№ 12805
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. И.ОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110136538 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 176 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, както и
евентуални искове по чл. 178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.
86,ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.04.2015г. с ответника *****, е сключил договор
за военна служба, съгласно който е работил като „сътрудник по охраната“,
като със Заповед № 650/16.05.23г. на Началника на ***** служебното му
правоотношение е прекратено, считано от 29.05.23г. Твърди, че за периода
29.05.20г.- 29.05.23г. е работил изцяло на 24-часови смени , като средно на
месец е работил по десет смени , като за целия период е положил 270часови
смени.Поддържа, че положеният от него труд се равнява на 6480часа, като
през този период му било заплащано възнаграждение , определено върху
168часа на месец, а не според реално изработените 240часа на месец.
Разликата от 72 часа на месец или за целия период -1944часа не му била
заплатена, което се равнявало на 19 440лева. Върху тази сума претендира и
мораторна лихва в размер на 5645лева, дължима за периода от първо число
след изтичане на всеки тримесечен период до датата на подаване на исковата
молба .Претендира и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане
на главницата. Търсената сума за главницата се претендира като незаплатено
основно възнаграждение.
1
При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите
суми и периоди на осн. чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР , вр. с чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР–
за заплащане на съответните часове извънреден / нощен труд , положен от
ищеца в периода 29.05.20г.- 29.05.23г.
С протоколно определение 16.04.2024г. е допуснато изменение на
размера на иска, като главницата и по двата иска е увеличена на сумата от
24163,85 лв., а лихвата – на 3377,01 лв.
Ответникът ***** /*****/ оспорва исковите претенции като
неоснователни и недоказани . Оспорват се дължимостта на сумите ,
основанието , на което същите се претендират, както и размера на
претенциите.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Договор за военна служба № ВС-686/28.04.2015г. ищецът е назначен на
длъжност „сътрудник по охраната“ в ***** със звание „старшина“, като
договорът е безсрочен, с основно месечно възнаграждение в размер на 845 лв.
и допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на
военната служба в *****-20 % от основната заплата.
Със Заповед № 2338/23.11.2015г. на началника на ***** е прекратен
Договор за военна служба № ВС-686/28.04.2015г., а съществуващото
правоотношение по ЗОВСРБ е преобразувано и ищецът е назначен на
длъжност „Сътрудник по охраната“ в 03 Сектор „Постова охрана и
прпускателен режим“ при 04 Отдел „Масови мероприятия“ и се запазва
званието „Старшина III ст.“, с основно месечно възнаграждение в размер на
845 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна служба – 38% и
специфични условия труд в *****-20 %.
Със Заповед № 1799/31.10.2019г. на началника на ***** ищецът е
преназначен на длъжност „Старши сътрудник по охраната“ в 02 Сектор
„Постова охрана и прпускателен режим“ при 05 Отдел, с основно месечно
възнаграждение в размер на 955 лв. и допълнително възнаграждение за
продължителна служба – 40% и специфични условия труд в *****-20 %.
Със Заповед № 1437/08.09.2020г. на началника на ***** ищецът е
повишен в звание „главен старшина-1-ви клас“ на длъжност „Старши
сътрудник по охраната“ в 02 Сектор „Постова охрана и прпускателен режим“
2
при 05 Отдел.
Със Заповед № 800/28.01.2021г. на началника на ***** ищецът е
преназначен на длъжност „Главен технически сътрудник“-охранител в група
02 на сектор 05 на отдел 02, с основно месечно възнаграждение, съгласно
заповед на началника на ***** за опреД.е, допълнително възнаграждение за
продължителна служба – споре приравнения стаж към първа категория труд и
специфични условия труд в *****-съгласно заповед на началника на *****.
Със Заповед № 650/16.05.2023г. на началника на ***** е прекратено
служебното правоотношение на ищеца.
Със Заповед № 1691/05.11.2013г. на началника на ***** относно реда за
разпределение и отчитане на служебното време на военнослужещите от *****
е определено, че нормалната продължителност на служебнто време е 8 часа
при 5-дневна работна седмица. Общата продължителност на служебното
време не може да надвишава 12 часа в денонощие. На военнослужещите,
изпълняващи задълженията си на 8 и 12 часови смени, се зачита съответно 8
или 12 служебно време. На военнослужещите, изпълняващи задълженията си
на 24 часови смени, се зачита 16 часа служебно време и 8 за храна и почивка.
Времето на почивка, когато е осигурена такава, не се включва с
продължителността на служебното време. Трудът, положен над установеното
служебно време се отчита от прекия ръководител и се компенсира с
допълнителен брой почивни дни, като ползването им се осъществява в
рамките на следващите 90 календарни дни.
По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което за периода
29.05.2020г.-29.05.2023г. ищецът е положил 248 броя 24 часови смени, 6
смени по 8 и 83 командировки по 8 часа или общо 6688 часа положен труд без
отчитане на почивките. При отчитане на почивките, положеният труд е 4151,5
часа труд и 2536,5 часа почивки. На ищеца е заплатено възнаграждение за
процесния период в размер на 81254,67 лв., както и и сума в размер на 43992
лв. за обезщетение по чл. 121, ал.1 З***** или общо 125246,67 лв.
Ответникът е начислил служебно време в размер на 4151,5 часа при норматив
4776 часа. Остават незаработени 624,5 часа служебно време от норматива, но
същите са платени като възнаграждение на ищеца. Незаплатеният извънреден
труд според вещото лице е в размер на 1912 часа. От представените данни от
ответника при 24 часова смяна и почивка от 8 часа, има отработено служебно
3
време над установения норматив единствено за второ тримесечие на 2022г. в
размер на 4,5 часа. Посочено е, че всеки месец е изплащано % допълнително
възнаграждение за специфични условия на труд. При вариант по Заповед на
началника на ***** от 05.11.2013г. /24 часовото дежурство се зачита като 16
часа отработено време и 8 часа за хранене и почивка/ се установява, че
положенитя труд над нормативно установения е в размер на 56 часа, като за
същите ищецът е получил възнаграждение за специфични условия на труд %
към основното месечно възнаграждение.
В хода на производството е проведен разпит на свидетеля В. Д. С.. От
неговите показания се установява, че с ищеца са били колеги и са работили на
един и същи обект на 24-часови смени, като работния ден започва в 7.30. От
7.30 до 8 имат развод, разпределят се смените, след което този, който е първа
смяна застъпва за 4 часа в будката, след което отива стаята за отдих и
застъпва друг колега, като така се редуват на всеки 4 часа. Тези смени са
около 10 пъти на месец. Сочи и че се прави обход от 30 минути.
Свидетелства, че в стаята за отдих е шумно, като е забранено напускането на
обекта, тъй като трябва да са на разположение на ръководителите, не може
служителят да си отиде вкъщи. Сочи, че ако колега е поискал, са му
разрешавали да излезе извън обекта. Уточнява, че е работил при ответника до
м.07.2020г.
Проведен е разпит и на свидетеля Г. К. А.. От неговите показания се
установява, че в момента е на длъжност технически сътрудник по охрана и
работи при ответника, като е работил заедно с ищеца за около 8 месеца на
един и същи обект. Сочи, че са работили на смени-4 часа на пост и 4 почивка
и това става 4 пъти, т.е. по 12 часа са наряд и 12 часа почиват. Свидетелства,
че почивката е активна и не са възлагани други задачи. Сочи, че ако служител
е искал да излезе, давало се е разрешение, като няма изискване да напускат
цивилни или униформени. Съгласие и разрешение за напускане на обекта
дава началника, който трябва да знае по всяко време къде се намират
служителите. Сочи, че на ищеца по време на почивките други задачи не са му
давани. Уточнява, че обход се прави за 5 минути, а не за 40 минути.
Свидетелства, че 24-часовите смени били около 10 на брой.
От правна страна:
Между страните не се спори, че в исковия период ищецът е заемал
4
длъжност при ответника, като предвид принципа на непрекъсваемост на
охраната, процесът на работа е организиран чрез 24 – часови дежурства,
давани и от ищеца. Не се спори, че по време на тези дежурства на всеки 4 часа
на пост, т.е. служебно време, е следвала 4-часова почивка. Видно от
показанията на свидетелите по време на тази почивка ищецът е следвало да
бъде в обекта, на разположение на ръководството, като не е можел да напуска
обекта без разрешение. Спорът в конкретния случай се свежда до това дали
тези 4-часови почивки следва да се отчетат като служебно време или не.
Съгласно ТР № 3 от 2013г. на ОСГК на ВКС, с оглед естеството на
работата, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес на
смени /дежурства/, в който случай служителят е длъжен да присъства
физически на място, определено от работодателя. Във връзка с организацията
на работното време е приета Директива № 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, която се отнася за всички области на
дейност в частната и публичната сфера, с изключение на транспорта.
Съгласно чл.2 от Директивата работното време е всеки период, през който
работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя, за да изпълнява своите задължения, докато почивката е всеки
период, който не е работно време. Въпросът дали при дежурства, или други
случаи, когато работникът или служителят е на разположение на
работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се
счита изцяло за работно време, е бил разгледан в няколко решения на Съда на
Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания. Това са
решение от 3.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Medicos de Asistencia
Publica/Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la generalidad
Valensiana, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt Kiel срещу
Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С437/05 Jan Vorel срещу
Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter
Fuss срещу Stadt Halle. Според тези решения разграничителният критерий за
включване на почивките в работното време е дали по време на дежурството
работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място,
определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова
задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част /време за
спане, храна и физиологични нужди/, се счита за работно време.
5
Предвид горепосоченото, съдът намира, че часовете почивка в случая се
явяват работно време и е следвало да бъде отчетено като такова, независимо
от националната уредба в чл. 60, ал.4 З***** в обратен смисъл, доколкото
последната противоречи на директивата и практиката на СЕС.
В чл. 38, ал.3, вр. ал.1, т.1 З***** възникването, съдържанието,
изменението и прекратяването на служебното правоотношение на офицерите
и сержантите от ***** се уреждат с този закон. Именно към тази категория
принадлежи и ищецът. По отношение на другите категории служители на
***** /държавни служители и лица, заети по трудово правоотношение/,
приложение намират съответно ЗДС и КТ. Съгласно чл. 60, ал.1 З*****
нормалната продължителност на работното време на служителите от ***** е
8 часа. Работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на
седмичното работно време 40 часа.
Според чл. 60, ал. 6 З***** началникът на ***** определя реда за
разпределение и отчитане на работното време и за компенсиране на работата
над установеното работно време. В изпълнение на това задължение със
Заповед № 1691/05.11.2013г. на началника на ***** е предвидено трудът,
положен над установеното служебно време се отчита от прекия ръководител
и да се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като ползването им се
осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни.
Съгласно чл. 64, ал.4 З***** към основното месечно възнаграждение на
офицерите и сержантите се изплащат следните допълнителни
възнаграждения: 1. за продължителна служба – в размер 2 на сто върху
основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40
на сто; при опреД.е на размера се взема предвид целият стаж, приравнен към
първа категория труд; 2. за специфични условия на труд в ***** – в размер,
определен от началника й; 3. за изпълнение на възложени задължения извън
установеното работно време – в размер, определен от началника на службата;
4. за работа при вредни за здравето условия – при условия и в размер,
определени от Министерския съвет; 5. за постигнати високи резултати в
служебната дейност; 6. за други случаи, определени в закон или в акт на
Министерския съвет.
От горепосочените разпоредби и заповед може да се заключи, че З*****
не предвижда заплащане за извънреден труд – той трябва да бъде напълно
6
компенсиран с допълнителна почивка, като единствено при възложени задачи
извън установеното работно време е предвидено заплащане на допълнително
възнаграждение. В случая обаче не се установява възлагане на такива задачи,
нито се установява компенсиране с допълнителен брой почивни дни,
доколкото не са ангажирани доказателства в тази посока, а и не се твърди
такова. Следва да се отбележи, че е отчетено от вещото лице, че е заплатено
20 % допълнително възнагражднение за специфични условия на труд, но
такова се дължи за работа, която не е на смени /арг. от чл. 60, ал.5 З*****/, а
такъв не е настоящият случай. По този начин и с оглед противоречащата на
ПЕС разпоредба на чл. 60, ал.4 З***** съдът намира, че за процесния период
ищецът е положил труд извън нормативното установеното работно
време. Ответникът не доказа да е компенсирал ищеца, но и не следва да черпи
права от пропуска си да изпълни законовото си задължение за това. Положен
в повече труд безспорно е налице с оглед липсата на оспорване, че почивката
действително не е очетена като отработено време. След като тя не е отчетена
и това не се оспорва от ответника, това автоматично означава и че същата не
е компенсирана.
По този начин възниква въпросът как следва да се коменсира този труд,
като съдът намира с оглед чл. 46, ал.2 ЗНА, че в случая по аналогия следва да
се приложи ЗМВР. Според заключението на вещото лице при норматив от
4776 часа, които са заплатени, незаплатеният извънреден труд възлиза на
1912 часа. Вземайки предвид ограничението по чл. 187, ал.7 ЗМВР за
часовете извънреден труд и видно от заключението на вещото лице,
допълнителното възнаграждение за процесния период възлиза на 10409,27 лв.
или искът следва да бъде уважен до този размер.
Върху тази сума се дължи и претендираното обезщетение за забава,
което според заключението на вещото лице възлиза на 1455,26 лв. за периода
01.08.2020г.-30.06.2023г.
Доколкото съдът намира, че в случая се касае до незаплатено
възнаграждение за положен извънреден труд , който е предмет на
предявения евентуален иск , на отхвърляне подлежи главния иск за
същата сума, с който се претендира заплащане на неплатено трудово
възнаграждение .
По разноските:
7
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни по
съразмерност.
Ищецът претендира 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. От тази сума
съобразно уважената част от исковете се дължи сумата от 646,20 лева.
Ответникът претендира разноски от 100 лева за юрисконсулт, от която
сума му се дължат 56,92 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 635,64 лв.,
представляваща дължима държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с
уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК останалата част от дължимата държавна такса и депозит за ССчЕ,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Х., ЕГН: **********, адрес: гр.
АДРЕС срещу ***** с ЕИК: ****** с адрес: гр. АДРЕС иск по чл.
176,ЗМВР за заплащане на сумата от 24163,85лева , представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода 29.05.2020г.- 29.05.2023г. ,
заедно със законна лихва от 30.06.2023г. до изплащане на вземането , както и
иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главница за
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.20г.- 30.06.23г. за
сумата от 3377,01лева .
ОСЪЖДА ***** с ЕИК: ****** с адрес: гр. АДРЕС да заплати на И. Д.
Х., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС на осн. чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР
сумата от 10409,27 лв., представляваща възнаграждение за извънреден
труд за периода 29.05.2020г.-29.05.2023г. , ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2023г., както на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 1455,26 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.08.2020г.-30.06.2023г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 10409.27 лв.
8
до пълния предявен размер от 24163,85 лв. и иска за мораторна лихва за
раликата над сумата от 1455,26 лв. до пълния предявен размер от 3377,01 лв.
ОСЪЖДА ***** с ЕИК: ****** с адрес: гр. АДРЕС да заплати на И. Д.
Х., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 646,20 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА ***** с ЕИК: ****** с адрес: гр. АДРЕС да заплати по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
635,64 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит
за ССчЕ, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА И. Д. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС да заплати на
***** с ЕИК: ****** с адрес: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 56,92 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9