Решение по дело №202/2021 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес-център „България“, представлявано от юрисконсулт Весислав Генов против Решение № 260710 от 23.11.2020 г. по гр.д. № 1507/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивното дружество за приемане за установено, че ответникът С.К.С. - П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на „Ай Тръст” ЕООД, следните суми: 946,18 лева – главница по Договор за кредит № 1061830/17.04.2018 год., 187,92 лева – договорна лихва за периода 01.07.2018-30.04.2019 год., 164,46 лева – наказателна лихва за периода 01.09.2018-06.11.2019 год., 53,26 лева – административни разноски и 117,02 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от 28.11.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4555/29.11.2019 год. по ч. гр. д. № 10080/2019 год. на РС Бургас. Със същото решение, с оглед отхвърлянето на исковете, ищцовото дружество е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Бургас разноски за вещо лице в размер от 150 лева, платени от бюджета на съда.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Правят се възражения за непълен доклад и допуснати нарушения на правилата по изготвянето му. Дадените от съда указания по разпределението на доказателствената тежест били бланкетни, като не били очертани спорните факти и необходимостта по събиране на доказателства по неизяснените такива. Съдът неправилно приел, че по делото липсват доказателства за предаване на заемната сума на кредитополучателя доколкото с доклада указания в този смисъл не били дадени. В тази връзка и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивникът отправя доказателствено искане за задължаване на „Изипей“ АД да представи по делото разписката за предоставяне на сумата по кредита, с положен подпис на ответницата, което искане въззивният съд е уважил и соченото доказателство е събрано по делото. Оспорва се извода на БРС за липса на валидно сключен договор за кредит от разстояние под формата на електронен документ, като намира, че от представените по делото доказателства /заявление за отпускане на кредит, регистрирано в електронната система на Кредисимо ЕАД и изпратените имейли до електронния адрес на ответницата, посочен от самата нея/, този извод се явява необоснован. Намира, че по делото не е спорно, че чрез попълване на съответни декларации в сайта на дружеството /за приемане на общи условия, за получен стандартен европейски формуляр/, ответницата е изразила съгласието си да бъде обвързана от процесния договор за кредит. Излагат се подробни съображения относно реда и условията за сключване на договор за кредит от разстояние, от какъвто вид е и процесния договор, които в случая били изцяло съобразени с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. На следващо място, въззивникът заявява, че дори да се приеме, че договорът за кредит е недействителен поради липса на форма, то съдът следвало да присъди най- малко главницата по кредита. Излагат се подробни съображения и относно основателността на претенцията, основаваща се на договора за поръчителство, сключен между ответницата, от една страна и одобрения от Кредисимо ЕООД поръчител /Ай тръст/, от друга. Сочи се, че и този договор е валидно сключен като електронен документ при спазване изискванията на ЗЕДЕУУ, като кредитополучателката била подписала същия, чрез въвеждане на СМС код, предоставен от Ай тръст на телефонния й номер. На основание този договор, ищецът Ай тръст ЕООД претендирал на самостоятелно основание сумата от 336, 24 лева. Обосновават се и доводи за осъществен състав на чл. 146 от ЗЗД – встъпване на платилия задължението поръчител в правата на кредитора, като въззивникът намира, че факта на извършено плащане на задължението на ответницата към Кредисимо ЕООД, от страна на поръчителя Ай тръст ЕООД, се установявал от представеното по делото удостоверение за погасено задължение, съдържащо признание на този факт.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат напълно уважени, както и за уважаване на доказателственото искане по чл. 192, ал. 1 от ГПК за задължаване на трето неучастващо в процеса лице „Изипей“ АД да представи по делото оригинала на разписката от 18.04.2018 г. за усвоена сума в размер на 761.29 лева по процесния договор за кредит.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на въззиваемата - адв. Д.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Възраженията за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с изготвяне на доклада се оспорват като несъстоятелни. Макар особеният представител на ответника да не бил оспорил изрично факта на предаване на заемната сума от кредитора на кредитополучателя, то това не освобождавало ищецът от тежестта му да проведе пълно и главно доказване на иска си, което следвало да стори още в първоинстанционното производство. Поддържа се оспорването за недействителност на договора за кредит, като сключен в нарушение на чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Неправилно в договора било посочено, че приложимия ГПР по същия е 50 %, като действително приложения по процесното кредитно правоотношение бил в размер на 326 %, съгласно заключението на СИЕ. В нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК уговореното в случая възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване разходите по кредита, с което ответницата била заблудена относно действителните суми, които ще плати по договора. Не се оспорва обстоятелството, че договорът за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните изявления. Не такова е обаче становището на въззиваемата страна относно договора за предоставяне на поръчителство. По отношение на същия, страната заявява, че липсват доказателства, от които да се направи извод за авторството на обективираните в него волеизявления. От една страна в договора за поръчителство липсва саморъчен подпис на страните, а от друга същия не следва да се счита и за подписан с квалифициран електронен подпис. Липсва и съгласие на страните да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, съгласно чл. 13, ал. 2, изр. 2 от ЗЕДЕП. Поради изложеното, въззиваемата страна счита, че по договорът за предоставяне на поръчителство не е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Наред с това оспорва като нищожна клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 71.01 лева /при вноска по кредита в размер на 113,41 лева/ поради противоречието й с добрите нрави, и по – конкретно поради нееквивалентност на престациите – потребителят не получавал никаква насрещна престация. На следващо място тази уговорка се намирала и в противоречие с целите на Директива 2008/48, въвеждаща забрана за кредитора да прехвърля риска от неизпълнение върху самия длъжник. Оспорват се и твърденията на въззивника за доказано встъпване в правата на кредитора от страна на поръчителя Ай тръст ЕООД, като се изтъква, че представения по делото договор за поръчителство от 17.04.2018 г. също не носи подписи на страните и не е установено авторството на обективираните в договора волеизявления. Намира, че представеното по делото Удостоверение за погасени задължения не е годно доказателство за установяване на твърдения от ищеца факт, че поръчителят бил погасил дълга на ответницата към кредитополучателя.

Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, за определяне и присъждане на съответно възнаграждение на особения представител, както и се възразява срещу прекомерния размер на претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител, депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа подадената жалба и излага подробни аргументи в подкрепа на заявеното доказателствено искане за изискване на доказателство относно получаването на заемната сума от ответницата.

В проведените пред БОС съдебни заседания, въззиваемата ответница се представлява от назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, който също изразява писмено становище и поддържа подадения писмен отговор.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси - ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Въз основа на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като обсъди доводите на страните и въз основа на закона, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Пред Бургаския районен съд са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 138 ЗЗД  и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които „Ай тръст“ ЕООД иска да се приеме за установено, че ответницата С.К.С. - П., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми: 964,18 лева – главница по договор за потребителски кредит, сключен с Кредисимо и обезпечен с договор за поръчителство, сключен с Ай тръст ЕООД; 187,92 лева – договорна лихва за периода 01.07.2018г. до30.04.2019 год.; 164,46 лева – наказателна лихва за периода от 01.09.2018-06.11.2019 год; 53.26 лева – административни разноски; 117,02 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК  до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10080/2019 год. по описа на Районен съд Бургас.

В исковата молба са изложени твърдения относно сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата С.П. договор за потребителски кредит, спрямо който приложение намират изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и елекронните удостоверителни услуги, както и Закона за потребителския кредит. В изпълнение на договореното, кредиторът – Кредисимо предоставил на С.П. заемната сума от 1100 лева, от която 338,71 лева послужила за рефинансиране на предходен договор за кредит, сключен между страните /с № 1046351/20.03.2018 г./, а остатъкът от 761,29 лева е изплатен в брой на каса на Изипей.

Твърди се, че още при подаването на заявление за отпускане на процесния кредит, ответницата сама била избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между нея и Кредисимо договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитора лице, а именно от ищцовото дружество „Ай тръст“ ЕООД, срещу допълнително възнаграждение в размер на 71.01 лева на месец. Излагат се твърдения, че съгласието си за сключване на договора за поръчителство, ответницата била изразила чрез използване на индивидуално генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на посочен от нея мобилен номер. На същата дата 17.04.2020 г. бил подписан и трети договор, сключен межди Кредисимо и Ай тръст ЕООД, по силата на който ищцовото дружество се задължило да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на договора за кредит. Не се излагат твърдения относно това как е било постигнато съгласието между двете дружества за сключване на този договор.

Излагат се твърдения, че ответницата преустановила плащанията си към кредитора, поради което Кредисимо изпратило искане до поръчителя Ай тръст ЕООД за погасяване на задълженията на договора за кредит. На 20.11.2019 г. ишцовото дружество заплатило на Кредисимо всички дължими суми, съгласно искането за плащане, и за които суми е поискало издаване на заповед за изпълнение. Заявява, че наред със сумите по договора за кредит, претендира на собствено основание и сумата от 117,02 лева, представляваща дължимо възнаграждение за поръчителство.

За претендираните от „Ай тръст“ ЕООД суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която ответницата подала възражение. В изпълнение на дадените от заповедния съд указания, ищцовото дружество предявило настоящите искове с искане за установяване спрямо длъжника дължимостта на претендираните с исковата молба суми.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответницата, чрез назначения й от съда особен представител - адв. Д.К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни, с аргументи, че договора за кредит, въз основа на който се претендират процесните суми е недействителен, тъй като същият е сключен в нарушение на императивните разпоредби на чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. Прави изрично възражение за нищожност на договора за кредит и на основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД – поради противоречие със закона. Оспорва размера на действително приложимия към кредита годишен процент на разходите /ГПР/, като заявява, че същият е много по – висок от посочения в договора като абсолютна процентна стойност от 50 %. В тази връзка посочва, че уговореното възнаграждение за поръчител представлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР, съгласно параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, като невключването му водило до нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител била сключена и в противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, както и поради противоречие със законоустановеното задължение на кредитора сам да направи предварителна оценка на кредитиспособността на потребителя, а не да прехвърля риска от неизпълнението върху самия длъжник. Във връзка с въведените възражения, ответницата е поискала назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпроса относно реално приложимия към договора ГПР, като бъдат отчетени и разходите за заплащане на възнаграждение за поръчител.

За да отхвърли предявените искове, районният съд на първо място е приел, че по делото не е доказано ответницата да е автор на заявлението за отпускане на кредит, подадено по електронен път, а така също и да е доказано наличието на валидно сключени договор за кредит и поръчителство във формата на електронни документи, съобразно правилата и реда, уредени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съдът е приел за недоказано и твърдението за реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателката, както и за постигане на съгласие за рефинансиране на задължение по предходно сключен между страните договор за кредит.

Настоящата инстанция не споделя изводите на БРС за недоказана легитимация на ответницата като неизправна страна по валидно сключен договор за кредит. Към исковата молба е представено като доказателство заявление №1061830/17.04.2018 г. за отпускане на кредит от разстояние, което като неоспорено от ответната страна е прието от съда. В заявлението се съдържат лични данни на заявителя – кредитополучател С.П. като: три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен номер, допълнителни лица за контакт. Като доказателство е прието и изпратеното от Кредисимо до С.П. електронно писмо, съдържащо процесния договор за кредит, приложение № 1 към него, приложимите Общи условия и стандартен европейски формуляр, съдържащ изискуемата по закон информация относно условията на кредита.

Ответната страна не е оспорила изложените от ищеца твърдения за това, че кредитополучателката е приела условията по договора за кредит, ОУ, СЕФ и др. чрез въвеждането от нейна страна на указаното за това място в електронния сайт на Кредисимо потвърждение с текст „декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора“. Така извършените действия, за които са наведени твърдения в исковата молба, се считат съобразно правилата в раздел III от ОУ за действия по приемане и подписване на договора за кредит. В цитирания раздел III от Общите условия подробно е описан реда за кандидатстване за кредит, като в т. 9 изрично е предвиден начина, по който кредитополучателят изразява съгласието си да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ. При кандидатстване за кредит чрез подаване на заявление в сайта, това става „чрез въвеждане на команда „декларирам че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“. В т. 10 е въведена презумпция, че кредитополучателят, посочен в заявлението, ще се счита за негов автор до доказване на противното. Такова обратно доказване по делото не е проведено, поради което, съдът намира, че именно ответницата е автор на подаденото заявление за отпускане на кредит.

Изводът, че между страните е налице валидно сключен договор за кредит се подкрепя и от допълнително представените доказателства относно изпълнението на задълженията, които страните са поели с този договор. Така от представената пред въззивната инстанция разписка за изплатена сума, се установява, че след сключването на договора за кредит, заеманата сума в размер на 761.29 лева е изплатена на каса на Изипей лично на С.П., което е удостоверено със собственоръчно положения от нея подпис. Освен това, в исковата молба са изложени твърдения, също неоспорени от ответната страна, за извършени от последната частични плащания за погасяване на задълженията по договора, чийто общ размер възлиза на сума от 372 лева.

С оглед изложеното, съдът намира, че договора за кредит е сключен между страните, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

            На следващо място, настоящата инстанция намира за неправилен и необоснован извода на БРС за неизпълнение на задължението на кредитора да предостави заемната сума на кредитополучателката П.. В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за изпълнено задължение от страна на кредитора за предоставяне на уговорената парична сума, по делото са събрани доказателства, като пред първата инстанция е представено удостоверение, издадено от „Кредисимо“ ЕАД, в което е посочено, че след сключване на процесния договор за кредит, кредитополучателката е рефинансирала със сумата от 338.71 лева задължението си по предходен договор за кредит, сключен на 20.03.2018 г., а разликата от 761,29 лева /от отпуснатия кредит в общ размер на 1100 лева/ е изплатена съгласно разписка за изплатена сума. За установяването на този релевантен за предмета на делото факт, който съдът е приел за неосъществен въпреки липсата на оспорване от ответната страна, пред въззивната инстанция ищецът ангажира като доказателство и самата разписка за изплатена сума. От същата се установява, че на 18.04.2018 г.  ответницата С.К.С. – П. е получила сумата от 761,29 лева, като плащането е извършено на каса на Изипей, от наредител „Кредисимо“ АД. Въз основа на така приетите по делото доказателства, съдът приема за установен факта на предаване на заемната сума от кредитора на кредитополучателя.

Изложеното на свой ред налага да бъде извършена преценка дължими ли са претендираните от ищеца суми, като бъдат разгледани въведените от ответната страна възражения за недействителност на договора за кредит, както и за наличие на неравноправни клаузи в същия, на които се основават някои от претендираните вземания.

С оглед въведеното възражение за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 19 от ЗПК, и в частност, че действително приложимия ГПР към договора за кредит е в различен, по – висок процент от уговорения в договора равняващ се на 50 %, по искане на ответната страна пред районния съд е изслушано и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза. На поставения въпрос към експертизата, какъв е реалният годишен процент на разходите по кредита, изчислен съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК като се включат и разходите, свързани с ежемесечните възнаграждения на поръчителя, съгласно Договора за предоставяне на поръчителство, вещото лице е отговорило, че действителния ГПР по договора в този случай е в размер на 326 % (триста двадесет и шест процента).

Заключението не е оспорено от страните по делото, като в съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице, ищцовото дружество не е изпратило представител и не е изразило писмено становище. Оспорвания в тази насока не се съдържат и във въззивната жалба, като едва в писмено становище от 16.03.2021 г., депозирано преди първото заседание пред настоящата инстанция, въззивникът за първи път заявява, че според него възнаграждението за поръчителство, договорено съгласно договора за поемане на поръчителство, не следва да се включва в годишния процент на разходите. Аргументите на страната са, че макар между Кредисимо АД и Ай тръст ЕООД да съществува свързаност, това са две отделни дружества, със собствена правосубектност, със свой предмет на дейност и сключването на отделните договори е проявна форма на свободно упражнявана от отделните търговски субекти стопанска инициатива. Освен това отново несвоевременно пред БОС, въззивникът възразява, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не представлява задължително условие за получаване на кредита съгласно §1 т. 1 от ДР на ЗПК, поради което възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР.

По поставения спорен въпрос относно действителността на договора за кредит, с оглед действително приложимия към него годишен процент на разходите, отчитащ допълнителните разходи за възнаграждение за поръчител, както и по свързания с него въпрос, а именно дали възнаграждението за поръчителство съставлява разход за допълнителна услуга, която следва да се счита като задължително условие за усвояване на кредита, въззивният съд намира следното.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ответницата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство е сключен договор между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕООД, по силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищцата. В приложение №1  към договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 71.01 лева, платимо на същата дата на която е падежа и вноската за погасяване на кредита в размер на 113,41 лева.

Основание за сключването на договора за поръчителство е поставеното от „Кредисимо“ АД условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство, длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му, както и от изискването, че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Установява се от приложените по делото писмени разпечатки от изпратените електронни писма до ответницата, че договорът за кредит е изпратен в 8.29ч. на 17.04.2018 г., а само минута по – късно в 8.30 часа на същата дата, на ответницата е изпратен и договора за поръчителство от Ай тръст ЕООД, като в имейла се съдържа следното изявление: „ако все още не сте потвърдили договора за гарантирано получаване на парите до минути, отворете този линк и въведете получения смс код“  Във вписана след този текст забележка „внимание“ е посочено, че линкът може да бъде невалиден, в случай, че потребителят вече е потвърдил договора за поръчителство „веднага след изпращането на заявление за кредит credissimo“.  От изложеното може да бъде направен  извод, че договорът за поръчителство е активен и е на разположение за подписване още след подаване на самото заявление за отпускане на кредит, и съответно преди подписването на самия договор за кредит.

Нещо повече, в електронното изявление, посочено като изходящо от Ай тръст, договорът за поръчителство е наименован като „договор за гарантирано получаване на парите до минути“. Т.е. от една страна не става ясно дали се касае за един и същ договор, а от друга, доколкото може да се приеме, че става въпрос именно за договора за поръчителство, се установява по категоричен начин връзката между сключването на договора за поръчителство и отпускането на кредита. От това може да бъде направен извод, че възнаграждението за поръчителство представлява разход, свързан с допълнителна услуга /гарантирано получаване на парите до минути/, ползването на която услуга несъмнено се явява задължително условие за получаване на кредита, при това при предварително зададените от заявителя параметри. Възможността кредитополучателят да се откаже от услугата поръчителство /който отказ освен това може да бъде заявен само по един единствен начин, а именно в телефонен разговор с Кредисимо /т. 13, раздел III от ОУ/, има за последица анулиране на първоначалното заявление, следователно и отказ да бъде предоставена сумата по кредита. Нещо повече, посочено е че след като заявлението ще се счита за анулирано, за новия кредит приложими ще са правилата за кандидатстване по телефон, т.е. последицата от отказа да бъде използвана допълнителната услуга е анулиране на заявлението за отпускане на кредит, и следователно отказ да бъде отпуснат такъв.

В допълнение следва да се посочи и това, че въпреки формално предвидения „свободен избор“ на потребителя да поиска или не обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа, в случаите на предоставяне на обезпечение, пред значително по -дълъг срок от 14 календарни дни в случаите, когато такова не бъде представено. Доколкото в настоящата хипотеза се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума до няколко дни, то разликата от почти две седмици на срока на одобрението за кредит, на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Така е налице неравноправно третиране на потребителите с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 към договора за кредит е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 1360,92 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ответницата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да са изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителката е била лишена от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.

Поради изложеното и доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит №1061830/17.04.2018 г.  е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /каквито са и претендираните възнаграждения за поръчителство/, поради което искът се явява основателен само досежно претендираната главница.

По тези съображения и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция, с тези изложени от РС Бургас досежно дължимостта на претендираната с исковата молба главница и законна лихва,  решението следва да бъде отменено в тази част, като вместо това да се признае за установено, че ответницата дължи сумата от 946, 18 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК. В останалата част решението на БРС следва да бъде потвърдено по изложените по – горе мотиви.

С оглед този изход от делото, въззивното дружество има право на разноски съобразно уважената част от иска /64 % /, като от общия размер на сторените във въззивното производство възлизащ на сума от 375 лева /от които 125 лева държавна такса, 150 лева депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, който размер съдът намира  за съответстващ на фактическата и правна сложност/, ответницата следва да заплати на ищеца сума в размер на 240 лева. Ответната страна дължи и съответна част от направените от ищцовото дружество разноски в заповедното и в исковото производство, пред първата инстанция, които настоящият съд определя в общ размер на 338 лева /триста тридесет и осем лева/, от която: 287 лева - разноски в исковото производство пред БРС и 51 лева - разноски в заповедното производство.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

С оглед на горното Бургаският окръжен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260710/23.11.2020 г. по гр.д. №1507/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за сумата от 946,18 лева /деветстотин четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ – главница по Договор за потребителски кредит № 1061830, сключен на 18.04.2018 г. между ответницата и "Кредисимо" АД, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2018 г., сключен между  ответницата и "Ай Тръст" ЕООД, ведно с претендираната законна лихва върху главницата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.С. - П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес-център „България“, представлявано от Управителя Ива Шаламанова по Договор за потребителски кредит № 1061830, сключен на 18.04.2018 г. между ответницата и "Кредисимо" АД и Договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2018 г., сключен между  ответницата и "Ай Тръст" ЕООД, сумата от 946,18 лева /деветстотин четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ – главница по Договор за кредит № 1061830/17.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2019 г. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4555/29.11.2019 год. по ч. гр. д. № 10080/2019 год. на БРС.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260710/23.11.2020 г. по гр.д. №1507/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, в останалата част.

ОСЪЖДА С.К.С. - П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на  „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес-център „България“, представлявано от Управителя Ива Шаламанова, сума в размер на 240 лева /двеста и четиридесет лева/ - разноски във въззивното производство, съобразно уважената част от иска, както и сума в общ размер на 338 лева /триста тридесет и осем лева/, от която: 287 лева - разноски в исковото производство пред БРС и 51 лева - разноски в заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЯ на адв. Даниела Коларова от АК - гр. Бургас, назначена за особен представител на С.К.С. - П., ЕГН **********, по реда на чл.47, ал.6 ГПК, възнаграждение в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) за процесуално представителство във въззивното производство, което да се изплати на същата от внесения по делото депозит.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2. мл.с.