№ 7702
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110160037 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Х А Г“ ЕООД срещу М. Н. Д..
Ищецът твърди, че между него и „Ф К“ ЕООД е бил сключен договор за оперативен
лизинг № НАG0077-740 от 09.12.2019 г. при общи условия /ОУ/, представляващи
неразделна част от него, по силата на който „Х А Г“ ЕООД се е задължило да предостави в
качеството си на лизингодател на лизингополучателя „Ф К“ ЕООД срещу уговорено в
договора месечно лизингово възнаграждение ползването на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „740 ДХ ДРАЙВ“, рег. № ....... Заявява, че в изпълнение на задълженията си е предал
на „Ф К“ ЕООД лизинговия автомобил, за което обстоятелство страните подписали на
10.12.2019 г. приемо-предавателен протокол. Поддържа, че от месец април 2020 г. „Ф К“
ЕООД спряло да заплаща дължимите по договора лизингови вноски, поради което същият
бил развален с отправяне на нотариална покана до длъжника, считано от 17.09.2020 г.
Намира, че за периода от м. април 2020 г. до м. септември 2020 г. останали незаплатени
лизингови вноски в размер на 20945,04 лв. Твърди, че ответникът М. Н. Д. е солидарен
длъжник по договора за оперативен лизинг, поради което отговаря за изпълнението на
всички задължения на лизингополучателя по договора и ОУ, както и за евентуалните вреди,
възникнали вследствие неизпълнението на договора. Моли за осъждане на ответника да
заплати посочената сума, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба -
28.10.2020 г. до окончателното плащане.
Ответникът М. Н. Д. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че отговорността му към ищеца е
1
като поръчител, а не солидарен длъжник, като намира, че със заличаването на
лизингополучателя в Търговския регистър е погасена и отговорността на поръчителя.
Твърди, че за част от периода, за който се претендират неплатени лизингови вноски ищецът
не е осигурил на лизингополучателя ползването на автомобила, тъй като в резултат на
повреда същият се е намирал в оторизиран автомобилен сервиз за извършване на ремонт, а
след извършване на ремонта автомобилът не е върнат на „Ф К“ ЕООД. Моли за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е обусловена от наличието на следните
материалноправни предпоставки: наличие на облигационно правоотношение по валиден
договор за оперативен лизинг на лек автомобил, предоставяне на обекта на лизинговия
договор на лизингополучателя, неизпълнение на задължението за плащане на процесните
лизингови вноски и възникването на солидарна отговорност на М. Н. Д. за задълженията на
лизингополучателя.
По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на 09.12.2019 г.
„Х А Г“ ЕООД е сключило Договор за оперативен лизинг № НАG0077-740 с „Ф К“ ЕООД
(„Договорът за оперативен лизинг“) при общи условия („ОУ“) с предмет предоставяне
ползването на л.а. марка „БМВ“, модел „740 ДХ ДРАЙВ“, рег. № СВ .. МР срещу
задължението на лизингополучателя да заплаща месечни лизингови вноски. От уговорения
в договора план за плащанията (Приложение № 1) е видно, че първата вноска е уговорена в
размер на 1840,65 евро, с падеж 10.12.2019 г., а всички останали, дължими в периода от
15.01.2020г. до 15.07.2022г., са в размер от по 1784,84 евро, с падеж всеки месец на 15-то
число.
Съгласно чл. 6 от договора за лизинг, съотв. чл. 10 от ОУ към него, ответникът М. Н. Д. се
задължава да отговаря солидарно с лизингополучателя за изпълнение на всички задължения
по договора, както и за евентуалните вреди от неизпълнението му.
От представения по делото приемо-предавателен протокол се установява, че на 10.12.2019 г.
„Х А Г“ ЕООД в качеството си на лизингодател е предал процесния автомобил на „Ф К“
ЕООД.
От приложеното писмо на „М К С“ ЕООД (л. 18) се установява, че на 07.07.2020г.
процесният автомобил е предаден на „М К С“ ЕООД за отстраняване на настъпили повреди
(попаднала вода в двигателя, от което настъпил хидравличен удар), като след подмяна на
двигателя, автомобилът е предаден на 11.09.2020г. на представител на „Х А Г“ ЕООД.
От приложената нотариална покана се установява, че поради виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на лизингополучателя, ищецът е отправил изявление до
„Ф К“ ЕООД за разваляне на договора, на основание т. 12.10.2 вр. т. 8.20 и т. 12.10.3 от ОУ,
2
считано от датата на получаване на поканата. Видно от удостоверяването на нотариуса,
извършил връчването, поканата е получена от „Ф К“ ЕООД при условията на чл. 50, ал. 2
ГПК, на 17.09.2020 г.
Основният спор между страните се свежда до характера на солидарната отговорност на
ответника за задълженията на „Ф К“ ЕООД по процесния договор за кредит, респ. дали в
случая са налице неизпълнени договорни задължения, за които отговаря ответникът
(предвид възражението, че през част от периода автомобилът не е бил фактически
използван, тъй като е предаден за отремонтиране), по които въпроси съдът намира следното:
В съдебната практика е имало повод да се подчертае, че солидарна отговорност е налице във
всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички
длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за
всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.
Разликите в различните хипотези на солидарна отговорност се следват, както от изрично
съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на
солидарността. Така, при поръчителството задължението е акцесорно и зависи от
съществуването на главното задължение, за разлика от солидарната съзадълженост, при
която съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на
другото (т.е. всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на
едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите). За да се установи характера на
солидарната отговорност (т.е. дали е налице поръчителство или солидарна съзадълженост),
съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност според основанията за нейното
възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения. Изрично
се подчертава, че квалификациите на правоотношението, давани от страните, сами по себе
си също не са определящи за неговата същност; важни са съдържателните уговорки,
съгласието на страните и преследваната от тях цел (така напр. Решение № 213 от
06.01.2017г. по гр.д. № 5864/2015г. на IV г.о., ВКС и др.).
Разграничението между двете хипотези на солидарна отговорност е направено и в
доктрината, на която самият ищец се позовава в писмената си защита. В същата се
подчертава акцесорния характер на поръчителството, което е функция на друг главен дълг.
Последното означава, че отговорността на поръчителя възниква само доколкото съществува
главното задължение и се прекратява с неговото прекратяване. За разлика от солидарната
отговорност, при поръчителството зависимостта между задълженията е еднопосочна. По
отношение на обема на отговорността се сочи, че е ограничен до този на главния длъжник,
но може да бъде и по-малък и при по-леки условия. Изтъква се и едностранния характер на
поръчителството, обусловен от това, че по правило само поръчителят поема задължение с
предмет престацията на главния длъжник, докато кредиторът не се задължава насреща (по-
подробно Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Шесто прер. и доп. изд., С.,
2013, с. 622 и сл.).
Горните принципни постановки, съотнесени към настоящия случай означават, че за да се
3
прецени дали ответникът М. Н. Д. отговаря за задълженията на „Ф К“ ЕООД като поръчител
или като солидарен съдлъжник следва да се изходи не от квалификацията, дадена в
договора, а от това дали задължението му има акцесорен характер, т.е. дали същото зависи
от възникването на главно задължение или възниква на свое независимо основание, дали е
налице еднопосочна зависимост между задълженията на двамата длъжници, дали поетото от
ответника задължение има едностранен характер и пр.
В конкретния случай, видно от титулната част на процесния договор за лизинг, като страни
по същия са посочени само лизингодателя „Х А Г“ ЕООД и лизингополучателя „Ф К“
ЕООД, докато в чл. 6 от договора е посочено, че М. Н. Д. отговаря солидарно по смисъла на
чл. 121 до чл. 127 вкл. от ЗЗД заедно с лизингополучателя спрямо лизингодателя за
изпълнение на всички задължения на лизингополучателя по договора и ОУ, както и за
евентуални вреди, възникнали вследствие неизпълнението им.
Както бе посочено по-горе, позоваването на чл. 121-127 ЗЗД в договора не е определящо за
същността на поетата отговорност, а от значение са съдържателните уговорки между
страните и преследваната от тях цел. При солидарното съдлъжничество основанието за
поемане на задължението произтича от самия общ договор, по който всеки длъжник е
страна, поради което причината той да се задължи към кредитора е идентична с
престационния резултат по този договор, дължим от кредитора на същия длъжник. По-
конкретно това означава, че ако са касае до солидарна отговорност за заплащане на цена или
възнаграждение, солидарният съдлъжник обикновено е и получател поне на част от
насрещната престация на кредитора.
От анализа на процесния договор за лизинг не остава никакво съмнение, че процесният
автомобил е предоставен за ползване единствено на „Ф К“ ЕООД, като в договора не са
предвидени каквито и да било права, които да възникват в полза на ответника М. Н. Д..
Следователно поетото задължение от ответника има едностранен характер, доколкото
последният не получава никаква конкретна престация от ищеца. Оттук следва и извода, че
целта на страните по договора е била да се обезпечи изпълнението на задълженията на
лизингополучателя по договора за оперативен лизинг, а не кредиторът да получи още един
длъжник.
Отделно от това, задълженията поети от ответника са изрично предвидени в договора като
такива на лизингополучателя (напр. задължението за заплащане на лизингово
възнаграждение, предвидено в уводната част на договора, както и в чл. 3.2.1.), т.е.
ответникът не е поел задълженията към ищеца на свое и независимо основание, а се е
задължил да отговаря за чужд дълг, което също обуславя акцесорността на задължението му.
До същия извод се стига и при анализа на обема на отговорността, поета от ответника.
Съгласно чл. 6 от договора същият отговаря освен за задълженията на лизингополучателя по
договора, но още и за евентуалните вреди, възникнали вследствие на неизпълнение на
договора. От тази уговорка става ясно, че ответникът отговаря и за последиците от
неизпълнението на лизингополучателя, което задължение е характерно за поръчителството
(чл. 140 ЗЗД), за разлика от общата солидарна отговорност, при която забавата на единия
4
длъжник не произвежда действие спрямо останалите (чл. 126, ал. 2 ЗЗД). Посочената клауза
е показателна и за еднопосочния характер на отговорността на ответника, тъй като обемът
на отговорността му е функция от този на отговорността на лизингополучателя, докато
обемът на отговорността на „Ф К“ ЕООД не се влияе по никакъв начин от поведението на
ответника М. Н. Д..
В обобщение, съдът намира, че задълженията на ответника имат акцесорен характер (тъй
като обезпечават чужд главен дълг), същите са еднопосочно зависими от задълженията на
лизингополучателя (тъй като обемът на отговорността на ответника зависи от обема на
отговорността на лизингополучателя, но не и обратно), а правоотношението между
ответника и ищеца е уредено като едностранно (една от страните разполага само с права, а
другата – със задължения). Следователно, независимо от дадената от страните квалификация
в договора, съдържанието и преследваната от тях цел сочат, че ответникът отговаря пред
ищеца като поръчител, а не като солидарен съдлъжник.
Именно с оглед акцесорния му характер, поръчителството се прекратява при погасяване на
главния дълг (т. 1 ТР № 5 от 21.01.2022г. по тълк.д. № 5/2019г. на ОСГТК, ВКС). В
настоящия случай, от вписванията по партидата на лизингополучателя „Ф К“ ЕООД в
Търговския регистър се установява, че по силата на решение № 260096 от 07.02.2022г. по
т.д. № 2027/2020г. по описа на Софийски градски съд, същият е заличен търговец. С
изгубване на правоспособността на главния длъжник се погасяват и съществуващите до този
момент негови задължения, тъй като не е налице годен правен субект.
По изложените съображения, следва да се приеме, че в случая всички задължения на
лизингополучателя „Ф К“ ЕООД по процесния договор за оперативен лизинг са погасени, а
оттук с оглед акцесорния му характер, се погасява и поръчителството на ответника М. Н. Д..
Поради всичко изложено съдът намира, че предявеният от ищцовото дружество иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следват да
бъдат присъдени понесените от него в настоящото производство разноски, които съгласно
представения списък са в размер на 1389 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х А Г“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Слатина“, ................. срещу М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Красно село“ ....... осъдителен иск за сумата от 20945,04 ЛЕВА, представляваща сбор
от неплатени лизингови вноски за периода от м. април 2020 г. до м. септември 2020 г.,
дължими по договор за оперативен лизинг № НАG0077-740 от 09.12.2019 г., сключен между
„Х А Г“ ЕООД (лизингодател) и „Ф К“ ЕООД (лизингополучател), по отношение на който
5
ответникът М. Н. Д. е поел задължение да отговаря солидарно за задълженията на
лизингополучателя, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х А Г“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Слатина“, ................. да заплати на М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Красно село“ ....... сумата от 1389 ЛЕВА /хиляда триста осемдесет и девет лева/,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6