Р Е Ш
Е Н И Е
№1830
Бургас, 19/11/2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в открито заседание на десети ноември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия
Златина Бъчварова
Секретар
В.С.
като разгледа административно
дело номер 2402 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 46
от Закона за чужденците в Република
България/ЗЧРБ/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.Ш., ЕГН**********,
гражданин на Република Турция, против
заповед №3-2383 от 24.09.2021 г. на
председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/, с която на
основание чл.42, ал.1 т.2, вр.чл.10, ал.1, т.1 и чл.44 ЗЧРБ, са му наложени
следните принудителни административни мерки/ПАМ/ - „експулсиране“; „отнемане на правото на пребиваване в
Република България“ и „забрана за
влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“
за срок от 10/десет/ години.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за
незаконосъобразност иска да се отмени заповедта. Излага съображения. Ангажира
доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът - председател на ДАНС, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се
отхвърли. Представя административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни
доказателства. Представени са писмени бележки.
Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази
доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма
и реквизити, поради което е допустима:
Разгледана по същество е
неоснователна, при следните съображения:
С процесната заповед №3-2383 от
24.09.2021 г. на председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/, на жалбоподателя Р.Ш., ЕГН**********, гражданин на Република Турция, на основание
чл.42, ал.1 т.2, вр.чл.10, ал.1, т.1 и чл.44 ЗЧРБ, е наложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ - експулсиране и е отнето правото на пребиваване и е
наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки
на Европейския съюз за срок от 10/десет/ години. Мотив за прилагане на ПАМ са данни за
действия на Ш. против националната сигурност като административният орган се
позовава на доводите, изложени в доклад, рег.№БС-6-8109 от 13.09.2021 г.
При тези данни се налагат следните
правни изводи:
На първо място, заповед №3-2383 от 24.09.2021 г. е издадена от компетентен орган - председател
на ДАНС, съобразно правилото на чл.44, ал.1 ЗЧРБ.
На второ място, същата е в предвидената от
закона писмена форма и съдържа правни основания, а фактическите, представляващи
класифицирана информация, се съдържат в отделен том към делото.
На трето място, при издаването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват
нейната отмяна.
На следващо място, заповедта е издадена и в
съответствие с приложимия материален закон, при следните съображения:
Като основание и
материалноправна предпоставка за издаване на заповедта е посочена нормата на чл.42, ал.1, т.2 ЗЧРБ, според която експулсиране
на чужденец се налага, когато са налице
основания по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4 ЗЧРБ. С налагането на принудителната административна мярка по
ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се
забранява да влиза и
пребивава на територията на държавите - членки на Европейския съюз/чл.42, ал.2 ЗЧРБ/.
Посочено е, че са налице данни за действия на
жалбоподателя против националаната сигурност и се препраща към мотивите на
доклад, рег.№БС-6-8109 от 13.09.2021 г.
Данните по делото сочат, че жалбоподателят
действа против националната сигурност/по арг. от чл.10, ал.1, т.1 ЗЧРБ/, т.е.
изпълнена е хипотезата на чл.42, ал.1, т.2 ЗЧРБ. Последните са изложени в документи,
съдържащи класифицирана информация.
Освен това според нормата на чл.46, ал.3 ЗЧРБ
в заповедите по чл.46, ал. 2, каквато е процесната, не се посочват фактическите
основания за налагане на принудителната административна мярка. В този смисъл са
неоснователни доводите на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана.
Неоснователни са доводите за липса на мотиви
относно срока на забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите
- членки на Европейския съюз - 10 години. Съгласно чл.42з, ал.3 ЗЧРБ тази ПАМ
се прилага за срок до 5 години. Може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато
лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната
сигурност. В случая, тъй като Ш. представлява сериозна заплаха за националната
сигурност, правилно, при оперативна самостоятелност, административният орган е
наложил мярката за срок от десет години.
Неоснователни
са доводите, че при налагане на ПАМ не е взето предвид
здравословното състояние на Ш. и че ПАМ рефлектира негативно върху правото му
на личен и семеен живот в нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита правата на
човека и
основните свободи/КЗПЧ/. Безспорно всеки има право на
зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция/чл.8, ал.1 КЗПЧ/. Недопустима е намесата на държавните власти в ползването на това
право освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично
общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите/чл.8, ал.2 КЗПЧ/. В случая такава намеса е допустима, тъй като е налице
едно от изключенията предвидени в цитираната норма, а именно в интерес на
националната сигурност.
Данните по делото не сочат влошено здравословното
състояние на жалбоподателя. Свидетелят П., която твърди фактическо съжителство
с него, заявява, че Ш. страда от лимфом на Ходжкин; лекува се с билкови
препарати, понеже е в ремисия и е опериран от херния, без да представя
медицинска документация в тази насока.
Не се констатира да е налице пречка Ш. и семейството му
да се установи в Република Турция, на която жалбоподателят е гражданин и където
според същия свидетел, има семейство, което ги е подпомагало за отглеждане на
сина им, с храна, дрехи и средства.
Ангажираните от жалбоподателя доказателства не променят
тези изводи.
По правилата за разпределение на доказателствената тежест
с последните не се опровергават констатациите на административния орган.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този резултат разноски на жалбоподателя не се
следват.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Административен съд Бургас,
осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ш., ЕГН**********, гражданин на Република Турция, против заповед
№3-2383 от 24.09.2021 г. на председателя
на Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/, с която на основание чл.42,
ал.1 т.2, вр.чл.10, ал.1, т.1 и чл.44 ЗЧРБ, са му наложени следните принудителни
административни мерки/ПАМ/ - „експулсиране“;
„отнемане на правото на пребиваване в Република България“ и „забрана за влизане и пребиваване на
територията на държавите - членки на Европейския съюз“ за срок от 10/десет/
години.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ :