№ 6
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора и Н. Й. П.
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20241800600669 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК.
С протоколно определение от 02.09.2024 г. на Районен съд – И.,
постановено по н.о.х.д. № 500/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимия П.
Ц. И. е осъден на основание чл. 343б ал.5, вр. чл. 53 НК, да заплати сумата от
8 200 лева, представляваща равностойността на товарен автомобил марка
„Ивеко“, модел „Дайли“ с рег. № ...., послужило за извършване на
престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК, за което е признат за виновен.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
адв. Б. И. П. – служебен защитник на подсъдимия П. Ц. И., с молба същото да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното определение, тъй като присъждането като
санкционна последица на заплащането на равностойността на МПС, не е
предвидено като самостоятелно наказание в НК. Сочи се също, че не е
приложим и реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.53 от НК, тъй като МПС то
не е средство на престъплението, а негов предмет. Твърди се от адв. П., че с
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК законодателят е въвел своеобразна форма
на държавна принуда, засягаща основни права, поради което същата
противоречи на Конституцията на Република България. На следващо място се
излагат аргументи, че наложената мярка не отговаря на изискването за
пропорционалност, което според адв. П., тя е несъразмерна с характера и
степента на обществената опасност на извършеното от подзащитния му
престъпление.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, служебния
защитник на подсъдимия П. Ц. И. - адв. Б. И. П. от САК, изцяло поддържа
1
въззивната си жалба, по изложените в нея съображения, като моли
атакуваното определение да бъде отменено.
В лична защита подсъдимият П. Ц. И. поддържа изложеното от неговия
защитник.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище
за неоснователност на жалбата, с оглед което счита, че същата следва да бъде
оставена без уважение. По същество излага, че с разпоредбата на чл. 343б, ал.
5 НК се разширява приложното поле на нормата на чл. 53 НК.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде отменено
определението, с което е осъден да заплати равностойността на автомобила.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод
внесено от Районна прокуратура – С., ТО – И. споразумение за решаване на
делото в досъдебното производство, изготвено на основание чл.381, ал.1 НПК,
между прокурор от РП – С., ТО – И., подсъдимия П. Ц. И. и неговия защитник
– адв. Б. И. П. от САК.
С определение от 02.09.2024 г., състав на Районен съд – И. е одобрил по
реда на чл. 382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото,
като с него е признал подсъдимия П. Ц. И. за виновен в извършването на две
престъпления:
1. по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което му е наложил наказание – „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок
от 3 /три/ години, „Глоба“ в размер на 300.00 лева, както и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 10 месеца.
2. по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 НК, за което му е наложил наказание
„Глоба“ в размер на 500.00 лева.
Със споразумението е определено и наложено на основание чл. 23, ал. 1
НК едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок
от 6 /шест/ месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 /три/
години, „Глоба“ в размер на 500.00 лева, както и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 10 месеца.
С определение от същата дата /02.09.2024 г./ в процедура по реда на
чл.306 ал.1, т.1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса,
касаещ приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 от НК,
относно приобщения като веществено доказателство по делото - товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „Дайли“ с рег. № ...., послужил за
извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, като е присъдил
неговата равностойност. Приел е, че въпросният автомобил не е изключителна
собственост на подсъдимия, а на друго лице, поради което следва да се
възложи в тежест на подсъдимия И. заплащането на неговата парична
равностойност в размер на 8 200 лева.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че този съдебен акт на
първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и
2
законосъобразно първият съд е намерил наличието на основанията за
приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, във връзка с осъждането
на подсъдимия П. Ц. И. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Напълно обосновано първият съд е сторил това в производство по чл.
306, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото в разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК изрично
предвижда, че съдебното произнасяне по прилагането на чл. 53 от НК, следва
да се извърши именно по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Известно е, че
разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в полза на държавата
на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на
неговата равностойност - когато деецът не е изключителен собственик.
Настоящият състав намира, че тази имуществена санкция за дееца, е вид
принудителна мярка по чл. 53 НК и като такава същата не представлява
наказание по смисъла на НК. Последната следва да бъде приложена
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл. 343б ал. 1-4 НК.
Единствено обстоятелството, че лекият автомобил е използван за
извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено
отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б, ал. 5 НК.
Съобразно посочената разпоредба законодателят е предвидил кумулативно и
следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на
извършителя на деянието, която предпоставка в случая не е налице. От
събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек
автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за
което е бил признат за виновен и съответно осъден, е собственост на „В. С..“
ЕООД. Предвид установеното, законосъобразно първият съд е приел, че
приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б, ал. 5
НК, като е присъдил пълната равностойност на процесното моторно превозно
средство, установено посредством съдебно – оценителна експертиза,
изготвена в хода на БП № 130/2024 г. по описа на РУ – И.. Съобразно
посочената експертиза е установено, че равностойността на товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „Дайли“ с рег. № .... е в размер 8 200 лева,
която и сума е осъден да заплати подсъдимият П. Ц. И..
Не следва да се разглеждат като основателни, доводите в жалбата, че
така приложената спрямо подсъдимия принудителна мярка не отговаря на
изискването за пропорционалност и справедливост, и не може да удовлетвори
целите на наказателната репресия – да бъде предотвратено извършването на
друго престъпление от страна на дееца. Горното е обосновано от
обстоятелството, че отнемането по чл.343б, ал.5 НК е една принудителна
мярка от вида на мерките по чл. 53 НК, различна от видовете наказания по чл.
37 НК, поради което за нея не се прилагат правилата за наказанието,
включително същата не следва да се съобразява с тежестта на извършеното
престъпление. В тези случаи е възможно правата на дееца да бъдат засегнати в
значително по-висока степен.
По гореизложените съображения въззивния съд намира, че атакуваното
определение на Районен съд - И. е законосъобразно и следва да бъде
3
потвърдено
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 02.09.2024 г. на Районен
съд – И., постановено по н.о.х.д. № 500/2024 г. по описа на същия съд, в
процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 от НПК, с което подсъдимият
П. Ц. И., с установена по делото самоличност, е осъден на основание чл. 343б,
ал. 5, вр. ал. 3 от НК, да заплати в полза на държавата, сумата от 8 200,00 лева,
представляваща равностойността на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел
„Дайли“ с рег. № ...., послужило за извършване на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК, за което е признат за виновен.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4