РЕШЕНИЕ
№ 3440
гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110113970 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район И., ул. К. № * против Д. С.
Д., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. К. и М. **, ет. *, ап. ** .
Претендира се установяване на задължение на ответника, предвид подадено
възражение от него срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр.
д. № 10453/2024 год. на ВРС.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен между него и ответника рамков договор №
********* от 09.03.2016 г. и приложения към него на ответника са предоставяни електронни
съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по 1 партида с № ***. Предоставяните
услуги са комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, фиксирана услуга телевизия № ***
и фиксирана услуга телевизия № ***. По така посочената партида за периода от 24.09.2022 г.
до 17.02.2023 г. ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно
договора, приложенията към него и Общите условия на *** ЕАД следните задължения:
163.97 лева– непогасена сума за предоставени услуги. На 17.02.2023 г., поради неплащане в
срок на просрочени задължения, рамковият договор № ********* е прекратен по вина на
ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за
услугите към Договора и Общите условия на *** ЕАД са начислени неустойки в общ размер
52.94 лева.
Общо претендираната сума е 216.91 лева. Тя е сбор от следните суми:
1. 163.97 лева – цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
1
съобщителни услуги за отчетния период от 21.08.2022 г. до 20.01.2023 г. (период на
изискуемост на задължението 24.09.2022 г. до 17.02.2023 г.), начислена съгласно условията
на рамковия договор № *********, приложенията към него и Общите условия по партида №
***.
2. 52.94 лева– начислени неустойки, която представлява сбор от слените суми: 2.00
лева- обезщетение за обработка на просрочени задължения; 19.98 лева- за фиксирана услуга
телевизия № *** и 30.96 лева- неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
мобилна услуга № ***.
Сумата е заплатена от ответника след предявяване на иска- на 09.12.2025 год.
Ищецът е оттеглил иска и производството по делото в тази част е прекратено с Определение
№ 7785/11.06.2025 год.
Производството по делото продължава по отношение на мораторните лихви, както
следва:
- 28.62 лева- мораторна лихва върху сумата 163.97 лева, претендирана като неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за периода от
10.10.2022 г. до 14.08.2024 г.
- 8.05 лева- мораторна лихва върху сумата 52.94 лева, претендирана като неустойки за
прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите. Лихвата е начислена за периода
от 13.10.2022 г. до 14.08.2024 г.
Претендира се още законната лихва върху сборната сума за главница 216.91 лева от
датата на образуване на ч. гр. д. № 10453/2024 г. на 16.08.2024 год. до окончателното
изплащане на задължението на 09.12.2024 год. /в случая 9.53 лева/.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска.
Счита претенциите за неустойки за неоснователни, поради което не дължи и
мораторна лихва в размер на 8.05 лева.
Прави възражение за прихващане по отношение на мораторната лихва върху
главницата от 163.97 лева в размер на 28.62 лева със сумата, която недължимо е платил за
неустойка- 52.94 лева. С останалата недължимо платена сума прави възражение за
прихващане относно претендираната законната лихва.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 4656 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.08.2024 год. по ч.гр. д. № 10453/2024 год. по описа на
ВРС, с която е разпоредено на длъжника Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: област В., община В., район А., ул. К. и М., № **, ет. *, ап. **, да заплати на
кредитора *** ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С., район И., ул. К. №
*, сумата 216.91 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.08.2024 г. до окончателното й изплащане,
сумата 36.67 лева– мораторна лихва върху главницата от датата представляваща първи ден
от забавата за плащане до датата предхождаща дата на депозиране на заявлението, сумата
75.00 лева- разноски по делото, както следва: 25 лева- заплатена от заявителя държавна
2
такса и 50 лева- юрискосултско възнаграждение.
Срещу заповедта е подадено възражение от заявителя и съдът е дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
Страните не спорят, че между Д. С. Д. и *** ЕАД е подписан рамков Договор №
********* от 09.03.2016 г. и приложения към него, както и че на ответника са предоставяни
електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по партида с № ***. Предоставяните
услуги са комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, фиксирана услуга телевизия № *** и
фиксирана услуга телевизия № ***. По така посочената партида за периода от 24.09.2022 г. до
17.02.2023 г. ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора,
приложенията към него и Общите условия на *** ЕАД следните задължения: 163.97 лева –
непогасена сума за предоставени услуги. На 17.02.2023 г., поради неплащане в срок на просрочени
задължения, рамковият договор № ********* е прекратен по вина на ответника. В тази връзка и
съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите
условия на *** ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 52.94 лева. Общо претендираната
сума е 216.91 лева. Тази сума е платена от ответника в хода на делото.
На основание чл. 162 от ГПК съдът изчисли, че законната лихва върху сборната сума за
главница 216.91 лева от датата на образуване на ч. гр. д. № 10453/2024 г. на 16.08.2024 год. до
окончателното изплащане на задължението на 09.12.2024 год. е 9.53 лева, която ищецът претендира
и следва да бъде заплатена от ответника.
Възраженията на ответника са за недължимост на сумата 52.94 лева– начислени
неустойки, която представлява сбор от слените суми: 2.00 лева- обезщетение за обработка на
просрочени задължения; 19.98 лева- неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС
за фиксирана услуга телевизия № *** и 30.96 лева- неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС за мобилна услуга № ***, тъй като липсвали доказателства за упражнено от ищеца
право на едностранно прекратяване на договора.
Според т. 7.1 от общите условия неустойка се дължи при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната или при нарушение на задълженията от негова страна. Неплащането
на месечните абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява нарушение на договорни
задължения, което е уговорено като самостоятелно основание за начисляването на неустойките. В
случая неустойките не надвишават трикратния размер на стандартния месечен абонамент.
Мобилният оператор няма задължение да уведомява абоната за прекратяване на договора, тъй като
в общите условия е уговорено, че преди изтичане на срока на ползване /в случая 08.08.2024 год./
абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по
отношение на която и да е услуга, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на
неизпълнение от страна на оператора. Следователно неустойките за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, който безспорно не е заплащал задълженията си по договора, се
дължат от ответника.
Извършеното плащане на сумата 52.94 лева в хода на делото всъщност представлява
признание на неизгоден за страната факт- че дължи тази сума. Поради това възражението на
ответника в отговора на исковата молба, че не дължи сумата, тъй като не бил уведомен за
прекратяването на договора, е неоснователно.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми по рамков Договор № ********* от
09.03.2016 г. и приложения към него въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника в заповедното производство.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
3
В сключения между страните договор са посочени избраните от потребителя
абонаментни планове и дължимата месечна абонаментна такса, идентификационния номер
на активната CИM карта, даваща достъп до мобилната мрежа на оператора. От това следва,
че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е
осигурил достъп на потребителя до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни
услуги и телевизия.
Насрещните задължения за ответника по договора за мобилни услуги са да заплаща
месечната абонаментна такса, както и мобилните услуги извън пакета, когато такива са
използвани. Съгласно Общите условия на мобилния оператор, които са приети от
потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план.
Следователно месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на
договора за мобилни услуги, след като абонатът е получил достъп до мрежата на оператора-
факт, който не се оспорва от него. В случая са налице и потребени мобилни услуги извън
месечния абонаментен план, чието основание и размер не са оспорени от ответника.
Размерът на вземанията се установява от договорите за мобилни услуги, където са посочени
размерите на дължимите месечни абонаментни такси и от издадените фактури.
Сумите за неустойки се претендират поради неизпълнението от страна на ответника по
договора за мобилни услуги на задължението за плащането на изискуемите абонаментни
такси.
Ответникът не спори и не ангажира доказателства, че е изпълнил задълженията си по
договора за мобилни услуги и за екстра дигитални услуги за заплащане на изискуемите
абонаментни такси, поради което мобилният оператор е начислил процесната неустойка,
която не надвишава три месечни абонаментни такси и поради това не е прекомерна. В хода
на делото тя е заплатена и производството в тази част е прекратено.
Съдът намира, че всички вземания са били изискуеми, тъй като е изтекъл срокът за
заплащане на месечните фактури, а ответникът не ангажира доказателства това да е сторено.
Фактурите не са основание на вземанията, а сключените между страните договори.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен, а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото производство,
които са в размер на 75.00 лева в заповедното производство (възнаграждение за юрисконсулт
и държавна такса) и 125.00 лева в исковото производство (за юрисконсултско
възнаграждение на ищеца и държавна такса) или общо 200.00 лева, тъй като с поведението
си е станал причина за завеждане на делото, независимо от последвалото исковата молба
плащане.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца *** ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.С., район И., ул. К. № * и ответника Д. С. Д., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: област В., община В., район А., ул. К. и М., № **,
ет. *, ап. **, че ответникът дължи на ищеца вземането по заповед № 4656 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.08.2024 год. по ч.гр. д. № 10453/2024 год. по
описа на ВРС, а именно:
- 28.62 лева- мораторна лихва върху сумата 163.97 лева, претендирана като неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за периода от
10.10.2022 г. до 14.08.2024 г.
- 8.05 лева- мораторна лихва върху сумата 52.94 лева, претендирана като неустойки за
прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите. Лихвата е начислена за периода
от 13.10.2022 г. до 14.08.2024 г.
- 9.53 лева- законна лихва върху сборната сума за главница 216.91 лева от датата на
образуване на ч. гр. д. № 10453/2024 г. на 16.08.2024 год. до окончателното изплащане на
задължението на 09.12.2024 год.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН ********** да заплати на *** ЕАД, ЕИК *** сумата 200.00
лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5