ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36229
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20231110145004 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 226534/10.08.2023 г., уточнена с писмена молба
вх. № 258856/12.08.2024 г., на Ц. Р. Ж., чрез адвокат В. Т. /пълномощно на л. 3 по делото/,
срещу „А. к.п . з.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „А. к.п . з.“ АД, чрез юрисконсулт Т. П. /с пълномощно на л. 54 от делото/.
В законоустановения срок по чл. 211 ГПК „А. к. п. з.“ АД е предявила насрещен иск
срещу Ц. Р. Ж..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника по насрещния иск Ц. Р. Ж..
В отговора на исковата молба по насрещния иск ответникът е възразил, че
претенцията на ищеца по насрещния иск не следва да бъде приемана за разглеждане в
настоящото производство, тъй като с първоначалната искова молба Ц. Р. Ж. е оспорил
дължимостта на суми по договор за кредит № , а в насрещния иск се претендира плащане на
главница по договор за кредит № /09.09.2020 г., т. е. не е налице идентичност на
юридическите факти, на които страните обуславят правата си. Поради това, ответникът по
насрещния иск счита, че разглеждането на двата иска в настоящото производство ще
затрудни и забава производството по делото. Съдът намира възражението за неоснователно,
предвид последващото признание на ищеца, направено с уточнителна молба вх. №
258856/12.08.2024 г., че процесният кредит № . касае идентично вземане с това по договор за
паричен заем № /09.09.2020 г., а разминаването в номерацията се дължи на различната
номерация на договора, заведена при дружеството – цесионер.
С уточнителна молба вх. № 258856/12.08.2024 г. ищецът Ц. Р. Ж., чрез адвокат В. Т.,
прави изявление за частично оттегляне от предявения иск – за горницата над сумата от
996,66 лева до пълния предявен размер от 1 746,66 лева.
Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може до приключване на първото по делото съдебно
заседание да оттегли иска си без съгласието на ответника. В разглеждания случай,
изявлението за частично оттегляне на иска е направено от ищеца, чрез лице, за което с молба
от 31.01.2025 г. са представени доказателства за учредена представителна власт с изрични
1
права по чл. 34, ал. 3 ГПК, преди първото по делото съдебно заседание, поради което и за
оттегляне на исковата молба не е необходимо съгласие на ответната страна. Ето защо, съдът
следва да прекрати производството по предявения от ищеца отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за горницата над сумата от 996,66 лева до
първоначалния предявен размер от 1 746,66 лева
С оглед на процесуална икономия и като съобрази, че размяната на книжа е
приключила и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ответника по
първоначалния иск „А. к.п . з.“ АД насрещен осъдителен иск срещу ищеца по първоначалния
иск Ц. Р. Ж. за заплащане на сумата в размер на 774,00 лева – непогасена главница по
договор за заем № /09.09.2020 г., сключен между Ц. Р. Ж. и „И. А. М.“ АД, задълженията по
който са платени от поръчителя по договора „Ф. Б.“ ЕООД, чийто вземания срещу ответника
са прехвърлена на „А. к.п . з.“ ЕАД с договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към
него от 02.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. дело № 45004/2023
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 29 състав, в частта относно предявения от Ц. Р.
Ж. срещу „А. к. п . з.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за разликата над сумата от 996,66 лева до първоначалния предявен размер от 1 746,66
лева.
Определението в частта, с която частично се прекратява производството, подлежи на
обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението на
съда.
УКАЗВА на „А. к. п . з.“ АД възможността в едноседмичен срок от получаване на
съобщението на съда да изрази становище по молба вх. № 258856/12.08.2024 г., вкл. в същия
срок изрично да заяви начислени ли са в тежест на Ц. Р. Ж. суми в посочените в молбата
размери и оспорва ли се тяхната недължимост.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от
13:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 996,66 лева, включваща, както
следва: 651,15 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, включено в общия
размер на двуседмична погасителна вноска по договор за паричен заем № /09.09.2020 г.,
138,85 лева – договорна лихва по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., за периода
25.09.2020 г. – 07.05.2021 г., 24,00 лева – разходи/такси за забава по договор за паричен заем
№ /09.09.2020 г. към 02.08.2021 г., 182,66 лева – лихва за забава по договор за паричен заем
№ /09.09.2020 г. към 10.08.2023 г., представляваща начислени суми по договор за паричен
заем № /09.09.2020 г., сключен с „И. А. М.“ АД и договор за предоставяне на поръчителство
№ /09.09.2020 г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени на „А.
к.п . з.“ АД по силата на Приложение № 1 от 02.08.2021 г. към Рамков договор за покупко-
продажба на вземания и са заведени при него като вземания по кредит № ..
В исковата молба, уточнена с молба № 258856/12.08.2024 г., ищецът поддържа, че е
2
сключил договор за паричен заем № /09.09.2020 г. с „И. А. М.“ АД, вземанията по който са
били прехвърлени на „А. к. п. з.“ с договор за цесия. Излага твърдения, че към 31.07.2023 г.
задълженията му по договора за заем, означен при ответника като договор № , възлизат на
сумата от 2 021,66 лева. Оспорва дължимостта на начислената му сума от 651,15 лева –
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, включено в общия размер на
двуседмична погасителна вноска по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., при доводи за
недействителност на договора за поръчителство № /09.09.2020 г. с „Ф. Б.“ ЕООД, като
сключен в противоречие със закона, при заобикаляне на закона и при накърняване на
добрите нрави. Оспорва дължимостта на начислените му суми от 138,85 лева – договорна
лихва по договор за паричен заем № /09.09.2020 г., за периода 25.09.2020 г. – 07.05.2021 г.,
24,00 лева – разходи/такси за забава по договор за паричен заем № /09.09.2020 г. към
02.08.2021 г. и 182,66 лева – лихва за забава по договор за паричен заем № /09.09.2020 г. към
10.08.2023 г., при конкретни съображения, че в нарушение на императивните изисквания на
ЗПК посоченият в договора за заем годишен процент на разходите /ГПР/ не включва всички
разходи по кредита и конкретно не включва възнаграждението за поръчител. Допълнително
навежда аргументи за прекомерност на начислената възнаградителна лихва и за
недействителност на договора за паричен заем поради непредставяне на погасителен план на
потребителя при неговото сключване. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, че не му е
предоставен екземпляр от договора при сключването му и твърди, че договорът е съставен и
подписан в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните, като подписвайки
договора заемополучателят е декларирал, че е получил екземпляр от него. Излага твърдения,
че в сезиращата съда искова молба ищецът е посочил неверен размер на главницата по
договора за кредита – 500,00 лева, като същата в действителност е в размер на 1 250,00 лева.
Излага твърдения, че договорът е действителен. Признава, че по договора за паричен заем
ищецът е заплатил на ответника сумата от 476,00 лева, от които 76,00 лева към цедента и
400,00 лева към цесионера. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. 143 ЗЗД, за осъждане на ответника Ц. Р. Ж. да заплати на „А. к.п . з.“ ЕАД
сумата от 774,00 лева – непогасена главница по договор за паричен заем № /09.09.2020 г.,
сключен между Ц. Р. Ж. и „И. А. М.“ АД, задълженията по който са платени от поръчителя
по договора „Ф.Б.“ ЕООД, чийто вземания срещу ответника са прехвърлена на „А. к.п . з.“
ЕАД с договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 02.08.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 29.12.2023 г.
до окончателното плащане.
В насрещната искова молба се твърди, че на 09.09.2020 г. между Ц. Р. Ж. – като
заемател, и „И. А. М.“ АД – като заемодател, е сключен Договор за паричен заем №, по
силата на който на заемателя е бил отпуснат кредит в размер на 1 250,00 лева. Заемателят по
този договор се задължил да върне на заемодателя сума в общ размер на 1 388,85 лева, на 15
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на по 92,59 лева, включваща
първоначалната главница и договорна лихва. Съгласно клаузите на договора за паричен заем
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодалетя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размера на трудовото му възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да няма неплатени
3
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; или 2./ банкова гаранция с бенефициер
заемодателя за отпуснатата сума по договора за кредит със срок на валидно – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, или 3./ одобрено от
заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка се
излагат твърдения, че на 09.09.2020 г. между Ц. Р. Ж. – като потребител, и „Ф. Б.“ ЕООД –
като поръчител, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №, по силата на който
потребителят възлага, а поръчителят се задължава да отговаря солидарно с потребителя
пред „И.А. М.“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно Договор за паричен заем №, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на
заемната сума, задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането,
съдебни разноски, адвокатски хонорар. В Договора за предоставяне на поръчителство №
било уговорено, че същият влиза в сила, в случай, че заемателят не изпълни задължението
си по сключения договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение. В
насрещната искова молба се поддържа, че длъжникът не е изпълнил задължението си да
върне заетата сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което
заемодателят е отправил искане за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото
дружество поръчител „Ф. Б.“ ЕООД. На 02.08.2021 г. последното заплатило на заемодателя
дължимата сума в пълния й размер от 1 485,25 лева. След това, съгласно клаузите на
договора за предоставяне на поръчителство, дружеството поръчител е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор – „И. А. М.“ АД. Ищецът по насрещния иск излага твърдения, че
на 02.03.2020 г. „Ф. Б.“ ЕООД е сключило Рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) с А. к.п . з.“ АД. По силата на Приложение № 1 от 02.08.2021 г. към договора за
цесия вземането на „Ф. Б.“ ЕООД е прехвърлено на „А. к.п . з.“ ООД, правоприемник на
който е „А. к.п . з.“ АД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Поддържа, че
цедентът „Ф. Б.“ ООД е упълномощил цесионера да уведоми длъжника от името на цедента
за извършеното прехвърляне. Излага твърдения, че на 06.08.2021 г. до ответника по
насрещния иск Ц. Р. Ж. е изпратено уведомително писмо за извършеното прехвърляне.
Поддържа, че в исковата си молба Ц. Р. Ж. изрично е признал за полученото уведомление за
цесия, като за валидното уведомяване на длъжника свидетелстват и извършените плащания
към „А. к.п. з.“. Признава, че длъжникът по горепосочените договори, в погашение на
задълженията по тях, е извършил плащания в размер на сумата от общо 476,00 лева, като
същите са отнесени за погасяване на задължението за главница. С оглед на гореизложеното,
моли съда да постанови решение, с което да осъди Ц. Р. Ж. да заплати на „А. к.п. з.“ АД сума
в общ размер на 774,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника по насрещния иск Ц. Р. Ж., с който оспорва предявения иск по основание
и размер. Признава, че е кандидатствал за кредит в размер на 1 250,00 лева. Твърди, че
договорът от 09.09.2020 г. съдържа неравноправни и нищожни клаузи, които оскъпяват
кредита и прикриват начисляването на лихва върху лихва. Поддържа, че договорът съдържа
клауза за прекомерна по размер възнаградителна лихва, с което се накърняват добрите нрави,
както и условия за поръчител, които трудно биха могли да бъдат изпълнени и единственият
вариант за потребителя остава сключването на неизгоден и прикриващ оскъпяването на
кредита с лихви и такси договор за поръчителство. Излага твърдения, че посоченият в
договора ГПР от 40,83 % не включва всички такси и условия по договора, както и
възнаграждението по договора за поръчителство, което представлява разход по кредита и е
част от месечната погасителна вноска, поради което и съгласно императивните разпоредби
4
на закона е следвало да бъде включено. Поради това, твърди, че се дължи единствено
чистата стойност на договора, т. е. усвоената главница след приспадане на всички платени
по договора суми. Ответникът по насрещния иск оспорва качеството на „А. к.п . з.“ АД на
кредитор на ищеца по него и твърди, че не дължи суми на „Файненшъл България“ ООД,
като оспорва факта, че това дружество е платило задълженията му към „И.А.М.“ АД.
Ответникът по насрещния иск оспорва да е бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземанията на „И. А. М.“ АД по договора за заем, предмет на насрещния иск. Излага
твърдения за нищожност на договора за поръчителство поради противоречие и заобикаляне
на закона, и накърняване на добрите нрави, поради което и плащането, извършено на „Ф. Б.“
ООД към „И. А. М.“ АД е извършено при липса на правно основание. Излага твърдения, че
„И. А. М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ООД и поддържа, че със
сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителя. При така изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По първоначалния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
УКАЗВА на ответника по първоначалния иск, че той носи доказателствената тежест
да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието
на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем № .; прехвърлянето
на вземането по договора за заем с договор за цесия; размера на непогасената част от
вземането.
УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че в негова доказателствена тежест е да
установи наличието на обстоятелства, поради които дължи единствено главница по
договора, както и че са му начислени суми в посочените в уточнителна молба вх. №
258856/12.08.2024 г., за което не сочи доказателства.
По насрещния иск с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова тежест е да докаже следните
обстоятелства: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен
заем № /09.09.2020 г.; наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
поръчителство № /09.09.2020 г.; плащане на сумата от 1 485,25 лева от „Ф. Б.“ ООД на „И. А.
М.“ АД по договор за поръчителство № /09.09.2020 г.; прехвърлянето на вземането на „Ф. Б.“
ООД към ответника на „А. к.п . з.“ АД; уведомяване на длъжника за извършената цесия.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да
установи, че e извършил плащания по договор за паричен заем № /09.09.2020 г. в размер на
сумата от 476,00 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 153 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ наличие на
облигационно правоотношение по договор за паричен заем № /09.09.2020 г. между Ц. Р. Ж. и
„И. А. М.“ АД; 2./ че главницата по договора за паричен заем е в размер на 1 250,00 лева; 3./
сключването на договор за поръчителство № /09.09.2020 г. между Ц. Р. Ж. и „Ф. Б.“ ООД за
обезпечаване на задълженията на Ц. Р. Ж. по договор за паричен заем № /09.09.2020 г.; 4./
плащане на сумата от 476,00 лева от Ц. Р. Ж. в погашение на задълженията му по договор за
паричен заем № /09.09.2020 г.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с насрещната искова
молба документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
5
за датата на първото по делото съдебно заседание, с оглед изслушване на становището на
ответника по първоначалния иск по дължимостта на сумите, посочени в молба вх. №
258856/12.08.2024 г.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения в ИМ съдебен
адрес, а на ответника - по ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6