№ 1635
гр. Варна, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110203309 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано по жалба от "Цим Транс" ЕООД гр. Варна, ЕИК
*********, срещу Наказателно постановление № 23-0000511/04.07.2022 г.,
издадено от Директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което
за нарушение по чл. 7б., ал. 1, изр. 1 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвП), на въззивника е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер 3000. 00 /три хиляди/ лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и моли,
същото да бъде отменено. Твърди, че счетената за нарушена разпоредба на
чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвП не съдържа изпълнително деяние на
административно нарушение, а представлява общо правило за поведение,
1
препращащо към подзаконов нормативен акт съдържа, както и че,
националната правна уредба за т. нар. "картата на водача" влизала в пряко
противоречие с изискванията на ЕС, в частност с разпоредбите на Директива
2003/59 на ЕС, като извежда извод, че съобразно общностното право
придобитата от водача квалификация се удостоверявала пряко с
удостоверението за професионална компетентност и само вторично с карта за
квалификация на водача, който факт (наличието на УПК) изобщо не бил
изследван, а ако бил изследван щяло да се установи, че водача имал такова
удостоверение.
В с. з. въззивникът, редовно призован, се представляван от адв. Х.,
ВАК, редовно упълномощен. В пледоарията си по същество поддържа и
доразвива доводите си за отмяна на НП. Не претендира разноски.
Представител на органа, издал НП, редовно призован, се
представлява от мл. експерт В.С.. В пледоарията си по същество изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП.
Претендира разноски.
След преценка на доводите на страните и събраните
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м. април 2022 г. служители на РД "Автомобилна
администрация" гр. Варна, извършили документална проверка на въззивното
дружество "Цим Транс" ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, притежаващо
лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари №
13708 валиден до 28.07.2025 г. От представените документи и конкретно -
информация от памет на дигитален тахограф, пътен лист № 243951/10.05.2021
г. и товарителница № 005719/10.05.2021 г. се установило, че на 10.05.2021 г.
бил извършен превоз на товари с т. а. "Ман", кат. N3, с рег. № В 03-55 ТС, за
които се изисква СУМПС от категория "С", чиито водач М.Т.И., ЕГН
********** не притежавал към съответната дата валидна карта за
2
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 9 ЗАвП,
поради което спрямо въззивното дружество бил съставен АУАН № 320110/
14.04.2022 г. за това че на 17.11.2020 г. превозвачът осъществил превоз на
товари с МПС, като допуснало до управление водача М.Т.И., ЕГН
**********, който не притежавал валидна карта за квалификация на водача,
издадена по наредбата по чл. 7б, ал. 9 ЗДвП. Нарушението било
квалифицирано по чл. 7б, ал. 1, идр. 1 ЗАвП.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по
преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление. С него била
възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушението, за което на въззивника било наложено
наказание "имуществена санкция" в размер 3000.00 /три хиляди/ лв.
Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от
страните и се установява по безспорен и категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
лични възприятия показания на свидетелите -. ЙЙ. ЙЙ. и З. Ю., така и от
приобщените документи – Заповед РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министър на
транспорта, информационните технологии и съобщенията; Жалба; Справка
TP и ИС" "Лицензи"; покана; пълномощно от 15.07.2022 г. и др..
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор на РД "Автомобилна администрация" Варна, съобразно чл. 92, ал. 2
ЗАвП и Заповед № РД – 08 - 30 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити,
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е подробно
описано като са изложени конкретни фактически данни, относно статута на
наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения лиценз за
извършване на обществен превоз на територията на Р България, налице е и
достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото
на извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно
поведение – допускане до управление на водач, осъществяващ обществен
превоз на територията на РБ с МПС от кат. N3, който не притежава валидна
карта за квалификация на водача, с което изцяло е охранено правото на
защита на въззивника.
Следва да се отбележи още, че правото на защита се осъществява
срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и в тази насока е
налице константна съдебна практика - Решение № 1819 от 09.10.2019 г. на АС
- Варна по к. н. а. д. № 1550/2019 г., Решение № 171 от 12.02.2021 г. по к. а.
н. д. № 2762/2020 г. на АС - Варна и др. Посочената като нарушена норма на
чл. 7б, ал. 1 ЗАвП съдържа в себе си материалноправното задължение за
лицензираните превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача,
което се явява и нарушеното правило за поведение в случая. В контекста на
изтъкнатото, съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснати
нарушения на процес. правила.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл
4
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От
всички приобщени доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че "Цим Транс" ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, има
качеството на лицензиран превозвач, който на основание чл. 7б, ал. 1 ЗАвП
може да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация
на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно
превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. От своя страна,
нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, задължава водачите на моторни
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да
притежават карта за квалификация на водача. Следователно, изискването за
надлежна квалификация на водача по чл. 7б, ал. 1 ЗАвП се удовлетворява
само с притежаване от последния на валидна карта за квалификация.
Превозът е извършен с товарен автомобил от категория N3, за
управлението на който се изисква СУМПС от категория "С". При това
положение водачът М. Т. И. е следвало да притежава карта за квалификация
на водача, а въззивното дружество е било натоварено със задължението да не
допуска извършването на превоза с водач, който не притежава валидна такава.
Административно наказателната отговорност на въззивното
дружество е ангажирана на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е. дължимото
поведение, така и съответната санкция.
5
Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от
водач, който не притежава карта за квалификация на водача за съответната
категория, произтича от нормата на чл. 7б, ал. 1 ЗАвП, т. е. касае се за
изискване, определено с този закон. Такова изискване към водачите е
въведено и с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвтП, тъй като е
издадена на основание чл. 7б, ал. 9 от същия закон.
Съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата М. Т.
И. не е притежавал валидна карта за квалификация на водача. Следователно,
като е допуснало водач, който не отговаря на изискванията, определени със
ЗАвП (чл. 7б, ал. 1 от посочения закон) и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му (чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ,
издадена на основание чл. 7б, ал. 9 ЗАвП) да управлява превозно средство за
обществен превоз на товари, дружеството е осъществило състава на
нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с оспореното НП.
В практиката си Административен съд - Варна приема
последователно, че позволението на превозвачите, водачи на МПС, въпреки
липсата на съответна карта за квалификация, да извършват превоз,
осъществява състава на административното нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2
ЗАвП (Решение № 1301 от 27.06.2019 г. по к. а. н. д. № 1349/2019 г.; Решение
№ 819 от 1.07.2020 г. по к. а. н. д. № 924/2020 г.; Решение № 171 от
12.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2762/2020 г. и др.).
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
като липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на
конкретния случай.
6
Правилно и законосъобразно административно наказателната
отговорност е насочена към въззивното дружество. Със задължението да не
допуска извършването на превоз на товар от водач, непритежаващ съответна
карта за квалификация, е натоварен превозвачът, който и следва да носи
отговорност за неизпълнението на това задължение. Неоснователни са
възраженията за липса на нарушение, тъй като в съответствие с Директива
2003/59 на ЕПС следва да се приеме, че нормативните изисквания са
удовлетворени с притежаването на удостоверение за професионална
компетентност. В практиката си Административен съд - Варна приема
изрично, че разпоредбите на директивата водят до точно обратния извод, а
именно, че всяка държава членка трябва да прикрепи по някакъв начин
хармонизираният код на Общността, определен за да удостовери, че
конкретният шофьор притежава УПК, което удостоверява неговата начална
квалификация или продължаващо обучение. Всяка държава-членка има
възможност да избере, дали това удостоверяване следва да стане в самото
СУМПС на водача или да се удостоверява с карта за квалификация на водача,
както е приела Република България. При всички положения и в самата
директива е прието, че квалификацията на водачите следва да се опреснява на
определен период от време, тъй като е предвидено в удостоверителния
документ да се посочва "датата на изтичане на кода".
Следователно, с изтичане на срока на картата на водача, той престава
да отговаря на изискванията на директивата за необходима квалификация. (В
този смисъл е Решение № 1476 от 16.11.2021 г. на Административен Варна по
к. а. н. д. № 1866/2021 г., постановено по сходен случай).
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да
бъде преценена. Поради това, за формиране на извода за маловажност на
случая, е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
7
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма
данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението
на цитираната разпоредба, още повече, че срокът на валидност на
удостоверението на водача е изтекъл много преди датата на нарушението и
следователно, не се касае за пропуск или недоглеждане.
При така изтъкнатите съображения, съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процесуално недопустимо и като такова, следва да бъде
потвърдено.
С оглед направеното искане от въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител не се е явил в съдебно заседание намира, че в полза на АНО
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е. от Наредбата, а именно за сумата от
8
80.00 /осемдесет/ лева.
Адвокат Х., ВАК не претендира присъждане в полза на въззивника
на направените разноски по делото за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000511/04.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Варна, с което на
основание чл. 96 г, ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на
"Цим Транс" ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3 000.00
/три хиляди / лева.
ОСЪЖДА "Цим Транс" ЕООД гр. Варна, ЕИК ********* да заплати
по сметка на Регионална дирекция "АА" гр.Варна, сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
– Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
9
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10