№ 25
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „Водоснабдяване и канализация-В.” ООД,
чрез юриск. С.С., въззивна жалба срещу Решение № 2294 от 12.07.2022г., допълнено по реда
на чл. 250 от ГПК с Решение № 2735/25.08.2022 г., постановени по гр.дело №15415/2021г.
по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Т.“ ООД сумата от 2212.80
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, нанесени на
собствения на ищеца лек автомобил марка „Р.С.“, с рег. № *******, рама *************,
двигател *************, в резултат на пропадане на автомобила в дупка в асфалта,
настъпило на 26.03.2021г., между 12:00-13:00ч., на адрес гр. В., бул. „К.Б. I" № 332
(изложбена зала на пътя от В. за „З.п.", в района на к.к. „Св.Св. К.Е."), както и в частта
относно разноските, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е присъдена сумата от 131.54 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 26.03.2021г. до 24.10.2021г., включително, както и в частта
за разноските, с които въззивникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на
насрещната страна сумата от 576.22 лева.
В жалбата е изразено становище за неправилност на решението в обжалваната част,
тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че вредите са причинени при или по
повод изпълнение на работа, възложена от „ВиК-В.“ ООД, като се сочи, че служители на
дружеството са отстранили възникналата авария. Въззивникът излага твърдения още, че по
силата на Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, операторите на В и К системите извършва
водоснабдителни и канализационни услуги, като в кръга на тези услуги се включват
доставка на вода за питейно – битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и
дъждовни води, както и дейности по изграждане,поддържане и експлоатация на ВиК
системите. Твърди, че е технически невъзможно осъществяването на превантивна дейност за
1
изправност на водопроводната мрежа. В допълнение счита, че ищецът не установил в
условията на пълно и главно доказване, извършеното оператора неправомерно деяние, в
резултат на което на лицето са причинени вреди в посочения вид и размер. В заключение
въззивникът излага, че съобразно приетата по делото експертиза по процесното МПС са
налице повреди, които не са причинени с процесното събитие, а след възстановяване на
увредените части, същото би могло да бъде използвано безопасно както са лицето, което го
управлява, така и за останалите участници в движението. По посочените съображения моли
за отмяна на решението и отхвърляне на исковете с присъждане на сторените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Т.“ ООД, чрез адв. С. Д.,с
който въззивната жалба се оспорва по съображения, че е немотивирана, превратно
тълкуваща правните изводи на съда и в противоречие с приетите по делото писмени и
гласни доказателства. Сочи, че въззивникът не е направил оспорване в хода на
първоинстанционното производство, че на ищцовото дружество са били изплатени 1000
лева застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско", като счита, че фактът
на изплащане на сумата е достатъчно доказателство за вината на ответника. Възразява
срещу релевантността на въведеното от въззивното дружество твърдение, че негови
служители са отстранили аварията, както и твърденията за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва релевираното с жалбата възражение, че съдът е определил обезщетение на
база установени увреждания по автомобила, датиращи преди инцидента, като сочи, че
първоинстанционният съд не е съобразил оценката на оторизирания сервиз нито със
застрахователната стойност по тотална щета. По изложените съображения отправя искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част с присъждане на сторените разноски във
въззивното производство.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
предявени от „Т.“ ООД срещу „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3284.14 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Р.С.“, с рег. № *******, рама *************, двигател *************, в
резултат на пропадане на автомобила в дупка в асфалта, настъпило на 26.03.2021г., между
12:00-13:00ч., на адрес гр. В., бул. „К.Б. I" № 332 (изложбена зала на пътя от В. за „З.п.", в
района на к.к. „Св.Св. К.Е."), съставляваща разликата между застрахователната оценката за
тотална щета и платената от ответника сума, като 84.14 лева представляват разходи за
оценка и диагностика на увреденото моторно превозно средство, сумата от 190,24 лева,
представляваща законна лихва върху дължимата за обезщетение сума от 3200 лева от датата
на увреждането - 26.03.2021г. до датата на предявяване на иска – 24.10.2021г., включително,
ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане.
Ищецът излага твърдения в исковата си молба, че на 26.03.2021г., притежаваният от
него лек автомобил, марка „Р.С.“, с рег. № *******, рама *************, двигател
*************, бил паркиран пред адреса, на който дружеството - ищец упражнява
търговската си дейност - гр. В., бул. „К.Б. I" № 332 (изложбена зала на пътя от гр.В. за „З.п.",
в района на к.к. „Св. Св. К.Е."). Около 12-13 часа се чул странен шум от пропукване и когато
управителят на дружеството погледнал към източника на шума. Видял автомобилът да
пропада в огромна дупка в асфалта на пътя, при което се обадил за помощ на телефон 112,
на пожарната, на полицията и на Община - В.. На обаждането за инцидента се отзовала и
работна група на „ВиК - В." ООД. На мястото на инцидента бил съставен констативен
протокол № 1000 378268 от 26.03.2021г. от служителите на „Водоснабдяване и канализация
2
- В." ООД - К.С. и Т.Д. - инспектори ВВК, назначени със заповед № ЗД-350/02.10.2012г. на
управителя на ответното дружество.
Първоначално сочи, че след проведени преговори между страните, ответникът
изплатил на ищеца обезщетение за нанесените вреди в размер на 1000 лева, като от
ответното дружество заявили, че не могат да платят по-голяма сума без съдебно решение. В
последствие процесуалният представител на дружеството заявява, че сумата е изплатена от
застрахователят по застраховка „Каско“, а не от ответника.
Излага твърдения, че е направил справка в няколко сервиза относно стойността на
ремонта на увреденото МПС. От сервиза на „АЛИАНЦ Ауто" В. /официален дилър на Р./
била изготвена калкулация за ремонт № В5476 по номер на щета В 5476 от 13.04.2021 г. на
обща стойност 6983.20 лв. Обосновава размера на исковата си претенция с изготвена
оценка от застрахователя ЗАД „Д.Б.:Ж.З." АД, при който е сключена застраховка
„Гражданска отговорност" за процесния автомобил, застрахователната стойност на който
съгласно издаденото удостоверение № ******/06.07.2021г. възлиза на 4200 лева.
Претендира сумата от 3200 лева, след приспадане на полученото плащане по застраховка
„Каско“, както и сумата от 84.14 лева, заплатена за оценка и диагностика на автомобила.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника „Водоснабдяване и
канализация – В.“ ООД, с който иска се оспорва като неоснователност. Твърди, че не е
пасивно легитимирана страна, тъй като дружеството е експлоатационно и поддържа
изградените водопроводи и канализационни мрежи, които са собственост на Община В.. По
смисъла Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, операторите на В и К системите извършват
водоснабдителни и канализационни услуги, като в кръга на тези услуги се включват
доставка на вода за питейно - битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и
дъждовни води, както и дейности по изграждане, поддържане и експлоатация на ВиК
системите. Понятието „поддържане" на водопроводната и канализационните системи,
употребено в наредбата, от техническа гледна точка не може да включва и проверка на
изправността им. Смяната на водопроводи се извършва от собственика (общината), а
операторът отстранява при необходимост аварии, което е техническото съдържание на
понятието „поддържане". Превантивна дейност за изправност на водопроводната мрежа
технически е невъзможно да се осъществява Съгласно чл. З, ал. 2, т. З ЗОС публична
общинска собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от местно значение, каквито са проводите на техническата инфраструктура.
Същото е закрепено и в §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА. Сочи, че съгласно чл. 19, ал.1, т.4, б "а" от
Закон за водите водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и
съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на
водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, както и
уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и
водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите са
публична общинска собственост, поради което счита, че пасивно легитимирана страна
следва да е Община В.. Твърди, че следва да бъде освободен от отговорност, доколкото
настъпилата авария представлява внезапно, непредвидимо, неочаквано и непредотвратимо
събитие от обективен и случаен характер, което се дължи на техническата амортизация на
водопровода. Аварията е настъпила в резултат от техническата амортизация на водопровода.
Сочи, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредата, спирайки неправилно на пътното
платно, в разрез на правилата на ЗДвП и правилника към него. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. За
3
да бъде ангажирана на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника следва да са
доказани следните предпоставки: противоправно и виновно извършено деяние при и/или
повод изпълнение на възложена от последния работа, което действие или бездействие е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпила за ищеца вреда. Съобразно задължителните
указания на ПП на ВС № 7/29.12.1958г. ответната страна може да се освободи от
отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и
действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по
повод на възложената работа.
От приложения на л. 12 от делото констативен протокол № ********** се
установява, че на 26.03.2021г., назначени със заповед на управителя на „ВиК-В.“ ООД
служители на посоченото дружество са извършили проверка на обект на адрес к.к. „Св. Св.
К.Е.“, при която са констатирали, че при водопроводна авария на магистрален водопровод
на бул. „К.Б. I“ № 332, к.к. „Св. Св. К.Е.“, при образувалата се яма е пропаднал автомобил
„Р.“, с рег. № *******.
За установяване на обстоятелствата относно настъпването на инцидента при
първоинстанционното разглеждане на делото е разпитан свидетелят И.М.И., от показанията
на който се установява, че управителят на ищцовото дружество позвънил на звънец на дома
му и му казал „бързо, бързо“. Свидетелят излязъл на улицата и видял процесния автомобил,
който се държал на повърхността на улицата от излизащата струя вода. След като била
спряна водата автомобилът пропаднал в отворилата се яма. Подали сигнал, като на мястото
се отзовали служители на ВиК, общината и пожарната. Тъй като служителите от пожарната
им казали, че техният автомобил с кран бил зает, процесният автомобил бил изкаран от
дупката с лебедка, като първо бил повдигнат от дупката с булдозер.
Неоснователни са възраженията на въззивното дружество, че същото не е пасивно
легитимирано да отговаря за причинените в следствие на инцидента вреди, тъй като чл. 1,
ал. 2 ЗРВКУ поставя в задължение на ответника да поддържа водоснабдителните и
канализационни услуги на територията на гр. В., с оглед факта, че е В и К оператор по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ. Предвид гореизложеното, същият по силата на чл. 49 от
ЗЗД носи извъндоговорна отговорност за настъпилите вследствие на неизпълнението от
страна на неговите работници и служители да поддържат водоснабдителните и
канализационни инфраструктурни съоръжения в състояние, което не създават риск от
настъпване на инциденти, включващо имплицитно задължението за извършване на
превантивен контрол на състоянието на изградената ВиК мрежа. В подкрепа на изложеното
са и твърденията му в отговора на исковата молба, че аварията е настъпила поради
амортизация на тръба, обстоятелство което не би настъпило при надлежно и своевременно
поддържане на съоръженията.
При осъществено противоправно поведение на служителите на ответното дружество,
последното е пасивно материално отговорно за вредите, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия инцидент. За установяване на вида и паричната
равностойност на същите при първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена е
допусната съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че в
резултат на инцидента са увредени следните детайли по автомобила: праг ляв и десен, врата
предна дясна, лайсна врата предна дясна, врата задна дясна, лайсна врата задна дясна,
калник заден десен, врата багажник, врата предна лява, лайсна врата предна лява, врата
задна лява, лайсна врата задна лява, калник заден ляв, броня задна, стоп ляв и десен.
Необходимите средства за отстраняване на щетите възлизат в размер на 3212.80 лева с ДДС.
Средната пазарна стойност на автомобила е определена в размер на 3962.51 лева. В
заключението си експертът сочи, че в неремонтирано състояние автомобилът може да бъде
продаден в депо за части втора употреба на стойност не по-висока от 1000 лева.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице разяснява, че по автомобила
4
са налични и други увреждания, които обаче на са вследствие на процесното събитие,
поради което не са взети предвид при изготвяне на експертизата. Автомобилът може да бъде
възстановен без последващи опасности при управление.
На основание чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД на репариране подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай сумата
необходима за отремонтиране на процесното МПС в състоянието, в което същото се е
намирало преди деликта възлиза на 3212.80 лева с ДДС. В същата не са включени другите
установени от експерта увреждания, които не са причинени от инцидента, поради което не
са налице основания за тяхното приспадане. На такова подлежи единствено сумата от 1000
лева, по отношение на която между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че е изплатена на ищеца от застрахователя по застраховка „Каско“ на автомобила
като застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. След приспадане на същата в
полза на страната остават дължими още 2212.80 лева с ДДС, като до посочения размер иска
е основателен и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за присъждане на
мораторна лихва на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД в размер на 131.54 лева.
С оглед съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, на основание
чл. 272 от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като валидно,
допустимо и правилно.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемото
дружество следва да бъда присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 425
лева с вкл. ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2294 от 12.07.2022г., допълнено по реда на чл. 250 от
ГПК с Решение № 2735/25.08.2022 г., постановени по гр.дело №15415/2021г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „П.”, № 33, да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „К.Б. I“, № 99, ет. 3, ап. 4, сумата от 425
(четиристотин двадесет и пет) лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5