Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен
състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 2040 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.В.В. и К.В.В.-
действащи чрез тяхната майка и законен представител Д.Г.П., срещу решение № 295147/06.12.2019
г., постановено по гр. д. № 38478/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, в частта, в
която искът за изменение на месечната издръжка на детето Д.В.В. е отхвърлен за
разликата над 350 лева до размер от 500 лева и в частта, в която искът за изменение
на месечната издръжка на детето К.В.В. е отхвърлен за разликата над 200 лева до
размер от 250 лева.В жалбата се твърди, че решението е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като са
изложени съображенията за това. Въззивниците молят да се отмени решението и да
се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна В.Д.В.,
с отговора на въззивната жалба, моли решението да бъде отменено.
В.Д.В. също е
депозирал въззивна жалба срещу решение № 295147/06.12.2019 г., постановено по
гр. д. № 38478/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, с което обжалва решението
изцяло. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като са
изложени съображенията за това.
Д.В.В. и К.В.В.- действащи чрез
тяхната майка и законен представител Д.Г.П. са подали отговор на въззивната
жалба, с който оспорват въззивната жалба на насрещната страна. Претендират
присъждане на разноски.
В съдебно заседание Д.В.В. и на К.В.В.- действащи чрез тяхната майка и
законен представител Д.Г.П. молят съда да отмени решението в обжалваната му
част.
В съдебно заседание В.Д.В. моли да бъде спазен закона.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 295147/06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 38478/2019 г., СРС,
ІІІ ГО, 80 състав е изменил размера на определената със съдебно решение №347080/26.02.2018
г. по гр. д. № 40469/2017 г. по описа на СРС, 139 състав издръжка, като е
осъдил В.Д.В. да заплаща за детето Д.В.В. месечна издръжка в размер на 350 лв.,
а за детето К.В.В.- месечна издръжка в размер на 200 лв., и двете издръжки- считано
от 03.07.2019 г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като е отхвърлил исковете за издръжка над посочените суми,
до пълните им предявени размери- съответно до 500 лв. и до 250 лв.
Въззивниците и въззиваеми страни Д.В.В.
и К.В.В.- действащи чрез тяхната майка и законен представител Д.Г.П. навеждат доводи,
че СРС не е обсъдил и преценил всички доказателства- фактури и вносни бележки
за платени курсове по английски език и епикриза
от 14.03.2019 г., че бащата от определяне на издръжката не е платил нито
един лев за издръжката на двете деца, че съдът не е анализирал събраните доказателства,
че е направил незаконосъобразни и необосновани изводи до какъв размер следва да
се увеличи издръжката на децата.
Въззивникът и въззиваема страна В.Д.В. твърди отсъствието на легитимно представителство на
двамата ищци- малолетните деца, че съдът е проявил предубеденост и
тенденциозност.
Наведените доводи на страните са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ГПК, малолетните лица се
представляват от законните си представители-родителите. В настоящия случай към
момента на подаване на исковата молба с правно основание чл. 150 от СК, Д. и К.
са малолетни по смисъла на чл. 3 от ЗЛС и по предявения срещу техния баща иск
за изменение на издръжка, се представляват от другия си родител- тяхната майка,
която не е страна в производството по предявените искове.
Неплащането на определена от съда издръжка е ирелевантно за настоящото
производство обстоятелство, а може да бъде основание за принудителното
изпълнение на съдебен акт или на наказателно производство.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е
присъдена досегашната му издръжка, или увеличените възможности на задължения
родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение
на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищците са основали исковете
си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил
мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви не се оспорват от страните и изцяло
се споделят от настоящия съдебен състав. При определяне размера на дължимата
издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на децата и
възможностите на бащата. Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли
са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и
продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или
на възможностите на задълженото лице. Релевантно за основателността на
предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване потребностите на децата или
налице ли е увеличаване на възможностите на техния баща. Въззивният съд напълно
споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
установена с доказателствата, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и
препраща към тях. Видно от представеното пред първата инстанция удостоверение, за
част от процесния период бащата е получил средномесечно брутно трудово възнаграждение
(т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС
5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), в
размер на 5062,26 лева. Средномесечното брутно трудово възнаграждение на
майката за период, предхождащ релевантния период, възлиза на 4083,64 лева. Размера
на месечните издръжки е съобразен с възрастта на децата, които не са новородени
(за да бъде определен минималния размер за месечната им издръжка) и освен
обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните им потребности, имат социални, образователни и културни
нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното им развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по
гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд при
определяне размера на месечната издръжка на децата.
Следва да се отбележи, че предходния размер на месечната издръжка за
малолетните деца е дори под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум за
детска издръжка.
Настоящата инстанция приема, че
определения от първоинстанционния съд размер на издръжката е съобразен с
действителните нужди на децата от финансови средства, с оглед представените
доказателства за реално извършени разходи за извънкласни занимания на децата
(курс по английски език) и заболяването на детето Д.В.В., датиращо от преди
постановяване на решението, изменение на което относно издръжката се претендира
в настоящото производство, за което заболяване са необходими периодични
контролни изследвания и ХДР, които не се поемат от НЗОК и за които са
необходими допълнителни финансови средства. Посочените обстоятелства са
установени от районния съд и са съобразени от него при определяне размера на
необходимата за децата месечна издръжка.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че
за цялостната издръжка на детето Д. е необходима месечно сумата от 500 лева, а
за детето К.- сума в размер на 340 лв.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители на Д. и К.,
обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на децата се полагат от майка им (делът на участие на бащата в
издръжката следва да бъде по-голям, както правилно е посочил и СРС), настоящата
инстанция, счита, че В.Д.В. следва да поеме сума в размер на 350 лв. от
месечната издръжка на детето Д. и сума в размер на 200 лв. от месечната
издръжка на детето К.. Останалата сума, необходима за издръжката на децата,
следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства
в нея, въпреки полаганите преки грижи за децата.
От така установената фактическа
обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното
решение е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е
съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства, мотивирал е настъпването
на предвидените в закона предпоставки за увеличаване размера на определените
издръжки, дължими от бащата на децата и размера на увеличаването им.
И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, искането на въззивниците
и въззиваеми страни Д.В.В. и К.В.В.- действащи чрез тяхната майка и законен представител Д.Г.П.
за присъждане на
разноски, е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 295147/06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 38478/2019
г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.В.
и К.В.В.- действащи чрез тяхната майка и законен представител Д.Г.П. за присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.