Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 275
гр. Сливен, 08. 12. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и шести
ноември, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 359 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена със становище от
06.10.2020 г., подадена от С.Г.К. ***, против Мълчалив отказ на Кмета
на Община Сливен по Искане за издаване на Удостоверение за наследници Вх. №
9400-15461 от 16.09.2020 г. по описа на Община Сливен.
В жалбата си оспорващият твърди, че неоснователно е
отказано да бъде издадено удостоверение за наследници на неговия б. по произход
- Г. С. К.. Посочва, че с влязло в сила Определение №
219 от 23.09.1958 г. по ч. гр. дело № 1068 / 1958 г. на Сливенския Народен съд е допуснато о. на м. С.Г.
С., роден през **** г.
от р.Г. С. К., но съгласно чл. 81 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/,
който е действал към датата на о., о. запазва
всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по
рождение. Моли оспореният отказ на Кмета на Община Сливен да бъде отменен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като недопустима, съответно като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
представени писмена молба и писмени бележки излага съображения в подкрепа на
твърденията си, че оспорващият не е н.на Г. С. К. и не е в кръга лица, на които
може да се издаде поисканото удостоверение за наследници.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема
за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е
образувано въз основа на Искане от оспорващия С.Г.К. – Вх. № 9400-15461 от
16.09.2020 г. по описа на Община Сливен, за издаване на удостоверение за
наследници на Г. С. К.. В искането са посочени датата на раждане /**** г./ и
датата на смърт на п. л./****/, семейното положение на починалия и известните
на молителя наследници по закон с датите им на раждане, един от които е и
самият молител – с посочено качество – с. на починалия.
По делото липсват данни Кметът на Община Сливен да се
е произнесъл по искането в срока за произнасяне по чл. 57, ал. 2 от АПК, с
което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
От документите, който се съдържат в
образуваната административна преписка, е видно следното:
Оспорващият С.Г.К. е роден на *** г. от р. м.
З. А.по м. Г. С.и б. Г. С. К. /Акт за раждане № 17 от **** г./.
С Определение №
219 от 23.09.1958 г. по частно гр. дело № 1068 / 1958 г. по описа на Сливенския Народен съд, на
основание чл. 75 и следващите от ЗЛС, е допуснато о. на м. С.Г. С., роден през **** г. от р.Г. С. К. и З. А.К.,
от Й.Г. ***.
Й.Г.И. е починал на ****** /Акт за смърт № 108 от 1970
г./.
Г. С. К., роден на *** г., е починал на 13.02.**** в
дома си в гр. Сливен /Акт за смърт № 157 от 13.02.**** по описа на Община
Сливен/.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Искането за
издаване на удостоверение за наследници е подадено на 16.09.2020 г. до
едноличен орган, който по закон /чл.
57, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР
на АПК/ е бил длъжен да се произнесе по искането до 7 дни от започване на
производството. Този срок е изтекъл на 23.09.2020 г. По делото няма данни подателят
на искането да е уведомен за недостатъци по искането, което по аргумент от чл.
30, ал. 2 и ал. 3 от АПК би променило срока за произнасяне. Поради изложеното следва да се
приеме, че с подаване на жалбата на 30.09.2020 г. е спазен срокът по чл.
149, ал. 2 от АПК. С оспорения мълчалив
отказ е отказано издаване на удостоверение за наследници на починало лице,
което представлява административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР
на АПК и издаването му е удостоверителен административен акт на основание чл.
24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, с който се удостоверяват
факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място
и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за
смърт на основание чл.
54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението, съставени по реда на чл. 23 и
сл. от ЗГР. Въз основа на изложеното, този отказ представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 3 от АПК. Оспорващият е страна в производството по издавеното на
този административен акт и според заявеното от него отказът непосредствено
засяга неговите права и законни интереси.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Искането за издаване на удостоверителния
административен акт- удостоверение за наследници на Г. С. К., е подадено до
компетентния административен орган – Кмета на Община Сливен. Видно от
представените по преписката документи, п. л.е било с последен постоянен адрес ***
и следователно компетентен да се произнесе по искането за издаване на
удостоверение за наследници е Кметът на Община Сливен – чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от
ЗГР, общинската администрация издава
удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и
образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра
на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието, съгласно ал. 2 от същата разпоредба. В
изпълнение на законовата делегация е издадена и Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението.
В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е предвидено,
че удостоверения се издават на лицата, за
които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници, а
съгласно ал. 2, удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им
необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите
са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1.;
удостоверения се издават и по реда на АПК, Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Според изричното твърдение на оспорващия,
той е подал искане за издаване на удостоверение за наследници в качеството си
на н. на Г. С. К.,
което обстоятелство е оспорено от административния орган в производството по
делото. В този смисъл, за да се установи дали оспорващият е от кръга на лицата,
които имат правната възможност да искат издаване на удостоверение за
наследници, то следва да се установи дали оспорващият е н.на Г. С. К. по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредбата.
Наследството и обществените отношения,
свързани с него, са регламентирани от Закона за наследство /ЗН/. ЗН предвижда
два вида наследяване - по предписание на самия закон – наследство по закон, и
наследство по завещание. Оспорващият не твърди, че е н.по завещание, поради
което съдът намира, че не е необходимо да обсъжда този въпрос.
Наред с гореизложеното, съгласно чл. 9 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., за удостоверяване на наследниците по
закон на п. л.се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно
приложение № 3. Следователно исканото удостоверение следва да съдържа
информация за наследниците по закон на починалото лице, като преценката за това
следва да се извърши от административния орган въз основа на пълна проверка в
регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за
гражданско състояние /чл. 11, ал. 2 от Наредбата/. Съгласно чл. 11, ал. 5 от
Наредбата, в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и
починали наследници, определени съгласно ЗН. Именно това са и
лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, които имат право да искат издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като то следва да се
отнася именно до тях.
Наследството по закон е регламентирано с
разпоредбите на чл.
5 - чл. 12
от Глава втора от ЗН. От анализа на посочените правни норми е видно, че
наследниците и реда за наследяване се определят от оставените от починалия родственици по права и съребрена линия.
Родството е уредено с разпоредбите на чл. 74
– чл. 76
от Семейния кодекс /СК/. Съгласно чл. 74,
ал. 1 от СК, родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда
пряко или непряко от другото, а според чл. 74, ал. 2 от СК, родство по
съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ
родоначалник, без едното да произхожда от другото.
От доказателствата по делото е установено, че
оспорващият е с. по р.на Г. С. К.. Но на 23.09.1958 г. е бил о. от Й.Г.И..
Към датата на о. разпоредбата на чл. 81 от ЗЛС е имала
следната редакция /ДВ, бр. 90 от 9.11.1956 г./: Между
о.и о.се създават отношения на дете към родител, но о. не наследява о. о. не създава
гражданско-правни отношения между о. и роднините на о., нито между последния и
роднините на ос.овения, освен ако законът разпорежда другояче. о. запазва
всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по
рождение.
С ДВ, бр. 50 от 1961 г. горепосочената
разпоредба е изменена и съдържанието й придобива следната редакция: Между о. и неговите роднини, от една страна,
и о. и неговите низходящи, от друга, възникват права и задължения, каквито
съществуват между роднини по произход. Правата и задълженията между о. и
неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се
прекратяват, освен когато родителят на о. е съпруг на о..
След изменението на ЗЛС през 1961 г., с разпоредбата
на чл. 81, ал. 2 ЗЛС (отм.), законодателят
установява правилото, че съществуващата връзка на о.лице с неговите р.по
произход се прекратява по силата на самия закон. Налице е една съществена
законодателна промяна, която не само действа занапред, но и пренормира
с обратна сила съществуващите към този момент "о.правоотношения",
като за случаите на заварено непълно о., се прилага новото правило и те се
считат за пълно о.. Новият текст на чл. 81 от ЗЛС се прилага за заварените о.,
които не са отменени по някоя причина и при които о. и о.са живи. Разглежданият
случай е именно такъв – към датата на законодателната промяна и о., и о.са
живи. Следователно, съществуващата връзка между оспорващия с неговия б. по
произход е прекратена по силата на закона.
По изложените съображения, становището на
административния орган, че оспорващият няма качеството на н.на Г. С. К. по смисъла на чл.
5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., се споделят от съда. В
този смисъл мълчаливият отказ на
административния орган съответства на материалния закон.
Оспореният мълчалив
отказ не противоречи и на целите на закона. След като същият съответства на
материалния закон и е единствено възможният административен акт, който може да
бъде издаден, то той е съобразен с целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че
не са налице основанията за отмяна на оспорения отказ, визирани в чл. 146
от АПК. Той е валиден и законосъобразен административен акт, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на
оспорващия за присъждане на разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на
административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.К. с ЕГН: **********,***, подадена против
Мълчалив отказ на Кмета на Община Сливен по Искане за издаване на Удостоверение
за наследници Вх. № 9400-15461 от 16.09.2020 г. по описа на Община Сливен.
ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН: **********,***, да заплати на Община
Сливен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: