и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. С Определение № 71/29.08.2008 год. по ч.н.дело № 797/2008 год., в производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление от 05.08.2008 год. на Районна прокуратура – Кърджали за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 125/2008 год. по описа на ОДП – Кърджали, водено срещу Добромирка Георгиева Николова с ЕГН ********** за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като законосъобразно и обосновано. Против така постановеното определение на съда е постъпила частна жалба от Тонка Димитрова Терзиева, в качеството й на пострадал, в която жалба преразказва фактологията на казуса и иска постановеното определение да бъде проверено от въззината инстанция относно неговата правилност. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното: Досъдебно производство № 125/2008г. по описа на ОД”Полиция” – Кърджали е било образувано на 07.05.2008 г. срещу Добромирка Георгиева Николова с ЕГН ********** от гр.Кърджали за това, че на 23.06.2005 г. в гр.Кърджали с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у Тонка Димитрова Терзиева с ЕГН ********** от гр.Кърджали заблуждение, че ще й съдейства за издаването на дубликат на Депозитарна разписка № 9044724/12.06.1998 г. при „Централен депозитар” АД, гр.София, удостоверяваща, че притежава сметка № 100026650077 и един брой ценна книга от емисия № ВG1100031985 с номинал 25000.00 лева в Холдингово акционерно дружество „Пътища” АД, гр.София с контролен код: 101139150808, и с това й причинила имотна вреда в размер на 15.00 лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С Постановление от 05.08.2008 г., наказателно производство – досъдебно производство №125/2008 г. образувано против Добромирка Николова за извършено от нея престъпление по чл.209, ал.1 от НК е прекратено, тъй като деянието извършено от обвиняемата не съставлява престъпление. След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна. За да постанови определението си, районният съд е приел, че разследването е протекло с необходимата обективност, всестранност и пълнота. Посочено е също, че са съобразени всички допустими, необходими и относими доказателства, както и са проведени следващите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина. Първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за извършено от Добромирка Николова престъпление по чл.209, ал.1 от НК, до какъвто извод достигнал и прокурора и което е основание по смисъла на чл.243, ал.1, т.1 от НК, наказателното производство по делото да бъде прекратено. Направените изводи от решаващия съд са законосъобразни и обосновани. Безспорно по делото е установено, че жалбодателката Тонка Терзиева към 04.10.2005 г. е притежавала една акция от емисия № ВG1100031985 с номинал 25000 /неденоминирани/ лева от Холдингово акционерно дружество „Пътища” АД, гр.София. Терзиева разбрала, че в банка „Биохим”, клон Кърджали се изплащат дивиденти по притежаваната от нея акция, поради което на 23.06.2005 г. посетила банката, но служител от банката й отказал изплащане на дивиденти, поради различия в ЕГН на Терзиева по лична карта и в притежаваната от нея депозитарна разписка – акция. Жалбодателката Терзиева представила в банката удостоверение от РУ„ГРАО”, гр.Кърджали за единствения й верен ЕГН, но банковия служител отново отказал изплащане на дивиденти и я насочил да се обърне към Добромирка Николова /с фамилия Армянова до 13.11.2001 г./, която по това време работила в офис № 24 на втория етаж в сграда срещу сладкарница „България”. Николова извършвала дейност свързана със справки, проверки и снабдяване с дубликат на депозитарни разписки, както и като представител на ИП”Загора финакорп” гр.Хасково, но не по трудов договор, а като посредничила между евентуалните клиенти и/или продавачи и инвестиционния посредник в гр.Хасково. Безспорно по делото се установява, че Тонка Терзиева след отказа на банковия служител да й изплати дивиденти посетила офиса на Николова, обяснила й за проблема с различното ЕГН и поискала последната да я снабди с депозитарна разписка с верния й единен граждÓнски номер. Николова поела ангажимент да проучи как може да бъде променен ЕГН в депозитарната разписка притежавана от Терзиева, за да може след промяната да получи и полагащите й се дивиденти. Безспорно е също така, че Тонка Терзиева предала на Добромирка Николова сумата от 15.00 лева с цел последната да я снабди с нова депозитарна разписка или дубликат на същата от Централен депозитар - София, но с новия ЕГН на жалбодателката, който бил различен от изписания в притежаваната от нея депозитарна разписка. За потвърждение на получената сума Николова издала квитанция с дата 23.06.2005 г., която сума ползвала за покриване на разходите, които направила, за да извърши необходимите справки по телефона и като възнаграждение за извършване на услугата. След извършване на справки във фонд „Пътища” гр.София, Николова разбрала, че не може да се издаде депозитарна разписка с верния ЕГН на Терзиева, а издаването на дубликат ще е със същото съдържание и съответно същия ЕГН, т.е. дубликата ще е идентичен с тази разписка, каквато тя притежава. Николова обяснила това подробно на Тонка Терзиева, както и че ако реши да си продаде акцията трябва да се снабди с документ удостоверяващ, че двата ЕГН са на едно и също лице. Известно време след това Терзиева отново посетила офиса на Николова като заявила желанието си да продаде притежаваната от нея акция, при което посещение Николова й обяснила какви документи са необходими за продажбата и какъв е реда, за да се извърши. След представяне от страна на Терзиева на необходимите документи и потвърждение от Централния депозитар и инвестиционния посредник в гр.Хасково, акцията на Терзиева била продадена на 04.10.2005 г. съгласно курса на фондовата борса и сумата била изплатена в брой. Всички документи свързани с продажбата са събрани като доказателство по делото /подробно обсъдени в прокурорското постановление/, като от същите се установява, че продажбата на акцията е била за сумата от 680.00 лева, като от тази сума е удържана комисионна за ИП в размер на 16.32 лева, а останалата сума от 663.68 лева Терзиева е получила лично. Последната твърди, че й е била изплатена сума в значително по-малък размер, а именно 400 лева, но видно от събраните в тази насока писмени доказателства, обясненията на Николова и извършената графологическа експертиза се установява по безспорен начин, че получената от Терзиева сума от продажбата на процесната акция е именно в размер на 663.68 лева, поради което и твърденията на жалбодателката за получена сума в по-малък размер се явяват голословни и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Отделно от изложеното това обстоятелство е извън предмета на проведеното досъдебно производство. С оглед установеното от фактическа страна изводите на първоинстанционния съд, че наказателното производство водено срещу Добромирка Николова, правилно е било прекратено, поради липса на извършено престъпление, са правилни, обосновани и законосъобразни. По делото не се установява действията извършени от Добромирка Николова да осъществяват от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.209, ал.1 от НК. Липсват доказателства обвиняемата с цел да набави за себе си имотна облага да е въвела в заблуждение св.Терзиева обещавайки й да я снабди с дубликат на процесната депозитарна разписка с правилно изписания в нея ЕГН. Безспорно по делото е установено, че Николова е извършила съответни действия, за да изпълни услугата, за която й е било заплатено, но след направени от нейна страна запитвания и справки, същата установила, че не може да се издаде нова или дубликат на депозитарната разписка с различно ЕГН, а именно това по личната карта на Терзиева. Доказателства, че поведението й не е било с цел да въведе в заблуждение жалбодателката и с това да й причини имотна вреда е и последващото й поведение. Установявайки, че е невъзможно да се издаде депозитарна разписка с различно от вписаното в нея ЕГН, Николова е съобщила този факт своевременно на Тонка Терзиева и й е обяснила какво е необходимо да направи, ако реши да продаде притежаваната от нея акция. В тази връзка следва да се отбележи, че самата жалбодателка не твърди, че Николова не е направила опит да я снабди с депозитарна разписка с правилното й ЕГН по лична карта, а целта й да е била единствено да се облагодетелства лично и съответно да причини на Терзиева вреда. В подкрепа на изложеното е по-скоро последващото поведение на Терзиева, която отново се е обърнала към Николова и е ползвала услугите й на посредник при продажбата на своята акция. Ако се бе почувствала заблудена или измамена, то последващото й поведение да се ползва отново от услугите на Николова се явява напълно нелогично, тъй като липсват доказателства, а и самата жалбодателка не твърди, че е направила опит да се свърже с инвестиционен посредник чрез който да извърши продажбата да акцията си. Предвид изложеното, Постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №125/2008 г. по описа на ОД”Полиция”-Кърджали, е правилно и законосъобразно и достигайки до същия извод, районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 71 от 29.08.2008 год. по ч.н.дело №797/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|