Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Пазарджик, 23.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1779/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***2, против Наказателно постановление №
17-1006-005311/ 24.01.2018 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- Пазарджик, с което на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 10 лева и на основание чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139
ал.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3 000 лева.
В бланкетната жалба се твърди, че НП е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което се иска неговата отмяна.
Редовно призован жалбоподателят не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище за незаконосъобразност на НП,
като пледира за неговата отмяна.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. Не
изпраща и писмено становище относно основателността на жалбата.
Като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на процесуалния
представител на въззивника и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи
следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 26.12.2017 г., около 15,15 часа, в общ. Пазарджик,
на АМ „Тракия“ км. 89 в посока гр. София, е управлявал специален автомобил „М.А**“ с рег. № ***, собственост на „***“ с ремарке за т.а.
„***“ с рег. № ***, собственост на посоченото дружество, без да е заплатил
винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, от категория К1,
към което спада управляваното МПС. При извършената му проверка жалбоподателят
не е представил КТ към СУМПС.
Нарушенията били
установени от автопатрул на Група КПДГПА в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Пазарджик, в състава на който бил св. К.О.. За констатираното нарушение св. О. съставил
в присъствието на св. П.Х. против жалбоподателя АУАН с бл. 556528/26.12.2017 г.,
след което му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. При предявяването на
акта жалбоподателят вписал собственоръчно възражение, а именно „на три бензиностанции нямаше винетка, спрях
на „ШЕЛ Пазарджик“, за да купя, имам акт, но не го нося“.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено на жалбоподателя на 2203.2018 г. на основание чл.58
ал.2 от ЗАНН с отбелязване от АНО върху НП. В последното е направено
отбелязване от същата дата, че в БДС липсват данни за друг адрес на лицето.
Съдът намира, че пхред АНО не е била налице хипотезата
за връчване на НП по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Това е така, тъй като
изключението по ал.2 за връчване на НП изисква първо да се отбележи невъзможността
да се открие нарушителя на посочения от него адрес, но също така и
обстоятелство, че има промяна на адреса, тоест нов адрес и той е неизвестен. По
този въпрос е налице константна съдебна практика. В случая първо липсва
отбелязване на НП, че лицето не може да бъде открито на посочения от него в
акта адрес, а на второ място липсва отбелязване, че той има нов адрес на
местоживеене, който не е известен. Освен това липсват каквито и да е
доказателства, че са положени достатъчно усилия и са изчерпани всички
възможности лицето да бъде открито на адреса и да му бъде връчено лично НП.
Липсват доказателства, че той има нов адрес на местоживеене и че той не е
известен. Представеното копие на докладна записка, изготвена от полицейски
служител при 05 РУ при ОД на МВР- П., в която е отразено, че на 10.03.2018 г. е
извършена проверка на адреса на лицето, но не открито и по данни на съсед от 3
години не живеел там, като в БДС липсвала информация за друг адрес, съдът не
може да приеме за обективно доказателство. Липсва изходящ или рег. номер на ДЗ,
от който да е видно най-малкото, че същата е своевременно и надлежно изготвена.
Освен това при извършеното призоваване от съда на жалбоподателя на същия адрес
е видно, че призовката е била приета от член на неговото семейство, живущ на
същия адрес със задължение да му я предаде. По време на съдебното следствие от
показанията на св. Е.Н.- съпруга на жалбоподателя се установява, че семейството
им живее на този адрес и че лицето посочено в докладната записка е
самонастанило се в съседния до тях апартамент и че между него и семейството й
има конфликт, който най-вероятно е породил и неговото изявление пред
полицейския служител, че съпругът й не живее на този адрес. При това положение не
може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят не живее на
посочения от него адрес, а напротив тъкмо обратното. Безспорно се установи, че
той живее именно на този адрес и не е променил местоживеенето си, т.е. няма нов
неизвестен адрес. С оглед на изложеното съдът прие, че НП подлежи на обжалване,
тъй като не е било връчено. В този смисъл и жалбата против него е ДОПУСТИМА.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изцяло показанията на актосъставителя- св. К.О. и св. П.Х. и
частично от показанията на св. Е.Н.. Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на свидетелите О. и Х., като същите се явяват логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото
писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода
на АНП и съдебното следствие. Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Т.Н.и
Е.Н., в частта им относно това, че процесният специален автомобил не се е
движил по АМ Тракия на посочената в НП дата, а е „домувал“ на паркинга на
бензиностанцията, като в момента на проверката се е движил вътре, в района на
същата, с цел закупуване на винетка. На първо място служебната зависимост на св.
Н.от жалбоподателя и св. Н., както и изградените близки семейни отношения на
свидетелката с жалбоподателя, който е неин съпруг, са мотивирали същите да
дават показания в услуга на развиваната от процесуалния представител на жалбоподателя
защитна теза и в този смисъл са пряко заинтересовани от изхода на делото. Съдът
не даде кредит на доверие на техните показания и поради това, че те се обориха
по категоричен начин от останалия доказателствен материал по делото.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Относно нарушението по Пункт І- на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В словесното
описание на това нарушение изпълнителното му деяние е посочено в достатъчно
ясна степен- нарушителят не носи КТ към СУМПС.
По делото
безспорно се установи, че на посочените в НП, а и в АУАН, дата, час и място, жалбоподателят
Н. е управлявал специален автомобил (описания в акта и НП). Това обстоятелство
по категоричен начин се извлича на първо място от показанията на свидетелите О.
и Х.. Последните категорично заявиха, че МПС се е движело по АМ „Тракия“ в
посока от гр. П. за гр. София, в момента в който е било спряно за проверка,
поради обстоятелството, че св. О. е установил, че при приближаването на
превозното средство, същото не е имало залепен винетен стикер на предното
панорамно стъкло. И двамата свидетели категорично отричат, автомобилът да се е
движил в района на бензиностанция „ШЕЛ“, както и че е бил спрян в момента, в
който е излизал от бензиностанцията. И двамата сочат еднопосочно, че
полицейският автопатрул е бил позициониран именно на кв. 89-ти на АМ Тракия в
посока гр. София, на отбивката за бензиностанция „ШЕЛ“ и е бил спрян от
контролните органи в момента, в който е навлязъл в територията на
бензиностанцията. Управляваният от жалбоподателя специален автомобил е бил
спрян на входа за бензиностанцията и отбит на паркинга преди същата, там където
е бил позициониран и полицейският автопатрул. Показанията на свидетелите Х. и О.
се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства. От часовия график и
ежедневна форма на отчет, Докладна записка за отклонение от зададения маршрут и
ежедневна ведомост (л.57-61 от делото), се установява, че полицейският
автопатрул, констатирал нарушенията на жалбоподателя, в посочения час на
нарушението, се е намирал на установъчен пункт бензиностанция „ШЕЛ Север“ на АМ
по разпореждане на началник-смяната (св. Х.- бел. моя), което е било в
отклонение на часовия график, поради динамичната пътна обстановка. Св. Х. беше
категоричен, че никога полицейският автопатрул, както и в случая, не се е
намирал на територията на самата бензиностанция и търговските обекти и че на
тази територията полицейските служители не извършват проверки.
Налице е и още
едно доказателство, че процесният автомобил е бил управляван от жалбоподателя
по АМ Тракия на посочената дата, час и място, а именно справката от АПИ
(л.53-54 от делото). Видно от същата е, че МПС с рег. № *** се е движило на 26.12.2017 г., като преди да бъде
спряно за проверка в 15,15 часа от контролните органи на км 89-ти на АМ Тракия,
е било засечено да преминава през преброителен пункт с. Радиново (обл. П.ска-
бел. моя) в посока гр. София в 14,57 часа. Съдът не споделя направените от
процесуалния представител на жалбоподателя възражения отнасящи се до недостоверността
на справката. Вярно е, че при преминаването през посочения пункт МПС е отразено
в справката като лек автомобил, а не товарен с ремарке, както са направени
другите отразявания при преминаването му през останалите преброителни пунктове.
Следва обаче да се има предвид, че тези пунктове отчитат вида на МПС според
неговата скорост. Засечена е такава 106 км/час и като се има предвид, че товарните
автомобили имат поставени ограничители, както се твърди и за процесното (виж л.
62 от делото), то е нормално да бъде направено това отразяване. По отношение на
направеното възражение за отразената скорост, следва също да се има предвид, че
преброителният пункт не представлява радарно устройство скоростомер и
отчетените стойности на скоростта също са условни. Но дори и да е отчетена
такава скорост, то следва да се има предвид, че всяко техническо средство за
измерване като такова има отклонения. Така например трафик радарите при
отчетена скорост над 100 км/ч. се приспада толеранс 3%, което неминуемо
намалява стойността на отчетената скорост. Но със сигурност отчита и заснема
рег. номера на преминаващите МПС, което прави безспорно, че процесното МПС се е
движило по АМ преди да бъде проверено. Съдът не споделя и другото възражение за
невъзможността МПС със скорост от 90 км/ч да се придвижи от посочения
преброителен пункт до мястото на проверката от контролните органи за времето от
14,57 ч. до 15,15 часа- за 13 мин. При извършена справка на официалния сайт на
АПИ се установява, че въпросният преброителен пункт се намира на 117-ти км на
АМ Тракия, а мястото на проверка е на 89-ти км. Казано с други думи
разстоянието между двете точки е 28 км, като е напълно възможно да бъде
изминато за 13 мин. с разрешената за движение скорост по АМ, па макар и с 90
км/час.
За да направи
своя извод, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочените дата,
час и място, взе предвид и направените от него възражения в АУАН при
предявяването му при извършената му проверка. Както се посочи по-горе той е
заявил, че няма винетка, т.к. на три бензиностанции преди това не е имало, за
да си закупи и затова решил да спре на бензиностанция „ШЕЛ“ с цел да купи
такава. Вярно е, че нарушителят не е длъжен да се брани веднага срещу
повдигнатото му обвинение, но когато е имал такава възможност и е посочил
собственоръчно, че няма винетка, защото не имало в предходните бензиностанции
на които е проверил, т.е. движил се е до въпросното място по АМ Тракия, то това
е първата косвена индиция, че той не възразява срещу фактическите констатации и
че е извършил вмененото му нарушение. Всичко това, преценено съвкупно с
останалия доказателствен материал, би могло да послужи за установяване на
истинността или неистинността на последващи възражения против НП в процеса на
обжалване на НП.
Всичко изложено
до тук дава основание на съда да не приеме за достоверни показанията на
свидетелите Н.и Н., че на 26.12.2017 г. специалният автомобил не се е движил
преди проверката по АМ Тракия, а в района на бензиностанцията, излизайки от
паркинга, където е домувал. Освен от анализираните по-горе доказателства, които
оборват показанията на тези свидетели, не убягна от вниманието на съда, че
показанията на св. Н.относно решението за домуване на МПС на паркинга на
бензиностанция „ШЕЛ Север“ на АМ Тракия, след като на 24.12.2017 г. е
разтоварил автомобили в автокъща в Пазарджик, намираща се на главен път І-8 (
пътя между Пазарджик и П.) било по-удачно да престои преди да тръгне за нов
курс на 26.12.2017 г. на паркинга на тази бензиностанция вместо в гр. П., е
най-малкото житейски абсурдно. Разстоянието от автокъщата до процесната
бензиностанция е в пъти по-голямо от това до обичайното местодомуване на МПС и
е нелепо само поради обстоятелството, че на 26-ти МПС ще пътува отново в посока
гр. София, да се връща на 24.12. обратно на АМ Тракия, за да домува и то точно
на посочения паркинг, при положение, че би могъл да пребивава на много други
по-близки паркинги или удачни места за това.
Всичко изложено
до тук даде основание на съда да приеме, че на процесната дата, час и място,
жалбоподателят е управлявал процесния специален автомобил. полицейските
служители бяха категорични в показанията си, че при извършената му проверка
водачът не е представил КТ към СУМПС. Това обстоятелство се установява и от
отразеното от самия водач в АУАН, където е посочил, че има акт, който не носи.
Т.е. изнася твърдения, че КТ му е бил отнет за друго нарушение, за което има
съставен АУАН, който обаче също не е представен от него. В този смисъл е и
отразеното в справката за нарушител водач (виж л.6 гърба, т.16). При положение,
че не е представил и АУАН, който замества КТ, става ясно, че жалбоподателят при
управлението на МПС не е носил този документ. Отделно от това самият
жалбоподател не оспорва така констатираното нарушение нито с депозираната
жалба, нито впоследствие пред съда.
В този смисъл е
безспорно установено, че на посочената в НП дата и място, жалбоподателят е
управлявал процесното МПС без да носи със себе си КТ/заместващият го АУАН, с
който е бил отнет.
С разпоредбата на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на МПС да носят СУМПС и
КТ. Въззивникът не е изпълнил това си задължение, поради което и правилно му е
било наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, където
именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи КТ. Правилно е било
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева, който размер е императивно
посочен в закона.
Относно нарушението по Пункт ІІ- на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Както се посочи
по-горе безспорно се установи, че на процесните дата, час и място,
жалбоподателят е управлявал специален автомобил „М.А. ***“ с рег. № ***,
собственост на „***“ с ремарке за т.а. „***“ с рег. № ***, собственост на
посоченото дружество.
Не е спорно също
така, че жалбоподателят не е заплатил за посоченото МПС винетна такса по
смисъла на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. В показанията си свидетелите О. и Х. посочиха
категорично, че автомобилът не е имал заплатена винетна такса и залепен винетен
стикер на стъклото. Самият водач е обяснил пред тях, че няма закупена винетка и
че е щял да си закупи такава от бензиностанция „ШЕЛ“. Това обстоятелство той
собственоръчно е отразил и в АУАН. От показанията на св. Н.също се установява,
че автомобилът към процесната дата не е имал закупена винетка и е трябвало да
бъде закупена по път и то еднодневна такава.
Обстоятелството относно липсата на заплатена винетна
такса на управляваното от жалбоподателя МПС не е оборено с каквото и да е друго
доказателство по делото. Дори в АУАН както се посочи жалбоподателят не е
възразил срещу направените от контролния орган констатации. Ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства
на практика показва, че същият оспорва факта на управление на МПС по АМ Тракия
преди и към момента на проверката от контролните органи, а не оспорване на
обстоятелството, че процесното МПС не е имало закупена винетка.
От всичко казано
до тук става ясно, че към момента на проверката от контролните органи
управляваният от жалбоподателя специален автомобил е бил без закупена винетка.
При това
положение съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Независимо че
възражения в тази насока липсват, при своя цялостен служебен контрол съдът не
откри допуснати съществени процесуални нарушения в АНП. Същото е започнало със
съставянето на АУАН, при спазване на законовите изисквания. Актът и НП са
издадени от компетентни органи. Нарушенията са описани ясно и точно- с дата и
място на извършването им, като са посочени всички обстоятелства- елементи на
фактическия състав на същите.
Настоящият
съдебен състав счита, че поведението на жалбоподателя не обуславя маловажност
на случая, т.к. нарушението е с висока степен на обществена опасност. То пряко
засяга обществените отношения свързани с фиска, а именно същинските приходи,
предвидени и заложени в приходната част на държавния бюджет, идващи от държавни
такси, които средства са предназначени за поддръжка на пътната инфраструктура.
Поради всичко
изложено до тук, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наказващият
орган е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение и
правилно е наложил нормативно фиксираното по вид и размер наказание глоба от 3
000 лева.
По изложените
горе съображения, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
17-1006-005311/ 24.01.2018 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ в Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР- Пазарджик, с което на Н.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***2, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева и
на основание чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3 000 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: