№ 186
гр. София , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502396 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7299/29.10.2019 г., постановено по гр. д. № 11871/2017 г. по описа на
СГС, I ГО, 3 състав, изцяло е уважен предявеният от И. Т. Т. срещу ЗАД „Далл Богг живот и
здраве” АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 56000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 10.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху присъденото главно парично притезание от подаване на исковата молба –
18.09.2017г., до окончателното изплащане на сумата. Изцяло е уважен и предявеният под
евентуалност от ЗАД „Далл Богг живот и здраве” АД срещу третото лице-негов помагач Н.
А. Д. обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК за
заплащане на сумата от 30000 лв. (първоинстанционният съд е пропуснал да постанови
условен диспозитив, поради което въззивният съд следва да изправи тази непрецизност в
своето решение), тъй като застрахованият делинквент е напуснал мястото на настъпването
на процесното ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 60000 лв., като е съобразено безспорното между страните правнорелевантно
обстоятелство, че застрахователят по договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите - ответникът, извънсъдебно е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените от процесното ПТП неимуществени вреди в
размер на сумата от 4000 лв. (този факт се установява и от платежно нареждане от
28.08.2017 г., намиращо се на л. 40 от първоинстанционното дело), поради което
1
предявеният иск е уважен до пълния му предявен размер от 56000 лв. (60000 лв. - 4000 лв.).
Счел е обаче, че заместващото обезщетение за претърпените неимуществени вреди не
следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като пострадалият чрез своето
поведение (пресичане на пешеходна пътека тип „Зебра”) не е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която е уважен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени
вреди над сумата от 16000 лв. до присъдения размер от 56000 лв., ведно със законната лихва
върху главното парично притезание от 40000 лв. за периода от 18.09.2017 г. до
окончателното му заплащане. Въззивникът счита, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост, тъй като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от
процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, като то трябва да бъде намалено
до сумата, до която не е обжалвано първоинстанционното решение. От друга страна,
поддържа релевирания в отговора на исковата молба правен довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от противоправното поведение на ищеца, който е нарушил правилата
за движение по чл. 113, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, а именно по време на предприетото пресичане
на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се превозно средство и
неговата скорост на движение, като ищецът ненужно е удължил времето си за пресичане.
Третото лице-помагач на ответника е подал въззивна жалба срещу решението в
частта, в която е уважен предявеният от застрахователното дружество срещу него обратен
иск, като развива правни доводи за необоснованост, тъй като определеният размер на
обезщетение е в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и че неправилно СГС е
достигнал до правния извод, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
противоправното поведение на пострадалия.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
на въззивните жалби, в който поддържа становище за тяхната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 3 състав, е бил сезиран с последващо обективно съединени под
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД и по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи
произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно,
само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
2
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 06.11.2015 г. – за сумата от 16000
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се
съсредоточава върху обстоятелството дали ищецът със своето поведение е допринесъл в
единния, съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната
действителност до настъпване на вредоносния резултат, както и дали първоинстанционният
съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне на това заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът
на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – края на 2016 г., както и нормативно определеният лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял мозъчно сътресение,
причинило временно разстройство на съзнанието; счупване на 2-ра метакарпална кост
вляво; счупване на дясната лъчева кост (радиус) на типично място; разкъсно-контузна рана
3
в областта на лявата вежда и охлузване на цялата лява лицева половина и челото в ляво.
Вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински
документи, изяснява, че причиненото мозъчно сътресение е с леко изразена общомозъчна и
вегетативна симптоматика – обнубилацио (замъгляване на съзнанието, най-лека степен на
разстройство на съзнанието), лека обърканост, главоболие, причинило временно
разстройство на съзнанието, неопасно за живота. От образните изследвания не са
установени клинични данни за травматично увреждане на мозъчното вещество и на
мозъчните обвивки. За лечението на фрактурата на 2-ра метакарпална (дланна) кост вляво е
било предприето оперативно лечение – кръвно наместване на счупването с метална
остеосинтеза (с две Киршнерови игли). За 30 дни е била поставена гипсова лонгета. За
лечението на фрактурата на дясната лъчева кост (радиус) на типично място е извършена
мануална репозиция, като е поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Установява
се, че за период от 2 месеца ищецът е търпял болки и страдания, като за първия месец те са
били с интензивен характер. За 1 месец двете ръце са били с гипсова имобилизация - именно
през този период самообслужването е било крайно затруднено. Проведено е
физиотерапевтично и рехабилитационно лечение. Липсва обаче медицинска документация,
от която да се установява, че са настъпили някакви усложнения в оздравителния процес.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетелката С. Т. , майка на ищеца, се установява, че след
изписването му от болницата пострадалия се е възстановявал в един сравнително дълъг
период от време, като първоначално не е можел да се обслужва, постоянно се е оплаквал от
болки в главата и ръцете.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани
по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото
състояние и психиката на ищеца и преживените вследствие на инцидента болки и страдания
са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента Н. А. Д. неимуществени вреди е в размер на 30000 лв. Наистина, законодателят
е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при причиняване
на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
4
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
края на 2016 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (мозъчно сътресение - при най-лекото му проявление; счупване на
2-ра метакарпална кост вляво, наложило оперативно лечение; счупване на дясната лъчева
кост (радиус) на типично място; разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда и
охлузване на цялата лява лицева половина и челото вляво), на пострадал в младежка възраст
- на 17 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, като
възстановяването на здравословното му състояние е продължило за около 3-4 месеца (за 2
месеца фрактурите са зараснали, но 1 месец не е могъл да се самообслужва поради
поставена гипсова имобилизация на двете ръце), без усложнения в оздравителния процес,
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 30000 лв.
Съдът, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че
при настъпване на процесното ПТП пострадалият пешеходец неминуемо е изживял силен
стрес, шок, уплаха при внезапния удар с лек автомобил на пешеходна пътека. Но тъй като
извънсъдебно застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 4000 лв., остатъкът от
претендираното заместващо обезщетение е в размер на 26000 лв. (30000 лв. - 4000 лв.).
Неоснователно е своевременно наведеното – в отговора на исковата молба,
възражение от ответника и третото лице-негов помагач за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, тъй като по време на предприетото пресичане на пътното платно
не е съобразил разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост на
движение. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици, респ.
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи
на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана
по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.,
ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС
по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013
г., II т. о., ТК и пр.
От приетата от СГС като компетентно изготвена САТЕ, извършила анализ на
фактите, обективирани в Констативния протокол и в Протокола за оглед, се установява
правнорелевантното обстоятелство, че на 10.11.2016 г. през сутрешните часове, при
5
слънчево време, л. а. „Мерцедес Е 240”, с водач Н.Д., се е движил в гр. Сливен, по бул.
„Бургаско шосе”, в района на блок № 71, като на пешеходна пътека автомобилът удря
пресичащия по пешеходната пътека, тип „Зебра” пешеходец И.Т., след което напуска
произшествието. Следователно, водачът на МПС е нарушил нормата на чл. 119, ал.1 от
ЗДвП:, тъй като при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал стъпилия на
пешеходната пътека и преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта с
готовност да спре. От допълнителната САТЕ се изяснява, че пешеходецът е пресичал
пътното платно отдясно наляво, като ударът между него и лекия автомобил е настъпил с
предната средна част на МПС (в областта на регистрационния номер). Пешеходецът е бил в
крачка, т.е. в движение - с лявата странична част на тялото към удрящата повърхност на
лекия автомобил. При тези данни към момента на удара положението на тялото на
пострадалия съответства на пресичане на платното за движение от дясно наляво за посоката
на движение на лекия автомобил.
При така приетите за установени правнорелевантни факти от събраните по делото
доказателствени средства настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че не се
установи наведеното от ответното застрахователно дружество и третото лице-помагач на
ответника материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
извършено от пострадалия противоправно деяние. Като е предприел преминаване на
пътното платно на предвидено за тази цел място – пешеходна пътека тип „Зебра”,
пострадалият пешеходец не е извършил противоправно поведение, а напротив – макар и той
вече да се е намирал на самата пешеходната пътека, водачът на процесното МПС е могъл и
е бил длъжен, с оглед пътна обстановка, да възприеме преминаването на пешеходец на
пешеходната пътека, като намали значително скоростта на движение с готовност незабавно
да спре пред предвидимата опасност - уязвимия участник в движението по пътищата, за да
предотврати настъпването на противоправния резултат. В този смисъл, неоснователно се
явява възражението на ответното дружество, че пострадалият е извършил противоправно
деяние, вследствие на което е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за
настъпване на процесното застрахователно събитие.
Въз основа на така приетите за установени факти по делото и изложените правни
доводи първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди е
уважен над сумата от 26000 лв. до пълния му предявен размер от 56 000 лв., като в тази част
този иск бъде отхвърлен.
При уважаване на главния иск настъпва вътрешнопроцесуалното условия за
разглеждане на предявения под евентуалност обратен иск. Нито в отговора на исковата
молба, с която този иск е предявен, нито във въззивната жалба на ответника по този иск се
навеждат правни доводи, че не са породени материалните предпоставки (правопораждащите
юридически факти) на предявеното регресно субективно право. Следователно, въззивният
съд не трябва да обсъжда тези въпроси - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, а да приеме, че са
възникнали в обективната действителност (фактът, че делинквентът е напуснал мястото на
настъпване на процесното ПТП - правно основание за пораждане на неговата регресна
отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, се установява и от официалното удостоверително
6
изявление на разследващия орган, обективирано в процесния Констативен протокол). С
оглед на обстоятелството, че определеният от въззивния съд размер на дължимото
заместващо обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди възлиза на
сумата от 30000 лв., както и че е неоснователен поддържаният и във въззивните жалби
правен довод за съпричиняване на вредоносния резултат (това именно са единствено
въведените във въззивната жалба на делинквента правни доводи за неправилност на
първоинстанционното решение), обратният иск е основателен в предявения размер (не е
спорно и обстоятелството, че част от дължимото застрахователно обезщетение за
причинените на пострадалия неимуществени вреди в размер на 4000 лв. са изплатени
извънсъдебно от застрахователя - те също се включват в обема на регресната отговорност).
Но тъй като СГС не е постановил условен диспозитив (в конкретния случай заплащането на
застрахователното обезщетение е предпоставка за пораждането на регресното право), тази
непрецизност следва да бъде изправена от въззивния съд - за яснота на страните трябва
изцяло първоинстанционното решение в тази част да бъде отменено, като се постанови нов,
но условен диспозитив.
При този изход на спора определението, обективирано в обжалваното решение,
изменено в тази част с Определение № 3711/19.02.2020 г., с което в полза на адв. К. С. от
САК е присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред СГС, трябва да бъде отменено над сумата от 1165,36 лв. до
присъдения размер от 2510 лв.
Тъй като ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК от
процесуалното задължение за заплащане на държавна такса, първоинстанционният съд е
следвало да я присъди в тежест на ответника (с оглед изхода на спора тя е в размер на 1040
лв.). От друга страна, той не е събрал и дължимата държавна такса за разглеждане на
предявения обратен иск в размер на 1200 лв., поради което въззивният съд трябва да ги
присъди на основание чл. 77 ГПК (обръща обаче внимание на състава на СГС, че трябва да
следи за присъждане и събиране на тези публични вземания, които в конкретния случай са и
във висок размер). В случай че ищецът по обратния иск заплати сумата от 1200 лв. за
разглеждане на тази иск, делинквентът трябва да бъде осъден (в конкретния случай под
условие) да я възстанови на застрахователя.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника (съобразно уважената и
отхвърлената част от предявения иск) следва да бъдат присъдени съдебни разноски, сторени
в първоинстанционното производство - общо в размер на сумата от 2331,43 лв. (уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение надвишава едва с 90 лв. нормативно установения
минимум, поради което с оглед на правната и фактическа сложност на делото то не е
прекомерно и възражението на ищеца в този смисъл се явява неоснователно).
Тъй като въззивната жалба е уважена частично, в полза на въззивника-ответник
трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъди сумата от 2100
лв., представляваща сборът от държавната такса и заплатеното адвокатско възнаграждение
(поради вече изложените правни съображения неоснователно се явява възражението за
7
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение). На основание чл. 38,
ал. 2 ЗА (с оглед на отхвърлената част от въззивната жалба) в полза на адв. К. А. П. от САК
трябва да бъде присъдена сумата от 576,67 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7299/29.10.2019 г., постановено по гр. д. № 11871/2017 г. по
описа на СГС, I ГО, 3 състав, изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК с Определение №
3711/19.02.2020 г., в частта, в която е уважен предявеният от И. Т. Т. срещу ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 26000 лв. до размера от 56000 лв., представляваща остатъкът от
застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
10.11.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва от 18.09.2017 г. до окончателното й заплащане; в частта, в която
Н. А. Д. е осъден на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК да заплати
на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД сумата от 30000 лв., представляваща
регресно право поради напускането на мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, както и в частта, в която ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. К. А. П.
от САК адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред СГС над сумата от 1165,36 лв. до присъдения размер от 2510 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***, кв. „***”, бл.
20, вх. „А”, ет. 4, ап. 10 срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „Г. М. Д.” № 1 иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на остатъка от застрахователното
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 10.11.2016 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, над сумата
от 26000 лв. до присъдения размер от 56000 лв., ведно със законната лихва от 18.09.2017 г.
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК Н. А.
Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” № 26, вх. „Б”, ап. 7 да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД сумата от 30000 лв., представляваща регресно право
поради напускането на мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД заплати на И. Т. Т. сумата от 30000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 10.11.2016 г.
8
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Т. Т. да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД сумата от 2331,43 лв. – съдебни разноски в първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата 2100 лв.
– съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД
да заплати на адв. К. А. П. от САК, с адрес гр. ***, бул. „***” № 47, ет. 1 сумата от 576,67
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 83, ал. 1, т. 4
ГПК ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД да заплати в полза на бюджета на СГС
държавна такса в размер на 1040 лв. - за разглеждане на предявения главен иск, както и
държавна такса в размер на 1200 лв. - за разглеждане на обратния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. А. Д. да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД сумата от 1200 лв. - държавна такса, в случай че ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД заплати тази сума в бюджета на СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Н. А. Д. - трето лице-помагач на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9