№ 123
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231000600137 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК.
С присъда от 24.10.2022г. постановена по НОХД №963/2020г. на Специализиран
наказателен съд, ІV-ти състав, е признал подс.Б. С. П. за виновен в извършване на
престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и на осн. чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК
вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 (една) година. На
осн.чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок от 3 (три) години.
Със същата присъда, съдът признал подс.Б. П. за невиновен в извършване на две
отделни престъпления по чл.339 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.304 от НПК го
оправдал повдигнатите му обвинения.
С посочената присъда, съдът признал подс.Г. Н. К. за виновен в извършване на
престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК, като на осн. чл.321 ал.3 т.2 от НК вр. чл.55
ал.1 т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, като на
осн.чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 (три)
години.
С описаната присъда, съдът се е произнесъл и по отношение на веществените
доказателства, като и за направените по делото разноски.
Срещу присъдата на СпНС, в законния срок е постъпила бланкетна жалба от
подсъдимия Г. Н. К., чрез адв.И. Д. от АК Благоевград. В жалбата се твърди, че присъдата е
издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и е несправедлива. Твърди се,
че съдът не е отчел всички доказателства по делото, а се е позовал единствено на
1
показанията на оперативен работник, без да отчете заинтересоваността му от изхода на
делото. Не били преценени наличието или липсата на умисъл у подсъдимото лице за
извършване на престъпление. При определяне на размера на наказанията, съдът не
анализирал правилно фактите по делото и наложил завишени наказания, които не
съответствали на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и степента на
участието му. Налице били многобройни смекчаващи и нито едно отегчаващо вината
обстоятелство. Моли се да бъде отменена присъдата и подс.К. да бъде оправдан. След
запознаване с изготвените мотиви към присъдата, защитата на подс.К. е депозирала
допълнение към въззивната жалба. Твърди се, че в съдебния акт липсват мотиви по
отношение доказаността на повдигнатото обвинение. Липсвало разграничаване на
доказателствата по отношение на отделните подсъдими и не били анализирани
предпоставките, визирани от законодателя и съдебната практика относно това с какво се
характеризира група от хора като „организирана престъпна група“. Не бил даден отговор на
поставените от защитата въпроси. Мотивите на съда представлявали литературен разказ,
подсилен с политически анализ, тъй като по делото липсвало дори едно годно доказателство
в подкрепа на извода, че подсъдимия К. е част от ОПГ за разпространение на наркотици. В
изброените доказателства и доказателствени средства от съда липсвала каквато и да е връзка
с подс.К. (вкл. и в докладната записка на св.К.). Прави се подробен анализ на събраните
гласни доказателства в подкрепа на изложеното твърдение за липса на съпричастност на
подсъдимия към ОПГ. Обобщава се, че по отношение на подс.К. липсват каквито и да било
данни да е участвал в противозаконни действия или да се е сдружавал с някого за това. По
тези съображения се моли подс.Г. К. да бъде отменена присъдата на СпНС и да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Въззивна жалба срещу постановената присъда на СпНС е постъпила в законния срок
от подс.Б. П., чрез адв.Кр.М. от САК. В жалбата се посочва, че присъдата в осъдителната й
част е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, както и постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Наложеното
наказание също била явно несправедливо. Съдът признал подс.П. за виновен по
повдигнатото обвинение, без да са налице каквито и да било доказателства относно
съставомерността на деянието. Присъдата била постановена при неизяснена фактическа
обстановка, а крайния съдебен акт не можел да почива на предположения. Липсвали
доказателства, които да са събрани по реда на НПК, въз основа на които да може да се
направи солиден извод, че подсъдимия е извършил вмененото му деяние. Не били
съобразени от съда многобройните противоречия в показанията на свидетелите, върху които
се основава и тезата на държавното обвинение. По тези съображения се моли да бъде
отменена присъдата на СпНС в осъдителната част и да бъде постановена нова, с която
подс.Б. П. бъде признат за невиновен за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2
от НК или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния
съд. Като алтернатива се моли да бъде изменена присъдата и на подсъдимия П. да бъде
наложено по-леко наказание.
В съдебно заседание пред САС, защитата на подс.Г. К. – адв.Д.
поддържа изцяло депозираната жалба на основанията, посочени в нея.
Поддържа също така изразеното становище по същество на делото пред
първата съдебна инстанция, както и допълнителните съображения, които е
2
развил.Обръща внимание, че в целите мотиви името Г. К. просто е било
прикрепено към имената на останалите подсъдими, срещу които е имало
повдигнато обвинение. Никъде нямало споменаване на мотив, на конкретно
определено действие, което К. да е извършил и което да навежда на мисълта,
че той е съпричастен към участие в организирана престъпна група, още по-
малко в такава за разпространение на наркотици. Твърди, че няма връзка
между него и останалите лица, срещу които е образувано първоначално
делото. Посочването на подс.К. се появявало в показанията на оперативен
работник, който не дал никаква информация по отношение на източника на
своите данни. В докладната записка, която станала основание за образуване
на досъдебно производство, името на К. липсвало като лице, което да е
свързано по някакъв начин с останалите лица. В разпита на оперативния
работник св.К., който изброил лицата, за които твърдял, че са съпричастни в
участие в ОПГ, се появявало името на подс.К.. Никъде обаче не били
посочени действия на К., свързани с разпространение на наркотици.
Единственото доказателство било в показанията на един свидетел, които не
следвало да се кредитират, тъй като лицето било лекувано в психиатрично
заведение. Този свидетел бил психически нестабилен и не можело на негови
показания да почиват каквито и да било мотиви и изводи. Не било ясно с
какви знания решаващият съд е счел, че такова заболяване не води до
опорочаване на показанията му. Независимо от това, този свидетел не
твърдял участие на К. в ОПГ, а само, че един или два пъти си бил купил трева
от него. Поради това, защитата обобщава, че присъдата по отношение на
подс.К. почивала изцяло и единствено на предположения. Единственият
свидетел, който сключил преди това споразумение по делото, бил И., но той
не потвърдил К. да е участвал в ОПГ. Поради тези съображения се моли да
бъде отменена присъдата на първия съд и да бъде оправдан подс.К. по
повдигнатото обвинение, поради липса на каквито и да било доказателства.
Подс.Г. К. се явява в съдебно заседание пред САС и поддържа казаното
от защитата си. Реализирайки правото си на последна дума, подс.К. моли да
бъде оправдан, тъй като не е участвал в никаква група.
В съдебно заседание пред САС, защитата на подс. Б. П. – адв.М. подържа
изцяло депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда. Посочва,
че изложените от колегата му възражения са относими и за подс.П.. Съдът
признал подс.П. за виновен без да са налице и да са изпълнени критериите на
3
чл.303 и чл.304 от НПК. По делото не били събрани доказателства за наличие
на ОПГ с ръководител лице, което по-рано сключило споразумение по
делото, но това явно повлияло на съда като обвързващо обстоятелство за
наличие на ОПГ с участници двамата подсъдими по настоящето дело. Това
било съществено нарушение при формиране на вътрешното убеждение на
съда. Не били събрани доказателства за съставомерните признаци на чл.321
от НК, а именно кога подс.П. е съгласувал волята си в подчинение на бившия
осъден М., колко са били трайни взаимоотношенията му, за да се направи
съответна преценка. В кР. сметка, предмет на въззивна проверка е единствено
наличие или не на организирана престъпна група, която да е действала на
конкретна територия с конкретни лица. По делото такива доказателства
липсвали, поради което се моли да бъде уважена жалбата срещу
първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова присъда, с която
да бъде признат за невиновен подс.П..
Подс.Б. П. се явява лично в съдебно заседание пред САС и подържа
казаното от защитата си. Реализирайки правото си на последна дума,
подсъдимия моли да бъде оправдан, тъй като не е участвал в никаква група.
В съдебно заседание пред САС, представителят на САП моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна. Неоснователни били възраженията за необоснованост и
неправилност на проверяваната присъда. Фактическата обстановка, въз
основа на която първия съд е изградил правните си изводи, съответства на
събраните доказателства. В мотивите към присъдата бил направен всестранен
и задълбочен анализ на всички доказателствени източници, като съдът
обосновал фактическите си изводи въз основа на обективна оценка на всеки
един от тях. Посочва се, че са неоснователни възраженията на защитниците,
че липсват доказателства за деянията, за които са признати подсъдимите К. и
П.. Според представителя на прокуратурата, правилно съдът е кредитирал
показанията на св.М.К. – инспектор в отдел „Контратероризъм“ в ГДБОП,
относно установените обстоятелства във връзка с работата му по случая.
Според приобщените му по реда на НПК показания, именно подс.П. и подс.К.
са двама от участниците в организираната престъпна група, ръководена от
осъдения М., които са разпространявали наркотични вещества на територията
4
на гр.***. Според прокурора, като писмено доказателство за тези
обстоятелства следва да се цени изготвената от св.К. докладна записка, в
която подсъдимите К. и П. са били посочени като част от ръководената от
осъдения М. ОПГ, изпълнявайки ролята на дилъри на наркотици. На
следващо място посочва, че правилно съдът е дал вяра на показанията на св.П.
от досъдебното производство, тъй като те кореспондират с другите
доказателства по делото, от които се установява, че К. и П. са
разпространявали наркотични вещества като участници в ОПГ. От същите
показания ставали ясни видовете наркотични вещества, които групата е
разпространявала, разфасовките им, цените на които са били продавани, както
и начините за поръчване и кодовите думи, които са използвани.
Според представителят на прокуратурата, правилно съдът е дал вяра на
приобщените по реда на НПК показания на св.Г., който също описва
подробно дейността на групата и в частност ролята на подс.П. в нея като
лице, което заедно с други дилъри продава наркотици в района на гр.*** под
ръководството на осъдения М.. Освен това, св.Г. е извършил разпознаване на
подс.П., което е било ценено като доказателство от решаващия съд. Посочва
се, че макар и косвени, показанията на св.Ф. съдържат информация, че
подс.П. е разполагал в себе си с наркотични вещества и често е бил в
компанията на подс.К..
Прокуратурата обръща внимание на показанията на св.П. И., както и на
обясненията, които е дал на досъдебното производство като обвиняем, които
първия съд е подложил на внимателна преценка. Правилно съдът е
кредитирал обясненията на обвиняемия И., тъй като освен, че са били
подробни, те са кореспондирали и с информацията за дейността на групата,
описана от свидетелите К., П., Ф., Б. и Г.. Също правилно съдът е определил
като относими към предявените обвинения изготвените ВДС от
експлоатацията на СРС, в които са били документирани разговори,
включително и от подс.П. с клиенти, които си поръчват наркотици чрез
кодови думи. В обобщение, прокуратурата счита, че наказанията на
подсъдимите К. и П. са били правилно индивидуализирани и съответстват на
конкретните особености и обществена опасност на извършеното
престъпление и на тях самите, с което биха се постигнали целите на чл.36 от
НК. Обсъдени били смекчаващите отговорността обстоятелства, както и
обществената опасност на извършителите, като определените наказания били
5
справедливи. Моли се да бъде потвърдена присъдата, с която подсъдимите Г.
К. и Б. П. са били признати за виновни по повдигнатите им обвинения за
извършени престъпления по чл.321 от НК, а депозираните жалби да бъдат
оставени без уважение.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбите, като прецени
становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната
проверка, намери за установено следното:
Първоинстанционният съдебен акт не отговаря на изискванията на
чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, както и на чл.300 и следващите от НПК. На
практика, към постановената присъда липсват мотиви. Липсата на пълен и
задълбочен доказателствен анализ, повърхностната оценка на
доказателствените източници, без обсъждането им поотделно и в тяхната
взаимовръзка, отсъствието на доводи относно кредитирането на едни и
игнорирането на други доказателствени източници предопределят наличието
на съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в
разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.
Това според въззивната съдебна инстанция е така, тъй като изложената
фактическа обстановка на практика почти напълно преповтаря изготвения
обвинителен акт, послужил за образуване на съдебното производство. В
изложените от съда съображения всъщност декларативно са повторени
показания на свидетели, без обаче да е направен опит за анализ и съпоставяне
с останалия доказателствен материал. Най-напред трябва да се опише
установената фактическа обстановка, а след това да се посочи въз основа на
кои доказателства и доказателствени средства е бил направен този извод.
Съответно, на кои доказателства се дава вяра и защо и на кои не и защо.
Съдебната практика е категорична, че липсата на мотиви към която се
приравнява и формалното мотивиране на съдебните актове, е налице в
случаите, когато съдът не е изложил мотиви относно фактическите и правни
изводи по повдигнатото обвинение или тези мотиви са дотолкова непълни и
неясни, че не дават възможност на контролната инстанция да провери
правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.
6
В конкретния случай, първостепенният съд се е задоволил с общо описание
на организирана престъпна група, но не е разграничил конкретни факти за
всеки един от подсъдимите, а впоследствие за тези факти да е посочил въз
основа на какъв източник ги е извел и съответно какви са правните изводи.
Съдът не е извършил анализ за наличие или не на трайно установени връзки
между подсъдимите лица именно с цел извършване на престъпления. Не е
налице анализ за това дали има доказателства за йерархия в отношенията
между подсъдимите, за организация, при която те да извършват описаната в
обвинителния акт престъпна дейност. Липсват конкретни данни за всяко едно
инкриминирано действие на подсъдимите. Не е достатъчно да се преразкажат
дадените от свидетелите показания, нито е достатъчно да се посочи, че са
кредитирани, тъй като са дадени на досъдебната фаза на наказателното
производство. Необходимо е тези показания да бъдат обсъдени и съпоставени
с останалия събран доказателствен материал и едва тогава да бъде преценено
дали съдържат относими за повдигнатите обвинения факти и съответно какви
правни изводи могат да бъдат направени от това. Като цяло, изготвените
мотиви от първия съд не покриват заложения в НПК стандарт, при
изпълнение на който би била ясна волята му.
Въззивната съдебна инстанция намира, че за прецизност следва да се
посочат редица други пропуски, направени от първият съд. Така например,
съдът е направил заключения, които не са от неговата компетентност, и за
които е следвало да потърси експертно мнение в съответната област. Това се
отнася за свидетелската годност на св.П.. По този начин съдът е запълнил
липсата на доказателства с предположения, което е недопустимо в
наказателния процес. Не е бил даден отговор на възраженията, изложени от
защитата на подсъдимите.
Все в нарушение на процесуалните правила, решаващият съд се е позовал
на обясненията на обв.П. И., дадени на досъдебното производство пред
разследващ полицай, и то след като в хода на съдебното производство той е
сключил споразумение и вече е бил призован и разпитан в друго процесуално
качество – като свидетел. В този случай нормата на чл.281 ал.2 от НПК за
приобщаване на тези обяснения към доказателствената съвкупност не е
приложима и съответно съдът не може да се позовава на тези обяснения.
7
Контролната съдебна инстанция констатира също така, че в изготвения
протокол от съдебно заседание от 24.10.2022г., л.789 от ІІІ-та част на
съдебното производство липсва подпис на съдебен заседател при произнасяне
по мерки за процесуална принуда. Следва да се уточни, че това не прави
изготвения протокол негоден, тъй като са налице изискуемите по закон два
подписа за неговата валидност – този на председател и на секретар.
Независимо от това, следва да бъде обърнато внимание на изрядността на
съдебните книжа, които задължително трябва да отговарят на изрично
посочени изисквания и да отразяват достоверността на извършените
процесуални действия.
Установено бе също така, че при изготвяне на присъдата, решаващият съд
е посочил, че на основание чл.66 ал.1 от НПК отлага изтърпяването на
определените наказания на подс.Б. П. и Г. К. с изпитателен срок. Според
въззивната съдебна инстанция в случая се касае до техническа грешка, тъй
като в мотивите към присъдата е подробно посочено,че се касае до наличие
на предпоставките, визирани в чл.66 ал.1 от НК, но независимо от това е
недопустимо да бъдат допускани подобни технически грешки.
Контролната съдебна инстанция счита, че следва да се обърне внимание, че
е недопустимо в съдебен акт, магистрат да прави коментар на взети от
Държавата политически решения и да ги анализира. Съдебният акт следва да
се отличава с обективност и безпристрастност, в него следва да има отразени
факти, доказателства и правни изводи и всякакви отклонения от тези
стандарти не следва да бъдат допускани и толерирани.
Безспорно е, че част от изброените пропуски, допуснати от
първостепенния съд могат да бъдат отстранени от въззивната съдебна
инстанция, която е инстанция по фактите и разполага с процесуални
правомощия. Това обаче е възможно само когато по делото има изготвени
мотиви, които ясно да отразяват волята на съда. Настоящия случай не е такъв,
както бе посочено по-горе.
При така установеното и описано процесуално нарушение, контролната
съдебна инстанция не намира за необходимо да обсъжда доводите на
защитата на подсъдимите по съществото на делото. Това следва да бъде
сторено при новото разглеждане на делото от съответния първостепенен съд,
при съобразяване с процесуалните правила, заложени в НПК.
8
В обобщение, настоящата съдебна инстанция счита, че като последица от
установеното процесуално нарушение - липса на мотиви, следва да бъде
отменена постановената от СпНС (закрит) присъда и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда – в случая Окръжен съд
Благоевград.
По изложените съображения и на осн чл.335 ал.2 вр.чл.334
ал.1 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 24.10.2022г., постановена от Софийски градски
съд –специализиран наказателен съд (закрит), наказателно отделение, ІV-ти
състав по нохд №963/2022г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9