Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..06.2018г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на трети май две хиляди и осемнадесета година, в
открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
10866 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „Б.Д.и с.” ООД, ***,
против С.Т.Й. с ЕГН **********, с адрес ***
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл.79 ЗЗД вр. чл.266 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 3555,60 лева, представляваща неизплатени годишни вноски за 2016г. в
размер на 1777,80 лв. и за 2017г. в
размер на 1777,80 лева, дължими по силата на сключен между страните Договор от
09.11.2007г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части
на комплекс ***, находящ се в ***ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
13.06.2017г., до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.06.2017г. по частно
гражданско дело №7846 по описа за 2017г. на Районен съд - град ***.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за поддръжка и обслужване на общи части на
комплекс ***, находящ се в курортен комплекс ***, в
сила от деня, в който ответникът е закупил апартамент в комплекса –
09.11.2007г. Задълженията на ответника по договора за поддръжка са изрично
вписани и в нотариалния акт за покупко-продажба на апартамента. Едно от тези
задължения е за заплащане на парични суми за поддръжка на общата инфраструктура
на комплекса. Съгласно текста на изречение
трето, раздел III, т.1, от договора от 09.11.2007г., ответникът дължи заплащане на цена за услугите по
поддръжка и обслужване ежегодно, в срок до 30-ти януари на текущата година. Твърди се, че съгласно договора ищцовото дружество е изпълнявало задълженията по
организиране поддръжката и обслужването на общата инфраструктура и на всички
общи части, а ответникът е поел задължения да не препятства изпълнението на
задълженията му и да заплаща парична сума за извършените услуги за комплекса.
Притежаваният от ответника апартамент №13 е с площ от 70 кв.м., ведно с
прилежащите му 9.77 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, т.е. общо 79.77 кв.м. Годишната вноска е дължима в размер на 18.57
лева за кв.метър без ДДС, или в размер на 1481.52 лева – данъчна основа и
296.30 лева – ДДС. При сключването на договора вноската е уговорена в размер на
15.62 лв./кв.м. Увеличението от около 20% между първоначално договорения и претендирания размер на възнаграждението е резултат от
изменение от обстоятелствата, вписани в договора – напр. годишният инфлационен
индекс. При сключване на договора страните са уговорили плащане в евро или
левовата му равностойност. Поддържа се, че ответникът не е заплатил уговореното
възнаграждение, което дължи за извършените услуги за поддръжка и обслужване за
2016г. и за 2017 година, поради което ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е
подал възражение. В тази връзка ищецът обективира
искане за съдебно установяване на вземането си.
С постъпилия отговор на исковата
молба се поддържа становище за неоснователност на иска, основано на твърдения
за нищожност на процесния договор за управление и
поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост, поради липса
на съществени реквизити от задължителното му съдържание – предмет, права и
задължения, срок и размер на уговореното възнаграждение. На следващо място се
поддържа, че договорът е нищожен, тъй като противоречи на ЗС и ПУРНЕС, който е
уреждал отношенията по поддръжка и обслужване на общите части на сградите в
режим на етажна собственост. След влизането в сила на ЗУЕС, считано от
01.05.2009г. единствено ОС на ЕС може да вземе решение за сключването на
договор за поддръжка обслужването на общата инфраструктура на комплекса.
Предметът на процесния договор е от компетентността
на ОС на ЕС, поради което същият е нищожен поради противоречие със закона и липса на предмет.
Поддържа се, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е
изпълнявал поетите от него задължения. В комплекса от 5 години не е осигурена
физическа охрана, а достъпът и до двете сгради е отворен и неограничен. Тревните
площи, алеите, паркинг зоната, тенис кортът, барбекюто
и басейнът се ползват единствено от клиенти на хотела, а ресторантът и балнеоцентърът са експлоатирани от ищеца, а не както е
договорено - от собствениците на обекта в жилищната сграда. Нещо повече,
собствениците са лишени от достъп до посочените места за общо ползване, за
целите на осъществяваната от ищеца търговска дейност, поради което не му дължат
възнаграждение за поддръжката им. Ищецът е неизправен и по отношение на
задължението си да осигури спокоен и пълноценен отдих на собствениците на
самостоятелни жилищни обекти, доколкото създаваният от клиентите на хотела шум
принудил ответникът да преустанови ползването на собствения си имот за целия процесен период. С договора се цели ответникът да заплаща
за поддръжка на собствения на ищцовото дружество имот
– терена, върху който са изградени сградите, което представлява злоупотреба с
права и накърняване на добрите нрави. На следващо място се поддържа, че
договорът е нищожен на осн. чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД, тъй като не е сключен в изискуемата в
чл.2 от ЗУЕС форма за действителност - с нотариална заверка на подписите на
страните, последвано от вписване в Агенция по вписванията. Твърди се, че
претенцията е предявена в различна от уговорената валута и е завишена по
размер. За разликата над уговорения в договора размер от 765.79 евро с ДДС, с
левова равностойност 1497.76 лева, искът е неоснователен на самостоятелно основание.
За периода 2012г. – 2015г. ответникът е заплащал годишна вноска в размер на
1777.80 лева, т.е. с 280.04 лева в повече от дължимото, поради което в
условията на евентуалност релевира възражение за
прихващане със сумата от общо 1120.16 лева, като недължимо платена при начална
липса на основание.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между
страните и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в комплекс
***, находящ се в гр. ***, ***с площ 70 кв.м., ведно
с прилежащите му 9.77 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, както и че между страните е сключен Договор от 09.11.2007г. за поддръжка,
охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс ***.
Безспорно е и че за 2015г. ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение по
договора в размер на 1777.80 лева.
Установява се от представения
заверен препис на сключения между страните Договор за поддръжка, охрана и
обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс ***от 09.11.2007г.,
че ищцовата страна е поела задължението лично или
чрез трети лица да организира поддръжката и обслужването на общата
инфраструктура на комплекса и всички общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, което
включва: плащане на разходи за осветление и вода на общи части, поддържане и
почистване на общи части на сградата, асансьор, поддържане на местата за общо
ползване – тревни площи, алеи, паркинг зона, басейн и екологични и
хигиенно-санитарни мероприятия. Установява се още, че ответникът е поел
задължение да заплаща на ищцовата страна за всяка
календарна година вноска за уговорените в договора услуги, определена в „евро“
и платима по централния курс на БНБ, като вноската се определя в размер на 8,00
евро за един кв.м. или общо 638,16 евро без ДДС за една календарна година.
Сумата се заплаща ежегодно с падеж 30.01. на съответната година. Страните са
уредили, че годишната вноска подлежи на индексиране при промяна на съществените
показатели и съобразно инфлационния индекс в страната и други обстоятелства,
влияещи върху ценообразуването.
Видно от НА за продажба на
недвижим имот № 141, том 5, рег. № 8923 по дело № 776/2007г., издаден от ***,
нотариус с район на действие ВРС, рег. № 316 НК, ответникът се е задължил да
заплаща на ищцовата страна годишни такси за поддръжка
на общата инфраструктура в ***, както и за поддръжка на инфраструктурата на
комплекс ***за което е сключил отделен договор именно с „Б.Д.И С.“ ООД.
От представен заверени препис на
разрешение за строеж, издадено от Община *** на 15.12.2004г. се установява, че
на ищцовата страна е разрешено да извърши
строителството на ваканционен жилищен комплекс ***(блок „А“ и „Б“), находящи се в УПИ III-214.253, кв. 36, по плана на ***, гр. ***.
Видно от НА № 102 по дело №
101/2004г. при нотариус ***, рег. № 115 НК, „Б.Д.И С.“ ООД е закупило от ***109
кв.м., представляващи реална част от УПИ III-214.253, кв. 36, по плана на ***, гр. ***.
От НА № 103 по дело № 102/2004г. при нотариус ***, рег. № 115 НК, същото
дружество е получило чрез договор за замяна 207 кв.м., представляващи реална
част от УПИ III-214.253,
кв. 36, по плана на ***, гр. ***.
Установява се от представени фактури и
фискален бон към тях, че ответникът е заплатил на ищцовата
страна следните суми, представляващи вноски за поддръжка на инфраструктура: за
2012г. – 1498,17 лв., за 2013г. – 1777,85 лв., за 2014г. – 1777,85 лв., за
2015г. – 1777,85 лв.
По делото е представен Протокол 1
от проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в ***, от
който се установява следното: общото събрание е проведено на 27.10.2009г., като
същото е свикано по реда на чл. 13 ЗУЕС. Започнало е работа в 18:00 ч., в
съответствие с чл. 15, ал. 2 ЗУЕС. В дневния ред е включена точка 5 – начин на
процедиране по отношение на консумативните разходи. Решението на ОС по тази
точка е в смисъл, че консумативните разходи се заплащат и отчитат съгласно
подписаните вече между фирма „Б.Д.И С.“ ООД и собствениците договори за
поддръжка и обслужване на общите части в комплекс ***Протоколът е подисан от С.Т.Й., протоколист.
В открито съдебно заседание,
проведено на 21.12.2017г. е разпитан св. ***, от чиито показания се установява,
че около комплекса няма никакви ограждения, т.е. има
свободен достъп до него. Освен това в имота има хотелска част и жилищна част,
свързани помежду си. Туристите от хотелската част могат свободно да ползват
общите части от жилищната част. В общата част се намират фитнесът, джакузито и
сауната. Достъпът до басейна е невъзможен през летния сезон, тъй като се ползва
от посетителите на хотела. Поддръжката реално се извършва за 4 месеца годишно.
През останалото време липсва персонал.
В открито съдебно заседание,
проведено на 15.02.2018г. е разпитан св. ***, от чиито показания се установява,
че общите части в комплекса се поддържат почистени. Басейнът лятото се поддържа
в работещ вид, има всякакви видове растения. Комплексът не е в занемарен вид.
По делото е назначена СТЕ, от
чието заключение се установява следното: в процесния
имот е изграден ваканционен жилищен комплекс ***блок „А“ и блок „Б“. Блок „А“
представлява многофамилна жилищна сграда на пет
етажа, с 58 бр. самостоятелни обекти на собственост. Представлява сграда в
режим на етажна собственост. В сутерена на блока са разположени фитнес, детска
занималня, спа център, джакузи, сауна, санитарни помещения и офис. В санитарния
възел на офиса има водомер, по който се отчита водата, която се използва за
общите части на блока. В поземления имот има поставена бариера, която не
позволява на външни автомобили да достигат до открития паркинг и до подземния
паркинг. До бариерата има пътека, по която хората могат безпрепятствено да
отидат до тенис корта и до открития басейн. Има монтирани камери, като блок „А“
и блок „Б“ са свързани със СОТ. Има предвидена стая за портиер, която към
настоящия момент не се ползва по предназначение. Изготвено е заключение и по
допуснатата допълнителна СТЕ, от което се установява, че фитнеса, сауната и
джакузито, разположение в сутерена на блок „А“ не са самостоятелни обекти, а са
част от самостоятелен обект – СОС балнеология, нанесен в кадастър като обект за
здравни и социални нужди.
Назначена е ССЧЕ, като от
заключението на вещото лице Е.Т. се установява следното: съгласно сключения
договор между страните от 09.11.2007г. определената цена е 8 евро за кв.м. без
ДДС, поради което левовата равностойност с ДДС, дължима от ответника на ищцовото дружество е 1497,76 лв. Инфлационен индекс, обявен
от НСИ на цените на услугите по доставка на електроенергия, водоснабдяване и
отвеждането на вода в сайта на НСИ не съществува. Има данни за средно годишен
индекс на потребителски цени, който включва голям брой компоненти на
изследване. По този вид индекс на инфлацията евентуалното дължимо
възнаграждение за 2016г. е в размер на 1456,12 лв., а за 2017г. – 1496,92 лв.
Издадените фактури на ответника за периода 2012г. – 2017г. са както следва: за
2012г. – 1498,17 лв., за 2013г. – 1777,85 лв., за 2014г. – 1777,85 лв., за
2015г. – 1777,85 лв., за 2016г. – 1777,80 лв., за 2017г. – 1777,84 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно общия принцип за
разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и
относно изгодните за нея факти. С оглед предмета на спора, ищецът следваше да
установи наличие на валидна облигационна връзка с твърдените права и задължения
на страните, факта, че е изправна страна по договора, размера на дължимите
възнаграждения за процесния период и обстоятелствата,
които служат за определяне на съставните им компоненти.
Ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения за
недействителност на договора или обстоятелствата изключващи отговорността му. По
предявеното в условията на евентуалност възражение
за прихващане в тежест на ответника е да установи факта на настъпилото
имуществено разместване и по-конкретно фактическото плащане на възнаграждение в
размер надхвърлящ дължимия с 280.04 лева годишно, а в тежест на ищеца е да
установи наличие на валидно основание за полученото плащане.
В началото на своето правно
изложение съдът намира, че следва обсъди въпроса за действието на ЗУЕС (Обн. - ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 01.05.2009 г.). Законът за
управление на етажната собственост е материален закон, т.е. неговите норми
уреждат обществените отношения след влизането им в сила, занапред, а при
заварването на висящи граждански правоотношения – за бъдеще. В ПЗРЗУЕС няма
изрично придадена обратна сила на приетите норми върху заварените
правоотношения. Следователно следва да се изследва въпросът до кой момент
сключеният между страните Договор за поддръжка, охрана и обслужване на
самостоятелни обекти и общи части на Комплекс ***е валидно действащ.
Договорът е подписан между страните на
09.11.2007г., т.е. преди приемането на ЗУЕС. Следователно няма спор, че същият
е породил правно действие още тогава, като няма данни след това същият да е бил
прекратен. Договорът е с облигационен характер, а ЗЗД урежда ред, по който облигационни
договори следва да бъдат развалени. Не се представиха доказателства в тази
насока. Следователно и след приемането на ЗУЕС, договорът от 09.11.2007г. е
продължил да действа между страните, уреждайки отношенията им във връзка с
предмета на договора, а именно поддръжката на общата инфраструктура и всички
общи части на комплекса. Освен това следва да се подчертае, че в Протокол № 1, т. 5 от проведеното ОС на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост – ***в
***, на 27.10.2009г., на което е присъствал и ответникът, в ролята на
протоколист, е прието консумативните разходи да се заплащат и отчитат съгласно
подписаните вече между фирма „Бадимекс, Димов и Сие“ ООД и собствениците договори за поддръжка и обслужване
на общите части в комплекса. Т.е. в изпълнение на чл. 4, т. 4 от ЗУЕС, ОС е
препратило към сключените вече договори между ищеца в настоящото производство и
останалите собственици. Такъв е и договорът от 09.11.2007г., поради което и
оспорването от ответника, че договорът е недействителен следва да бъде оставено
без уважение.
Събраха се достатъчно доказателства
във връзка със спорния по делото въпрос, а именно от какъв тип е комплексът ***–
затворен или отворен. В ПЗРЗУЕС е дадено определение на понятието „затворени
тип“ комплекс, като това е обособен като отделен
урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна
собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при
спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. От приетото по
делото заключение по СТЕ както и от свидетелските показания на св. ***,
се установи, че около комплекса няма никакви ограждения,
т.е. има свободен достъп до него. Освен това в имота има хотелска част и
жилищна част, свързани помежду си. Туристите от хотелската част свободно
ползват общите части от жилищната част. В общата част се намират фитнесът,
джакузито и сауната. Освен това гостите на хотелската част от комплекса имат
достъп и до басейна. Всичко тези обстоятелства не кореспондират с изискването
на ЗУЕС за да се определи един комплекс като такъв от затворен тип, поради
което и съдът приема, че същият е комплекс от отворен тип. Още повече, че по
данни от заключението на вещото лице няма физическа охрана на комплекса, поради
което и свободният достъп на външни лица трудно би се осуетил изцяло само и
единствено с намиращата се на място бариера и поставения СОТ. Предвид характера
на комплекса, неоснователно е възражението на ответната страна, че договорът
между страните следва да има нотариална заверка на подписите, тъй като това е
изискване единствено за комплексите от „затворен тип“.
На следващо място, за да търси изпълнение
от неизправна страна, другата страна следва да бъде изправна. Т.е. да спазва
уговорените условия. В настоящия казус ищцовата
страна е поела задължението лично или чрез трети лица да организира поддръжката
и обслужването на общата инфраструктура на комплекса и всички общи части по
смисъла на чл. 38 ЗС, което включва плащане на разходи за осветление и вода на
общи части, поддържане и почистване на общи части на сградата, поддръжка на
местата за общо ползване и др. Задълженията не са изчерпателно изброени, но
всички такива са в смисъла на осигуряване спокоен живот на собствениците, чрез
поддържане на комплекса и всички негови помощни обекти в приличен вид. От събраните
по делото доказателства не се установи липса на изпълнение от страна на ищцовата страна, тъй като се събраха данни, че общите части в комплекса се поддържат
почистени, басейнът лятото се поддържа в работещ вид, като има и всякакви
видове растения. Следователно комплексът не е в занемарен вид. Не се събраха
доказателства във връзка с неизпълнението на някое от задълженията по процесния договор. Следователно съдът приема, че ищецът е
изправна страна по него.
От изложеното дотук за съда не остават
съмнения във връзка с валидността на облигационното правоотношение между
страните, както и за дължимостта на взаимно изпълнение
на поетите с договора задължения. Именно в раздел 3, т. 1 от същия ответникът
се е задължил да заплаща за всяка календарна година вноска за уговорените
услуги, определена в ЕВРО и платима по централния курс на БНБ в деня на
плащането. Сумата е определена в размер на 638,16 евро без ДДС за една
календарна година, която сума приравнена в българска валута (лева) е в размер
на 1248,24 лв. без ДДС или 1497,90 лв. с ДДС.
Установи се от приетото по делото
заключение по назначената ССЧЕ, че издадените фактури на ответника за периода
от 2012г. – 2017г. са в размер на 1498,17лв. за 2012г.; по 1777,85 лв. за
2013,2014 и 2015г., 1777,80 лв. за 2016г. и 1777.84 лв. за 2017лв. Безспорно е
между страните че до 2015г. включително ответникът е заплащал редовно
начислените му с фактури суми, което заплащане е представлявало изпълнение по процесния договор. С оглед на приетото досега и
обстоятелството, че ищцовата страна е изправна, а договорът
между страните е валиден и поражда правно действие, то ответникът дължи и
начислените му суми за 2016г. и 2017г, тъй като доказателства за погасяване на
задължението не се представиха, а установяването на изпълнение беше в тежест на
ответника. Тук е мястото обаче да се отбележи следното. В договора между
страните е уредено, че годишната вноска се индексира при промяна на съществени
показатели и съобразно инфлационния индекс в страната и други обстоятелства,
влияещи върху ценообразуването. Т.е. е налице една неяснота и липса на
конкретизация как и по какъв начин ищцовата страна
може да променя размера на дължимата годишна вноска от ответника.
Съдебната практиката постановява, че страните
следва да могат свободно да изразят волята си, изхождайки от нуждите, които
искат да задоволят, собствените ресурси, с които разполагат за изпълнение и
специфичната си квалификация. Принципът на свободата на договаряне обаче не е абсолютен
и търпи ограничаване, ако води до накърняване на установените в обществото общи
правни принцип за справедливост и добросъвестност. Налице е постоянна съдебна
практика в смисъл, че съгласно чл.
9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договор, доколкото то не противоречи на закона и на добрите
нрави. Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя съдържанието на
създаденото по негова воля правоотношение. Разпоредбата на чл.
9 от
ЗЗД е диспозитивна,
регламентира свободата на договаряне и не би могла да се квалифицира като
повелително законово правило. Следователно съдът следва да обсъди възраженията
на ответника за нищожност на клаузите в процесния
договор, поради накърняване на добрите нрави. Понятието „добри нрави” не е
легално дефинирано и в съдържанието му следва да се включат установените норми
за поведение в обществото, наложили се и спазвани от хората поради изградените
им критерии за ценностна система. С оглед на това за противоречащи на морала се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
гражданския оборот, използват се законови методи за постигане на морално укорими резултати, сочещи на непочтеност и в разрез с
общоприетите критерии за добросъвестност. В настоящия казус уговорката между
страните, въз основа на която след 2012г. се издават фактури, обективиращи задължение в по – висок размер от уговорения е
неиндивидуално определена, т.е. не е конкретизирана, като е във вреда на
ответника. Освен това тя не отговаря на изискването за добросъвестност, доколкото позволява различно тълкуване на понятието
„инфлационен индекс“, което се установи от заключението на ССЧЕ, че няма
конкретно изражение, и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на ищцовото
дружество и ответника. Следователно тази клауза предоставя право на ищеца едностранно и без наличието на конкретизирани обективни предпоставки да
изменя размера на дължимото от ответника по сключения договора. С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира тази клауза в договора за нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави.
Предвид това към настоящия
момент ответникът дължи по договора за поддръжка, охрана и обслужване на
самостоятелни обекти и общи части на комплекс ***сума в размер на по 638,16
евро без ДДС за 2016г. и отново 638,16 евро без ДДС за 2017г, или дължимата
сума в лева за всяка от годините е в размер на 1497,90 лв. с ДДС.
Съдът намира още, че
направеното възражение за прихващане от ответника следва да бъде частично уважено.
Това е така, защото се установи по делото, че неправомерно и без липса на
основание ищцовата страна е начислявала по – висока
сума във връзка със сключения между страните договор. Установи се, че за
периода 2013г. – 2015г. ответникът е заплащал сума в размер на 1777.85 лв.,
докато дължимата сума е била в размер на 1497,90 лв. Следователно е налице
надвнасяне на суми, което надвнасяне не намира опора в сключения договор, нито
пък някакво правно основание. Същото е довело до неоснователно обогатяване на
ищеца. Надвнесената сума за всяка една от трите години е в размер на 279.95 лв.
или общо 839.85 лв. Именно поради това предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от общо 2155,95 лв., след извършено прихващане. Възражението да се прихване и надвнесена сума
за 2012г. следва да бъде оставено без уважение, доколкото се установи, че за
2012г. платената от ответника сума не е била „актуализирана“, а е била в реално
платим размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора и частичното уважаване на исковата претенция, разноските в настоящото производство, включително и в заповедното, следва да бъдат определени, както следва: сторените разноски от ищцовото дружество в исковото производство по представения списък по реда на чл. 80 ГПК са в размер на 971,12 лв., следователно и съразмерно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 588,84 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство. Сторените разноски от ищцовото дружество в заповедното производство, съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК са в размер на 496,45 лв., като съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 301,02 лв., представляващи сторени разноски в заповедното производство. На ответника също му се дължи заплащане на сторените от него разноски, предвид частичното отхвърляне на претенцията. Съобразно представения списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК последният е сторил такива в общ размер от 1107,50 лв.. Направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на ищеца е основателно, тъй като липсват доказателства за заплащане на сумата от допълнителни 200,00 лв., към първоначално уговорения адвокатски хонорар в размер на 600,00 лв. Именно защото не са представени доказателства за извършено плащане в тази насока, съдът намира, че не е доказано заплащането на допълнително адвокатско възнаграждение, което да бъде включено към общия размер. С оглед на това и размерът, върху който следва да се изчислят дължимите разноски е 907,50 лв., като от тях на ответника следва да му бъдат заплатени 357,23 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът С.Т.Й., ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца „Б.Д.и с.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2155,95 лв. /две хиляди сто петдесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща неизплатени годишни вноски за 2016г. и 2017г.,
дължими по силата на сключен между страните Договор от 09.11.2007г. за
поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части в комплекс ***находящ се ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.06.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 15.06.2017г. по ч.гр.д. № 7846 по описа за 2017г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 2155,95 лв. до
пълния претендиран размер от 3555,60 лв., поради
прихващане с насрещното вземане на С.Т.Й., на надвнесените дължимите суми, представляваща
годишни вноски за 2013г. - 2015г., дължими по силата на сключен между страните Договор
от 09.11.2007г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и
общи части в комплекс ***находящ се ***, в размер на
279.95 лв. за всяка година, или общо 839.85 лв.
ОСЪЖДА С.Т.Й., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.и с.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 588,84 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща сторени разноски в исковото производство и
сумата от 301,02 лв. /триста и един лева и две стотинки/, представляваща
сторени разноски в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Д.и с.” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „С.Т.Й., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 357,23 лв. /триста
петдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................