Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., III СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №492/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от К.И.К., чрез адв. Великова от РАК, срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3213,53 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 17.08.2018г. до 14.11.2018г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/20.11.2018г. за недвижим имот с адрес гр. И., ул. „Ц. С.“ №25. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че не е абонат на ответното дружество за процесния недвижим имот. Поддържа, че не са били налице основанията за извършване на едностранна корекция от ответното дружество. Твърди, че не са спазени изискванията за извършване на едностранна корекция. Поддържа, че липсва вина на потребителя и същият не следва да отговаря за СТИ.
Ответникът, получил препис от исковата молба в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Поддържа, че между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия (ОУ). Поддържа, че на 14.11.2018 г. е извършена проверка на мястото за измерване на доставяната в процесния обект електрическа енергия и е съставен КП, съгласно който е налице промяна в схемата на свързване и електромерът не е отчитал изцяло потребяваната ел. енергия, като при изготвянето на КП е присъствал служител на полицията. Твърди, че потребителят е уведомен за извършената проверка, извършено е преизчисление съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ в съответствие с чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, като е издадена фактура за процесната сума. Поддържа, че предвидената в ПИКЕЕ обективна отговорност е специална, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 82 ЗЗД за виновно поведение на потребителя. Претендират се разноски.
Ищецът е направил възражение възражение на основание чл. 108 ГПК за местна неподсъдност на спора, което е оставено без разглеждане с влязло в сила протоколно определение от 13.10.2020г..
Привлечено е в качеството на трето лице- помагач с правата по чл. 221, ал. 1 ГПК на страна на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, което представя становище за неоснователност на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От показанията на свидетеля Валери Иванов, служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, се установява, че при проверка, заедно с негов колега и двама сътрудника от федерация на потребителите, извършена на адрес гр. И., ул. „Ц. С.“ №25 е констатирано, че липсва връзка между токова и напреженова вериги на втора фаза на електромера, което води до минимален товар, индикаторът на електромера не мига, т.е. консумира се енергия, без същата да се измерва от електромера и без да се заплаща. Установява се също така, че на адреса е живяла възрастна жена (роднина на потребителя), която е запозната с направените констатации и съставения КП. Впоследствие на място е пристигнал патрул на полицията от И., като служителите били запознати с констатациите и подписали КП.
От констативен протокол № 1019619/14.11.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия се установява, че е налице промяна в схемата на свързване и консумираната ел. енергия не се измерва от електромера. Проверката е извършена в присъствието на представител на потребителя и на двама представители на „Федерация на потребителите“. Констативният протокол е подписан и от представител на РУ- И.- Д. Т. Л..
От писмо изх. №NTZ109568/15.11.2018г. и известие за доставяне, получено на 23.11.2018г., се установява, че потребителят е уведомен за извършената проверка, съставения констативен протокол и предстоящото извършване на корекция на сметка.
От Предложение за корекция на сметка от 19.11.2018г., изготвено от отдел „Нетехнически загуби“ при ответното дружество, се установява, че на потребителя допълнително е начислена стойността на 16628 kWh за периода от 17.08.2018г. до 14.11.2018г.
От писмо, изх. №**********/21.11.2018г., изготвено от ответното дружество, се установява, че на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 17, ал. 2 от ОУ ответното дружество уведомява ищеца за начисляването на сумата от 3213,53лв. за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, като към писмото е приложена и съответната фактура №**********/20.11.2018г.. От представената товарителница се установява, че пратката е получена от лице, намерено на адреса.
От приетото заключение по назначената съдебно- техническа експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че е налице изменение на схемата на свързване, връзката между ток и напрежение е прекъсната и това води до неправилно отчитане, поради което на дисплея на електромера не се измерва потребеното количество енергия, като това може да се постигне само чрез външна намеса. Установява се, че преизчисляването на консумираната ел. енергия е правилно извършено и отговоря на ПИКЕЕ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намери следното от правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване недължимостта на сумата от 3213,53 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 17.08.2018г. до 14.11.2018г.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия и 2) наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ответника. Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
По делото се доказа наличието на първата от посочените предпоставки- съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия касателно процесния недвижим имот в гр. И., ул. „Ц. С.“ №25, на който обект е извършена процесната проверка от 14.11.2018 г.. Горното се установява от извънсъдебното признание на ответника, обективирано в жалба на ищеца до ответното дружество (л. 33 и л. 34 от делото на СРС). Предметното съдържание на този частен свидетелстващ документ води до правния извод, че се доказва съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия касателно процесния недвижим имот. Този частен свидетелстващ документ носи подписа на своя автор (ищец по настоящото дело) и се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че изявленията съдържащи се в него, са направени от лицето, което се сочи за негов автор - арг. чл. 180 ГПК. В този смисъл този документ обективира извънсъдебно признание, че ответникът е титуляр на партидата и потребител по договор за продажба на ел. енергия, като допълнително в жалбата се цитира и фактура №**********/20.11.2018г (приложена и по делото), и процесната сума от 3213,53лв., като във връзка с тази фактура се посочва, че редовно се заплаща потребяваната на адреса електрическа енергия. А признанието на факти с правно значение е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
Съдът намира за установена по делото и втората предпоставка- наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите, по следните съображения:
В чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, действащ към датата на извършване на проверката – 14.11.2018г., е предвидена възможността при наличието на определени предпоставки операторът на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това право обаче е посочено, че следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ е посочено, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
Настоящият състав счита, че разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган - ДКЕВР въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, поради което доколкото те действат занапред след датата на влизането им в сила – 16.11.2013 г., т. е и към датата 14.11.2018 г., отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия се регулира и от тези правила. Ето защо следва да се приеме за неоснователно твърдението на ищеца, че за ответното дружество не е съществувало законово основание за извършване на едностранна корекция на задължението, в случай на установено неточно измерване. В константната практика на ВКС е прието, че с изменението на Закона за енергетиката от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (Решение № 111/17.07.15 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 115/20.05.2016 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, I т. о.).
Към датата на извършване на проверка разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ вече е била отменена, но възможността за извършване на корекция на сметките на потребителите не е била предвидена в чл. 47 от ПИКЕЕ, а в чл. 48 от ПИКЕЕ, който е действал към 14.11.2018 г. Отменената през исковия период разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ, е уреждала единствено задължението при извършване на проверка от оператора да се съставя констативен протокол, като са посочени реквизитите, които следва същият да съдържа. Следователно правото за извършване на корекция на сметките не се регламентира от отменената разпоредба на чл. 47 от ПИКЕЕ. Същевременно извършването на самата проверка и констатациите направени от проверяващите може да бъде доказана и с други доказателствени средства, каквито са свидетелските показания на изслушаните в съдебното заседание по делото свидетели.
Неоснователни са доводите на ищеца, че разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ не следва да се прилагат, доколкото с решение от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ с изключение на цитираните норми, поради което същите вече не отговаряли на изискванията на чл. 83 от ЗЕ. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до постановяването на окончателен съдебен акт за прогласяване нищожността, поради което разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ намират приложение, като отмяната им няма обратно действие. Ето защо независимо, че с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, се отменят чл. 48-51 от ПИКЕЕ, то същото е влязло в сила на 23.11.2018 г., респ. тази отмяна действа само занапред и не влияе на законосъобразността на извършената преди това корекция на сметката на ищеца. В подкрепа на горното е и Решение №124/18.06.2019 по дело №2991/2018 на ВКС, ГК, III г.о., в което е прието, че „трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период … и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка средството за търговско измерване на ищеца не измерва точно преминалата през него ел. енергия поради прекъсната връзка между ток и напрежение, поради което е налице промяна на схемата на свързване по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. От заключението на вещото лице се установи, че правилно и при съобразяване на нормативните изисквния е била извършена корекцията на сметката на ищеца.
Относно възражението на ищеца, че липсва виновно поведение. От анализа на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" от ЗЕ и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ следва извода, че коригирането на сметките се извършва само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяното количество ел. енергия от СТИ и не е необходимо доказване виновно поведение от страна на потребителя, възпрепятствало правилното отчитане на ползваната енергия, като без значение е и обстоятелството дали междувременно електроразпределителното дружество е проверявало СТИ. Или след 16.11.2013 г., когато влизат в сила действащите ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), нормативно установеният принцип е, че след като в обекта е консумирана електроенергия в количество надвишаващо отчетеното или която не е отчетена, се дължи заплащането й от потребителя, като размерът на задължението се установява служебно, съобразно ПИКЕЕ, дори и да не е установено кои са конкретно тези лица, възпрепятствали правилното отчитане на ползваната енергия. Следва да се посочи, че правото на корекция не е обусловено от доказването на неправомерно виновно поведение от страна на ползвателя, защото целта на корекционната процедура е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на ползвателя за вреди от негово виновно поведение (Решение № 201 от 31.05.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 24/2019 г.).
Относно възражението на ищеца, че не е спазена процедурата за осъществяване на корекция, тъй като ответното дружество не е предвидило в общите си условия ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция:
С разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за доставчика на електрическа енергия да предвиди в публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ. Цитираната законова разпоредба предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и някаква специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство. Целта на разпоредбата е клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да организира защитата си, в случай че счита корекцията за неправилна. В този смисъл съдебният състав намира, че в чл. 17, ал. 2 от общите условия е уредено задължението на дружеството да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В чл. 49, ал. 2 от Общите условия е уреден начинът, по който снабдителното дружество и потребителите разменят помежду си "всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези Общи условия", като по отношение на потребителя това е адресът му за кореспонденция, посочен в заявлението за продажба. Дори обаче да се приеме обратното, т.е. че в ОУ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, то това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред (Решение №124/18.06.2019 по дело №2991/2018 на ВКС, ГК, III г.о.).
Неоснователни са наведените възражения, че ищецът не е бил надлежно уведомен за извършената корекция. На първо място по делото се установи, че представител на потребителя е присъствал на проверката. На следващо място, ищецът е представил препис от процесната фактура като приложение към подадената искова молба. Установено по делото е и обстоятелството, че до ищеца е било изпратено и писмо с приложена към него фактура за сумата, начислена на потребителя въз основа на извършената корекция, за което е представена и обратна разписка, от която е видно, че писмото е получено от лице, жевеещо на адреса. Още повече, съдът счита, че дори да беше допуснато такова нарушение във връзка с уведомяването, същото не може да послужи за основание, при наличието на което да се отрече дължимостта на сумата по корекцията.
Следва да бъде посочено, че в съответствие с гореизложените мотиви е и актуалната практика на ВКС. Така например в Решение № 60075 от 23.06.2021 г. по т. д. № 1797 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение е прието, че се споделя изцяло практиката на ВКС- решение по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о. и решение по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о. В посочените съдебни актове е прието, че от правилото на чл.183 ЗЗД, респ. на чл.318 и сл. ТЗ, следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащането й, като дори и при липса на специална уредба, този извод произтича както от общото законово правило, че купувачът следва да заплати цената на доставената стока, така и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Отговор в горния смисъл е даден и в постановено, след допускането на касационно обжалване по настоящото дело, решение № 46 от 31.05.2021 г. по гр.д.1561/2020 г. на ВКС, IV г.о. Постановилият го съдебен състав е изтъкнал, че специалната регламентация на договора за продажба на ел.енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия, както и, че исковете за заплащане на реално потребена ел.енергия при грешки в отчитането й, вкл. и при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, не могат да се отхвърлят от гражданските съдилища само поради липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на действително ползвана ел.енергия. Прието е още, че: при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя на ел.енергия, той дължи заплащане на реално потребената енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, а неправилно отчетеното количество на доставената електрическа енергия не поражда имуществена отговорност на крайния клиент за виновно причинени имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2, вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за съответния период.
По отношение на присъствието на полицейския служител следва да бъде посочено, че доколкото няма изискване свидетелите и представителите на полицейския орган да са технически грамотни, с подписите си те удостоверяват общи обстоятелства, а именно – че на съответната дата и място съответните служители са извършили проверка. Няма как свидетелите да удостоверяват с подписите си процедурното протичане на проверката и техническите резултати от нея. Промяната на схемата се установява не в началото, а в хода на проверката, поради което е нормално служителят на полицията да не присъства на цялата проверка (Решение № 201 от 31.05.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 24/2019 г.).
С оглед гореизложеното съдът намира, че корекционната процедура е проведена в съответствие с нормите на ПИКЕЕ и ЗЕ. При така установеното наличие на всички предпоставки за възникване на вземането на ответното дружество, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде оставен без уважение.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът. В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо лице и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ съобразно извършените от процесуалния представител правни действия, материалния интерес и фактическата и правната сложност на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от К.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3213,53 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 17.08.2018г. до 14.11.2018г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/20.11.2018г. за недвижим имот с адрес гр. И., ул. „Ц. С.“ №25.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.И.К., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, сумата от общо 400 лева – съдебни разноски в производството пред РС- И..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: