31.07.2019г. гр.Силистра
СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен
състав
На тридесет и първи юли 2019година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
КРЕМЕНА КРАЕВА
Секретар: ДАНАИЛА ГЕОРГИЕВА
Прокурор: СТЕФКА
ГАНЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВЧНДело №173
по описа на съда за 2019год.
На именното повикване в 15:00часа се
явиха:
Жалбоподател: Ш.А.Д. – явява се лично,
воден от ОЗ „Охрана“ – Силистра и със
служебен защитник адв.Е.С.Г. – назначена в досъдебното производство.
Страна: ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР – редовно призован, явява се прокурорът от Окръжна прокуратура – Силистра СТЕФКА
ГАНЧЕВА.
СТАНОВИЩА ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, моля да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:
Производството е образувано по жалба на обвиняемия
Ш.А.Д., чрез служебен защитник адв.Е.Г., против Определение №153 от
26.07.2019г. по ЧНДело №241/2019г., по описа на Районен съд – Тутракан, с което
определение е взета мярка за неотклонение на обвиняемия по ДП №155/2019г., по
описа на РУ – Тутракан.
Изтъкват се съображения, че
определението е необосновано, тъй като не са налице предпоставки да се счита,
че може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият Ш.А.Д. е
извършител на престъплението, за което е обвинен.
Моли се определението на Районен съд –
Тутракан да бъде отменено, като не се взема мярка за неотклонение.
Алтернативно, същото да бъде изменено, като се наложи по – лека мярка за
неотклонение, без да се сочи такава.
АДВ.Г.:
Поддържаме
жалбата във вида, в който е депозирана. Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Моето становище
е коренно диаметрално. Намирам жалбата за неоснователна. Нямаме доказателствени
искания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ
Ш.А.Д.:
Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ
счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Г.: Уважаеми окръжни съдии, подробно съм
изложила в частната жалба съображенията ни,
поради което считам, че не може да бъде направено обосновано
предположение, че подзащитният ми действително е извършител на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
От събраните до настоящия момент
доказателства считам, че подобен категоричен извод не може да бъде направен.
Подробно съм посочила това в частната жалба, депозирана пред Вас, поради което
ще Ви моля да отмените определението на Районен съд – Тутракан и съответно не
му вземате мярка за неотклонение, като определите друга, по – лека такава. Каквото
и да бъде определена смятаме, че ще бъде по – подходяща отколкото да стои в
ареста за едно обвинение, което към настоящия момент няма безспорни
доказателства, че той е извършител.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата
за неоснователна. Считам, че определението на Районен съд – Тутракан, с което е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Ш.А.Д., по
ДП №155/2019г. по описа на РУ – Тутракан, е правилно и законосъобразно.
По отношение на Ш.А.Д. – обвиняем по цитираното
от мен досъдебно производство, е повдигнато и предявено обвинение за извършено
тежко умишлено престъпление по смисъла на закона – за престъпление против
личността, а именно за извършено изнасилване в условията на опасен рецидив.
Ангажираните до настоящия момент писмени
и гласни доказателства, намиращи се в кориците на делото, материализиращи процесуално
– следствени действия извършени в изключително кратък срок, а именно в рамките
на няколко дни по категоричен начин формират предположение, че от страна на
обвиняемия Ш.А.Д. е извършено престъпление,
за което е привлечен в качеството на обвиняем.
Справката са съдимост на обвиняемия Ш.А.Д.
сочи, че той е многократно осъждан не само за извършване на престъпление против
собствеността, но и за извършени престъпление против личността, а именно за
деяния отново по смисъла на чл.152 от НК. Същият е осъждан и за деяния по чл.198,
а именно извършване на грабеж, при който е използвал сила и заплашване. Т.е.,
налице е отново елемент за нарушаване на физическата неприкосновеност на
пострадалото лице, като през месец февруари тази година същият е изтърпял
наказание за извършване на престъпление по смисъла на чл.150 от НК, а именно за
извършено блудство, което отново е престъпление против личността. Извършеното
от него деяние е в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29 от НК.
Съобразявайки се с наличните до момента
събрани доказателства и изложеното от мен, касаещо неговото съдебно минало
считам, че първоинстанционният съд, в лицето на Районен съд – Тутракан,
правилно е преценил, че е налице обосновано предположение за извършеното от
него деяние, за което е привлечен в качеството на обвиняем, а също така е налице
реална опасност същият да извърши ново престъпление.
В този смисъл аз считам, че определението
е правилно, законосъобразно и моля да го потвърдите.
СЪДЪТ дава възможност за последна дума
на жалбоподателя Ш.А.Д.: Ако
може да бъда пуснат под „Подписка“.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е по реда на
чл.64, ал.6 и следващите от НПК.
Производството е образувано по жалба на
обвиняемия Ш.А.Д., срещу Определение №153/2019г., постановено по ЧНДело
№241/2019г., по описа на Районен съд – Тутракан, с което му е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по ДП №155/2019г., по описа на РУ –
Тутракан.
Прави се искане за отмяна на
определението, без да бъде вземана мярка за неотклонение, алтернативно за
изменение на същата, като се вземе по – лека мярка за неотклонение от
възприетата от първоинстанционния съд.
Твърди се, че определението на Районен
съд – Тутракан е необосновано и не са налице доказателства, въз основа на които
да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Ш.А.Д. е извършител на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
Съответно, Окръжна прокуратура –
Силистра изразява становище, че определението на Районен съд – Тутракан следва
да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно.
В последната си дума обвиняемото лице Ш.А.Д.
заявява, че желае мярката за неотклонение да бъде изменена от „Задържане под
стража“ в „Подписка“.
Видно от материалите по делото, на
26.07.2019г. на Ш.А.Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т. 1, предложение „второ“ от НК – тежко
престъпление по смисъла на чл.93 от НК.
От момента на образуване на
производството – на 25.07.2019г. до настоящия момент са извършени сравнително
малко на брой процесуално – следствени действия, а именно оглед на
местопроизшествие, разпит на пострадалото лице Л. М., разпит на свидетеля Ф. Н.Ю.
– Кмет на с.Д. Р., разпит на обвиняемия Ш.А.Д., както и освидетелстване на
обвиняемото лице.
От така представените доказателства по
делото, Районен съд – Тутракан без абсолютно никакви мотиви, цитирайки само и
единствено разпоредбата на чл.63 от НПК, е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
В този случай, съдебният акт , обжалван пред настоящата инстанция страда от липса на
мотиви, но поради естеството на настоящото производство, СОС следва да се
произнесе по същество.
Съобразявайки законовите изисквания,
визирани в чл.63 от НПК, за да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ следва да са налице данни и доказателства по делото, от които да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което
се наказва с „Лишаване от свобода“ или друго, по – тежко наказание и от
доказателствата по делото да се направи извод, че е налице реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Съгласно ал.2, законодателят изрично е предвидил възможност,
ако липсват доказателства за реална опасност от укриване или извършване на
престъпление, такава да са счита налична тогава, когато са налице четири по вид
предпоставки визирани в чл.63, ал.2 от НПК.
Една от тях е обвинението, повдигнатото
на обвиняемия, да е за тежко умишлено престъпление и лицето да е осъждано за
друго тежко умишлено престъпление от общ характер или деянието да е извършено
повторно, или в условията на опасен
рецидив.
Прави впечатление, че с искането от
страна на Районна прокуратура – Тутракан и Районен съд – Тутракан за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в нито един момент не е обсъждана хипотезата за обосновано
предположение за извършване на престъпление от страна на обвиняемия по чл.152,
ал.3, т.5 от НК. Не се описва никаква фактическа обстановка по делото, не се
упоменава дори и начинът на извършване на престъпление. Набляга се единствено и
само на предпоставките, визирани в чл.63, ал.2, т.1 и т.2 от НПК, говорещи за
наличие на реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление от страна
на обвиняемия.
Действително, видно от свидетелството за съдимост на обвиняемия Д.,
същият е многократно осъждан, както като непълнолетен, така и след навършване
на пълнолетие, като присъдите са предимно за извършване на престъпление срещу
собствеността на гражданите и две от тях са за деяния, извършени срещу половата
неприкосновеност на гражданите, като последната присъда е именно за деяние,
извършено по чл.150, ал.1 от НК.
Няма спор по въпроса, че с това богато съдебно
минало обществената опасност на обвиняемия, като личност, е висока. Това само
по себе си, обаче не е достатъчно, за да бъде взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“
От наличните по делото доказателства не може да се направи обосновано
предположение, че е извършил престъпление.
Налице са диаметрално две хипотези – на
пострадалото лице Людмила Михайлова и на обвиняемия Ш.Д., от които не може да
се направи извод за обосновано предположение за извършителство от обвиняемия Ш.А.Д..
Видно е, че в почти седем дневния срок
от образуване на делото, по същото почти не е работено, като оперативно –
следствена дейност е извършвана само в първия ден от датата на образуване на
делото.
Прави впечатление, че липсва
освидетелстване на пострадалото лице, което на практика е едно от първите
следствени действия, които би следвало да се извършват при наличие на данни за
извършено престъпление срещу половата неприкосновеност на гражданите.
Доколкото липсват други доказателства по
делото, настоящият съдебен състав счита, че определението на Районен съд –
Тутракан е необосновано и следва да бъде
изменено.
Доколкото обаче, все пак на обвиняемото
лице Ш.А.Д. е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по
смисъла на закона, съдът счита, че обвиняемият не следва да остава без мярка за процесуална
принуда. Една по – лека по вид мярка, като „Парична гаранция“, в размер на 5000лв.
би изиграла необходимите, възпиращи обвиняемия действия – да не перчи на
провеждане на разследването по досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
№112
ИЗМЕНЯ Определение №153 от 26.07.2019г., постановено по ЧНДело
№241/2019г., по описа на Районен съд – Тутракан, като ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и ВЗЕМА мярка за неотклонение „Парична гаранция“, в размер на
5 000лв.(пет хиляди лева).
ДАВА 7 –
дневен срок на обвиняемия Ш.А.Д., за внасяне на „Парична гаранция“, в размер на
5 000лв.(пет хиляди лева).
ОБВИНЯЕМИЯТ Ш.А.Д., следва
да бъде освободен от следствени арести след представяне на документ, от който
да е видно, че е внесъл сумата в размер на 5 000лв.(пет хиляди лева), по
сметка на РУ – Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
КОПИЕ от определението да се изпрати на
ОЗ „ Следствени арести” – Силистра, Районна прокуратура – Тутракан и Окръжна
прокуратура – Силистра.
Заседанието
приключи в 15:30часа.
Протоколът
се написа в съдебно заседание и е изготвен на 31.07.2019г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: