РЕШЕНИЕ
№ 2099
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110214133 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на „АМП ГРУП" ЕООД, ЕИК
чрез пълномощника му– адв. С. П. от САК срещу Eлектронен фиш /ЕФ/,
Серия Г, № 0044085, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от
КЗ на дружеството –жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, тъй като при издаването
му са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и
производствените правила. Твърди се, че същият не съдържа нормативно
предвидените реквизити, че липсва описание на извършеното нарушение и
прецизно посочване на относимата правна квалификация. Аргументира се
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, като се посочват
конкретни нарушения в тази връзка.
Не на последно място, навеждат се доводи за наличие на сключена
1
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесното
МПС, валидна за периода от 24.02.2022 г., 11:30 ч. до 24.02.2023 г., 23:59 ч.
Прави се искане за присъждане на направените от жалбоподателя
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
пълномощника си –адв. П., който в дадения ход по същество пледира за
отмяна на атакувания ЕФ по съображенията подробно развити в жалбата.
Представя списък с разноски.
Административно –наказващият орган – СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.
Димитър Бонев, в които се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Твърди се, че при издаване на атакувания ЕФ не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила. Нарушението било
описано ясно и правилно в случая била ангажирана административно-
наказателната отговорност на юридическото лице. Ето защо, юрисконсултът
счита, че съдът следва да се произнесе с решение, с което да потвърди
обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. При такъв изход на делото
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност и при отправено искане от ответната страна за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение прави възражение за тяхната
прекомерност.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.06.2022 г. в 13:59 ч. лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ,
собственост на „АМП ГРУП" ЕООД се движел в гр. София по бул. „Проф.
Цветан Лазаров“, с посока на движение от бул. „Асен Й.“ към бул.
„Христофор Колумб“. Пред № 48 автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта– CORDON M2, след приспаднат
толеранс от 3 процента.
С АТТС било установено управление на процесното МПС, регистрирано
в РБ, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
2
Установеното нарушение по Кодекса на застраховането било заснето с АТСС
№ MD1193.
След извършена проверка в "Гаранционен фонд" относно наличието на
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за горния
автомобил, се установило, че към посочената дата- 17.06.2022 г. за процесния
автомобил няма валиден и действащ договор за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на това за посоченото нарушение срещу „АМП ГРУП" ЕООД
бил издаден на 21.06.2022 г. от СДВР Електронен фиш, Серия Г, № 0044085, с
който на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. на основание чл. 638, ал.4 вр. ал.1, т.2 КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ, който бил връчен на 01.10.2022 г.
Изложеното съдът възприе въз основа на приложената по делото
административно-наказателна преписка, съдържаща следните писмени
доказателества: Електронен фиш, Серия Г, № 0044085/2022 г.; снимков
материал; справка за собственост на МПС с рег. № СВ 0543 ТЕ; копие от
Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г.; копие от протокол за метрологична
проверка; копие от вписан тип средство за измерване; копие от решение за
одобрение на типа на уреда за измерване; копие протокол за използване
АТСС и снимка; справка-разпечатка от АИС АНД; ежедневна форма на
отчет; справка от Гаранционния фонд.
По делото е представена и полица № BG/22/122000604489/24.02.2022 г.,
видно от която за лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег. № СВ
0543 ТЕ е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с начало на покритието от 24.02.2022 г., 11:30 ч. до
24.02.2023 г., 23:59 ч. Същата не е оспорена от насрещната страна, не са
представени доказателства, които да поставят под съмнение валидността
към инкриминираната дата.
Доколкото в Гаранционния фонд се съдържа информация, предоставена
от застрахователите относно сключени от тях договори, то справката,
издавана от него се явява вторично, производно доказателство за наличието
на сключен договор за застраховка. Предвид представения първичен
документ, а именно горепосочената полица, съдът приема, че към датата на
процесното нарушение за лекия автомобил е била налице действаща
3
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По делото не е приложена разписка за връчване на фиша на дружеството,
но в справка от ОПП СДВР е посочено, че фишът е връчен на жалбоподателя
на 01.10.2022 г., като жалбата е депозирана в СДВР на 14.10.2022 г., поради
което съдът приема, че същата е депозирана в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Подадена е от процесуално легитимирано лице и срещу санкционен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, следователно жалбата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на
санкционираното лице и води до отмяна на обжалвания електронен фиш
само на това основание.
Конкретно, настоящият съдебен състав намира, че атакуваният в
съдебното производство ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4,
изречение второ от ЗДвП - "Електронният фиш съдържа... описание на
нарушението... ", към който препраща чл. 647, ал. 3 КЗ.
В ЕФ липсва ясно изложение на фактологията относно извършеното
нарушение. Посочва се единствено, че „с АТСС е установено управление на
МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна застраховка“. В случая е налице не
само отсъствие на отделни обстоятелства от значение за съставомерността на
деянието, а цялостна липса на конкретика по отношение на действието,
съставляващо процесното нарушение. Фактът, че ЕФ е акт, който се издава
при една по-облечена процедура, улеснена откъм формалните изисквания на
ЗАНН, не дерогира задължението за пълно описание на нарушението, по
начин, при който нарушителят да е в съС.ие да разбере фактическите рамки
4
на същото и адекватно да организира защитата си.
Същото не би могло да бъде преодоляно с посочване на приложимия
законов текст, съдържащ фактическия състав на нарушението, доколкото
санкционираното лице не е длъжно да е запознато с конкретните разпоредби
на КЗ и да се ориентира, че посочената правна квалификация сочи именно
подобно нарушение.
Освен това липсата на описание на извършеното нарушение препятства
съда да извърши преценка дали са налице отделните елементи на
административното нарушение и дали описанието на нарушението
съответства на дадената правна квалификация на деянието, съответно да
упражни правомощията си и да преквалифицира описаното изпълнително
деяние, подвеждайки установените от наказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба.
От друга страна, изложената в ЕФ фактическа действително навежда на
смесване на два фактически състава, като половината от същата очевидно
касае извършване на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като
в акта е упоменато ограничението на скоростта в населено място и
приспаднатия толеранс от 3%, което няма никаква връзка с вмененото
нарушение по чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ..
Гореописаните пороци на самостоятелно основание обосновават
отмяната на обжалвания акт, но за пълнота следва да бъде посочено, че дори
и да се приеме, че атакуваното постановление съдържа достатъчно ясно
описание на извършено нарушение, състоящо се в управление на МПС без
наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
то същото би се явило недоказано, доколкото по делото е представена
застрахователна полица със срок на покритие, обхващ инкриминираната дата.
Въз основа на изложеното съдът установи, че в случая неправилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр.
чл.638, ал.4 вр.ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КЗ.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и въз
основа на направеното изрично искане в тази насока в хода на съдебното
производство, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
от него разноски в производството за адвокатско възнаграждение. Видно от
5
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие № 01582,
жалбоподателят „АМП ГРУП" ЕООД е заплатил на адв. П. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Доколкото същото е определено под
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.), възражението на
насрещната страна за неговата прекомерност се явява неоснователно. С оглед
на това, съдът счита, че СДВР следва да заплати в полза на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия Г, № 0044085, издаден от СДВР, с
който за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. чл.638, ал.4
вр.ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КЗ на „АМП ГРУП" ЕООД, ЕИК е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на „АМП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6