Определение по дело №504/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260089
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510100504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                               Град

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

25.09.

 

2020

 
 


на                                                                                  Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
      1.

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

504

 

2020

 
 


                     дело №                          по описа за                           г.

 

Производството е образувано по подадена искова молба от С.Б.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.В., срещу „ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК   *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Одесос", бул. „Владислав Варненчик" № 92, представлявано от Вили Пиер Абал, Ерик Хаушилд, Доротея Николаева Николова, Дамян Евгениев Медаров, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В съответствие с чл.140, ал.3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че на 13.10.2013 г. сключила договор за потребителски кредит с ответника за сумата 3380 лв., погасяването на който се извършвало на месечни вноски. В част I, т.8 от договора било посочено, че лихвеният процент се формира от БЛПSGEB за лева и надбавка, но банката-ответник не спазвала собствената си методология за изчисляване на лихвата. Съгласно чл.4, ал.1 от част II от договора БЛПSGEB (базисен лихвен процент на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) е референтният лихвен процент, определян от банката в съответствие е методологията на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за определяне на базисните лихвени проценти.

Всички външни индекси след подписване на договора драстично паднали, поради което и лихвата следвало да бъде намалена. Ищцата счита, че банката не е изпълнила собствената си методология за изчисляване на базисния лихвен процент.

Неправилното определяне на вноските е ставало въз основа на неравноправи по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и поради това нищожни клаузи на договора: част I, т.11.1, част ІI, чл.4, ал.1, част ІI, чл.4, ал.2, част ІI, чл.6, ал.2, част ІI, чл.7, ал.1.

Твърди се, че след сключването на договора е увеличен приложимият лихвен процент. Ищцата счита, че не следва да е обвързана с предвидения в чл.4, ал.2 от договора праг за промяна на лихвения процент.

Поради неправилното изчисляване на лихвения процент въз основа на нищожни договорни клаузи ищцата е заплатила недължима сума в размер на 500 лева и претендира нейното връщане като платена при липса на основание.

Искането е: за обявяване за нищожни като неравноправни на клаузите на част I, т.11.1, част ІI, чл.4, ал.1, част ІI, чл.4, ал.2, част ІI, чл.6, ал.2, част ІI, чл.7, ал.1 от договор за потребителски кредит от 13.10.2013 г. между страните; за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата 500 лева – надплатена поради неправилно изчисляване на възнаградителната лихва по договор за потребителски кредит от 13.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски.

В постъпилия писмен отговор се оспорва допустимостта на иска по чл.26 ЗЗД и основателността на иска по чл.55 ЗЗД. Ответникът сочи, че съгласно т.8 от част I на договора за кредит приложимият към кредита номинален лихвен процент е в размер на 9, 50 %, формиран от базисен лихвен процент на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (БЛПSGEB) за лева, увеличен с надбавка от 3, 70 пункта на година. При сключването на договора за кредит приложимият към него базисен лихвен процент за лева е в размер на 5, 80%. Съгласно част ІI, чл.4, ал.2 надбавката по лихвата може да бъде променена единствено по взаимно съгласие между кредитополучателя и банката, а договореният лихвен процент се променя съответно при увеличаване или намаляване на размера на БЛПSGEB с повече от два пункта спрямо размера при сключване на договора.

В изпълнение на договора през юни 2016 г. лихвеният процент е намален, тъй като размерът на БЛПSGEB е намалял с повече от два пункта /3, 65 % при 5, 80% при сключване на договора/; месечната вноска се променя от 70, 99 лв. на 68, 50 лв. и остава в този размер до погасяването на кредита през ноември 2018 г.

Уговореният праг от два пункта в част ІI, чл.4, ал.2 не е част от методологията за определяне на базисния лихвен процент, а самостоятелна уговорка, която не зависи от волята на кредитора, при настъпване на съответното изменение базисния лихвен процент също се изменя съответно – увеличава се или намалява.

По сключения договор за кредит не са събирани такси, свързани с усвояването или управлението.

Ответникът признава, че част I, т.11.1 е неравноправна по отношение на уговорената промяна на разходите по кредита „при промяна на пазарните условия”, като съгласно чл.146, ал.5 ЗЗП клаузата следва да се прилага в останалата част.

Направено е възражение за погасителна давност.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването на 13.10.2013 г. на договор за потребителски кредит между ищеца и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, получаването на заемната сума от ищеца и пълното погасяване на задълженията му по договора.

 4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е установяването на фактическите основания, водещи до твърдяното основание за нищожност на договора за кредит. По иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил претендираната сума, при липса на основание за получаване.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца и ответника писмени доказателства.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.

НАСРОЧВА гр. д. № 504/2020 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 16.10.2020 г. от 10, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: