТК.
При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да
разпредели отговорността за разноските и за предходното /предходните/
производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред
съда, осъществяващ инстанционния контрол. Така и Определение № 235 от
18.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2017 г., I т. о., ТК. Счита се, че щом се
обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна
последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя
същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в
сила, след като се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са
присъдени. Така и Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2012 г., III г. о., ГК.
Ищецът е направил разноски за заплащане на държавна такса по иска в
размер на 50 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв. и за
възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв. Т.е. общо 650 лв. Тъй като
районния съд е присъдил само 333.50 лв., в полза на ищеца следва да се
присъдят още 316.50 лв., защото с оглед изхода от спора, ищеца има право на
разноски пред първата инстанция в пълен размер, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора, ответникът няма право на разноски, поради
което първоинстанционното решение в частта, с която на ответника е
присъдена сумата от 147.00 лв. за разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, следва
да се отмени.
Пред въззивната инстанция.
С оглед изхода от спора, само ищеца – въззивник има право на
разноски пред въззивната инстанция. На същия следва да се присъдят
сторените във въззивното производство разноски в общ размер на 625.00 лв.,
на осн. чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК.
С оглед изхода от спора, ответникът – въззиваем няма право на
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 във вр. чл. 81 във вр.
чл. 273 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 166 от 27.10.2022 г. постановено по гражданско
дело № 20223320100343 по описа за 2022 година на РС – Кубрат, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Л. Р. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес ***
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че Л. Р. Ш., ЕГН ********** не дължи на "СТИК -
КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
7
Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т., сумата от 452.61
лева (разликата над 476.98 лева до пълния предявен размер от 929.59 лева),
представляваща задължение по Договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние № 736191/23.09.2021 г., както и в частта, с която Л. Р. Ш., ЕГН
********** е осъден да заплати на "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б,
представлявано от С. Н. Т. разноски за първоинстанционното производство в
размер на 147.00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Р. Ш., ЕГН
********** с пост. адрес ***, срещу "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б,
представлявано от С. Н. Т., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
Л. Р. Ш., ЕГН ********** не дължи на "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК
********* сума в размер на 452.61 лева (разликата над 476.98 лева до пълния
предявен размер от 929.59 лева), представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 736191/23.09.2021 г.
В останалата част Решение № 166 от 27.10.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20223320100343 по описа за 2022 година на РС – Кубрат,
е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С.
Н. Т. да заплати на Л. Р. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 316.50 лева /триста и шестнадесет
лева/ – разноски в първоинстанционното производство, както и на основание
чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 625.00 лева /шестотин
двадесет и пет лева/ – разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8