РЕШЕНИЕ
№ 553
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110101632 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от А. Й. Б.
срещу Р. Б. К. с правно основание както следва: чл.422 ГПК във връзка с
чл.415 ГПК във връзка с чл.535, чл.537, чл.538, ал.1 и чл.463 от ТЗ за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на сумата от 1500лв., дължима по запис на заповед, издадена на
20.07.2021г., с падеж 05.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда 29.11.2021г. до окончателното изплащане, за
която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№17163/2021г. по описа на РС Варна. Ищецът твърди, че в негова полза
на 20.07.2021г. е издадена запис на заповед с издател Р. К. за сумата от
1500лв. с падеж 05.08.2021г., като не е извършено плащането на падежната
дата, поради което образувано заповедно производство като срещу
издадената заповед е депозирано в срок възражение по реда на чл.414 ГПК. В
депозираното становище във връзка с отговора на исковата молба заявява, че
оспорва записът на заповед да обезпечава изпълнението на договор за
изработка на спалня като заявява, че е налице устна уговорка за изработка на
обзавеждане на спалня, сключена през м.септември 2020г. Съгласно тази
1
уговорка е определена стойността на дължимото възнаграждение в размер на
3680лв. като е поел задължение да закупи материали и изработи обзавеждане
за спалня след плащане стойността на поръчката със срок на изпълнение до
края на м.март 2021г. Твърди, че е заплатил сумата от 3680лв. в началото на
м.октомври 2020г. Посочва, че е доставил и изработил само част от
договореното обзавеждане през м.март 2021г., а останалата част 2 броя нощни
шкафчета, ламперия над леглото с размери 335/148см., врата с бленди от
МДФ, етажерка с декоративни бленди от МДФ, 3бр. стъклени витрини в ТВ
шкаф, 1бр. завършваща бленда за лед осветление, 1бр цокъл, 1бр. завършваща
бленда от МДФ. Оспорва записа на заповед да обезпечава гаранция за
изпълнение на договора. Същата е издадена 4 месеца след договорения между
страните срок за изпълнение. Освен това записът на заповед е за сумата от
1500лв. В условията на евентуалност, ако се приеме, че обезпечава
изпълнението на поръчката, то изпълнителят е поел задължение за плащане
към възложителя в размер на 1500лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез
упълномощения процесуален представител. Заявява, че между него и ищецът
е налице сключен договор за поръчка за изработване на обзавеждане на
спалня на 20.07.2021г. включващ легло, две нощни шкафчета, ламперия над
леглото, секция с шкаф за телевизор. Договорът е сключен в устна форма като
дължимото възнаграждение за закупуване на материали и изработката на
модулите е 3860лв. Падежът на задължението за изработване на
обзавеждането за спалня е 05.08.2021г. В договореното възнаграждение не е
включен монтажа на мебелите. Като гаранция за изпълнение е издадена запис
на заповед с падеж 05.08.2021г. за сумата от 1500 лева. Последната
обезпечава изпълнението на договора за изработка на обзавеждане за спалня,
включващо легло, две нощни шкафчета, ламперия над леглото, секция с шкаф
за телевизор. Твърди, че е изправна страна по договора като е заплатена само
част от дължимото възнаграждение в размер на 1500лв. на 20.07.2021г.
Поетото задължение за заплащане на сумата от 1500лв. със записа на заповед
е погасено с изпълнението на договора за изработка, следователно не се
дължи поради отпадане на гаранционната функция на записа на заповед.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В срока по чл. 131 ГПК е предявен
насрещен иск от Р. К. срещу А. Б. с искане да се осъди А. Б. да му заплати
сумата от 2180лв., представляваща неплатен остатък от уговорено
2
възнаграждение по договор за изработка на спалня от 20.07.2021г., на
основани чл.266, ал.1 ЗЗД В условията на евентуалност е предявена насрещна
искова претенция с искане да се осъди А.Б. да заплати на Р.К. сумата от
2180лв., дължима за изработването на обзавеждане за спалня включващо две
нощни шкафчета, ламперия над леглото, секция с шкаф за телевизор без
възлагане от страна на А. Б., но приети и ползвани от последния, на основание
чл.61 ЗЗД В насрещната искова молба се твърди, че между ответника и ищеца
е налице сключен договор за поръчка за изработване на обзавеждане на
спалня на 20.07.2021г. включващ легло, две нощни шкафчета, ламперия над
леглото, секция с шкаф за телевизор. Договорът е сключен в устна форма като
дължимото възнаграждение за закупуване на материали и изработката на
модулите е 3860лв. Падежът на задължението за изработване на обзавеждане
за спалня е 05.08.2021г. В договореното възнаграждение не е включен
монтажа на мебелите. Посочва, че характеристиките на мебелите, които
следва да се изработят са следните: 1.Секция с ТВ - шкаф и бюро
размери/ширина, височина, дълбочина в см/ -375/248/30; 1.1. ТВ-шкаф:
материали корпус: видими части фурнирован МДФ дъб с байц и лак по
предварително одобрена от клиента мостра, невидими части ПДЧ EGGER,
цвят Н3157- дъб виченца; материали на вратички AGT, цвят 391 и 3 бр.
вратички стъкло бронзе; 1.2 Бюро с огледано - материал - плот и чело МДФ,
цвят - бял гланц и вратичка материал - имитация на ламперия от фурнирован
МДФ дъб с подложка, черно ПДЧ EGGER; Нощни шкафчета: - материал -
МДФ, цвят - бял гланц, размери: 72/35/25, хванати конзолно; 3. Легло:
размери за матрак 180/200см., материали корпус: видими части тапицерия с
дамаска, невидими части ПДЧ EGGER, цвят Н3157- дъб виченца; ламперия
над легло размери 335/148см, материали - горна част бленди от фурнирован
МДФ дъб в цвят по мостра и гръб - материал - ПДЧ EGGER, цвят черен,
долна част - тапицирана табла с размери 335/105, материали тапицерия с
дамаска. Твърди, че е изправна страна по договора като от страна на
ответника е заплатено само част от дължимото възнаграждение в размер на
1500лв. Претендира заплащане на оставащото договорено възнаграждение в
размер на 2180лв. В случай, че не се установи сключване на договор за
изработка, но се установи изработването на легло, две нощни шкафчета,
ламперия над леглото, секция с шкаф за телевизор, същите твърди, че
представляват водене на чужда работа без пълномощие. Заявява, че е
3
положил грижата на добър стопанин и е направил разходи за материали и е
вложил собствен труд на обща стойност от 3680 лева. Работата е била
предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес.
Изработеното обзавеждане е прието и се намира в имота на ответника като се
ползва от него и семейството му съобразно обичайното му предназначение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на насрещните искови
претенции. Заявява, че исковите претенции са допустими, но неоснователни.
Устна уговорка за изработка на обзавеждане на спалня е сключен през
м.септември 2020г. Съгласно тази уговорка е определена стойността на
дължимото възнаграждение в размер на 3680лв., като е поел задължение да
закупи материали и изработи обзавеждане за спалня след плащане стойността
на поръчката със срок на изпълнение до края на м.март 2021г. Твърди, че е
заплатил сумата от 3680лв. в началото на м.октомври 2020г. Посочва, че е
доставил и изработил само част от договореното обзавеждане през м.март
2021г., а останалата част 2 броя нощни шкафчета, ламперия над леглото с
размери 335/148 см, врата с бленди от МДФ, етажерка с декоративни бленди
от МДФ, 3бр стъклени витрини в ТВ шкаф, 1бр. завършваща бленда за лед
осветление, 1бр. цокъл, 1бр. завършваща бленда от МДФ. Оспорва записа на
заповед да обезпечава гаранция за изпълнение на договора Моли за
отхвърляне на насрещните искови претенции.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422
от ГПК, от страна на ответника са предявени искове по чл.79 от ЗЗД вр.
чл.266 от ЗЗД и в условията на евентуалност чл.61 от ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приобщено ч.гр.д.№17163/2021г. по описа на ВРС, от което
е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника за сумата, предмет на
установителния иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от
ответника в срока по чл.414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в срока по чл.415,
ал.1 ГПК.
По отношение на претенцията основаваща се на записа на заповед, то по
4
делото е представен документ съдържащ всички изискуеми се по чл.535 от ТЗ
реквизити при прилагане на разпоредбата на чл.536, ал.3 от ТЗ чрез
допълване мястото на плащане поради липса на посочено населено място.
Документът е подписан от издателят и не е оспорен в настоящото
производство, като е идентичен с представения по заповедното дело. При
това положение съставът намира, че от страна на ответника К. има издаден
редовен документ ценна книга-запис на заповед по силата на който той се е
задължил да заплати на ищеца сумата от 1 500лв. на 5.08.2021г., като
заявлението по реда на чл.417 от ГПК е подадено след настъпилия падеж.
Предвид горното съдът намира претенцията на ищеца за основателна
като доказана по основание и размер.
По отношение на твърденията на ответника за наличие на каузална
сделка по която записа на заповед е обезпечение съдът намира, че:
Страните не спорят, че са сключили договор за изработка на
обзавеждане за помещение-спалня, като цената на същият е била в размер на
3 680лв., но се спори относно момента на сключване на същия, като К. в
качеството си на изпълнител твърди, че това е станало на 20 юли 2021г., а Б.
като възложител сочи, че датата на сключване на договора е през м.септември
2020г. Спори се относно това какво е изпълнено, като К. твърди, че е било
договорено изпълнение на легло, две нощни шкафчета, ламперия над легло и
секция с шкаф за телевизор. Б. сочи, че са останали неизпълнени двете нощни
шкафчета, ламперията над леглото, врата с бленди от МДФ, етажерка с
декоративни бленди, 3бр. стъклени витрини в ТВ шкаф, завършваща бленда
за лед осветление, цокъл и завършваща бленда от МДФ.
По делото като свидетели са разпитани Б. К. и Ил.К. синове на
изпълнителя К., като и двамата не са в състояние да посочат, какво е било
договорено между страните по договора за изработка, но дават припокриващи
се сведения за това какво е било изпълнено. Тези показания са непълни.
Ангажираните от А.Б. свидетели Ж. и В. сочат съответно, Жечев, че
обзавеждането на спалнята е останало недовършено, а от разговори с Б. му е
известно, че изработеното е било некачествено, тъй като е имало разминаване
в цветовите гами. Този свидетел сочи, че договорът за изработка е сключен
през м.септември 2020г. Другият свидетел Василев също сочи в показанията
си, че договорът е сключен през м.септември 2020г., като сочи и цена – 3
5
700лв. за обзавеждане на спалнята. Този свидетел също сочи, че установеното
от него на място е било с лошо качество, тъй като е имало вратички с
разминавания.
Твърдението за съществуване на каузална сделка, възраженията за
недействителността й и за погасяване на вземането по каузалната сделка
следва да се докажат от длъжника – ответник по иска по чл. 422 ГПК /в този
смисъл е и ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС/. С оглед наличието на
действителен запис на заповед, ответникът е длъжен да докаже връзката на
записа на заповед с наведената от него кауза и да установи
правопогасяващите отговорността му факти по каузалното правоотношение.
По твърденията за каузално правоотношение: Ответникът твърди, че
записът на заповед обезпечава задължение по договор за изработка на кухня и
обзавеждане на баня, т.е. служи като гаранция за изпълнение на възложеното
в съответствие с договореното. Записът на заповед е издаден в обезпечение на
„доброто изпълнение„ т.е. при действащ договор, в обезщетяване вреди от
неточно – в количествено, качествено или времево отношение – изпълнение.
От страна на ищеца не е въведено друго, различно, каузално правоотношение.
Между страните не е спорно, че са сключили неформален договор за
изработка, по силата на който ищецът е възложил на ответника изработването
на кухня и обзавеждане за спалня в апартамент на ищеца. Договореното
възнаграждение за изработката е в размер на 3 700лв. Спорно е ответникът
изработил ли е поръчаното съгласно договорените параметри, както и дали
ищецът е заплатил възнаграждението, вкл. датата на сключване на договора и
срокът му за изпълнение. Съдът, въз основа на събраните в хода на
производството доказателства намира, че твърдяното правоотношение по
договора за изработка действително се установява. Останал е обаче
неопределен обема на договореното за изпълнение, а това води до извода за
нищожност на договора поради липса на постигнато съгласие. От друга
страна липсата на ясно изразено съгласие за договорен конкретен обем от
работи води до невъзможност да се прецени дали изпълненото е пълно или е
само частично.
Липсва доказване и на връзка между издадения запис на заповед и
сочената като каузална сделка-договор за изработка. Съдът кредитира
показанията дадени от свидетелите на Б., че договорът за изработка е сключен
6
през м.септември 2020г., тъй като те нямат роднинска връзка с него, дават
взаимно допълващи се показания и съдържат повече конкретика.
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят
обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена
сума пари /чл.535, т.2 ТЗ/. Основанието за задължаване не е елемент от
фактическия състав на абстрактните сделки и поради това причината за
обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, които
формират съдържанието на записа на заповед. Изискванията на чл.535 ТЗ към
формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността той
да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му
каузални правоотношения между издателя и поемателя. Редовният от външна
страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на разписка по чл.77,
ал.1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума,
тъй като по дефиниция от чл.535, т.2 ТЗ той материализира само
безусловното обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително
изявление, че е получил пари от поемателя. Доказването на каузално
правоотношение или на предаване на парични средства посредством записа
на заповед е мислимо и възможно единствено в хипотезата, когато освен
реквизитите по чл.535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания,
отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или
до извършена помежду им размяна на пари. От гледна точка на формалната
редовност на записа на заповед тези вписвания следва да се считат за
неписани, но от процесуална гледна точка те могат да придадат на записа на
заповед значението на пряко писмено доказателство за паралелно каузално
правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което зависи
възникването и съществуването на менителнично вземане. Съобразявайки
изложеното, настоящият състав споделя формираната по реда на чл.290 ГПК
задължителна практика на ВКС в решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. №
29/2009 г. на І т. о. и решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на І т.
о., с която е даден отрицателен отговор на поставения в производството по
чл.288 ГПК правен въпрос - дали при липса на други доказателства за
сключен договор за заем, обезпечен със запис на заповед, записът на заповед
може да послужи като доказателство за сключването на договора и за
предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя
/заемодател/ на издателя /заемател/. Относима и в настоящата хипотеза,
7
доколкото от поемателя се твърди, че е предал сумата /възнаграждението по
договора за изработка/ на издателя. В цитираните решения е изразено
категорично становище, че редовният запис на заповед не изпълнява
функциите на разписка за предаване на парични средства. При доказана в
процеса връзка между записа на заповед и договор за изработка, сключването
на договора, в т. ч. и предаването на дължимото възнаграждение, следва да се
извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед.
При липса на други доказателства съдът приема, че ответникът по
предявеният от него насрещен иск, не е доказал обема на договорното
задължение както и договореното възнаграждение и предявеният от него
насрещен иск следва да се отхвърли.
По насрещният иск предявен в условията на евентуалност от ответника
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД. Съдът
счита, че не се е доказало наличието на редовно договорно отношение между
страните представляващо договор за изработка, с предмет – изработване,
доставка и монтаж на обзавеждане за спалня в апартамент №**, находящ се
на адрес: гр.Варна, ****. Дори да се приеме, че между страните е наличен
редовен договор, то по делото от свидетелските показания се установява, че
възложителят е заплатил цялата договорена сума в размер от 3 700лв.
При настоящият случай би могло да се приеме по-скоро, че записът на
заповед е издаден като гаранция, че некачествената работа ще бъде
поправена, но дори и за това липсват преки доказателства.
По отношение на предявеният в условията на евентуалност иск по чл.61
от ЗЗД съдът намира, че същият също се явява неоснователен, тъй като
съставът е приел, че между страните е имало сключен нищожен договор за
изработка при което положение полученото по договора се дължи, но като
получено като неоснователно обогатяване по реда на чл.55 от ЗЗД, а не като
възнаграждение за водена чужда работа без пълномощие.
Предвид уважаването на главния иск, отхвърлянето на насрещния иск и
евентуалния иск към него, направеното искане и представените доказателства
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумите от
900лв. сторени по настоящото исково производство разноски.
Ето защо, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца А. Й. Б.
ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Фантазия“ №34 и ответника Р. Б. К.
ЕГН********** от гр.Варна, ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1
500лв., дължима по запис на заповед, издаден на 20.07.2021г., с падеж
5.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда 29.11.2021г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№17163/2021г. по
описа на РС – гр.Варна, на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от
ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Б. К. с ЕГН ********** гр.Варна, ***
срещу А. Й. Б. ЕГН********** гр.Варна, *** насрещен иск за осъждане на А.
Й. Б. ЕГН********** да заплати на Р. Б. К. ЕГН********** сумата от 2 180лв.
търсена като представляваща неплатен остатък от уговорено възнаграждение
по договор за изработка на мебели за спалня, на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Б. К. ЕГН********** от гр.Варна, **
срещу А. Й. Б. ЕГН********** от гр.Варна, *** в условията на евентуалност
иск за осъждане на А. Й. Б. ЕГН********** да заплати на Р. Б. К.,
ЕГН********** сумата от 2 180лв., дължима за изработването на
обзавеждане за спалня, без възлагане от страна на А. Й. Б. ЕГН**********, но
приети и ползвани от последния, на основание чл.61 от ЗЗД, като
неосноветелен.
ОСЪЖДА Р. Б. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.
Й. Б., ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 900лв. сторени по исковото
производство разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9