№ 188
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330205587 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 22 – 0438 – 000267 от
17.08.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР гр. Пловдив, 03 РУ
Пловдив, с което на М. В. У. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, като на основание Наредба № Iз – 2539 на
МВР са отнети 8 /осем/ контролни точки.
С жалбата и в съдебно заседание се релевират конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е
формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност
на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без
уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в
1
тази насока са следните:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 29.06.2022 г., в 18,03 часа в град Пловдив, по бул. „България“
жалбоподателят управлявал товарен автомобил с марка и модел „Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ“, с рег. № *** – чужда собственост. В посочения час,
придвижвайки се с описания по – горе автомобил, У. достигнал до
кръстовището на бул. „България“ с ул. „Васил Левски“, движейки се в посока
запад - изток, като същият навлезнал и преминал на забранителен /червен/
сигнал на светофара, при работеща в нормален режим на работа светофарна
уредба.
Това било непосредствено възприето от свидетелите Л. и П., които по
това време изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението
в района на гореописаното кръстовище. Свидетелите подали съответен сигнал
и спрели управлявания от жалбоподателя автомобил.
За така извършеното нарушение, свидетелят Л. съставил на
жалбоподателя АУАН Серия GA № 608126/ 29.06.2022 г. Посоченият АУАН
бил предявен на жалбоподателя, като последният се запознал със
съдържанието му и го подписал, като в графата за „обяснения/възражения“
посочил изрично, че няма такива. Други допълнителни обяснения и/или
възражения не постъпили включително в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свид. Л. – актосъставител, от показанията на свид. П., както и от приложените
към административно наказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл.
справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди. За установяване на
приетата по делото фактическа обстановка допринасят и доказателствата
събрани в хода на съдебното следствие, надлежно приобщени по съответния
ред, а именно – Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г.; Заповед № 8121К –
8883/ 02.09.2020 г. ; Заповед № 317з – 11675/ 31.12.2021 г.
По отношение на посочените писмени доказателства, съдът кредитира
същите, като изготвени и изхождащи от лица, притежаващи надлежна
легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите
разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета
на разглеждане по настоящето дело.
Съдът счита, че в цялост следва да бъдат кредитирани показанията на
двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели – Л. и П..
Двамата свидетели добросъвестно, подробно и ясно посочиха къде е
позициониран служебният им автомобил, те самите къде застават и на какво
разстояние от кръстовището, така че да имат видимост към светофарната
уредба. И двамата свидетели с подчертана екзактност, изцяло еднопосочно и
безпротиворечиво описаха механизма на установяване на процесното
административно нарушение касателно движещите се в посока изток водачи
2
на МПС. Така и двамата свидетели подчертаха, че в действителност няма
видимост към светофарната уредба, която регулира движението в посоката, в
която жалбоподателят управлява процесния автомобил, но има ясна видимост
на светофара, който свети за тези автомобили, които се движат по бул.
„България“ в поска изток – запад, като за движещите се в двете посоки
автомобили светлинните сигнали са идентични, те. светофарните уредби са
реципрочно свързани. По същият еднозначен и категоричен начин
свидетелите описаха мястото и отстоянието, позволяващи им ясно и
непосредствено да възприемат извършеното нарушение. Показанията на
двамата свидетели съдът намира за обективни, подробни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което ги кредитира изцяло и базира фактическите си
изводи въз основа на тях. Тук е мястото да се отбележи, че показанията на
двамата свидетели се открояват с необходимата категоричност,
последователност, житейска логичност и незаинтересованост.
В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая,
доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от
страна на жалбоподателя, последният единствено отрича същите факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира
на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената
правна норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект
на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
В този смисъл изцяло несподелими са възраженията на жалбоподателя в
обратна насока. На първо място, и в АУАН, и в НП ясно е посочено мястото
на вмененото административно нарушение, включително посоката на
движение на жалбоподателя, а именно – гр. Пловдив, кръстовището на бул.
„България“ с ул. „Васил Левски“, посока на движение – изток.
Не може да се приеме за основателно и възражението на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и НП било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в
разминаване между описателната част на НП и визираната като нарушена
разпоредба по чл. 6, т. 1 ЗДвП. В тази връзка се изтъква, че в АУАН била
посочена като нарушена чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП, а в НП чл. 6, т. 1 ЗДвП. Това
действително е така, но следва да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 2 от
Указ № 883/ 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове,
3
същите се състоят от членове, членът може да се състои от алинеи, алинеята
от точки, а точката – от букви. Не са предвидени други елементи в строежа на
правната норма, като предложения, изречения, хипотези и т. н. Посочването
на последните с цел конкретизиране на правната квалификация, макар и
допустимо, не е задължително. Следвайки законово формулирания строеж на
разпоредбите, изпълнителното деяние и предмета на административното
нарушение, за които са дадени повече от една възможности, следва да се
уточнят чрез словесното им посочване. Предвид изложеното отново следва да
се подчертае, че както в АУАН, така и в НП е посочено словесно по
еднозначен начин, че се касае за несъобразяване на поведението на водача със
светлинните сигнали.
На следващо място, изцяло неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени от лица, които не са
компетентни. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на
процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия
орган следва от така изисканите и представени по делото оправомощителни
заповеди. Така от компетентността на административно наказващия орган
произхожда от Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г. – т. 3, т. 3.9, както и от
Заповед № 8121к – 8883/ 02.09.2020 г. По отношение компетентността на
актосъставителя, същата се установява по категоричен начин,от Заповед №
317з – 11675/ 31.12.2021 г. от която заповед се установява и длъжността на
актосъставителя Л., а именно – младши полицейски инспектор.
На следващо място, процесния АУАН е съставен в присъствието на
очевидец и нарушителя, като последният е имал възможността да направи
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са
постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната
квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна
норма. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Не се споделя и възражението за недоказаност на вмененото
административно нарушение. В тази връзка отново следва да се акцентира
върху показанията на свид. Л. и свид. П., които посочват точното място на
което застават, така че да имат директна видимост към процесното
кръстовище, съответно към светофарната уредба, регулираща движението на
ППС в посока изток – запад. Посоченото от свидетелите досежно
организацията на движението на ППС и в двете посоки по бул. „България“
чрез идентична светлинна сигнализация съдът кредитира като житейски и
логично обосновано.
В аспект на гореизложеното, съдът намира, че правилно както
актосъставителят, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението
на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Цитираната разпоредба
гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
4
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС
достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти -
техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в
съответствие с тях.
В конкретния случай, макар и жалбоподателят да е възприел подадения
от светофарната уредба червен светлинен сигнал (установяващ забрана за
навлизане в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него.
Съобразно разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП , червена
светлина - означава "Преминаването е забранено", като водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. В конкретния
случай, след като жалбоподателят е преминал кръстовището на бул.
"България" с ул. "Васил Левски" на забранителен (червен) сигнал, то с това си
поведение, той е консумирал състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението
да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и
имуществото всеки участник в движението, и е искал настъпването на
последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на
светофарната уредба.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в
текста на чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП, който предвижда административна санкция
"глоба" в размер на 100 (сто) лева за извършване на гореописаното
нарушение. Наказващият орган е наложил санкция именно в размер от 100
лева, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се
посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на
каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.
По отношение на отнетите контролни точки на жалбоподателя като
водач на посоченото МПС, съдът съобрази, че се отнемат контролни точки
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (съкратено Наредба № Iз – 2539 от
17.12.2012 г. на МВР). Съгласно горецитираната разпоредба от Наредбата, за
преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването
(чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП) се отнемат 8 контролни точки .
5
В случая правомерно са отнети 8 контролни точки на У., предвид
обстоятелството, че той е извършил нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като
броя на отнетите точки е съобразен с естеството на осъщественото
нарушение. Съобразени са от наказващия орган и изискванията на чл. 3, ал. 2
от Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като в НП коректно са
отбелязани броя на отнетите и броя на оставащите контролни точки.
По отношение на възражението за това, че в случая приложение следва
да намери чл. 28 ЗАНН съдът държи да отбележи следното:
Предвид характера на процесното нарушение, като такова по ЗДвП, то
дали случаят е маловажен следва да се определи при съобразяване на
разпоредбата на т. 32, на пар. 6 от ДР на ЗДвП.
ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН, съответно
съдържа собствени специални разпоредби както и на понятието "маловажно".
Съгласно т. 32, на пар. 6 от ДР на ЗДвП "Маловажно" е нарушението, което,
макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение
на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе
до настъпване на пътнотранспортно произшествие. "
Според настоящия състав, при извършена самостоятелна проверка,
процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като
маловажен. Касае се за типичен случай на несъобразяване със светлинните
сигнали, подадени от светофарна уредба. Същевременно, по делото не се
наведоха доводи, а и от страна на жалбоподателя не се ангажираха
доказателства, установяващи наличието на изключителност на ситуацията
или неотложна необходимост, която би оправдала подобно поведение.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление
като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63д
ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив, Пети н.с.
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 – 0438 – 000267 от
17.08.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР гр. Пловдив, 03 РУ
Пловдив, с което на М. В. У. ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, като на основание Наредба № Iз
– 2539 на МВР са отнети 8 /осем/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7