Р Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети март, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретар Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела
Христова
гражданско дело № 1453 по описа за 2019
г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. А.К. с ЕГН **********
***, представлявана от адв. В.С. с адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ № 15 срещу Прокуратурата на Република България,
със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ и цена на иска 50 000 лева, претендирани
като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода над определения срок и 3000 лева
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В
обстоятелствената част на исковата молба, процесуалния представител излага
движението на наказателното дело, като обосновава твърдението, че доверителкатата й, вместо да бъде лишена от свобода за срок
от една година и шест месеца е останала в следствения арест в продължение на 550
дни повече.
Относно вредите, в исковата молба се излагат
основно два вида, първия вид са тези, които се отнасят до здравословното състояние
на ищцата като се твърди, че е страдала от заболявания за които не е получила
медицинска помощ, че психиката й се е увредила в следствие на приемане на
медикаменти, и втория вид тези, които се отнасят до невъзможността да се грижи
за малолетния си син и свързаните с това страдания.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Прокуратурата на Република
България оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че Прокуратурата на
Р България не е пасивно легитимирана да отговоря за вреди, които са се
осъществили в следствие на продължителен съдебен процес. Счита, че не е
отговорна за условията и липсата на навременна лекарска помощ в местата за
лишаване от свобода.
Съдът след като се
запозна предявения иск, материално правните норми регламентиращи процесните отношения, становищата на страните, събраните
доказателства, приема за установено следното:
ДП 400/2014 г. е образувано по повод смъртта
на М.С.К., който на 12.09.2014 г. е починал в дома си, в следствие на три порободни наранявания в областта на задна лява повърхност
на гръден кош.
На 13.09.2014 г. е задържана К. А.К. за срок
от 72 часа. Възоснова на протоколно определение от
16.09.2014 г. по ч.н.д. № 1134 по опис на ВОС за 2014 г. е взета постоянна мярка „задържане под
стража“ за привличане в качеството и на обвиняема, за извършено престъпление по
чл. 115 от НК.
На същата дата, малолетното дете Н. М.К.е
настанен в Приют „Гаврош“ гр.Варна, а на 10.10.2014 г. е настанен в семейството на майката на ищцата –
св. Н.Б.К..
На 12.09.2015 г. е привлечена за същото
деяние, вече квалифицирано като престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 3 вр. чл. 115 от НК.
На 01.04.2015 г. е внесен обвинителен акт,
по обвинение в извършване на престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 пр. 3 вр. чл. 115 от НК.
Образувано е съдебно производство по НОХД №
416 по опис на ВОС за 2015 г. Синът на ищцата, малолетния Н. М.К.чрез служебно
назначен от съда особен представител е участвал в наказателното производство в
качеството на граждански ищец и частен обвинител. Претендирал е обезщетение за
нанесени вреди от смъртта на баща си Н. М.К., в размер на 100 000 лева. От
съдебен протокол за заседание, проведено на 01.06.2015 г. се установява, че
подсъдимата /ищца в настоящото производство/ е била преведена в Затвора в гр.
Сливен.
От медицинска освидетелстване от 12.06.2015
г. се установява, че подсъдимата е диагностицирана с
„депресивно паническо разстройство“ и от извършен цялостен преглед са установени
увреждане на междупрешлените дискове в отделни отдели
при медиална дискова херния на ниво Л5- С1.
В съдебно заседание на 24.06.2015 г. марката
за неотклонение „задържане под стража „ е потвърдена. Въззивният
съд е потвърдил протоколното определение.
С присъда № 91 от 09.10.2015 г. ищцата е призната
за виновна в убийството на М.С.К., като деянието е извършила при превишаване
пределите на неизбежна отбрана, на основание чл. 119 от НК и е оправдана в частта от обвинението относно
първоначално възведеното обвинение по
чл. 116, ал.1, т.6, пр. 3 вр. чл. 115 от НК
убийството да е съпроводено с особена жестокост.
Наложено е наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 1г. и 6 месеца, като е зачетено времето, което подсъдимата е била с
марка „задържане под стража“, считано от 12.09.2014 г.
Потвърдена е марката за неотклонение
„задържане под стража“.
На 28.10.2015 г. защитниците на подсъдимата
са поискали изменение на марката за неотклонение, което искане е оставено без
разглеждане /разпореждане от 29.10.2015/ г./
ср. 293 от НОХД 416/2015 г. Разпореждането е отменено от въззивната инстанция с указания, искането за изменение да
се разгледа о същество.
С протоколно определение от 29.11.2015 г.,
съдебният състав постановил присъдата се отвел от разглеждане на искането за
изменение на марката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. С
определение от 30.11.2015 г. искането е оставено без уважение.
Въз основа на протест от Прокуратурата на Р
България е образувано ВНДОХ № 440 по опис на Варненски апелативен съд за 2015 г.С присъда № 4 от 16.02.2017 г. е
отменена присъда № 91/09.10.2015 г. и
вместо нея подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по
чл. 115 от НК, оправдана по обвинението по чл. 116, ал. 1 т. 6 пр. 3 от НК и е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, при
първоначален строг режим. С решение №
150 от 23.08.2017 г. по КНДОХ № 357 по опис на ВКС за 2017 г. присъда № 4 от
16.02.2017 г. по опис на ВАп.Съд по НОХД № 44082015
г. е отменена и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг
състав.
С решение № 55 от 26.03.2018 г. въззивната инстанция, по ВНДОХ № 360/2017 г. на ВАп.съд, е изменила първоинстанционната
присъда в гражданско осъдителната част като е увеличила размера на присъденото
обезщетение от 3500 лева, на 15 000 лева, ведно със законната лихва,
смитано от 12.06.2014 г. до окончателното изплащане и отменя определения по вид
затворническо заведение в което подсъдимата следва да изтърпи наложеното
наказание.
Срещу това решение, възоснова
на протест от Прокуратурата на Р България, с което е поискано отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане и
жалба от непълнолетния частен обвинител
е образувано КНОХД № 505/2018 г. по опис на ВКС. С решение № 148 от 10. юни 2018 г.
касационният съд е оставил в сила въззивното решение.
От събраните поделото
гасни доказателства, чрез разпит на свидетелите Ш.Р.Д.и Н.Б.К., чиито показания
съдът кредитира като основание на непосредствени впечатления, се установява, че
ищцата е имала труден живот като доведено дете в семейство, което трайно се е
установило да живее в Р България. Загубила е първото си дете при катастрофа. Последвал
е брак с лицето, което е умъртвила. Установено е, че в този брак е имало
насилие. След излизане от затвора е била в лошо здравословно състояние.
Преустановила е употребата на алкохол. Има добри междусъседски отношения.Към
датата на съдебното заседание живее със сина си и се грижи за него.
От заключението по
изслушаната СПЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че съдебният
процес се е отразил негативно на психиката на ищцата, но в същото време и отрезвяващо относно
приоритетите, като след тяхното подреждане на първо място е грижата и за
непълнолетното й дете. Страда от хипертонична болест, дегенеративни изменения
на гръбначния стълб в поясния отдел с развита медиарна дискова херния на ниво 4-5 поясни прешлени, хиполаптазия /недоразвитие/ на
ляв бъбрек и късогледство, дисхармонично личностно развитие, непризнаване на
авторитети и опозиционна готовност – личностно разстройство от смесен тип. Всички данни за заболявананията
са били налични преди извършване на деянието, поради което съдът не установява нововъзникнали последици или задълбочили се здравословни
проблеми в следствие на продължителен престой от 550 дни повече от срока на
наказанието „лишаване от свобода“
При
тази фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи:
По отношение на претенцията за имуществени
вреди в размер на 3000 лева, съдът констатира, че в молба № 26 327 от
05.09.2019 г. пр. представител е направил изявление, че не предявява такъв иск.
Доколкото обаче в исковата молба се съдържа петитум,
следва изявлението да се тълкува като оттегляне преди даване ход на делото и
производството в тази част да бъде прекратено.
По отношение на претенцията за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева. Твърдените в исковата молба негативи
преживявания са се осъществили за ищцата, но претенцията за осъждане на
Прокуратурата е неоснователна, тъй като деликтът не е
настъпил в следствие на неправилно изпълнение на наказанието, а в следствие на продължителен
съдебен процес, в които за подсъдимата е била с взета мярка „задържане под стража“. Задържането под стража и изпълнението на
наказание лишаване от свобода, съществено се различават, макар, че и двете
водят до ограничаване права /в първия случай на подсъдимия, а във втория на
осъдения/. Затова претенцията на ищцата за обезщетения следва да се търси на
друго основание, след внимателен анализ на фактите и материално правните норми.
Диапозитивното начало в гражданския процес, задължава съда да се съобрази с
предмета на делото и обема на дължимата защита определени от страните, поради което
фактическите твърдения изложени в исковата могат да се подведат само под
нормата на чл. 2, ал.1 т. 6 от ЗОДОВ. Фактите установени по делото не покриват
фактическия състав на тази правна норма.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която К. А.К. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. В.С. с адрес за призоваване и връчване на съдебни
книжа – гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ № 15 е предявила против Прокуратурата на Република
България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 осъдителен иск с правно
основание чл. 2, ал.1 т. 6 от ЗОДОВ за сумата от 3000 лева, претендирани
като обезщетение за настъпили имуществени вреди /платено адвокатско
възнаграждение/ в следствие на изпълнение на наложено наказание лишаване от
свобода над определения срок, определени с влязла в законна сила на10. юни 2018
г. с Присъда № 91 от 09.10.2015 г. по НОХД № 416/2015г. , на основание чл. 232 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А.К.
с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. В.С. с
адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ № 15
против Прокуратурата на Република
България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 осъдителен иск с правно
основание чл. 2, ал.1 т. 6 от ЗОДОВ за сумата от 50 000 лева, претендирани като обезщетение за настъпили не имуществени
вреди в следствие на изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода над
определения срок, определен с влязла в законна сила на 10. юни 2018 г. с
Присъда № 91 от 09.10.2015 г. по НОХД № 416/2015г. като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: