О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 82
гр.Кюстендил, 03.02.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил,
в закрито съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 444 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото
е образувано по жалба на С.А. ***, срещу
Виза за проектиране с изх. № 75/09.09.2020г., издадена от главния
архитект на Община Дупница, с която на осн. чл.140, ал.1, ал.3 и ал.7 и чл.134,
ал.6 от ЗУТ се допуска изработване на инвестиционен проект за обект „площадка
за паркиране на автомобили (два броя паркоместа) и рампа към нея“ в УПИ VІІ-199, кв.19 по регулационния план на
с. Д., община Дупница. В жалбата се сочи, че тъй като на място съществува
голяма денивелация, предвиденото застрояване ще възпрепятства достъпа от
улицата с о.т. 49-50-50` и ползването на
имота на оспорващата – УПИ ХХІІІ-199 в кв.19, който е съседен на имота -
предмет на визата за проектиране. С
горното се обосновава допустимостта на оспорването, респ. качеството на
жалбоподателката като заинтересовано лице по см. на чл.131, ал.2 от ЗУТ. По съществото на спора са релевирани основания за противоречие на административния
акт с материалноправната разпоредба на чл.134, ал.6 от ЗУТ, а от формална страна - за липса на задължителните реквизити по
чл.41, ал.2 и чл.140, ал.2 от ЗУТ. Приема се, че административният акт не е
съобразен с предвижданията на действащия ПУП като надвишава
допустимите параметри за застрояване. Прави се искане за отмяна на
оспорената виза за проектиране и за присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание,
изложените в жалбата оплаквания и искания се поддържат от пълномощника на
оспорващата адв. М..
Ответникът – главният архитект на
Община Дупница, чрез процесуалния си представител адв. В., изразява становище
за недопустимост на оспорването, като твърди, че жалбоподателката не е от категорията на заинтересованите лица
по чл.131, ал.2 вр. с чл.140, ал.2 от ЗУТ.
Заинтересованото лице А.С.М. ***,
чрез пълномощника си адв. В.Х., изразява писмено становище за недопустимост на
оспорването като отрича качеството на оспорващата на заинтересовано лице по см.
на чл.131, ал.2 от ЗУТ. Евентуално се
поддържа искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, доколкото се счита, че оспорената виза е постановена в
съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на ЗУТ.
Претендират се деловодни разноски.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорващата С.
А. А. се легитимира като собственик на УПИ ХХІІІ -
199 в кв.19 по регулационния план на с. Д., община Дупница с договор за доброволна делба от 06.06.2011г.,
обективиран в акт № 33, том ІІ, рег. № 2903/2011г. по описа на нотариус Луиза
Стоева с район на действие РС – Дупница. Същият договор легитимира Роза А.
Лобутова - праводателка на заинтересованото лице А.С.М., като собственик на УПИ
VІІ-199 в кв.19 по регулационния план на с. Д., община Дупница. Посоченият УПИ
ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, е предмет на
договор за покупко-продажба по нотариален акт № 33, том ІІ, рег. № 2851, дело №
207/2013г., купувач по който е А.С.М..
Видно от заповед № 791 от 14.06.1984г.
на председателя на ОНС-гр. Станке Димитров, процесните УПИ са образувани в резултат на
разделянето на парцел VІІ-199 в кв.19 по регулационния план на гр. Станке
Димитров, одобрен със заповед № 2415/02.06.1964г. на председателя на
Кюстендилския окръжен народен съвет.
Видно от скица № 662/25.10.2019г.
на община Дупница, приложена към жалбата, в УПИ ХХVІІІ-199 е изградено
двуетажно масивно жилище на отстояние от страничната регулационна линия с УПИ
VІІ-199.
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения акт е започнало по заявление № 94-А-574/26.08.2020г. на А.С.М. ***, с което
се иска издаване на виза за проектиране за
строеж от допълващото застрояване –
плоча (бетонова площадка) за две паркоместа и лифт (плоча) в УПИ VІІ-199 в
кв.19 по РП на с. Д..
По депозираното заявление, главният архитект на Община Дупница издава виза за проектиране с изх. № 75/09.09.2020г., с която на осн. чл.140, ал.1, ал.3 и ал.7 и чл.134, ал.6 от ЗУТ, допуска изработване на инвестиционен проект за обект
„площадка за паркиране на автомобили (два броя
паркоместа) и рампа към нея“ в УПИ VІІ-199, кв.19 по регулационния план на
с. Д., община Дупница, при спазване на изискванията на чл.2, ал.3 от Наредба №
7 от 22.12.2003г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони; на показателите за устройство и
застрояване по чл.19, ал.1 от същата
наредба за териториално-устройствена зона със застрояване с малка височина
(до10 метра), а именно: П застр. – от 20% до 60%; К инт. – от 0,5 до 1,2; П
озел. – от 40% до 60%, както и на изискванията на чл.144, ал.1 и 2 от ЗУТ и
Наредба № 4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Неразделна част от издадената
виза за проектиране е скица № 619/07.10.2020год. от регулационния план, одобрен
със заповед № 2415/02.06.1964г. , изменен със заповед № 791/14.06.1984г. Върху
скицата е отразена улицата с о.т. 49-50-50`, денивелацията на терена от
улицата към двата УПИ и са нанесени две сгради в УПИ VІІ-199, както и
проектирания строеж, разположен изцяло в УПИ VІІ-199 между жилищната сграда в
имота и страничната регулационна линия с УПИ ХХVІІІ-199.
Издадената виза е съобщена на
оспорващата на 18.09.2020г., а жалбата е подадена на 01.10.2020г.
По искане на жалбоподателката
съдът е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, но страната не
е внесла определения депозит, а впоследствие
се е отказала от исканата експертиза и същата не е изпълнена.
Съдът, като извърши преценка на събраните
писмени доказателствата и на становищата на страните, както и след служебна
проверка относно допустимостта на съдебното оспорване в контекста на
разпоредбата на чл.214, ал.1 ЗУТ вр. с чл.131 от ЗУТ, приема жалбата за
процесуално недопустима и я оставя без разглеждане по следните съображения:
Предмет на оспорване е Виза за проектиране с изх. № 75/09.09.2020г., издадена
от главния архитект на Община Дупница, с която на осн. чл.140, ал.1 и ал.3 и чл.134, ал.6 от ЗУТ се допуска изработване на инвестиционен проект за обект „площадка за
паркиране на автомобила (два броя паркоместа) и рампа към нея“ в УПИ VІІ-199,
кв.19 по регулационния план на с. Д., община Дупница. Като акт по устройство на територията, визата за проектиране съгласно
легалното определение на чл.140, ал.2 от ЗУТ, е копие (извадка) от действащия
подробен устройствен план
с обхват поземления имот и
съседните му поземлени имоти, а параметрите на бъдещото строителство които определя /линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, други
изисквания по действащия план и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ/, са
тези които поначало се определят с подробен устройствен план – чл.112, ал.2,
т.3 и чл.113, ал.2 ЗУТ. Следва, че визата е акт, с който се допълват
предвижданията на действащия ПУП, а в случая – с който се допуска
допълващо застрояване в хипотезата на
чл.41, ал.2 от ЗУТ, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно специалната норма на чл.140, ал.3
от ЗУТ, визата за проектиране може да
бъде оспорвана само от лицата по чл.131 от ЗУТ, оправомощени да оспорват подробните устройствени планове.
Горните констатации относно характера на визата за проектиране, съотв.
кръга на заинтересованите лица и допустимостта на оспорването, подлежат на
конкретизация с оглед на фактическите обстоятелства по казуса, а именно: в
случая е безспорно, че по отношение на процесните имоти е одобрен и действа
ПУП, в който не е предвидено допълващо застрояване на площадка за паркиране на автомобили; че оспорващата
е собственик на УПИ ХХVІІІ-199, който е съседен на УПИ VІІ-199, като двата УПИ имат
лице към улица с о.т. 49-50-50` и на място съществува
денивелация; че проектираното застрояване е изцяло в УПИ VІІ-199 на заинтересованото
лица А.М., разположено между жилищната
сграда в имота и страничната регулационна линия с УПИ ХХVІІІ-199; че с визата не се предвижда свързано допълващо застрояване и промяна в застрояването
за УПИ ХХVІІІ-199.
Анализът на визираните релевантни
за спора факти обосновава следните правни изводи: на първо място визата за проектиране допуска строителство,
което не е предвидено в ПУП, а строежът е от категорията на посочените в чл.41,
ал.1 от ЗУТ, поради което издаването на
виза е задължително в хипотезата на
чл.140, ал.3 от ЗУТ и тя замества липсващия план. Следователно характеристиката
и предназначението на визата за проектиране
я определят като индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК
във вр. с чл.214, т.1 от ЗУТ и като такава тя подлежи на съдебно оспорване по
реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. На второ
място, доколкото същата замества плана, кръга на оправомощените да я оспорят лица е този по чл.131, ал.2 от ЗУТ.
В този аспект и предвид доказателствата по
делото, съдът счита, че жалбоподателката не е от категорията на
заинтересованите лица и оспорването се явява процесуално недопустимо. Имотът на
оспорващата не е предмет на визата за проектиране, която не предвижда и промяна
в застрояването в него. Не е налице и
намалено разстояние по см. на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ, тъй като с чл. 42, ал.3 и ал.4 от ЗУТ са въведени минимално допустими разстояния само
за свободно разположени строежи на
допълващото застрояване, какъвто не е проектирания строеж. Доколкото
с визата не се допуска разполагане на
сгради или постройки, които да са
долепени на регулационната линия между процесните имоти,
то не е налице и свързано застрояване по смисъла на т.22, §
5 от ДР на ЗУТ. Оспореният акт не въвежда ограничения в режима на
застрояване и ползване на имота на жалбоподателката. Предвид изложеното, не са налице основанията по чл.131, ал.2,
т.1-5 от ЗУТ, даващи и право на
оспорващата да обжалва визата за проектиране. Горните констатации съдът основава на документите
към административната преписка и конкретно на данните в скицата, неразделна част от оспорената виза, тъй като е възпрепятствана възможността да се ползват специални знания на вещо лице поради отказ на оспорващата
да заплати определеното възнаграждение за изпълнение на назначената
съдебно-техническа експертиза.
Относими към основанията по чл.131, ал.2, т.5 от ЗУТ са водещите съображения на оспорващата, заявени в жалбата, са за това, че на място съществува голяма денивелация и предвиденото застрояване в УПИ VІІ-199 ще възпрепятства достъпа от улицата с о.т. 49-50-50` и ползването на УПИ ХХІІІ-199. Доводите са неоснователни. Видно от скицата към визата за проектиране и данните в последната, строежът е предвиден изцяло в УПИ VІІ-199 и не ограничава достъпа, вкл. с транспортни средства до имота на жалбоподателката, който има лице към съществуващата улица, незасегнато от предвиденото строителство. Неясно по какъв начин и вследствие на какви характеристики проектираният строеж би възпрепятствал ползването на имота на оспорващата. Действително същият е ситуиран на страничната регулационна линия между процесните имоти, но вида на строежа – площадка за паркиране, обективно не би породил неудобства или пречки за ползването на УПИ VІІ-199. Доказателства за противното не са представени по делото.
Предвид горните констатации и с
оглед хипотезите, уредени в чл.131, ал.2,
т.1-т.5 от ЗУТ, недвижимият имот на
жалбоподателката не е от категорията на имотите, непосредствено засегнати от
предвижданията на визата за проектиране, която в случая замества плана. Следва, че жалбата е процесуално недопустима като подадена от лице,
което не притежава право на съдебно оспорване на административния акт, поради
което съдът я оставя без разглеждане, а образуваното производство подлежи на
прекратяване.
Оплакванията в жалбата срещу
формата и съдържанието на визата за проектиране и срещу параметрите на предвидения
строеж, са относими към законосъобразността на акта и не подлежат на преценка
във връзка с допустимостта на оспорването.
Независимо
от изхода по делото, съдът не присъжда разноски на заинтересованото лице А.С.М.,
тъй като такива не са доказани, а и не се следват по правилата на чл.143 от АПК.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението, постановено в
съдебното заседание на 19.01.2021г. за даване ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.А. А., ЕГН **********,*** срещу Виза за проектиране с изх. № 75/09.09.2020г.,
издадена от главния архитект на Община Дупница.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: