Р Е Ш Е Н И Е
София, 22.12.2015
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в , в публичното заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Росен
Д.
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 11877 по описа за 2014
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен
e иск с пр.основание чл.226,ал.1 от Кодекса за
застраховането от И.Т.Н. ЕГН: **********, с адрес *** 38 чрез адв. Н.Д.,с адрес
***-ти полуетаж, Офис № 4 против на „З.А.” АД ***, ЕИК: ********* за сумата от по 200 000 лв. -обезщетение за търпените
мъки и страдания следствие смъртта на И.П.П. настъпила на 27.09.2013 г. в следствие на ПТП на 31.08.2013
год. в община Шехнище, Селски район, Полша, на път №
W395, км. 8,9, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.08.2013 год. до окончателното й изплащане .
Чрез своя процесуален представител ищецът
поддържа иска за неимуществени вреди, които твърди, че търпи в следствие
смъртта на И.П.П. по вина на водача на лек автомобил “Ауди А6” с регистрационен
номер ****** С. С., който автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховка
"Гражданска отговорност" . Твърди, че И. П. не е негов кръвен син, но от 2000 год.
се грижел за отглеждането и възпитанието му, имали много близки , семейни
отношения, обич и силна привързаност.
Молят съда да уважи предявения иск , тъй като е
основателен и доказан ведно със законните последици- разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
„З.А.” АД *** чрез своя процесуален представител прави възражение за
неоснователност на исковата претенция, тъй като ищеца не попада в кръга на
лицата, имащи право да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди. евентуално оспорва размера
на иска като необосновано завишен. Оспорва и претенцията за лихва и претендира
разноски по делото.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от Информационна бележка за ПТП, издадена от ВР Градско полицейско управление В.
на 31.08.2013 г., около 04:55 ч. в община Шехнище, Селски район, Полша, на път
№ W395, км. 8,9 е настъпило ПТП по вина на водача на лекия автомобил “Ауди А6” с регистрационен
номер ******- С. С. , изразяваща се в липса на правоспособност за управление на
автомобила и несъобразена с пътните условия скорост.При тази катастрофа тежко е
ранен българския гражданин И.П.П.,роден на *** год.
От
представеното Решение за прекратяване на следствие на прокурора в Районна
прокуратура В. от 06.05.2014 год. се установява, че в следствие на
нараняванията получени при горното ПТП на 27.09.2013 год. е настъпила смъртта
на И.П.П. -пътник в горния автомобил.В тази връзка е представен и препис
извлечение от акт за смърт № 1086/24.10.2013 год.
За
автомобила “Ауди А6” с регистрационен номер ******
е имало валидна застраховка „Зелена карта“ при ответното дружество –факт обявен
за безспорен по реда на чл.146,ал.1,т.3 и 4 ГПК.По реда на този текст е обявено
за безспорно,че между ищеца и починалия И. П. не е имало родствена връзка,а
също,че последния е знаел,че водача на автомобила е бил алкохолно повлиян.
Свидетелката П.
П.а /сестра на починалия И. П./ установява, че ищецът се е грижел за брат й като за собствен
син,макар да нямали биологична връзка. От 10-12 години И. Т.Н. живее с майка им
Д.,имат си и тяхно дете,но ищецът се грижил за всичките като за свои деца и
затова страда много от смъртта на И.П.П..
С
оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
По
делото няма спор,че И. П.,пътник в лек автомобил “Ауди А6” с регистрационен
номер ******, е починал на 27.09.2013
год. в следствие на получени увреждания при катастрофа настъпила в Република
Полша на 31.08.2013 год. Няма спор,че за автомобила е имало валидна застраховка
за гражданска отговорност „Зелена карта“ при ответното дружество ,а също,че произшествието
е настъпило по вина на водача на автомобила С. С..
Липсва обаче
активна легитимация на ищеца, дотолкова доколкото той не попада в кръга на лицата имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди по реда на цитираните текстове. кръга на тези лица не е посочен изрично
в Закона, но е определен изчерпателно в ППВС №
5/1959 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 2/1984 г.
/ ППВС
и към настоящия момент продължават да бъдат субсидиарен източник на правото и разрешените с тях
въпроси са задължителни за съдилищата/. право на
обезщетение за неимуществени вреди имат лицата, между които от една
страна и пострадалия от друга са съществували отношения, които са сходни с тези между лицата, посочени в
П. № 4/1961 г. -
"взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете". Т.е. отглеждането и намерението за
осиновяване са посочени при условията на кумулативност. В конкретния
случай, доколкото пострадалия вече е бил пълнолетен, възможността за
осъществяване на втората кумулативна предпоставка е била преклудирана още към
момента на пълнолетието, поради липса на законова възможност за осиновяване на
лице навършило 18 години.
С
оглед на горното съдът намира, че предявения от
И. Т.Н. иск за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.П.П. е НЕОСНОВАТЕЛЕн и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съобразно
този изход на делото и на основание
чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2436 лв. - платено
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.Н. ЕГН: **********, с адрес *** 38 чрез адв. Н.Д.,с адрес ***-ти
полуетаж, Офис № 4 против „З.А.” АД ***,
ЕИК: ********* гр. *********** иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ във вр. с
чл.45 ЗЗД за сумата от 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
следствие смъртта на И.П.П. като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Т.Н. ЕГН: ********** да заплати на „З.А.” АД ***,
ЕИК: ********* сумата от 2436 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: