РЕШЕНИЕ
№ 16884
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20211110168733 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ..............,
седалище и адрес на управление: ..........., срещу ................., седалище и адрес
на управление: .................., с която е предявен иск с правно основание чл. 411
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
950,89 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 935,89 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15
лв. по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица №
..................... за вреди, причинени на л. а. ...................., в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 22.04.2021 г. в гр. ...., настъпило в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на л. а. ...........,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на ПТП при ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021 г., до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2021 г. в ............“ и 20 метра
преди кръстовището с.........., водачът К. Т. Г., управляващ л. а. „........... и
притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество с полица № ........., със срок на
застрахователно покритие от 05.01.2021 г. до 04.01.2022 г., допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, при което реализирал ПТП
с движещия се по булеварда по посока кв. ...... с включен пътепоказател за
завиване наляво л.а. ...................., управляван от Е. Г. П. и застрахован по
1
имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица №
....................., със срок на застрахователно покритие от 29.07.2020 г. до
28.07.2021 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който
имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при
ищеца под № ....../......г. След извършен оглед на увредения автомобил и опис
на щетите, било определено застрахователно обезщетение в размер на 935,89
лв., заплатено на правоимащото лице по банков път на 27.04.2021 г. Ищецът
предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване
на сумата в размер на 935,89 лв., представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски в размер на 15 лв., но ответникът
отказал да заплати претендираните суми. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ............ е подал отговор на исковата
молба чрез адв. С. С.. Процесуалният представител оспорва предявения иск
като недопустим, евентуално като неоснователен по основание и размер.
Оспорва съществуването на валидно облигационно отношение по
имуществена застраховка „Каско“, доколкото приложения към исковата
молба застрахователен договор не бил подписан от страните по него,
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
твърдените щети, наличието на вина на водача на лекия автомобил, за който
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответното дружество, както и плащането на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца на правоимащото лице, доколкото бил представен масов опис
към преводно нареждане от 27.04.2021 г., но не и самото преводно нареждане.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил, за който се твърди, че има сключена имуществена застраховка с
ищеца, тъй като същият преди да предприеме маневра за преминаване в друга
пътна лента, за завиване наляво за навлизане в друг път, е трябвало да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него или минават покрай него. Твърди, че процесното ПТП е
нямало да настъпи, ако водачът на л. а. ...........“ преди да навлезе в съседна
пътна лента се бил съобразил с движещите се в нея автомобили и ги бил
пропуснал. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на
водача на увредения автомобил. Оспорва предявения иск и по размер, като
твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на
причинените щети. Оспорва претенцията за законна лихва поради
неоснователност на иска за главница. Твърди, че ответното дружество не е
получавал покана за заплащане на претендираната с исковата молба сума, а за
сумата в размер на 482,95 лв. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
направените по делото разноски, включително юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 411 КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед на така
цитираната разпоредба на закона, за да бъде уважен искът срещу
застрахователя на причинителя на вредите, е необходимо да са налице
следните кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор за
имуществена застраховка, сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на
застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; противоправно
поведение на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД; причИ. връзка
между това поведение и настъпилите вреди, размера на заплатеното
обезщетение да съответства на нанесените вреди, както и валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен между
причинителя на вредите и застрахователя, които обективни елементи от
състава по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, следва да се докажат от ищеца.
Субективният елемент от състава – вината, се презюмира, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.
В конкретния случай с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК
между страните са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: към датата на ПТП – 22.04.2021 г. ответникът ............
е застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а.
„.........., а ищецът е застраховател по действащ към датата на ПТП договор за
имуществено застраховане „Каско“ със застрахователна полица №
..................... за л.а. ...................., а също така и че ищецът е заплатил
обезщетение на правоимащото лице в размер на 935,89 лв. Посочените
обстоятелства освен безспорни между страните се установяват и от
приложените по делото писмени доказателства, а именно: застрахователна
полица № ...................../25.07.2020 г. по автомобилна застраховка „Каско+“ и
Общи условия; справка от Информационна система към Гаранционен фонд за
сключена застраховка „Гражданска отговорнсот“ на автомобилистите;
ликвидационен акт от 27.04.2021 г. по щета № ......... г. и преводно нареждане
от ......... г.
Спорните между страните въпроси се концентират върху механизма на
произшествието, кой от водачите на процесните автомобили е извършил
нарушение на правилата за движение по пътища, вследствие на което е
настъпило процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връка
между процесното ПТП и щетите по лекия автомобил, за който има сключена
с ищеца имуществена застраховка „Каско“.
3
Като доказателство по делото е приложен двустранен констативен
протокол за ПТП от 22.04.2021 г., от който се установява, че на посочената
дата е настъпило ПТП в........., с участници водачите на процесните
автомобили, а именно между л.а. ...................., управляван от Е. П. и л.а...........,
управляван от К. Г.. Отразени са следните увреждания по двата автомобила, а
именно: по л.а. ......... – преден ляв калник, предна броня, преден ляв
подкалник, ляв халоген и надрана предна лява джанта, а по л.а. .......... –
предна дясна врата, преден десен надкалник, степенка. Съставеният от
участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на
официален документ и същият на основание чл. 179 ГПК не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от
водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили
факти и обстоятелства. Обстоятелството, че двустранният констативен
протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не го лишава от
доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. В тази връзка за
изясняване на спорните въпроси са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на водачите на превозните средства, участвали в пътния инцидент
и е изготвена съдебна автотехническа експертиза.
Свидетелят Е. Г. П. споделя, че си спомня за процесния инцидент.
Твърди, че е управлявала л.а. ...................., като се е включила в движението по
бул........от локалното и продължила направо към кръстовището с ул. „...“.
Непосредствено след включването си към движението по булеварда подала
сигнал за завиване наляво от кръстовището. Светофарът светел червено,
поради което след включването си в движението по булеварда продължила да
се движи направо на първа предавка, бавно, без газ и изведнъж другият
автомобил ударил нейния и застанал пред светофара. Булевардът бил
двулентов с насрещно движение, по една пътна лента в двете посоки. Тя се
движела направо в дясната пътна лента с подаден сигнал за завиване наляво и
пред нея не е имало други автомобили. Според нея водачът на другия
автомобил я е изпреварил. Твърди, че го е видяла, чак когато я е ударил,
същият спрял пред нея и тя, тъй като ставало задръстване, завила обратно на
другата страна на банкета, където имало спирка на автобус № 111, и спряла, а
водачът на другия автомобил я последвал. Двамата водачи били на различно
мнение относно механизма на произшествието и относно това по чия вина е
настъпило то, но попълнили двустранен протокол за ПТП. Съдът е предявил
на свидетеля приложените по делото двустранен констативен протокол от
22.04.2021 г. на л. 17 от делото и саморъчно написано обяснение на л. 18 от
делото, при което същият е заявил, че подписите, положени в двата документа,
са нейни, както и че обяснението е написано от нея. Твърди, че тя е начертала
схемата, след което другият водач възразил и направил крива черта в
траекторията на л.а. „...........“ в смисъл, че водачът на същия се е изнесъл в
лентата за насрещно движение, на което свидетелката възразила, тъй като
според нея произшествието е настъпило в лентата за направо, но въпреки това
4
протоколът останал по този начин. На това кръстовище било разрешено
завиването и в двете посоки, като няма отделни указания за различните
посоки и към момента, в който тя се включила в движението по булеварда,
светофарът светел червено. Твърди, че не била започнала маневра за завиване
наляво и произшествието е станало в момента, в който тя се включила в
движението по булеварда и подала сигнал, че от светофара ще завива наляво.
Произшествието е станало на около два метра от кръстовището. Автомобилът
й бил ударен в предна лява част, като щетите били по ляв калник, маска и ляв
фар, а щетите по другия автомобил били по средата в долна част от дясната
страна.
Свидетелят К. Т. Г. също споделя, че си спомня за процесния инцидент.
Твърди, че се е движел по бул. ........“ по посока към ул. „....“ и пуснал другия
автомобил, излизащ от отсечка отдясно, да се включи пред него в движението
по булеварда. Твърди, че другият автомобил се движел с много ниска скорост,
според него защото имало автомобили. След известно време на бавно
движение, тъй като имало колона от автомобили, автомобилът пред него
спрял, като свидетелят предполага, че това е станало, тъй като светофарът на
кръстовището пред тях е светнал червено и автомобилите пред последния
също са спрели. Свидетелства, че ситуацията му позволявала да предприеме
маневра за пресичане на осевата линия, за да навлезе в банкета от другата
страна, където имало двор за европелети. В процеса на разминаване с
автомобила пред него, предполага, че водачът на последния също е искал да
извърши същата маневра като него, тъй като предната лява част на другия
автомобил се ударил в предна дясна част на неговия автомобил в областта на
пасажерската седалка и преден десен калник. В момента на съприкосновение
на двата автомобила, свидетелят бил в лентата за насрещно движение и
другият автомобил навлязъл в тази лента, при което същите са се ударили. По
неговия автомобил били увредени декоративен десен праг тип „степенка“,
преден десен подкалник, преден десен калник и предна дясна врата, а по
другия автомобил – предна броня, преден ляв фар и халоген. Твърди, че се е
намирал в лентата за насрещно движение, за да премине в банкета и водачът
на другия автомобил също предприел маневра за изпреварване или за
навлизане в банкета и ударил неговия автомобил странично, т.е. двата
автомобила били под ъгъл. Произшествието е настъпило на около 50 метра
преди кръстовището в лентата за насрещно движение. Сочи, че булевардът, по
който са се движили, е с две пътни ленти с единична непрекъсната
разделителна линия. С водача на другия автомобил имали спор относно
вината за настъпване на произшествието, както и че схемата в двустранния
протокол е нарисувана от него. Твърди, че не е предприемал маневра за
изпреварване на другия автомобил, а по-скоро такава за завиване наляво, като
се изравнил с другия автмобил, но не се е връщал в дясната пътна лента.
Твърди, че водачът на другия автомобил предприел същата маневра като
неговата, но когато двата автмобила вече били изравнени, при което предната
лява част на другия автомобил се ударил в предна дясна част на неговия.
5
Съдът е предявил на свидетеля приложения по делото двустранен констативен
протокол от 22.04.2021 г. на л. 17 от делото, като свидетелят е завил, той е на
страна „Б“ от протокола, като написаното и подписът са негови. Заявил е, че
той е нарисувал схемата по взаимно съгласие.
Предвид констатираните съществени противоречия в показанията на
разпитаните по делото свидетели относно релевантни по делото
обстоятелства, в о.с.з. от 12.07.2024 г. е проведена очна ставка между тях.
Свидетелят Е. Г. П. твърди, че ударът между двата автомобила е
настъпил в дясната пътна лента в посока на движението. Двата автомобила
били в движение по време на произшествието. Когато водачът другият
автомобил й дал предимство, тя се е включила в движението по булеварда и
непосредсвено след това подала светлинен сигнал, че на кръстовището ще
завие наляво, движела се на първа предавка, защото светофарът отсреща
светел червено. В момента, в който тръгнала по булеварда, подала сигнал, че
на светофара ще завие наляво, като тя била първа за завиване наляво. Движела
се направо и от светофара щяла да завие нялаво, като ударът между двата
автмобила настъпил на не повече от 10 метра преди кръстовището в нейната
лента за движение, като линията между двете пътни ленти била непрекъсната.
Твърди, че в момента на удара спряла, видяла, че другият автомобил е пред
нея и успяла да завие и спряла на на банкета от другата страна. Водачът на
другия автомобил я е видял на светофара, завил обратно и спрял до нея.
Твърди, че същият след като я е ударил застанал на светофара. В момента, в
който водачът на другия автомобил я е ударил, същият бил на светофара.
Свидетелят К. Т. Г. твърди, че ударът настъпил между двете пътни
ленти, тъй като вече изцяло бил навлязъл в лентата за насрещно движение;
след това настъпило произшествието, без да е навлизал обратно в дясната
пътна лента. Ударът настъпил преди светофара, като той се придвижил до
него, за да направи обратен завой и да се върне там, където са се ударили двата
автомобила. Това била причината той да продължи до светофара.
Разделителната линия била непрекъсната 10 метра преди светофара, като той
навлязъл в лентата за насрещно движение преди непрекъснатата линия. Той
бил в движение, а другият автомобил бил в почти спряло положение, защото
светофарът светел червено и причината да предприме маневрата била именно
тази. Водачът на другия автомобил предприел маневра за пресичане на осевата
линия, при което настъпил удар между двата автомобила. Твърди, че ако беше
видял, че водачът на другия автомобил предприема маневра за завиване
наляво, не би си позволил да навлезе в лентата за насрещно движение. Твърди,
че си е позволил да навлезе в лентата за насрещно движение единствено,
защото маркировката позволявала, светофарът светел червено и искал да мине
по диагонал, за да спре на отсрещната страна на булеварда. Ударът между
двата автомобила е настъпил на около 15-20 метра преди кръстовището. След
удара между двата автомобила той останал в лентата за насрещно движение,
защото светофарът още светел червено. След това продължил, видял в
огледалото, че другият автомобил е навлязъл в ленатата за насрещно
6
движение по диагонал, продължил с ляв завой, за да може да спре на
спирката. Направил обратен завой след светофара на кръстовището и се
върнал близо до спирката. Опитал се да се възползва от червения светофар и
от автомобилите срещу него и да мине по диагонал, за да спре на двора за
европелети, който бил непосредствено преди кръстовището и малко след
посочената спирка. Твърди, че автомобилът му бил насочен направо, тъй като
първоначално е следвало да се движи направо и ведната след като изравнил с
другия автомобил се били ударили. След като се бил изравнил с другия
автомобил е трябвало да тръгне по диагонал по насрещната лента за движение
към европелетите. Твърди, че тъй като пред автомобила, с който са се ударили,
имало и други автомобили, същият по някаква причина тръгнал да пресича
осевата линия.
В заключението по САТЕ е посочено, че възможният и вероятен
механизъм на ПТП е следният: водачът на л.а. ............ се движи по бул. „..... и с
намерение да извърши ляв завой на кръстовището на ...... На 20 метра преди
светофара настъпва съприкосновение – ПТП, с водача на ........ в предна лява
част на л.а. „.........“ и съответно в предна дясна част на л.а. ..........“. Като
причина за настъпване на процесното произшествие вещото лице сочи
неправилна преценка по време и разстояние по отношение на извършваните
маневри от двамата водачи. Сочи се, че вредите по л. а. „........ са в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Експертът е изчислил, че
стойността на ремонта за увредения автомобил по средни пазарни цени
възлиза на 971,28 лв., а ликвидационните разноски в размер на 15 лв. са в
рамките на разумния минимум. При изслушването му в о.с.з., проведено на
30.09.2022 г., вещото лице е заявило, че описаният от него в писменото му
становище механизъм на ПТП е най-вероятният и възможен, но не може да се
твърди с категоричност. При изслушването му в о.с.з., проведено на
08.12.2023 г., вещото лице е заявило, че с оглед показанията на разпитаните по
делото свидетели, не се налага промяна в заключението му. Експертът е
посочил, че не може да се даде отговор, тъй като има противоречие в
свидетелските показания относно това дали водачът на л.а. „....... е променил
траекторията си на движение, или не. Посочил е, че щетите могат да настъпят
и в двата случая – когато водачът на л.а. „......“ предприема маневра за
отклонение наляво или когато водачът на л.а. „...........“ го изпреварва и
„затваря“. Сочи, че не може да даде категоричен отговор и относно мястото на
настъпване на произшествието, доколкото свидетелските показания и в тази
им част били противоречиви, но според него разстоянието между
произшествието и кръстовището да е било около два метра, в какъвто смисъл
са показанията на св. П., е нереално, и според него вероятно се има предвид
около 20 метра. С оглед проведената очна ставка между св. П. и св. Г., съдът е
дал възможност на вещото лице да заяви дали ще настъпи промяна в
заключението му относно механизма на ПТП и наличието на причинно-
следствена връзка между него и настъпилите вреди. При изслушването му в
о.с.з., проведено на 12.07.2024 г., вещото лице е заявило, че показанията на
7
свидетелите са противоречиви и не може да се конкретизира точния
механизъм на ПТП. Посочил е, че не може да се определи по какъв начин е
настъпил ударът между двата автомобила, но щетите са категорични – при л.а.
„..... са в предна лява част, а при л.а. ......... – в предна дясна част, което според
него означава, че двата автомобила са били почти успорено разположени, но
не може да се определи кой е бил една идея по-напред.
Съдът намира показанията на св. П. за последователни, вътрешно
непротиворечиви и логични, поради което кредитира същите с изключение в
частта относно разстоянието между мястото на произшествието и
кръстовището, заявено при първоначалния разпит на свидетеля, доколкото в
тази част същите не намират опора в останалия доказателствен материал, в т.ч.
становището на вещото лцие, заявено при изслушването му в о.с.з. от
08.12.2023 г.
Показанията на св. Г. в частта относно механизма на процесното
произшествие настоящият съдебен състав намира за житейки нелогични и
неправдоподобни, поради което не ги кредитира. Първо свидетелят твърди, че
е преминал в лентата за насрещно движение, тъй като искал да се възползва от
светещия червено светофар и да мине по диагонал към банкета на отсрещата
страна на булеварда, където се намирал двор за европелети, т.е. без да се
престроява на кръстовището на бул. ........ и ул. „......... и да изчака зелен сигнал
на светофара, разрешаващ извършването на ляв завой към двора за
европелети, а след това твърди, че след удара между двата автомобила в
насрещното платно за движение се е придвижил към светофара, за да направи
обратен завой към мястото на произшествието. Съдът намира показанията на
свидетеля за нелогични, доколкото веднъж свидетелят решава в нарушение на
правилата за движение по пътищата да използва лентата за насрещно
движение не за изпреварване и заобикаляне – чл. 16, ал. 1, т. ЗДвП, съгласно
който когато пътно платно с двупосочно движение има две пътни ленти,
какъвто е настоящият случай, на водача на пътно превозно средство е
забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне, а за да премине по диагонал към
отсрещната страна на булеварда, а след настъпване на произшествието между
двата автомобила решава да се придвижи до светофара, разположен на
кръстовището, за да направи обратен завой, а не се придвижва директно по
диагонал към желаното място, каквито са били първоначалните му намерения.
Още повече, че по негови твърдения мястото, към което първоначално е имал
намерение да се насочи по диагонал, пресичайки разделителната ивица и
преминавайки през лентата за насрещно движение, и спираката, към която се
насочил след удара между двата автомобила, се намират в непосредствена
близост едно до друго. Очевидно предприетите от водача на л.а. .........“
действия са били по изпреварване на движещия се пред него с изключителна
ниска скорост л.а. .......“.Още по-нелогични звучат твърденията му, че водачът
на л.а. ......“ е предприел същата маневра като неговата и се отклонил вляво,
пресичайки разделителната линия и преминавайки в лентата за насрещно
8
движение, доколкото безспорно водачът на л.а. „......, включвайки се в
движението по бул. .... предвид червения сигнал на светофарната уредба се е
движел направо на значително ниска скорост и очевидно не се е стремял да
достигне до кръстовището, респ. да извърши ляв завой към ул. „......“, по-
бързо, което по някакъв начин да го е мотивирало да се отклони в лентата за
насрещно движение било то, за да я пресече по диагонал в нарушение на
правилата за движение по пътищата, както твърди свидетелят, било то, за да
изпревари находящи се пред него автомобили.
Настоящият съдебен състав от една страна като съобрази
гореизложеното, а от друга страна като взе предвид разположението на
вредите по двата автомобила – в предна лява част на л.а. ....... и в предна дясна
врата, преден десен праг и калник на л.а. „.........“ както и че съгласно
заключението на вещото лице един от възможните начини за настъпване на
процесното ПТП е именно описания от св. П., намира, че процесното
произшествие е настъпило по следния механизъм: на 22.04.2021 г. при
движение по .......... водачът на л.а. „...... е предприел маневра за изпреварване
на движещия се пред него към кръстовището с ......“, регулирано със
светофарна уредба и при светещ червен сигнал на същата, с изключително
ниска скорост л.а. ...................., като за целта напуснал дясна пътна лента, в
която се движи, навлязъл в съседна лява пътна лента, предназначена за
насрещно движение, пресичайки непрекъсната разделителна ивица, преминал
покрай движещия се в същата посока л.а. ...................., и при опит за връщане
обратно в дясна пътна лента засякъл л.а. „...... поради неосигуряване на
достатъно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, при
което настъпило съприкосновение между двете пътни превозни средства в
областта на предна дясна врата, преден десен надкалник, преден десен праг на
л.а. ......“ и предна лява част – предна броня, преден ляв калник, преден ляв
подкалник, ляв халоген и предна лява джанта.
С поведението си водачът на л.а. „......е нарушил разпоредбата на чл. 42,
ал. 2, т. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП водач, който изпреварва, е
длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, а
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗДвП предвижда, че при изпреварване водачът на
пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в
съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се
в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента, т.е.
според цитираната разпоредба изпреварване по смисъла на ЗДвП включва
всички горепосочени действия и приключва с връщането на изпреварващото
МПС в напуснатата лента. В този ред на мисли задължението на водача на
изпреварващото МПС за осигуряване на достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното пътно превозно средство се отнася и при
връщането му в напуснатата лента.
В конкретния случай, по делото се установява, че водачът на л.а.....“ е
напуснал дясната лента за движение, преминал е в съседна лява лента за
9
движение, преминал е покрай движещото се в същата посока л.а. „........, но
при връщането му в напусната лента пред л.а. „......“ не е осигурил достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното превозно средство. С
тези си действия същият е станал причина за настъпване на произшествието.
Същевременно водачът на л.а. ........“ като е предприел маневра за
изпреварване, пресичайки единична непрекъсната линия – М1, същият е
нарушил и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ППЗДвП, съгласно която на пътните
превозни средства е забранено да застъпват и пресичат надлъжната пътна
маркировка, изразяваща се в единична непрекъсната линия.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
застрахования при ищеца водач, изведено при твърдения, че процесното
произшествие не би настъпило, ако същият преди да навлече в съседна пътна
лента се бил съобразил с движещите се по нея автомобили и ги бил
пропуснал.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач. Съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се
намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се
стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причИ. връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения –
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен
/така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /. За да се
приеме, че е налице съпричиняване, което да обоснове намаляване на
застрахователното обезщетение, ответникът следва да докаже пълно и главно,
че пострадалият е допринесъл обективно за настъпване на вредите от
произшествието. Връзката между поведението на пострадалия и настъпването
на вредите следва да е пряка.
В конкретния случай по делото не се установява твърдяното от
ответника противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца
лек автомобил – ответникът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, т.е. такова което създава у съда сигурно убеждение за
осъществяването му, че водачът на л........“ е предприел маневра за
преминаване от дясна в лява пътна лента, при което в нарушение на чл. 25, ал.
2 ЗДвП не е пропуснал движещия се по лявата пътна лента л.а. .......“. Предвид
липсата на доказано противоправно поведение на водача на застрахования при
ищеца лек автомобил, то безпредметно е изследването на приноса на
последния за насъпането на вредите, доколкото приносът е обусловен от
10
наличието на конкрето противоправно поведение на уведеното лице.
Въз основа на заключението на автотехническата експертиза се
установят причинените в резултат на процесното ПТП повреди върху
застрахованото при ищеца МПС, както и причинно-следствената връзка
между вредите и произшествието. При изслушването му в открито съдебно
заседание, вещото лице изрично е заявило, че щетите по застрахования при
ищеца лек автомобил могат да бъдат получени и при описания от св. П.
механизъм на ПТП, който както се посочи и по-горе се възприема от
настоящия съдебен състав. С оглед на това и доколкото установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена, следва да се приеме, че
са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача
на л. а. .......... Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата
на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществените
застраховки трябва да бъде равен на размера на действително претърпените
вреди към деня на събитието – чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. На основание чл. 406 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за
случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7 КЗ. От заключението на приетата по
делото САТЕ се установява, че стойността на необходимия ремонт за
отстраняване на щетите по увредения автомобил по средни пазарни е размер
на 971,28 лв., а ликвидационните разноски в размер на 15 лв. са в рамките на
разумния минимум.
Не е спорно по делото, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че от страна на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 935,89 лв., както и че е сторило
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., респективно общият размер на
регресната претенция е 950,89 лв.
С оглед гореизложеното съдът намира иска за доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен в предявения от ищеца размер, с оглед
спазване на принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6, ал. 2 ГПК.
Предвид основателността на иска, върху сумата от 950,89 лв. следва да бъде
присъдена и своевременно поисканата законна лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021 г., до окончателното
11
изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат единствено ищецът,
който своевременно е направил искане за присъждане на такива. Същият е
сторил разноски в общ размер на 890 лв., от които: 50 лв. – държавна такса,
общо 420 лв. – депозит за САТЕ, общо 60 лв. – депозити за разпит на
свидетели и 360 лв. – адвокатско възнаграждение. Ето защо на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
по делото в общ размер на 890 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., седалище и адрес на управление: .................., ........да
заплати на ........, седалище и адрес на управление: ..........., на основание чл.
411 КЗ, сумата в размер на 950,89 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 935,89 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по сключена застраховка „Каско“
със застрахователна полица № ..................... за вреди, причинени на л. а.
...................., в резултат на пътнотранспортно произшествие от 22.04.2021 г. в
гр. ....., настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача
на л. а. „........., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на ПТП при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ... ЕИК: ........., седалище и адрес на управление: ..................,
да заплати на ............, ЕИК: ........., седалище и адрес на управление: ...........,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 890 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12