Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.04.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8940 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.11.2017 г., постановено по
гр.дело № 63349/2016 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О.,
88 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“-ЕАД, гр.София, ЕИК *******, представлявано от
Стоян Цветанов- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:*** Б,
искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, че С.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от
1647,42 лв.- главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия, начислена за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., както и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 154,32 лв., в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: апартамент № 42, находящ се в гр.София, ж.к.“ *******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми в производството по ч.гр.дело
№ 74248/ 2015 г. на СРС, 88 състав е издадена заповед за изпълнение. С
решението на съда е осъден С.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Т.С.“-ЕАД, гр.София, ЕИК *******,
представлявано от Стоян Цветанов- изпълнителен директор, със седалище и адрес
на управление:*** Б, на основание чл.78, ал.1, във вр.
ал.8 ГПК, сумата 179,87 лв.- разноски за производството, както и сумата в
размер на 336,03 лв.- разноски в заповедното производство. С решението на съда
е разсрочено на основание чл.241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението на 30
равни месечни вноски в размер на по 77,25 лв., всяка от тях, платими от
ответника в началото на всеки месец, следващ месеца в датата на влизането на
решението в сила.
Решението е постановено при участие на трето
лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.”-ЕООД, гр.София.
Срещу
решението на СРС, 88 с-в е постъпила въззивна жалба
от „Т.С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.С.Димитрова с искане същото да бъде отменено, в частта,
в която е разсрочено на основание чл.241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението
на 30 равни месечни вноски в размер на по 77,25 лв., всяка от тях, платими от
ответника в началото на всеки месец, следващ месеца в датата на влизането на
решението в сила, и вместо това да бъде постановено друго, с което искането на
ответника за разсрочване на изпълнението се отхвърли. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на
предпоставките на чл.241 от ГПК, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник С.П.Т., оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда, въззивната жалба, като
неоснователна да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Третото
лице-помагач – „Т.С.”-ЕООД, гр.София, не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба/ имаща
характер на частна жалба/ е подадена в срок и е допустима. Разгледана по
същество въззивната жалба/ имаща характер на частна
жалба/ е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Законът /ГПК/ не посочва изрично правото на
обжалване на произнасянето на съда по искането за отсрочване или разсрочване на
изпълнението по чл. 241, ал. 1 ГПК. Но като се вземе предвид обстоятелството,
че по това искане съдът се произнася с решението, което подлежи на обжалване,
то следва да се приеме, че срещу частта на решението относно начина на
изпълнението, което има характер на определение, може да се подава жалба.
Доколкото СРС е определил по-дълъг от
установения от закона срок за обжалване на съдебното решение в частта му
относно начина на изпълнението /а именно двуседмичен срок вместо едноседмичен
по чл. 275, ал. 1 ГПК/, настоящият съдебен състав приема, че жалбата се явява
процесуално допустима – арг. чл. 62, ал. 3 ГПК.
Ответникът С.П.Т. е направил изрично искане
за разсрочване на изпълнението в съдебно заседание, проведено в първоинстанционното производство. Първоинстанционният
съд е приел за установено, че искането е процесуално допустимо и го е уважил,
след като е осъществил преценка на доходите на ответника и липсата на друго
имущество, като е определил и размера на срока на разсрочването.
Съдът
приема, че решението на СРС, в обжалваната му част/ имаща характер на
определение/ е правилно, като на основание чл.278, ал.4 във вр.
с чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите изложени
в жалбата, следва да се добави и следното:
В разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК са
залегнали социално-етични съображения на законодателя да не се достига при
изпълнението на решението до обществено неоправдано морално и материално
затруднение на осъдения, когато изпълнението на части, наложено с оглед
имотното му състояние и другите обстоятелства, не ще доведе до такива последици
за носителя на материалното право. Посочената разпоредба указва, че съдът може
да разсрочи изпълнението, което означава да определи срокове за изпълнение на
присъденото вземане на части. Т.е. безспорно е, че разсрочване може да има само
при парични вземания или при вземания за родово определени вещи.
Действително по принцип отлагането на изпълнителната
сила е възможно само за осъдителни съдебни решения, а искът по чл. 422, ал. 1 ГПК по изрично разпореждане на закона е установителен.
Същевременно независимо от това, че тази претенция е установителна,
кредиторът се ползва от изпълнително основание - издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, поради което няма пречка при постановяване на
решението си съдът да отсрочи или разсрочи изпълнението. Нещо повече, да се
отрече това право, би означавало да се ограничат признати от закона права на ответника
само по волята на ищеца, който е предпочел пътя на заповедното производство.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, подадената въззивна
жалба/ имаща характер на частна жалба/ се явява неоснователна, а решението на
СРС в частта му относно начина на изпълнението, което има характер на
определение, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не
следва да се присъждат и на въззиваемата страна-
ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.11.2017 г., постановено по гр.дело № 63349/2016 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав, в обжалваната част- в частта му / имаща
характер на определение/, с която е разсрочено на основание чл.241, ал.1 ГПК,
изпълнението на решението на 30 равни месечни вноски в размер на по 77,25 лв.,
всяка от тях, платими от ответника в началото на всеки месец, следващ месеца в
датата на влизането на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието в процеса на „ Т.С.“ ЕООД, ***, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.