РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Горна Оряховица , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200134 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Х. Д. обжалва Електронен фиш серия К №
4363004, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 21,
ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа, че електронния фиш е
незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон. Излага подробни съображения. Твърди, че авторството на нарушението
е недоказано, тъй като нито е собственик на процесния автомобил, нито има
подадена декларация по ЗДвП да го е ползвал към датата на нарушението.
Моли съда да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание лично и чрез защитника адв. Стоян Петров от
ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение.
1
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2021 г., в 11:44 часа на ПП I-4, км. 135+500 до заведение
„Оазис“ с АТСС „ARH CAM S1“ № 11743cb било заснето движение на
моторно превозно средство – товарен автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. №
***** със скорост от 83 км/ч, възприета от контролния орган като такава от
80 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата
характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на
скоростта за извън населено място 60 км/ч., въведено с пътен знак В-26.
Констатирано е превишение от 20 км/ч. Въз основа на заснемането бил
издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 4363004 от ОД на МВР -
Велико Търново, с който на И. Х. Д. от ******, с ЕГН ********** на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 21,
ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на Д. на 22.01.2021 г., видно от разпечатка
„Преглед на фиш“ на стр. 8. Д. подал жалба срещу фиша на 25.01.2021 г.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
свидетелите С. Д. Й. и А. С. К., които сочат че към момента на заснемането
техническото средство е преносимо и е било стационарно поставено
/временно поставено на пътя/ извън автомобила и те са го обслужвали. Й.
сочи, че собственик на заснетото МПС е синът на жалбоподателя и тъй като
той е починал, фишът бил издаден на бащата И.Д. като наследник, който има
валидно СУМПС. Не бил сигурен дали другият наследник на починалия
2
собственик на МПС има валидно СУМПС.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите А. К.
и С. Й. и приетите писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Жалбата
е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва
електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец.
От приложените на л. 7 и л. 8 от делото разпечатки „Преглед фиш” е
видно, че електронният фиш е издаден на 14.01.2021 г., т.е. 11 дни след
посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с
датата на неговото заснемане. При това положение е спазен шестмесечния
давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на фиша.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания
електронен фиш.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 03.01.2021 г.
в 11:44 часа товарен автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № ***** се е движел на
ПП I-4, км. 135+500 до заведение „Оазис“ в посока гр. София, в зоната на
действие на ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, със скорост 80 км/ч.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
3
135+000 до км 136+000 /л.56/, за движещите се превозни средства в указаната
във фиша посока към гр. Велико Търново посоченото във фиша място на
нарушението при км 135+500 попада в зоната на действие на пътен знак В26,
поставен при км 135+815, с който е въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч. Този извод не се опровергава от представените от жалбоподателя
разпечатки от Google Maps, т.к. наличието на уширение на пътя не е наличие
на кръстовище по смисъла на § 6, т.8 от ДР на ЗДвП, за да намери
приложение чл.50 от ППЗДвП.
На следващо място, следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено
и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния
фиш, а именно ПП I-4, км. 135+500, видно от приложения по делото снимков
материал. Макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е
мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват
допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то
последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално
нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с
посочените GPS - координати, мястото на нарушението се явява определяемо
и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на
нарушението. Още повече, по делото са събрани категорични писмени
доказателства, сред които и снимков материал, изготвен от мобилното
техническо средство за видеоконтрол, сочещи мястото на реализиране на
нарушенията, обозначено чрез GPS координати и съответстващия му адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията
на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се
установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство – преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „АRН САМ S1” № 11743cb. Системата е заснела и записала
скорост на движение на автомобила 83 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се
счита 80 км/ч.
4
По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на
снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 03.01.2021 г. в 11:44 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с
посочената скорост от 83 км/ч е № *****. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то
същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДвП.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017
г. на Български институт по метрология /л.12/ и Протокол от проверка № 75-
С-ИСИС/22.10.2020 г. /л.10/, преносима система за контрол на скоростта на
МПС е одобрена и вписана в регистъра на одобрени за използване средства за
измерване под № 5126, срока й за валидност е 07.09.2017 г., както и
е проверена през месец октомври 2020 г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч и 3% над 100 км/ч
Приобщен е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 1275р-56/03.01.2021 г. /л.9/, изготвен съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. От протокола се
установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 03.01.2021 г. е
извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „АRН САМ S1“ с фабричен №
11743cb, на ПП I-4, км. 135+500, като видеоконтрол е осъществяван от 08.00
часа до 12.00 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван
контрол на движещите се в посока от гр. Варна към гр. София. Чл.10, ал.3 от
цитираната наредба регламентира, че съставеният на основание чл.1 от
същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на
уреда, която има за цел да даде визуална представа къде е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в
протокола. Подобна снимка е приложена на л.72, доколкото е налице работа с
временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта.
5
На 03.01.2021 г. преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „АRН САМ S1“ с
фабричен № 11743cb е обслужвана от полицейските служители С. Д. Й. и А.
С. К., като последният е бил оправомощен и обучен да заснема нарушения с
процесното техническо средство, видно от приетите Заповед № УРИ366з-
163/21.01.2020 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново и протокол с
рег. № 127р-3815/12.03.2018 г. /л.74-л.77/. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за липса на оправомощаване на А. К., тъй като на заповедта
липсвал подпис на директор на ОД на МВР - Велико Търново, тъй като видно
от заповедта същата е приложена като заверен препис.
Независимо от изложеното по - горе обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен по същество, тъй като авторството на нарушението не е
установено по несъмнен начин.
Видно от справката за регистрацията на л.6 собственик на заснетия
товарен автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № ***** е Х. Иванов Д., ЕГН
******. От служебно изисканата справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. /л.54/ и от показанията на св. Й. се установява, че
Х. И. Д., ЕГН ****** е починал на ****** в гр. ******, акт за смърт №
******., съставен в гр. ******* и е оставил наследници: баща И. Х. Д., ЕГН
********** и майка К. Д. Д., ЕГН ********.
Видно от писмо на ОД на МВР – Велико Търново рег. № 366000-
11179/12.05.2021 г. /л.89/, лицето И. Х. Д. – собственик на заснетото МПС -
товарен автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № ****** на 03.01.2021 г. с АТСС
„ARH CAM S1“ № 11743cb, не се е възползвал от възможността визирана в
чл.188, ал.1, изр.2 и чл.189, ал.5 от ЗДвП.
АНО, който носи тежестта на доказване, не представя никакви
доказателства, че жалбоподателят И. Х. Д., ЕГН ********** е приел
наследството, оставено от покойния му син Х. И. Д., ЕГН *****, починал на
****** г. в гр. ****, акт за смърт № ******, съставен в гр. ******
Поради това изводът, че процесното нарушение е извършено от
жалбоподателя, който е наследник на починалия си син и отговорността му
следва да се ангажира като собственик на МПС, противоречи на закона.
6
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се
изведе и извод, че по времето и на мястото, посочени в обжалвания фиш,
заснетият лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя. Други
доказателства в подкрепа на обвинението против И. Х. Д. не са събрани.
Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен поради недоказаност на авторството
на нарушението.
При този изход на делото е частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските, представляващи адвокатско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр.
с чл.143 и чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.36 от
Закона за адвокатурата и чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
действителната правна и фактическа сложност на делото и процесуалното
представителство от адвокат в едно съдебно заседание, съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да бъде уважено. Поради това счита, че следва да осъди
ОД на МВР – Велико Търново да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 30.01.2021 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4363004, издаден от ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на И. Х. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ******, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл. 189, ал.
4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.
21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО да
заплати на И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *********, разноски
7
по делото в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8