Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 14.05.2019
година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание
на 12.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Радева
при
секретаря М. Трифонова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2559 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взема предвид:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 , ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът
,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД основава исковите си претенции на твърдения,
че между трето за делото лице – ,,Фератум България” ЕООД и ответника М.Г.Т. чрез
средствата за комуникация – електронна поща и уебсайт, е сключен Договор за
кредит № 365743 от 30.03.2016 год. при Общи условия, в които са описани
конкретните действия по отпускане на кредита. Ищецът сочи, че ответникът е декларирал, че приема
всички условия, посочени в преддоговорната информация и в Общите условия, както
и че е запознат и предварително се е съгласил с условията на индивидуалния
договор. Твърди, че съгласно сключения договор за кредит на ответника е
предоставен заем в размер от 600 лв., който следвало да бъде погасен за срок от
210 дни, ведно с договорна лихва в размер от 81 лева. Ищецът излага, че
ответникът във връзка с обезпечаване изпълнението на задължението си по този
договор за кредит е сключил с трето за делото лице – ,,Фератум Банк” ЕООД договор за гаранция № 365743 от 30.03.2016 год. Изтъква, че
съгласно този договор ответникът се е задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията в размер от 369 лева. Ищецът твърди, че
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да върне отпуснатия му кредит
в уговорения срок, поради което му е начислена административна такса за
събиране на вземането в размер от 100 лева на основание чл. 10, т. 1 – т. 8 от
Общите условия. С оглед неизпълнението на задължението на длъжника, чийто падеж
е настъпил на 26.10.2016 г. , кредиторът е поискал и дружеството – гарант е
погасило дължимата по договора за кредит сума в пълен размер, като по този
начин е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. На 1.12.2017 г. бил
сключен договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужени потребителски кредити
/цесия/ и Приложение Г от 1.12.2017 г., между "АКПЗ" ООД и
"Фератум Банк" ЕООД с рег.№ С 56251, по силата на който вземането е
прехвърлено на "АКПЗ" ООД ведно
с всички привилегии и обезпечения , за което длъжникът бил уведомен по реда на
чл. 99 от ЗЗД. Посочва, че се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК , която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от
600 лева главница; договорна
лихва за периода от 29.04.2016 г. до 26.10.2016 г. в размер на 81 лева; административна такса за събиране на вземането
в размер от 100 лева, такса за гаранция в размер на 369 лева , мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от 27.10.2016 г. до 17.05.2018 г. в размер от 28,17 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното ѝ
изплащане. След оттегляне на иска в частта досежно претенцията за сумата от 28,17
лева, претендира останалите суми. В
съдебно заседание не изпраща представител.
С писмено становище поддържа исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си представил адв. С. от ВТАК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Счита, че няма доказателства за сключването
на договора и реалното получаване на кредита от ответника. Оспорва твърденията
за погасяване на дълга от страна на
гаранта. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
В
производството по ч.гр.д. № 1605/2018 г. на ВТРС в полза на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.05.2018 год. срещу ответника
по настоящото производство, за
заплащане на сумата от 600 лева главница , ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 23.05.2018 год., до окончателното изплащане на вземането;
за сумата от 81 лева договорна лихва за периода от 29.04.2016 г. до 26.10.2016
г.; за сумата от 100 лева -такси; сумата от 369 лева -гаранция по кредитната
сделка и 28,17 лева лихва за забава за периода от 27.10.2016 г. до 17.05.2018
г. , представляващи задължения по договор за гаранция от 30.03.2016 г. във
връзка с договор за кредит № 365743 от 30.03.2016 год., прехвърлени с Приложение Г от 1.12.2017
г. към договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужени потребителски кредити от 1.12.2017 г. , както и
разноски в размер от 75 лева. С влязло в законна сила на 24.11.2018 г. определение на ВТРС производството по
делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК по отношение на вземането за лихва
за периода от 27.10.2016 г. до 17.05.2018 г. в размер на 28,17 лева и в тази
част издадената заповед за изпълнение е обезсилена. От договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от
01.12.2017 год. се установява, че ,,Фератум Банк” ЕООД като продавач и ищеца
като купувач са се съгласили, продавачът да прехвърля на купувача всички
кредитни отписвания, колективно посочени като ,,Портфейл”. В съответствие с
уговореното в чл. 3.2 от договора по делото е представено потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и пълномощно, по силата
на което цедентът е упълномощил цесионера – ищец, да уведоми от негово име
всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземания с процесния договор за цесия
и Приложение Г, което е неразделна част от него. В качеството си на пълномощник
на цедента ищецът е изготвил уведомление, адресирано до ответника, в което
изрично е отразено, че задължението му по процесния договор е изкупено от
ищеца, поради което от момента на уведомяването той е неговият нов кредитор.
Доказателства за връчване на същото преди образуване на настоящото производство
не са представени от ищеца, но препис от него е връчен на назначения особен
представител на ответника, ведно с останалите книжа към исковата молба. Приет е договор за потребителски кредит № 365743/30.03.2016
г. , по силата на който "Фератум България" ЕООД е предоставил кредит
в размер на 600 лева на М.Г.Т. , при договорена лихва в размер на 81 лева и ГПР
в размер на 47,92%. Кредитът следва да се погаси на 7 вноски всяка по 97,28
лева, при първа падежна дата на 29.04.2016 г.
Договорът е подписан за кредитополучател с идентификационен номер 2883. Приложени са и Общи условия към договор за
гаранция /поръчителство/ , влизащи в сила на 1.06.2015 г. Прието е потвърждение
от трето неучастващо по делото лице- " Фератум България" ЕООД относно
изплащане на задълженията на ответника по договор за кредит № 365743/30.03.206
г. от страна на поръчителя "Фератум Банк" ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, връчена на длъжника - ответник по иска при условията на чл. 47, ал.
5 от
ГПК и имаща за предмет посочени в заповедта за изпълнение
суми. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване дължимостта им на посочените от ищеца основания. Във връзка с изложените фактически
твърдения ищецът следваше пълно и главно
да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на
което същият има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, че
ответникът е задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, че е налице договор за
цесия между ищеца и встъпилият в правата на удовлетворения кредитор, за който
договор ответникът е надлежно уведомен. По делото е приложен договор за потребителски кредит № 365743/30.03.2016 г. ,
със страни "Фератум България" ЕООД
и М.Г.Т., подчинен на разпоредбите на ЗПФУР. Легалната дефиниция на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6,
ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 18 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за
сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на
същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.
293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В исковата молба се
твърди, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите
условия, уреждащи отношенията между "Фератум България" ЕООД и
неговите клиенти, но такъв документ не е представен от ищеца и съдът е лишен от
възможността да провери спазени ли са всички изисквания досежно процедурата по
сключване на договора за отпускане на кредит от разстояние. /Приложени са само Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/.
В действителност по делото е представена извадка в табличен вид /л. 18/, от
която е видно, че на 30.03.2016 г.
ответникът е отправил запитване за сключване на договор под формата на заявка. Включена
е информация за заявителя, като са посочени неговите три имена, пол, ЕГН, номер
на лична карта, дата на нейното издаване и адрес, които кореспондират с
индивидуализацията на ответника по настоящия правен спор. Посочена е дата на
превод към клиента, която съвпада с тази на подаване на заявката, а именно 30.03.2016
г. , размер на отпуснатия кредит, лихвата по него, както и срока на връщане.
Въпреки това, няма категорични доказателства относно подписването на приложения
договор за кредит от страна на ответника. В коментираната по-горе информация не
е посочен идентификационния номер на кредитополучателя, който да го
идентифицира по начин, посочен в договора /т.9 и 10 от договора за кредит/ и да
се счита като знак за авторството на изпратените съобщения, както и да се счита
за саморъчно подписани от ответника изявления
и да има силата на саморъчен подпис. В договора срещу кредитополучател
стоят цифровите означения: 2883, но такъв идентификационен код в приложената
информация няма. Имайки предвид горните съждения и направеното оспорване от страна на ответника
досежно постигнато съгласие между страните за сключване на договора за
потребителски кредит, съдът намира, че ищецът не доказа пълно и главно
наличието на облигационни правоотношения между ответника и "Фератум
България" ЕООД. На следващо място, дори да се приеме, че все пак има такъв
сключен договор за потребителски кредит между страните, иска се явява
неоснователен и на друго основание. Ищецът
заявява активната си процесуална легитимация, като се позовава на договор за
придобиване -покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити, сключен между него и "Фератум Банк" ЕООД. Сочи, че вземането срещу ответника е включено
в Приложение Г- неразделна част от договора за цесия, както и надлежно
уведомяване на длъжника за цесията. Дори да приеме, че представената извадка с
имена , ЕГН на ответника, дата на договор и дължима сума е част от цитираното
Приложение Г, няма доказателства, които да установят качеството на кредитор на
цедента спрямо задълженията по договора за потребителски кредит на ответника.
Твърди се, че между кредитополучателя и "Фератум Банк" ЕООД е сключен
договор за гаранция № 365743 от 30.03.2016 г. , по силата на който гаранта
"Фератум Банк" ЕООД се задължава в полза на кредитора да гарантира
изпълнение на задълженията на кредитополучателя, като се задължава солидарно с
последния. Сочи се още, че при неизпълнение задълженията на кредитополучателя
кредиторът има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е
поискал предварително удовлетворяването им от кредитополучателя. За
поръчителството дадено под формата на гаранция се иска заплащане на такса от 369
лева, за която ищецът заявява, че е уговорена в чл. 5 от ОУ, приложими към
договора за гаранция. Също така се заявява, че гарантът е изпълнил задълженията
на кредитополучателя, поради което е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор , респективно станал е кредитор по вземането. Ищецът не установи пълно
и главно изложените фактически твърдения.
По делото няма приложен посочения по-горе договор за гаранция, сключен между ответника
и "Фератум Банк" ЕООД, което за целите на доказването се приравнява на липса на такъв. Представените Общи условия към договор за
гаранция /поръчителство/ не са релевантни към спора, доколкото от същите не се доказва наличие на индивидуално
сключен договор за гаранция, към който те са приложими. Приетото потвърждение,
изходящо от "Фератум България" ЕООД, в което се прави изявление
досежно качеството на поръчител на "Фератум Банк" ЕООД спрямо
задълженията по договора за кредит на ответника, както и пълното погасяване от
негова страна на тези задължения, с което последния е встъпил в правата на
кредитора, само по себе си не доказва наличието на договорни отношения между
ответника и "Фератум Банк" ЕООД. Съдът не кредитира това доказателство,
което освен изложеното по-горе, не доказва кога и какви задължения са погасени
по договора за потребителски кредит. При липсата на доказателства за сключен
договор за поръчителство, гарантът не би могъл да реализира права по
чл.143,ал.1 от ЗЗД срещу длъжника.
Горното води до извода, че цедентът по договора за цесия, на който
основава активната си процесуална легитимация ищецът в настоящото производство,
е продал вземане, за което не се доказва
да е съществувало в неговия патримониум. Анализът на представените
доказателства води до категоричния извод за неоснователност и недоказаност на
претенциите на изложените по-горе основания. Ищецът не доказа качеството си на
кредитор, основанието и размера на претенциите си, поради което иска за установяване на дължимост на сумите от 600
лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, 100 лева административна такса , 369 лева такса гаранция и 81 лева договорна лихва
за периода 29.04.2016 г. - 26.10.2016 г. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото разноски на ищеца
не се дължат нито за исковото, нито за заповедното производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ,,Васил Левски” №
114, етаж Мецанин, срещу М.Г.Т. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в
размер от 600 /шестстотин/ лева главница , ведно със законна лихва върху
главницата от 23.05.2018 г. -подаване на
заявлението до окончателното изплащане; за сумата от 81 /осемдесет и един /
лева договорна лихва за периода от 29.04.2016 г. до 26.10.2016 г. ; за сумата
от 100 /сто/ лева такса; за сумата от 369/ триста шестдесет и девет/ лева такса
гаранция, представляващи задължения по договор за гаранция от 30.03.2016 г. във
връзка с договор за кредит № 365743 от 30.03.2016 год., прехвърлени с Приложение Г от 1.12.2017
г. към договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужени потребителски кредити от 1.12.2017 г. , за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
от 30.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1605/2018 г. на Районен съд – Велико Търново, като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново, чрез Районен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в
сила да се приложи по ч.гр.д. № 1605/2018 г.
на Районен съд – Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: