МОТИВИ:
Срещу подсъдимия И.Т.Г. *** е предявено обвинение по чл. 129 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на ДП, подсъдимият
дава обяснения, не се признава за виновен.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения.
Въз основа обясненията дадени от
подсъдимия И.Г. в хода на съдебното следствие съпоставени с показанията на
свидетелите Н.И.И., П.Н.И., М.А.И., К.И.П. – дадени в
хода на съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, Д.С.В.
– дадени в хода на съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл.
281 от НПК, Д.И.К., В.В.П., С. С. К., Т.Г.И., основно
и допълнително заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза, повторно
допълнително заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза, фактура от
20.02.2020г., справка от Началник РУ Габрово, информационна карта за дейността
на наряд, както и писмените материали
съдържащи се в ДП № 548/2019г. по описа на РУ Габрово, приобщени по предвидения
от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както
следва: Съдебномедицинско удостоверение № 60/2019г. – л.14, Съдебномедицинско
удостоверение – л.15, Лист за преглед на пациент на името на Н.И. – л. 16,
Протокол за доброволно предаване – л. 43, Лист за преглед на пациент на името
на И.Г. – л.44, Съдебномедицинско удостоверение № 91/2019г. – л. 45, Справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Г. и свидетелят Н.И. ***.
В годините на съжителство, като съседи между подсъдимия и свидетеля И. не е
имало конфликти.
На 13.06.2019г. около 20,30 часа
свидетелят Н.И. бил на паркинга пред входа на жилищния блок и чакал да се освободи място за да паркира
собственият си лек автомобил. Когато се освободило място на паркинга,
свидетелят И. тръгнал към автомобила си за да го премести на свободното място
пред блока. В този момент в паркинга навлязъл подсъдимият И.Г. управлявайки
своят автомобил и се насочил към свободното място за да паркира. Виждайки това,
с цел да попречи на подсъдимия да паркира на свободното паркомясто,
свидетелят И. застанал пред автомобила на подсъдимия и започнал да му прави знаци с ръце да спре. През отвореният
прозорец на шофьорската врата подсъдимият попитал какво има, но не преустановил
движението на автомобила. Свидетелят И. не се отместил и последвало леко
съприкосновение с автомобила. Това било забелязано от свидетелката П.И., която
веднага се отправила надолу по стълбите за да види какво е състоянието на
съпруга й. След спиране движението на автомобила, свидетелят И. ядосан от
постъпката на подсъдимия се приближил до шофьорската врата, надвесил се през
отворения прозорец, хванал подсъдимия с
ръце за шията и го попитал защо го е блъснал. Подсъдимият му отговорил, че не
го е блъскал, а свидетелят И. го ударил
с глава в областта на носа. В това време към автомобила на подсъдимия се
приближил свидетелят К.П., който издърпал свидетеля И. и им казал да престанат
с караниците. Тъй като от удара с автомобила на свидетеля И. обувките се били
изхлузили от краката му, като едната останала зад автомобила, а другата под
него, той се навел за да ги вземе и да се обуе.
В това време на паркинга дошла свидетелката И.. Подсъдимият, който бил
излязъл вече от автомобила се приближил към свидетеля И.. В момента, в който
свидетелят И. се изправял подсъдимият му
нанесъл удар с юмрук в областта на устата. След удара пострадалия усетил
вкус на кръв в устата си, в която при изплюване в шепата си видял, че има зъби.
В това време на паркинга дошла и съжителката на подсъдимия, свидетелката М.И.,
която от терасата преди това била видяла
конфликта между подсъдимия и свидетеля И. по повод паркирането на автомобила. Видяла, че
подсъдимият има кръв по лицето и чула,
че свидетелят И., като казал, че
подсъдимият му е избил зъбите.
След случилото се свидетелят Н.И. ***,
където го прегледали и го насочили към съдебен лекар.
Подсъдимият И.Г. също посетил ЦСМП
при МБАЛ-Габрово, където го прегледали и го насочили към съдебен лекар.
При извършеният на 14.06.2019г.
преглед на Н.И. от съдебен лекар и орален хирург било установено избиване на
три предни зъба, за което му е издадено съдебномедицинско удостоверение №
60/2019г.
При извършения на 14.06.2019г.
преглед на подсъдимия И.Г. от съдебен лекар били установени – контузия на гърба
на носа с кръвонасядане, лек оток, разкъсно-контузна рана и болезненост, малки охлузнания двустранно на шията, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, за което му е издадено
съдебномедицинско удостоверение № 91/2019г.
От изготвената по делото комплексна
съдебномедицинска експертиза е видно, че на 13.06.2019г. свидетелят Н.И.И. е получил контузия на главата/лицето със силен оток и кръвонасядане от
вътрешната страна на двете устни – повече долната, три разкъсно-контузни
рани от вътрешната страна на долната устна, избити са трите първи горни десни
зъби с кръвонасядане на венците в основата им, силно
разклатени и болезнени са долните предни зъби двустранно, като голяма част от
тях следва да се извадят, констатирани са и две линейни охлузвания по предната
горна трета на дясна подбедрица. Вследствие на
причинените увреждания има избиване на първи горни десни зъби – 11,12,13,
затрудняващо дъвченето и говоренето, като уврежданията могат да се получат чрез
нанасяне на силен удар в областта на устата с твърд тъп предмет /юмрук/. Охлузванията в областта на подберицата са резултат от натиск /тангенциално действие на
предмет/ предмети с ограничена или ръбеста контактна повърхност и не е
изключено да се получат при леко блъскане от бампера
на автомобил.
В заключението е отбелязано и
увреждането на подсъдимия И.Г., представляващо разкъсно-контузна
рана на гърба на носа с дъговидна форма, на място, където меките тъкани се
намират върху твърда подложна от носната кост. Като
механизъм е посочено, че може да бъде причинено от удар с глава в зоната на
гърба на носа.
В допълнителната комплексна съдебномедицинска
експертиза е посочено, че пострадалият е имал умерено до слабо развито
заболяване на венците, което обаче не засяга зъбите и венците до такава степен,
при която в крайните фази корените на зъбите се оголват силно и връзката им с алвеолите на венците
значително отслабват. При свидетелят И. избитите от удара зъби са лежали
дълбоко в ямките на венеца, били са добре фиксирани и
функционални, изпълнявали са нормално предназначението си за дъвчене и
говорене.
В проведеното съдебно заседание
вещите лица изготвили двете заключения заявиха, че ги поддържат и приведоха
аргументи досежно изводите направени от тях.
С цел отстраняване на всякакви
неясноти бе допусната повторна комплексната съдебномедицинска експертиза, досежно въпросите предмет на обсъждане от допълнителната
комплексна експертиза.
От заключението на повторната експертиза е
видно, че към датата 13.06.2019г. пострадалият И. е имал слабо до умерено
развит парадонтитен патологичен процес, засегнал
цялото съзъбие. Н.И. е можел да използва по предназначение 11,12 и 13 горен
десен зъб що се отнася до дъвченето, във фазата на отхапване и при говорене.
Предвид тежестта и обхвата на уврежданията, получени при травмата, както и че степентта на пародонтозата е била
лека до умерена, механизмът на
получаването им не е удар с шамар. Посочено е, че е необходим по-силен удар с
твърд тъп предмет с малка площ, какъвто представлява юмрукът. В този случай
силата на удара ще се концентрира в по-малка площ и така би довела до
избиването на 11,12 и 13 – първи, втори и трети горен десен зъб.
В проведеното съдебно заседание
вещите лица изготвили повторната
експертиза заявиха, че го поддържат, като
пълно, точно и аргументирано потвърдиха изводите направени от тях.
Съдът кредитира заключенията, както
на основната комплексна експертиза, така и двете допълнителни експертизи, тъй
като между тях няма противоречие, не извеждат различни изводи, а единствено има
наслагване в аргументите досежно направените изводи.
Подсъдимият И.Г. дава обяснения, в
които заявява, че на 13.06.2019г. около 20-20,30 часа се прибирал в колата си.
Пред блока имало две свободни паркоместа, едното пред
самия блок, а другото по-встрани.
Насочил се първо към едното, но видял, че мястото е тясно и затова се
насочил да паркира на другото място.
Когато започнал паркирането отдолу от стъпалата дошъл И. и с жестове му показал
да не паркира. През прозореца попитал И. какво става. И. без да се спира
тръгнал срещу колата и започнал да удря с ръце по капака. След като му извикал
какво става, в този момент И. тръгнал към шофьорското място, както бил отворен
прозореца, напълтал се вътре в колата и хванал
подсъдимия за врата, казал му, че ще му счупи главата. .... Нанесъл му удар с
глава в областта на носа. От удара му изскочили искри пред очите, писнали му
ушите, завил му се свят, станал като неадекватен в този момент. От дясната страна на колата нямал седалка, понечил да се наведе на дясно, за да избегне стискането, И.
го стискал за врата. В този момент И. се
отдръпнал и тогава подсъдимия видял,че съседа К. го бил хванал и го издърпал.
Тогава подсъдимият излязъл от колата и се облегнал на К., при което му изцапал
блузата с кръв. Кръв течала от носа му. И. тръгнал към предната дясна част на
колата, коят иобила
паркирана. Подсъдимият тръгнал след него да му иска обяснение, защо го удря. И.
се обърнал и подсъдимия го попитал защо го е ударил. И. отстъпил сякаш замахва
и го заплюл. Подсъдимият приел това като заплаха и че ще последва нов удар,
поради което превантивно замахнал и го ударил в
челюстта. Ударил го със странична част на свита ръка. Ударил го, попитал го
това ли трябвало да стане. И. му казал, че му е избил зъбите. След това не са
говорили. Понеже му била замаяна главата, подсъдимият се прибрал в къщи, обадил
се на сина си, който го откарал в Спешна помощ. Там разбрал, че И. е отишъл в
Спешна помощ преди него.
По делото е безспорно, че на
13.06.2019г между свидетеля Н.И. и подсъдимия И.Г. е възникнал инцидент, при
който чрез нанесен удар от подсъдимия на пострадалия И. са избити три зъба –
11,12, и 13.
Спори се дали в резултат на нанесения удар е
причинено телесно увреждане, представляващо средна телесна повреда.
Възразява
се срещу правната квалификация на деянието, като се твърди, че телесната
повреда е причинена при условията на физиологичен афект.
В производство за причинено телесно
увреждане, каквото е настоящето, основно значение сред гласните доказателствени източници имат показанията на пострадалия и
съобщеното от него относно механизма на увреждането му.
Показанията на свидетеля И. са последователни
и логични и разкриват в пълнота случилото се. Показанията на свидетеля И. не са
изолирани, тъй като възникналият на 13.06.2019г. инцидент между подсъдимия Г. и
пострадалия, започнал като спор за паркомясто,
последван от съприкосновение на
автомобила на подсъдимия и свидетелят И., нанесен удар с глава от страна на И.
на подсъдимия в областта на носа и приключил с нанесен удар с юмрук в областта
на устатата на пострадалия И., вследствие на който са му избити трите горни
предни десни зъби е станал достояние на свидетелите П.И., М.И., Д.К., Данаил В.,
В.П., К.П. и С.К.. Всеки един от посочените свидетели е възприел
в различна степен произтеклия инцидент взависимост от
мястото на което се е намирал и от което е възприел случващото се, степентта на участие на всеки един от свидетелите в произтеклите събития,
момента на престигане на всеки един от свидетелите на
мястото на инцидента, но преценени в цялост показанията на свидетелите
обрисуват единна картина на случилото се. Проследяйки
показанията им същите взаимно се допълват, не съдържат съществени противоречия,
въпреки факта, че между посочените свидетели има близки, както на подсъдимия,
така и на пострадалия. Хронологията на
събитията, действията на всеки един от двамата участници в инцидента –
подсъдимия и пострадалия, детайлно се изяснява от показанията на свидетелите,
като заявеното от тях кореспондира и с
обясненията дадени от подсъдимия. Освен това фактите установени от показанията
на свидетелите и обясненията на подсъдимия се допълват изцяло от събраните
писмени доказателства, а именно – лист за преглед на пациент в спешно отделение
на подсъдимия и на пострадалия И., издадените
съдебно медицински удостоверения отново на тях двамата, както и
заключенията на изготвените комплексни
съдебно-медицински експертизи.
Показанията на свидетеля Т.И. не допринасят за изясняване на делото и не
следва да бъдат обсъждани.
От съвкупната преценка на доказателствата по
делото следва категоричния и несъмнен извод, че подсъдимия е автор на деянието.
Относно оспорването, че с нанесеният от
подсъдимия удар е причинена средна
телесна повреда, съдът намира, че в тази насока са събрани категорични
доказателства установяващи този факт.
От
комплексните съдебно медицински експертизи, както основната, така и
двете допълнителни се установява по категоричен начин, че пострадалият е можел
да използва по предназначение 11,12 и 13 горен десен зъб – за дъвчене във
фазата на отхапването и говорене и че нанесеният удар е причината за изпадането
на зъбите. Ако не е бил нанесен такъв, зъбите са щели да продължат да
изпълняват функцията си. Установено е наличие на лека до умерена степен на заболяване
пародонтоза, но причина за изпадането им е нанесеният
удар с юмрук. Без значение е в случая дали към момента на причиняването на
телесната повреда пострадалия е ползвал протеза за други липсващи зъби, тъй
като вещите лица са категорични относно това, че установеното заболяване пародонтоза не е
било в такава степен, че да не е позволявало избитите зъби да изпълняват своето
предназначение, както и че не причина за тяхното изпадане. Единствено
нанесеният силен удар е причина за
тяхното изпадане.
Избиването на зъбите е довело до затрудняване
дъвченето и говоренето и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 ал.2 от НК.
Направено е
възражение свързано с правната квалификация на деянието, като се
твърди, че средна телесна повреда е причинена при условията на физиологичен
афект.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че деянието,
реализирано от подсъдимия Г. не покрива признаците на престъпление по чл. 132
от НК.
Конкретиката по настоящия казус сочи, че
поведението на пострадалия И. с опита
си да попречи на паркирането на
автомобила от подсъдимия, както и последвалия словесен и физически
конфликт, след като подсъдимият не
преустановил движението на автомобила и е леко блъснал пострадалия, може да го
е подразнило в житейски смисъл. Това не означава, че неговата степен на дразнение и праг на поносимост
определят наказателноправната квалификация, без
значение за наличие или не на правните параметни на претендираното афектно състояние.
За да е налице силно раздразнение и
подсъдимият да е действал в такова състояние, чрез внезапно вземане на решение
и преминаване към изпълнението му, съгласно трайната съдебна практика,
съзнанието на извършителя трябва да е овладяно от чувствата в такава степен, в
която възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, да
е намалена значително, без да е лишен от нея. Тази преценка за стеснение на
съзнанието се на основание изводи, направени в психолого-психиатричен
аспект, а не единствено на казаното от подсъдимия и видими признаци, които
могат да се тълкуват, като афектно състояние.
По делото липсват данни дори съобщени от
подсъдимия, че се е намирал в състояние, налагащо експертна оценка.
Не е налице и неизбежна отбрана, тъй като от
установената фактология по делото е видно, че след
преустановяване на конфликта между подсъдимия и пострадалия чрез намесата на
свидетелят К.П., не са имали съприкосновение, пострадалият дори се е бил
отдалечил от подсъдимия търсейки обувките си и в този момент е бил застигнат и
му е нанесен удара от подсъдимия.
Изложената теза от подсъдимия, че преди нанасянето на удара е възприел
заплашително поведение от страна на пострадалия съдът намира за защитна, тъй
като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Напротив от доказателствата по делото се
установява, че след слизането на подсъдимия от автомобила, между него и
пострадалия не е имало физическо съприкосновение или някакво агресивно
поведение от страна на пострадалия, предшестващо нанесения от подсъдимия удар.
Събраните по делото доказателства преценени
по отделно и в тяхната съвкупност налагат категоричния извод за авторството на
деянието и механизма на извършване.
При така установеното от фактическа страна от
правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия И.Т.Г. *** е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 129 ал.1 от НК,
като на 13.06.2019г. около 20,30 часа в гр. Габрово, на паркинг пред жилищен блок, находящ
се на улица „Св. Климент Охридски” №2, чрез нанасяне на удар с ръка в областа на лицето, причинил на Н.И. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на трите първи горни десни зъба – 11,12 и 13,
което е затруднило дъвченето и говоренето.
От обективна страна деянието е осъществено,
чрез нанесеният удар с юмрук в лицето, е причинено избиване на три зъба на св. Н.И.
и това е довело до затруднение на дъвченето и говоренето.
От субективна страна деянието е осъществено
при форма на вината евентуален умисъл. С факта на нанасяне на удара в лицето в
областта на устата, подсъдимия е целял
причиняването на някаква телесна
повреда, макар и да не е искал настъпването на конкретния правен резултат, е
допускал и конкретното увреждане и въпреки наличието на тази представа не е
преустановил действията си.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички останали обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и определи наказание при приложение разпоредбата на
чл. 55 от НК – ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни
мерки –ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на изпълнение ДВА пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете чистото съдебно минало, дадените обяснения, с които подсъдимия допринася
за изясняване на делото от обективна страна, изрядно процесуално поведение,
критично отношение към извършеното, както и не последно по значимост
обстоятелство, поведението на
пострадалия станало повод за възникване на конфликта.
Отегчаващи обстоятелства няма.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия, като деец е ниска, предвид чистото му съдебно минало.
Степента на обществена опасност на деянието е
завишена, предвид извършеното посегателство против личността и настъпилия противоправен резултат.
При така извършеният анализ е видно, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко,
поради което същото следва да бъде
определено при приложението на чл. 55 от НК.
За престъплението в извършването на което
подсъдимият бе признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест години.
В този случай, тъй като липсва предвиден
закона минимум, при приложението на рапоредбата на
чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК, съдът замени предвиденото от закона наказание
лишаване от свобода с пробация.
След извършеният анализ на обстоятелствата
имащи значение за определяне на наказанието, съдът намира, че за постигане целите на наказанието е достатъчно
налагането на двете задължителни пробационни мерки, а именно
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА за всяка една от тях.
За постигане целите на наказанието е
достатъчно определяне периодичността за
изпълнение на пробационната мярка задължителна
регистрация по настоящ адрес да е два
пъти седмично.
С
наложените пробационни мерки ще бъде упражнен контрол
върху подсъдимия, като ще бъде постигнато целеното превъзпитателно въздействие
спрямо него, с реалното ограничаване на неговите права на свободно придвижване
и да определя сам режима си на живот, като това ограничаване на правата му се
явява последица от извършеното от него престъпление.
Съдът счита, че така определеното наказание
по вид и размер съответства на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и че така наложеното наказание е справедливо и с него ще бъдат
постигнати целите на личната и генерална превенция.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Подсъдимият Г. виновно и противоправно
е причинил неимуществена вреда на гражданския ищец Н.И., причинявайки му болки и страдания във
връзка с избиването на три зъба, довело
до затрудение в дъвченето и говоренето.
Съдът преценявайки болките и страданията,
които са претърпени от пострадалия, неудобството което му е причинено с
избиването на трите първи горни десни зъби, невъзможността да се храни
нормално, да общува, нарушаването на естестичния му
вид и създаването на психо-емоционален дискомфорт, намира, че предявеният иск е доказан по
основание, но относно претендирания размер е завишен.
Съдът преценявайки и финансовото състояние на
подсъдимия, факта, че същият е пенсионер, което води неминуемо до ограничени
финансови средства, както и обстоятелството, че пострадалата е имала заболяване
пародонтоза, което е направило зъбите по-податливи на
травма, намира, че обезщетение в размер на 4 000лв. / четири хиляди лева/,
съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за справедливост.
Съобразно изложеното, съдът осъди подсъдимия И.Т.Г. да заплати на Н.И. ***, ЕГН
**********, сума в размер на 4 000лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от 13.06.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в ОСТАНАЛАТА част, над уважения размер от 4
000лв. до пълно предявеният размер от
15 000лв., като неоснователен и недоказан.
Приет за съвместно
разглеждане и граждански иск за имуществени вреди от пострадалия И.
срещу подсъдимия Г. за сумата от 2 000 лева.
По делото е
представена Фактура №1 от 20.02.2020г. на името на Н.И. за изработка на горна и долна протеза за
възстановяване на дъвкателния акт, всяка една от тях
на стойност 1 000 лева, или обща стойност 2 000 лева.
От основното
заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза е видно, че освен трите
избити зъби е констатирано наличието на силно разклатени и болезнени долни
предни зъби двустранно, като голяма част от тях следва да се извадят. Това е
било констатирано още при извършения преглед от съдебния лекар и оралният хирург
и е установено, като увреждане в резултат нанесения удар.
От това следва, че
освен избитите три предни горни зъби, с нанесения удар е причинено и увреждане
на долните предни зъби, които до такава степен разклатени, че се е наложило
тяхното отстраняване.
За
осигуряването на правилно протичане на дъвкателната
функция е извършено протетично възстановяване на дъвкателния апарат, като след инцидента на пострадалия са
му били изработени протези, за които е заплатил сумата от 2 000 лева.
В хода на съдебното следствие бе установено
наличие на проблем при използването на изработените протези. Видно от
констативно-съобразителната част на повторното допълнително заключение на комплесната експертиза, установените костни екостози, затрудняващи използването на изработените протези
са генетично детерменирани и подлежат на хирургична
корекция, след което използването на плаковите протези би било безпроблемно.
Съобразно изложеното съдът намира,
че направените разходи за заплащане изработката на горна и долна зъбна
протеза са в резултат противоправното деяние на
подсъдимия, поради което предявеният граждански иск се явява доказан по основание и размер.
По
изложените съображения, съдът осъди подсъдимия И.Т.Г. да заплати на Н.И. ***,
ЕГН **********, сума в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със
законната лихва от 20.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Т.Г. да заплати на Н.И. ***,
ЕГН **********, сума в размер на 900 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Т.Г. да заплати
ДТ върху уважените граждански искове общо в размер на 240лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Т.Г. да заплати направените по делото разноски в размер на
859,20 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Т.Г. да заплати направените по делото разноски в размер на
760 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на
основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Причини
за извършване на деянието е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане
на установения законов ред относно личната неприкосновеност.
В
този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: