№ 204
гр. 1000 София , 26.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Богдана Н. Желявска
Членове:Евгени Д. Георгиев
Екатерина Т. Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Н. Желявска Въззивно гражданско
дело № 20201100509899 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* срещу Разпореждане от
18.08.2020 г. по изп.дело № 20208380403927 по описа на ЧСИ М.Б., с което е оставено без
уважение възражението на жалбоподателя да преизчисли и намали размера на законната
лихва и съответно размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Частният жалбоподател излага, че липсват доказателства по делото таксите в размер
на 66 лв. да са внесени авансово, поради което счита, че същите не са платени, съответно и
не са дължими от дружеството, в качеството му на длъжник. На следващо място счита, че
размерът на законната лихва не е изчислен правилно, тъй като не е взет предвид текста на
чл. 6 от ЗМДВИП, съгласно който до два месеца след отмяната на извънредното положение
не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти.
Счита, че за периода от 13.03.2020 г. до 15.07.2020 г. дружеството длъжник не дължи
законна лихва. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело Я.А.И. не е депозирал отговор на жалбата в
законоустановеният срок.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени
съображения за недопустимост на частната жалба с подробно изложени съображения по
същество.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба
и доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20208380403927 на ЧСИ М.Б., с рег. № 838
е образувано по молба на Я.А.И. с ЕГН *********1 съдебен адрес: гр. София, ул.
"*********, партер, чрез адв. И. Т., въз онова на изпълнителен лист, издаден на
07.07.2020 г., по гр.д. № 5670/2019 г. по описа на Апелативен съд София, 4 състав, и
съгласно чл. 11 от Наредба № 4 от 6 Февруари 2006 г. за служебния архив на частните
съдебни изпълнители за сумата от 140 000 лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Я.А.И. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
15.05.2011 г., на ПП-1 Е-79, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2013 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от
1
58 541,97 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
Я.А.И. имуществени вреди от ПТП, реализирано на 15.05.2011 г., на ПП-1 Е-79, ведно със
законната лихва, както следва: върху сумата от 56 153,97 лева - от 15.05.2013 г., върху
сумата от 83 лева - от 09.09.2013 г., върху сумата от 800 лева - от 17.07.2014 г. и върху
сумата от 1 505 лева - от 25.06.2015 г., до окончателното плащане, на основание чл. 267,
ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 130 000 лева - за закупуване на протеза.
В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение от 07.08.2020 г., в
която е обективирано и постановлението за разноски е посочено, че задължението по
изпълнителното дело е в размер на следните суми: 140 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 15.05.2013 г., която до момента е 102 911,57 лв., олихвяема сума за главница в
размер 58 541.97, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 56 153.97 лева -
от 15.05.2013 г., върху сумата от 83 лева - от 09.09.2013 г., върху сумата от 800 лева - от
17.07.2014 г. и върху сумата от 1 505 лева - от 25.06.2015 г., до окончателното плащане, на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 130 000 лева, адв. Хонорар в
размер на 4 760 лв., неолихвяема сума за т. 29 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 66 лв., както и
дължимата сума по т. 26 в размер на 15 355,82 лв. или общо дължима сума в размер на
494 247,56 лв.
С възражение от 17.08.2020 г. длъжника е направил възражение срещу размера на
обикновените такси, разноските за адв.хонорар и срещу размера на законната лихва.
Със Разпореждане от 18.08.2020 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че намалява
адв.възнаграждение до размера на 200 лв., както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, а в
частта за обикновените такси и законната лихва е оставил възражението без уважение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Според чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Следователно съгласно тази уредба длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния
лист, защото е изпълнил задължението си по него преди това, и когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря
за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от
взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния
изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС; решение № 601/07.07.2009 г. по гр. д. № 348/2009 г. на ВКС, ІV ГО ;
решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV ГО).
Поради това доводите в жалбата за недължимост на такси и разноски по
изпълнението съдът намира за неоснователни. Длъжникът не е платил сумата по
изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи
таксите по ТТР към ЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78,
2
ал. 1 ЗЧСИ).
От приложената към изпълнителното дело сметка, изготвена от съдебния изпълнител
е видно, че са начислени обикновени такси по т. 1, т. 5 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, както
следва: по сметка № 147795/ 07.08.2020 г. – обикновени такси по т. 1, т. 5 и т. 9 в общ
размер на 66,00 лв. с включен ДДС. Установява се, че съдебният изпълнител е образувал
изпълнителното дело и е извършил редица действия по събиране на вземането, като
преценени съобразно материалите по делото и ТТР към ЗЧСИ тези такси са начислени
правилно и законосъобразно. По отношение на тези такси съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения от страна на ЧСИ М.Б. при приемането им за
разноски по изпълнителното дело.
Жалбата срещу постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение, в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса в размер на 15 355,82
лв. по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ обаче се явява частично основателна. Това е така, защото
съгласно т.26, б. „е“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на
парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е над
100 000 лв. е 5 220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв. Според забележка т. 4 към т.
26 от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия
не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнителното дело, а
само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са и
мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Освен това
следва да се има предвид, че под понятието „парично вземане“ се включва само дългът,
предмет на изпълнението, но не и разноските по него. В противен случай би означавало да
се събират такси върху разноските, което не отговаря на законодателната идея.
Следователно материалният интерес по изпълнителното производство е сумата, която е
присъдена с изпълнителния лист, в случая общо 328 541,97 лв. Ето защо, задължението на
жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т. 26, б. „е“ от ТТР към
ЗЧСИ от 11 749 лв. / с вкл. ДДС/. За разликата над посочената сума от 11 749 лв. до сумата
15 355,82 лв. определена от съдебния изпълнител като размер на разноските за
пропорционална такса с поканата за доброволно изпълнение, постановлението му относно
разноските в тази му част се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица
от подадената жалба.
Обжалваното Разпореждане от 18.08.2016 г., е законосъобразно и в частта, в която
съдебният изпълнител е отказал да преизчисли законната лихва върху главницата, съобразно
искането на длъжника, с което и бил сезиран. Мотивите на съдебния изпълнител се споделят
изцяло от настоящия състав на съда, поради което и съдът препраща към тях.
Уместно е в тази насока да се отбележи и, че начина на формулиране на искането
създава известна индиция за желанието на длъжника съдебният изпълнител да "ревизира"
периода, за който според изпълнителния титул следва да бъде начислена законна лихва.
Този период е посочен в самото изпълнително основание и съдебният изпълнител не може
да предприема действия извън изпълнителния титул (изпълнителен лист).
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието на
потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на ЧСИ, а за
решаването му съдът следва да прецени законосъобразността на тези действия, което се
явява преюдициален въпрос. Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от
тези действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила
разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441
3
ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител. Предвид изложеното в това производство не се
разпределят разноски за страните.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗАД „А.“ АД постановление за разноски по
изпълнително дело № 20208380403927 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, обективирано в
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 44512/07.08.2020 г., в частта с която в тежест на
длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски по изпълнението за пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сумата от 11 749 лв. до размера на 15
355,82 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4