№ 25401
гр. София, 10.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110119063 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Х. С. Н. срещу „Макроадванс“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът признава предявените искове.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С оглед признанието на исковете, направеното от ищеца искане за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза не е необходимо по смисъла на чл. 146,
ал. 4 ГПК, поради което следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото по делото
съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 237 ГПК и с оглед направеното от
ответника с отговора на исковата молба признание на иска, да посочи най-късно в
първото по делото съдебно заседание дали прави искане за постановяване на решение
при признание на иска, в който случай съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
В случай, че ищецът не заяви, че желае постановяване на решение при признание
на иска или изрично заяви, че не желае постановяване на решение при признание на
иска, съдът се произнася със съдебно решение по общия ред след провеждане на
съдебно дирене и събиране на доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 10.07.2025 г.
от 11:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
1
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане следните искове: 1/ установителен иск за признаване
на нищожността на основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 и 10 ЗПК на договор за потребителски кредит № ****** от 14.06.2024 г., сключен
между „Макроадванс“ АД и Х. С. Н., както и предявен в условията на евентуалност
иск по: 2/ чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за
прогласяване недействителността на клаузата на чл. 10 от договор за потребителски
кредит № ****** от 14.06.2024 г., съгласно която се дължи неустойка при
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури предвиденото в договора
обезпечение.
Ищецът Х. С. Н. твърди, че на 14.06.2024 г. сключил с ответното дружество
„Макроадванс“ АД договор за потребителски кредит № ******. По силата на договора
му била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лв. Сочи, че съгласно
договора следвало да предостави обезпечение на задълженията си по договора, както
следва: поръчителство на едно физическо лице, което кумулативно да отговаря на
редица поставени условия. В договора било предвидено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в общо размер от 4,65
лева плюс 0,310 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0,310 %
от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, в който кредитът не е обезпечен.
Счита, че договорът за кредит е нищожен поради факта, че противоречи на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от
договора, разписан по ясен и разбираем начин, а именно ГПР. Посочва, че доколкото
неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР,
същият е неправилно посочен, което обуславя нищожност на целия договор за
потребителски кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на
съдебна практика на СЕС, съгласно която при неправилно посочен ГПР следва да се
приравни на непосочен ГПР, което води до нищожност на целия договор за
потребителски кредит. Поради горното намира, че договорът е нищожен. В условията
на евентуалност оспорва действителността на клаузата за неустойка за непредоставяне
на обезпечение по договора, като счита същата за нищожна поради противоречие на
добрите нрави, заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК и
некореспондираща с присъщите функции на неустойката. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава изцяло основателността на иска.
Счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като счита, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Развива подробни съображения относно отговорността за разноски, като се позовава
на съдебна практика. В условията не евентуалност моли адв. възнаграждение на
насрещната страна да бъде определено под установения минимум.
По установителния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и 10 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ****** от 14.06.2024 г., който
противоречи на закона.
По предявения в условията на евентуалност установителен иск за
нищожност на клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение на осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД:
2
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ****** от 14.06.2024 г., наличие на
посочената клауза в договора с твърдяното съдържание, както и нейното противоречие
със закона, неговото заобикаляне и противоречие с добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена, за
което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелствата, че между Х. С. Н. и „Макроадванс“ АД е сключен
договор за потребителски кредит № ****** от 14.06.2024 г., по който е уговорената
оспорената клауза за неустойка, както и че действителния размер на ГПР надвишава
допустимия максимален размер в закона.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3