ПРОТОКОЛ
№ 1309
гр. Пазарджик, 08.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220102252 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:12 часа се явиха:
Н. В. П. (ищец), уведомен от предходното съдебно заседание, се явява
лично и с пълномощниците си - адвокат И. Н. Г. и адвокат П. Е. Х., двамата от
АК-Пазарджик, надлежно упълномощени, с пълномощно представени по
делото.
Г. Ц. Д. (ответник), уведомен от предходното съдебно заседание чрез
адвокат Ш., не се явява, за него се явява адвокат Р. В. Ш. от АК-София,
надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.
Н. Г. Д. (ответник) редовно уведомен чрез адвокат Ш., не се явява, за
него се явява адвокат Р. В. Ш. от АК-София, надлежно упълномощен, с
пълномощно представено по делото.
Р. Г. Д. (ответник), със съгласието на родител и законен представител Г.
Ц. Д., уведомен от предходното съдебно заседание по чл. 56 ал.2 от ГПК, не се
явява,.
АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Х.: – Моля да се даде ход на делото, няма процесуална
пречка.
1
АДВОКАТ Ш.: –Да се даде ход на делото, уважаеми съдия.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, като счита, че всички страни в предходното съдебно заседание са били
редовно призовани и съответно неявилите се и непредставлявани са редовно
са редовно уведомени от тогава.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото е постъпила молба от Р. Д., след
заседанието на 09.05.2025г., който заявява, че е бил на училище, а след това
болен на датата на предходното съдебно заседание. Молбата е постъпила след
съдебното заседание.
АДВОКАТ Х.: – Предвид факта, че уведомление не се иска извършване
на процесуално действие от страна на съда, смятаме, че няма причина и да
взимаме становище.
АДВОКАТ Ш. – Да се приложи по делото.
СЪДЪТ счита, че освен, че няма искане за процесуално действие, няма
и причина да се счита, че съдът да е сгрешил в преценката си за редовно
призоваване на Р. Д. за предходното заседание, т.е. той следва да се счита за
редовно призован, тъй като към датата на предходното заседание не е имало
данни за невъзможност да се яви.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Х.: - Водим свидетелите, но тъй като държим на съвместен разпит
на всички свидетели, а виждам, че няма определение по допускането и
определяне на депозит. По тази причина си позволих да освободя и явилите се
свидетели, при режим на довеждане и ще моля да определите депозит за
свидетелите на ответната страна и още нещо да кажа във връзка с това, в
определението да е видно.
Предвид факта, че за втори път се налага да връщаме свидетели, които
са се явили и не са могли да бъдат разпитани в съдебно заседание,
преценихме, че с оглед охраняване правата им на самите граждани, които се
2
явяват като свидетели, е по разумно да поискаме тяхното призоваване. Ако те
поискат вече ще бъде определен.
Така, че можем да продиктуваме и адресите сега, може и с
допълнителна молба да посочим адресите, на които да бъдат призовани
свидетелите, които вече два пъти водим.
АДВОКАТ Ш.: Това ли е вашия свидетел?
АДВ. Х.: Да, това е единият ни свидетел.
АДВ. Ш.: Аз ще помоля да не бъде отвеждан, защо ще поискам в
днешното съдебно заседание колкото свидетели сме довели, уважаеми съдия.
Успяхме да намерим един от свидетелите, а имено В. Б. и ще моля да го
разпитаме, защото ни е много трудно събирането на тези свидетели. Разбира
се, останалите ще искаме да се призоват. Но едно призоваване също не дава
гаранция колко своевременно ще ги намерим. Така, че аз бих искал всички
ангажирани до момента свидетели, които са налични да бъдат разпитани. Не
виждам защо трябва да ги отлагаме. Фактите и обстоятелствата заявени са,
ясни са, какви са споровете от доста време.
АДВОКАТ Х.: – Предлагаме да разпитаме тези двама свидетели,
свидетелят, който водим и другия свидетел на ответната страна, който водят.
СЪДЪТ намира, че след като е пропуснал да определи депозит за тези
свидетели, а трябва го направи сега, без да включва доведения свидетел В. Б..
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетели при режим на призоваване: В. Н. П., С. Г.
Д., П. К. С., С. И. Б. И Д. Л. Б., при режим на призоваване и доведения В. А.
Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв. за разноските на петимата
свидетели, при режим на призоваване, вносим от Г. и Н. Д.И, като призовки на
свидетелите да се изпратят след внасянето на депозита.
3
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Н. К. К..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Н. К. К. на ** години, роден на ******* г. в село Н., област Х., живущ в
гр. П., български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по
делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Аз съм единственият, който може да каже истината, тъй като съм бивш
собственик на цялата база.
Това е геоложка база към „Енерго проект София“. Тя се намира на ул.
„ул. ********* № **. в гр. П.. Аз съм на работа от 1984 г. и оттогава знам
базата.
1992 г. като ръководител на базата я взех под наем от „Енергопроект“,
през 1996 г. я приватизирах като обособен обект, като всички мои работници
ги направих съдружници, 14 ли бяха 16.
Фирмата се казваше „ГЕОСОНДА СЕРВИЗ“ООД. Аз бях ръководител и
имах работници. Аз управлявах фирмата, първо две години я взех под наем
92-ра година. От 1996 г. я приватизирах. 99 г. реших със съдружниците си,
които имах, да си я разделим.
Забравих да ви кажа, че след като я приватизирах, тя стана „ГЕОСОНДА
СЕРВИЗ 96“ ООД.
Не мога да кажа кой я придоби след това, но аз фактически през 2006 г.
4
ми разрешиха да ми дадат тази част, която сега я купих, да я взема под наем от
базата. Поисках от тях „ГЕОСОНДА СЕРВИЗ 96“ ООД и сключих договор
под наем, станах наемател на тази част, която закупихме и тримата.
Фактически 2009 г. ние купихме тази част от базата.
2006 г. аз поисках от тях да ми дадат тази част, която аз закупих от
„ГЕОСОНДА СЕРВИЗ 96“ – дружеството. Тази част, която аз ползвам, е
фактически частта, която се занимаваше с ремонта на машини, те са две
халета, беше като автосервиз, за машините и съоръженията на
„Енергопроект“. До него беше „електрожените“ за заварчиците там.
Фактически те са две халета. Това е едно хале цяло с канал. Сега гледам,
че са го запазили и ползват каналите. След това минава частта
„електрожен“,“оксижени“ по нататък следващо хале, което вече го взе П., това
е бивша „стругарна“. Те са две помещения не свързани. Това е цялото хале.
Значи фактически, той е най-крайното в дясно като застанете срещу вратите,
от дясно е канала, другото е свободно за вкарване на коли, за ремонт. Другата
част се ползва когато трябва за канала.
АДВ. Х.: Колко е голямо това като площ, кв.метра беше халето?
СВИДЕТЕЛЯТ поглежда чертеж или скица
АДВ. Ш.: Уважаеми съдия, на първо място аз ще помоля, в ГПК няма
право свидетелят да чете материали и да дава показанията, говорим за факти,
които си спомня.
Това са представени писмени доказателства по делото уважаеми съдия,
аз ги виждам. Виждам, че чете писмени доказателства.
Свидетелят четеше от писмени доказателства, които са приложени като
такива по делото. Аз изисквам да разпоредите на свидетеля да ги предаде и да
констатирате от какво четеше. Моля да направите справка какво държи.
СВИДЕТЕЛЯТ: Това са договорите, които направихме, когато
разделяхме частта, която купихме, всеки от договорите има за неговата част,
когато купихме халето.
Ето ги тук за всичките, за площта, която купихме 2 хиляди триста
петдесет и колко квадрата беше. Кво да правя, да ги помня ли? Аз съм ги
съставил тези документи и си ги запазих, това са оригиналите с подписите на
5
всичките трима човека.
АДВ. Ш.: Уважаеми съдия, така или иначе материалите, които цитира
свидетелят, тези документи са представени от ищеца като писмени
доказателства по делото и съдът ще ги преценява по съществото на делото, те
са налични по делото. Но е недопустимо в момента при разпита на свидетеля
той да си служи при показанията си, четейки писмени доказателства по
делото, поради което ще помоля да предупредите следващите въпроси,
показания на които ще дава, свидетелят да не си служи с представени писмени
доказателства по делото, а да отговоря само за онова, за което си спомня, не да
възпроизвежда, четейки писмени доказателства.
СВИДЕТЕЛЯТ: Този договор съм го измислил аз.
АДВ. Х.: Аз мисля, че няма пречка свидетеля да си служи с материали,
които подпомагат възстановяването на неговите спомени. Моля да обърнете
внимание, че документът, които свидетелят държи в ръцете, няма нищо общо
с въпросите, на които той отговаряше от началото на разпита до момента.
АДВ. Ш.: Имаме договор и скица тука виждам.
АДВ. Х.: Възражението на ответната страна има за цел единствено да
разконцентрира свидетеля и по тази причина да се следва да се остави без
уважение и разпитът да продължи
АДВ. Ш.: Да, аз ще помоля съдът да констатира какви материали ползва
свидетелят при даване на показанията, като протоколира изрично
констатацията за всеки един от документите, които свидетелят ползва.
СЪДЪТ намира следното: Вярно е, че в ГПК няма изрично уредено
право на свидетеля да ползва бележки, но няма и забрана, изискване
свидетелят да не си помага с документи и би следвало да се приеме, че на
общо основание той би могъл да прави справки с документи, които са у него.
В случай, че той е получил тези документи от насрещната страна и те са
писмени доказателства по делото, това би следвало да се има предвид при
преценка на показанията му. За тази преценка би следва да се отбележи, в
случай, че страните държат, че свидетелят в ръцете си има документи. Затова
6
съдът намира, че с оглед по нататъшна преценка на показанията основателно е
искането да се направи справка какви документи държи свидетеля.
АДВ. Х.: Само моля да обърнете внимание, че свидетелят не ги вадеше
от найлоновия плик, в който бяха документите.
АДВ. Ш.: Моля да се протоколира моето възражение, че свидетелят
четеше всички документи, които държеше по време на даване на показанията.
АДВ. Х.: Това е дълбоко невярно. Не четеше, а свидетелят държеше в
ръка найлонов плик с документите в него и не ги четеше.
СЪДЪТ намира, че следва да отрази собствената си констатация, че
свидетелят държеше всички документи в найлонов джоб и гледаше един от
тях, най-горния, който представлява комбинирана скица.
АДВ Ш.: И договор, уважаеми съдия.
СВИДЕТЕЛЯТ: Един договор.
СЪДЪТ констатира, че от обратната страна на снопа от документи в
плика се намира един договор от 2009 г., останалите документи представляват
още три подобни договора с някакви записки върху тях, един чертеж с
химикалка, една покана за доброволно плащане, скица-проект, написана с
химикалка, които свидетелят не ги гледаше по време на разпита си, и на гърба
на всички документи се намира комбинираната скица.
СВИДЕТЕЛЯТ: Искам да допълня. Искам да кажа, че тези трите
договора...
АДВ. Ш.: Няма право, уважаеми съдия, да дава становище по
процесуални въпроси свидетелят. Не сме му задали въпроси по фактите по
делото, уважаеми съдия. По процедура е това, как ще ви дава становище той
по процеса!
АДВ. Х.: Уважаеми госпожо съдия, може ли да отправите забележка към
процесуалния представител да не води протокола вместо Вас.
АДВ. Ш.: Ние излизаме извън процеса по това дело.
Аз, уважаеми съдия, бих искал да констатирате, че представените от
7
свидетеля на съда документи, които ползваше, сред тях имаше цветна скица,
която отговаря на представената и приета по делото като доказателство по т. 8
цветна скица с разпределение на ползване, както и че ползваният от свидетеля
като помощен материал при даване на показания договор съвпада с
представения от ищеца договор от 18.02.2009 г. като писмено доказателство
по т. 3.
СВИДИТЕЛЯТ: Аз не го отричам. Аз казах, че ги има.
АДВ. Ш.: Като ще помоля изрично съдът да разпореди свидетелят при
по нататъшно даване на показанията си да спре да ползва писмените
материали.
СЪДЪТ не счита, че има основание да разпореди, и вече изложи мотиви
в тази насока, и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането свидетелят да престане да ползва
документи, които са пред него.
АДВ. Ш.: Ама Вие презумирате, че той ги знае нещата, така ли? А не ги
чете в момента?
СВИДЕТЕЛЯТ: Знам ги. Аз съм ги писал и на вас съм дал!
АДВ. Ш.: Щом ги знаете, спрете да ползвате.
СЪДЪТ счита, че няма основания да забрани на свидетеля да държи
листове, а и да ги гледа. Единственото, което съдът би счел за забранено като
нарушение на реда в залата, е свидетелят да разговаря с другите участници в
процеса, и
О П Р Е Д Е Л И:
Указва на свидетеля да не води разговори със страните.
СВИДЕТЕЛЯТ: Добре.
8
АДВ. Х.: Уважаема госпожо съдия, процесуалния представител на
ответната страна перманентно нарушава съдебния ред в залата. Моля да му
обърнете внимание, че следващият ход, процесуален е налагане на глоба за
подобно поведение. Може ли да продължим с разпита на свидетеля !?
АДВ. Х.: Имам един предварителен въпрос към свидетеля: Желаете ли
да ползвате тази папка оттук нататък или да я оставим на катедрата?
СВИДЕТЕЛЯТ: Ще я ползвам. Тя е, всичко е точно.
АДВ. Х.: Какво смятате до полизвате от тази папка?
СВИДЕТЕЛЯТ: Данни, по-специално квадратура, метри.
АДВ. Х.: Може ли да се разберем така, ако искате да ползвате нещо от
папката, да казвате предварително: "искам да ползвам нещо", иначе да я
оставите на катедрата при съдията, за да не възникват колебания четете ли,
или по спомен говорите.
СВИДЕТЕЛЯТ по МОЛБА на адвокат Х. и съда остави пакета с
документи зад гърба си.
СВИДЕТЕЛЯТ КОЛЕВ: Цялата база е 8 дка. За истина, която не я
знаете, в частта, която ние закупихме. Ние закупихме фактически, тука е
моята част, която аз съм взел двете халета за ремонт на машини, след това
електроженното, това е частта, която аз съм я взел. Тя е най-голямата.
Това е една обща сграда, едно общо помещение, те са такива три големи
помещения – складово, заваръчно в тези 8 дка и административна сграда. Това
са машинни работилници, складови помещения, такива халета и
административна сграда.
През 2009 г. ние закупихме една част от базата, към 2 хиляди и 300 кв.м.
От това место, което взех аз първата част, другата част П. и третата част взе
М.. Фактически, Г. М. се казваше, той взе канцеларски, инструментални и
бани и тоалетни и едно помещение пак за ремонт на трактори беше. П. взе по-
9
голямата част, бяха стругарни помещения. Така ги разпределихме трите
помещения.
Тези помещения ги закупихме от „Геосонда Сервиз 96“ бившата. Те бяха
задлъжнели ли, какво, и се наложи предоставиха тази част от сградата за
продан.
Аз ползвах само моята част.
Не я закупих от тях директно. Те я дадоха на търг на съдия-изпълнител
Л., на ДСИ.
Преди да се явим на търг, аз потърсих още съдружници, защото частта,
която ползвах, на мен ми беше достатъчна, а се продаваше цялата база - 2
835кв.м. или колкото е било, пише в документа. Тази част, която аз взех, беше
най-голямата, след това П., и най-малката част беше на М..
Значи М. беше под наем в частта, която си закупи. Тази част беше най-
вляво близо до портала. Моята част беше най-вдясно в края. На П. беше по
средата между двата имота.
След като я закупихме, аз я оградих с ограда, понеже П. не работеше
там, която ограда сега я няма.
П. след това дойде и мисля, че започна да си ремонтира неговата част.
Докато аз бях там, до 2012 г., никой не ползваше неговата част, той си я
ремонтираше.
2012 г. предложихме му, понеже моята дейност се разшири и базата
стана тясна за мен, аз му предложих на П. да закупи и моята част. Това беше
предлог, понеже великият в кавички Л., много велик, когато ни продаваше, го
попитах: „Ти скица имаш ли?“ и той каза: „Да, имам“. След като спечелихме
търга, му казвам: „Я покажи ми скицата“ и господин Л. ми показва скицата,
която аз съм създал, още когато приватизирах базата през 96 г. Скица на 8 дка,
а продаваха 2800 кв. м. някъде.
И оттук започнаха проблемите - отидохме тука да впишем и госпожата
му каза на Л.: „Ти нямаш скица, как да те впиша?“. Госпожата, имам предвид
госпожата по вписванията при РС - Пазарджик, да, имам предвид длъжностно
лице.
АДВ. Ш.: Госпожо съдия, аз бях много търпелив, свидетелят се с справи
по спомени. Повечето от въпросите от процесуалния представител на ищците
10
съдържат твърдения за факти, които да бъдат потвърдени те от свидетеля.
Това е некоректно задаване на въпроси.
СЪДЪТ не открива такива навеждащи твърдения, въпрос като дали
госпожата е длъжностно лице, е естествен въпрос в този контекст, не е
навеждане на отговор, не намира, че въпросите са с навеждащи отговори,
И
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА разпита на свидетеля Н. К. К..
СВИДЕТЕЛЯТ: Тримата лично разпределихме имота между нас, кой
какво ще вземе. Понеже Л. ни каза, че един от нас трябва да представлява
купувача, не можем тримата, и ние избрахме М., понеже той е си е тук в града.
Макар че с всички възникнали въпроси основно се занимавах аз, понеже П.
беше в П., за да ги решаваме.
СЪДЪТ ОТПРАВЯ забележки на адвокат Ш. да не прекъсва останалите
процесуални представители на ищеца и да прави възраженията си след
приключване на въпросите им.
АДВ. Х.: След като казахте, че сте избрали М. да ви представлява това
означава ли, че М. е бил лицето, което е участвало в търга при ДСИ?
СВИДЕТЕЛЯТ: В търга участвахме и тримата.
След като търга се провеждаше, ние с него - с П., стояхме зад М. и му
давахме наставления за всяка стъпка, той никога не е взимал еднолично
решение, той и не може.
Цената са я внесли заедно П. и М., аз не бях тогава там.
Всеки от тримата си даде пари за частта.
Ние имаме договор записан - кой колко дължи. И въз основа на това
всеки си извади парите, знае цената, квадратура, одобрена от тримата с
подпис.
Аз не съм бил, когато парите са се внасяли, те двамата и синът ми беше.
Синът ми се казва П. К.
11
Аз участвах лично във всичко, а не синът ми. Аз го организирах.
Синът ми беше вписан документално като участник, тъй като аз
повечето отсъствах. Аз основно се намесих за изваждане на скица с Л.. Три
години не можа да извади скица Л.. И ние на третата година, когато вече
станахме собственици на имота, общината ни поиска 2 918 ли беше, близо
3000 лв. ние да платим данък.
Ние започнахме да го владеем имота, преди да имаме скица.
Както си беше описан в договора, така си го разпределихме. Ние само
двете части с П. оградихме с мрежа, а третата част на М. остана неоградена.
Нямахме спорове кой каква част от сградата да владее.
Не помня точната площ на цялата голяма сграда, но тя и сега си е
запазена, не е нарушена, но тя и сега си е същата, няма дострояване.
Трите ни дяла са отделени един от друг.
Имаше врата между дела на М. и П., но след това нямаше достъп, като
сложихме мрежите, само ние външно двамата ползвахме. Теренът ни беше
общ външно с П., който го заградихме, а неговият терен си остана отделно и
той също щеше да го загражда, но така си остана.
Само моето крайно помещение беше без преградни стени вътрешно, а
другите имаха вътрешни прегради и врати имаха.
Мисля, че делът на П. имаше две големи помещения и едното беше още
веднъж надлъжно разделено.
2012 г. предложих го на П. за цената, на която съм го купил. Направихме
си договор, защото нямахме скица, той ни плати и ние се разплатихме.
Направихме договор и се разплатихме. Писмен договор. Аванс е даден, кога
другата част.
От тази година 2012 г. нататък П. го владееше, защото при него остана
вътре една част моя 8-тонен портален кран. Аз му казах като се изнасях, че
по–късно ще дойда да си го взема, като си оформя другата база, той се
съгласи. Но по-късно си купих други машини и казах на П. да го ползва и
почнах да търся купувач за крана, естествено, за да го продам.
П. лично си ползваше помещенията, докато аз бях там, вътре имаше
негови работници. Той основно започна, докато ние бяхме там, да си прави
12
ремонтите, да си оформя там помещенията.
Той трябва да продължава да ползва, защото е собственик. Коя година
беше, година ли, две, когато почина М., тогава разбрах, че някой заграбва
местото и не може да се влезе вътре, това ми го каза П..
Тогава аз отидох в базата и имаше един господин, който не пожела и мен
да ме пусне да мина, питах го: „Какво става?“. Той ми каза, че това е чужд
имот.
Тогава с П. се установи, че дъщерята на М. е изявила претенции.
Събрала е не знам какви данни и какви документи, и се оказа, че е М. е
собственик на този имот целия. Така са им били претенциите, щом направиха
запор да не можем да влизаме. Тогава видях, че кранът ми липсва.
Той П. ми обясни, че питал М. дали ме е питал, като го е нарязал. Той го
е нарязал и го дал на отпадъци без мое разрешение, като му е казал, че бил
говорил с мен, това е станало два месеца преди да почине.
Гледам сега са си сложили наематели и са се разположили там.
Цеховете се заключваха всеки поотделно. Имаше и общо заключване,
общото е външната врата на двора. Сега сградата не е в положението, което
беше тогава. Не можех аз да вляза в помещението на П., нито той в моите, ако
не ги разбие.
Както и сега, като ги гледам как са се разположил вътре, наслагали са си
наематели на нещо, което...
Цеховете се заключваха всеки по отделно. Имаше и общо заключване
например външната врата – дворът. Сградата сега в това положение, което е
сега, не беше така. Тогава е имало един-два изхода, не повече. Нали, както на
П. беше, той имаше от долния край една врата и от горния край имаше врата, и
аз имах две врати на помещението.
Аз не можех да вляза в помещението на П., нито той в моето, ако не го
разбиеш. Също и М. не можеше да влиза нито в моето помещение, нито в
помещенията на П., ние затова направихме външна врата и само двамата
имахме ключове. За вътрешните помещения всеки си има.
Никога не е имало съмнение кое на кого е, иначе аз нямаше да се съглася
да бъда с тях. Нито докато съм бил там, сме имали проблеми.
М. имаше един цех цял и другите бяха две помещения, малки
13
помещения - банята, това е където е инструменталната и една канцелария.
Моят цех беше цял, но с вътрешни разделения и имаше две врати. На П.
фактически имаше също две врати. Но сега е съвсем различно.
След 2012 г. съм ходил рядко в тази база. Аз си направих база в ДЗС-то и
там организация и работа, и нямах възможност. Рядко съм ходил.
М. съм го наемал и на работа съм го карал на обект, ползвал съм го като
ел. специалист, давал съм му работа и никой от тях не е споменавал, че има
намерение да краде.
Като съм ходил в базата, съм виждал г-н П., той като закупи моята част,
започна да се грижи за нея. Аз единственото, което общо направих, е оградата,
иначе другото всичко той направи.
ИЩЕЦЪТ П. въпрос: Кои бяха свидетелите и кои се подписаха на този
договор за продажбата, който написахме, кои бяха там, когато не можехме да
впишем имота в кадастралната карта?
СВИДЕТЕЛЯТ: Аз му го прехвърлих с договор само. Освен ние с моя
син, и П. беше, беше и синът на М.. Не си спомням дали и жена му е била.
Семейството на М. нямат възражение, те нямат думата, те присъстват. Те за
да имат възражение, трябва да имат думата. Нито към неговия имот, нито към
моя имот имат нещо.
СВИДЕТЕЛЯТ: Не си спомням къде съм бил на ********** г., за да си
спомня, трябва да има някакъв случай или да си извадя тефтера.
Последно вчера бях при техник в тази сграда. Сега се стига свободно до
сградата, като всичко е разградено.
Видял съм какво има на покрива на сградата. Това са го правили П.и.
Направил си е - като панели са, не съм се качвал на покрива. Сега ги има тези
панели, не знам дали са соларни. Не знам сега на кого са, като са го изгонили.
П. ги е правил, негови ли са, на някой друг ли ги е правил, може и наемателите
да са ги правили, защото там всеки си е направил стаичка, вратичка.
Само П. трябва да има разрешение, никой друг, защото аз на него съм
продал тази част.
До покрива на сградата се стига откъдето искаш, само да имаш стълба.
14
Естествено, че трябва да имаш достъп до парцела. Преди моите хора се
качваха чрез стойката на порталния кран, тя беше на границата на П., като
имаше нещо за правене.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото В. А. Б..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
В. А. Б. на ** г., роден на ******** г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. С.,
български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със страните по
делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам Г. М., той е от В. и при него бях наемател приблизително 10
години до 2022 г. на 04.12.
Бях наемател на една сграда, която е до "Агроаптека“ на булевард „ул.
********* № **.
Сградата - влиза се в един вътрешен двор, жълта сграда с много клетки,
разделени.
АДВ. Ш.: Госпожо съдия, моля да предупредите ищеца лично да не се
доближава до мен, не е тук мястото му.
ИЩЕЦЪТ Н. П.: Не чувам добре, затова се приближих.
15
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца да застане на банката за адвокатите, за да
чува по-добре.
СВИДЕТЕЛЯТ: Достъпът до сградата и дворното място е напълно
свободен. Има едно преграждение, но от двете му страни достъпът е свободен.
В момента всяко едно лице може да влезе свободно в сградата и в двора, дори
с автомобил. Г. М. почина някъде една година преди напускането ми на
халето. Мисля, че почина 2021 г. лятото.
Държах една секция, като я сменях, когато имаше възможност, според
това, от колко голяма имам нужда, тъй като те са едни по-малки и други по-
големи – двойни. След смъртта на Г. М. бях наемател и на Г. Д., и на И. М.,
предимно при Г., цялата комуникация беше с нея. Собственик на сградата е Г.
М., бащата на Г. Д. и на И. М..
След смъртта на Г. М. го наследиха децата на Г. М., в случая Г. Д. и И.
М., доколкото съм запознат, това им е наследство.
Спомням си, че закъснях, в смисъл - от определената дата за напускане
********** г., може би с два-три дни, с точност не мога да кажа, с няколко
дни, за тях нямаше проблем.
Тази дата беше определена доста по-рано от Г. Д., беше уведомила
всички наематели, че предоставя цялата сграда, в смисъл - цялото хале, на
фирмата на С. Д.. Някъде, може би три месеца по-рано някъде бяхме
уведомени. Идваше също периодично да ни напомни все пак да не забравим,
че до 4-и трябва да излезем. Също така ни предостави един месец, може и по-
дълго да е времето, разстоянието, за което ни предостави приемо-
предавателни протоколи, които да ги разгледаме и да ги подпишем, раздаде ни
ги да ги видим може би месец по-рано, може и по-дълъг да е периодът, не
помня точно. Лично аз моя го бях подписал много по-рано от датата 4-и,
просто на четвърти го дадох.
Доколкото разбрах, дори през някакъв съдебен процес е минала и че С.
Д. беше осъдил Г. Д., всъщност там очакваха и ЧСИ, да, на 04.12.,но той не
дойде, не знам като фирма ли, не знам как се казва, като частно лице.
На 4-ти всички бяхме там на място. Дадохме протоколите, някои бяха
успели и изпразнили помещенията още на 4-и и просто си предадоха
16
протокола, ключовете и си заминаха.
Примерно аз не бях предал, не бях успял да си изнеса материалите,
както ви казах в началото, 2-3 дни закъснях. Останах. Всичко беше спокойно.
Появи се П., той също беше осведомен. Доколкото знам, фотоволтаиците,
които са на покрива са негови или на негов син. Там може би се получи едно
напрежение между П. и С., за което дойде полиция - мисля, че по искане на П..
На моменти чух какво говорят, мисля, че П. го притесняваше дали ще
останат фотоволтаиците. Полицаите останаха по примерно по своя преценка,
тъй като мисля, че не беше необходимо според мен полиция да остане.
Да, абсолютно всички предаваха доброволно на Г. помещенията,
нямаше никакви проблеми. Даже С. Д. на добра воля ни изчака тези, които не
можем да се изнесем веднага. Аз лично ключовете ги предадох на С..
За другите не мога да кажа. Една част ги дадохме на С., тези, които
бяхме закъснели, ги предадохме на 100% на С., а другите може би на Г. или
пак на С., не съм видял.
Г. доброволно предаде сградата на С. Д., в смисъл, нямаше никакви
проблеми. Нямам представа дали това е причината да не дойде ЧСИ.
Доколкото разбрах, че ЧСИ се е обадило в последния момент, че не може да
дойде на място и те се разбраха, че С. му каза, че няма проблем да закъснеем,
примерно, че няколко дни да ни може изчака с изнасянето.
Да и вие също бяхте – адвокат Ш., но може би след 12.00-13.00 ч., доста
след като дойде полицията, може би след час.
Някой от наемателите ги познавам. Д. Б., И. К., П. С. и може би още
един - Б., но първото име не го знам, мисля, че С.. Те са от В., поради тези
причина ги знам.
В смисъл - там всичко беше готово, приемо-предавателните протоколи
бяха на Г.. Вече Г. на кого ги е дала и къде са отишли, не знам.
Вие /към адв. Ш./ не сте карали някой да подписва протоколи и не сте
давали някакви документи.
На ********** г. Г. Д. и С. Д. не са слагали никакви ограждения и не са
ограничавали достъпа на никой. Там достъпът е напълно свободен.
Не е имало спиране на електричество, не е имало спиране на камери, не
е имало смяна на ключове на цилиндри, аз предадох ключа, с който отключвах
17
и заключавах и то два-три дни след 4-и.
Не е имало принуда и заплашване от страна на Г. Д., С. Д. или от Вас,
нито от други лица спрямо наемателите. Ние бяхме предупредени много
преди това, в смисъл, не е имало никакви драми.
Не е имало наематели, които да не искат да освободят склада.
Когато аз се изнесох, остана фирмата на С. Д.. Тя прие владението на
цялата сграда. Ние затова бяхме уведомени за датата ********** г.
Да, П. беше на мястото на ********** г.
П. не е имал претенции към Г. Д., че му се отнема някакво владение.
Единственото нещо, което е за фотоволтаиците, но през този период, през
който съм бил там наемател, знам от Г. М., че се бяха разбрали с Г. М. да
ползва фотоволтаиците, такива бяха годините и времената, че не знам дали с
договор или без, нямам представа какви са им били нещата.
Когато аз ползвах помещения в тази сграда, Н. П. не е ползвал
помещения там. Знам, че по-рано е ползвал, преди да отида аз. Доколкото
разбрах, той е ползвал едно помещение там, но след това той го е преотдал на
друг човек - но аз не съм видял.
Към ********** г. П. нямаше склад, който да ползва. Мисля, че към
тази дата нямаше наемател на П., който да е ползвал помещение там.
До тази дата конкретно наемателите бяха такива на Г. Д., една година по-
рано - на баща й.
Предимно по средата съм ползвал две клетки, като ги сменям. На място
може да ви ги покажа.
Не мога да си спомня номерата, но мога да ги покажа на място. Сменял
съм ги, в зависимост от това, от какъв капацитет имам нужда. Първата клетка
беше в средата, те бяха приблизително 10 клетки. С бай Г. бяхме в добри
отношения. Най-напред в началото съм ползвал клетка в средата. След това ме
премести в съседната, като ми се увеличиха нуждите - от единична отидох в
съседната, която беше двойна. След това отидох в единия край, който беше
долу в дъното, в самия край в дясната част на сградата. Не мога да кажа кои
години съм е ползвал, все пак е дълъг период, това са 10 години. Ние се
разбирахме с бай Г.. Не си спомням точно кога, коя клетка съм ползвал за
всяка една клетка, тъй като е минало много време. В интерес на истината
18
доста пъти съм сменял според неговите възможности, при мерно когато съм
имал необходимост и е имал свободна клетка съм сменял, защото при мен
работата е прекалено много динамична. Занимавам се със строителство.
Клетките ми бяха нужни за материали, за бусове и машини, които съхранявах
на място, най-вече материали. Ползвах помещението, като склад. Да, имах
договор с господин М..
Мисля, че да, променяхме договора с г-н М. когато ми даваше ново хале, но
не съм сигурен. Писмен договор, да. Мисля, че през всичките 10 години имам
писмен договор с господин М., по скоро да. Трябва да потърся, за да намеря
моя екземпляр от писмения договор. Лично аз бях наемател, не фирмата.
Строителната дейност я извършвам чрез моя фирма. Регистрацията на
фирмата е в чужбина „******“ в Г..
СВИДЕТЕЛЯТ показва визитна картичка, за да се изпише
наименованието на дружеството правилно.
СВИДЕТЕЛЯТ: На територията на област Пазарджик не съм строил.
Работя с фирми от Я. и С. Работниците са ми от района на П. и много по-лесно
ми ставаше съответно разтоварване, оставяне на бус, да съм сигурен, че
примерно, че няма да откраднат или да разбият буса, защото е видно, че той е
пълен. И лични неща, които са ми остатъци от строителна дейност в Г., които
ги връщам в България и ги складирам там и ги използвам за лични нужди. Там
го използвах като склад.
В месеца идвах по веднъж, два пъти, три пъти в склада, различно.
Понякога съм оставял два-три дни, защото съм правил мои ремонти, например
имам мотоциклет, който цяла седмица му правех ремонт, може би седмица
ходех всеки ден дори и в събота и неделя. Не мога да Ви кажа коя година е
било. Примерно 2021 г. – 2022 г., може би в началото на 22 г., не мога да си
спомня с точност.
Към **********г. казах Ви, че съм ползвал склад в средата, мога да ви
покажа. Не мога да кажа колко клетки е имало от всяка от двете ми страни -
отляво и отдясно, не съм ги броил, не мога да ви кажа.
АДВ. Ш.: Ако трябва да записваме, този въпрос беше зададен над 100
пъти, уважаеми съдия. Свидетелят вече отговори няколко пъти.
По дефиниция на логиката перифразирането на един глупав въпрос, не
19
го прави умен!
СВИДЕТЕЛЯТ: Ако не греша от дясно на мен, като застанеш срещу
вратата беше Д. Б., но не съм сигурен. Не мога да кажа дали Д. Б. е държал
една клетка със сигурност, но не мога да кажа дали е държал втора или повече.
При мен също се е налагало казах в самото начало, че когато дори съм имал
случаи две или съм прехвърлял от едната в другата, имал и съм две клетки
също, за малък период.
Не мога да кажа колко клетки държеше мисля, че изнасяше от една към
********** г. Нямам идея и не знам с какво се е занимавал Д., може би също
като мен е държеше строителни материали. Виждал съм го заедно с мен да си
отваря склада, но не съм влизал вътре да видя какви материали държеше.
Да, Д. присъстваше на събитията от ********** г.
Не мога да Ви кажа дали складът от лявата страна беше нает.
Аз подписах приемо-предавателен протокол, не знам дали пазя от него
екземпляр, трябва да проверя дали пазя екземпляр в къщи. Един екземпляр
остана за мен, един за нея, беше една страница. Съдържанието беше, че
предавам помещението на Г.. Не мога да кажа дали такива протоколи бяха и
на другите наематели. Аз ви казах в самото начало, че го бях го бях подписал
предварително, просто отидох и го предадох на Г.. Нямам представа какви са
били протоколите на другите. На всеки е даден протокол, предварително два
– три месеца преди датата 4 – ти ни уведоми, че трябва да напуснем, като
някъде около месец ни даде на всеки протокол, да ги разгледаме на
спокойствие и т.н. Каза тогава Г. при предаването на ключовете иска и
протокола подписан.
Мен лично ме уведоми устно ме уведоми на място. Този зев си го
спомням много добре. Аз лично се прибирах с едно бусче, беше доста късно и
изчаках 10 минути. Звънна ми по телефона: така и така, къде си, може ли,
имам да ти предам един документ. Изчаках ги малко, въпреки че бях изморен,
тя дойде със съпруга й ми го предадоха лично. Това беше на склада.
Нямаше други хора тогава в склада, беше късно, казах.
Знам, че е уведомила и другите хора, защото на 4- ти то се видя, а
освен това говоря с някои хора например П. С., той също ми каза, че е
20
уведомен. Не знам коя клетка е държал П. С.. Как по какво съдя, че е бил
наемател?! То беше факт, че е наемател. Аз комуникирах с него, той беше
наемател.
АДВ. Х.: Моля да направите забележка на процесуалния представител
на ответниците да не се намесва по време на нашия кръстосан разпит на
свидетеля.
СЪДЪТ направи забележка на адвокат Ш..
СВИДЕТЕЛЯТ: В смисъл ние сме на едно място, на едно хале. П. С. го
виждам в сградата, виждам автомобила му на паркинга до мрежата. Аз също
вечер, когато ми е пълно халето и не мога да вкарам, също паркирам, където
има място. Говорим също, че е наемател. В. е малко населено място и се знае.
П. С. имаше няколко автомобила: *******, ********, мисля, че имаше
някакъв *****. Не съм го виждал да отключва и да заключва някоя клетка.
Там винаги е било пълно с автомобили. Аз ви казах, че не съм бил там през
цялото време, не съм работел там.
Имам всякакви автомобили - *****и, ******, ********, *****, аз не ги
държа едновременно всичките там. Аз Ви казвам, идвам от Г. с един.
Казах Ви, предимно идвах или рано сутринта, или късно вечер. Виждал
съм С. там. Виждал съм го отсреща примерно на барчето или на автомивката,
мили сме си колите и си говорим, но не съм бил постоянно там. Но не мога да
кажа като номера, как изглежда, коя клетка държи там от ляво от дясно.
Повечето време когато аз идвам там няма никой. Автомивката съм го виждал,
примерно измивам си бус кола, тя се намира през улицата. Не съм го виждал
да отключва или да заключва конкретна клетка.
Да точно така С. Б. е един от наемателите на Г. М.. Цитирах още И. К.,
защото по принцип имат прякори тези хора, не искам да ги цитирам сега тука,
също съм го виждал там, но не мога кажа коя клетка държи.
Още един път - аз отивам през нощта или късно вечер, или сутрин рано
там, не съм бил там постоянно. Идвам, оставям буса, заминавам. Моите
работници в случая имат също ключ, те идват, оставят буса и заминават.
Наема го плащам в брой.
Когато предавахме протоколите, всички бяхме там – С., И. К., П. С.. От
21
Г. и от Г. знам абсолютно кои са. С бай Г. бяхме в много добри отношения и от
него знам, така да кажа. От него знам, че те са наематели, някои още от
началото, не мога да кажа точно, но знам, че те са наематели.
След това от Г. знам, видяхме се когато имаше приемо-предавателния
протокол и така.
На М. 10 години му плащам наем. Аз не съм компетентен орган да му
искам документи, за да видя дали сградата е негова или не. Абсолютно той се
разпореждаше с тази сграда. Смятам, че когато не е негова сградата, съответно
няма да е разпорежда той или ще прави запитвания евентуално.
АДВ. Ш.: Уважаеми съдия, протоколирахме ли, че свидетелят каза, че Г.
М. се е разпореждал абсолютно сам с всичко в сградата? Държа да се запише,
че свидетелят каза, че М. се разпореждаше с всичко.
СВИДЕТЕЛЯТ: Да казах го това, че там М. се разпореждаше с всичко.
Няма как да видя документ за собственост на името на М.. Не съм
виждал.
Мисля, че имаше периоди, идваха и отминаваха: гумаджийница,
автосервиз, аптека, на това са някои периоди, аптеката също знам, че я
използваха като склад, не като дейности, което знам, но аз пак ви казвам -
почти никога през времето, когато тези дейности се извършват, аз не съм там.
Да, за работното време става дума.
В 99% от случаите Ви казах, през нощта или много рано сутринта
тръгване, прибиране.
Да със закъснение предадох ключа от моята клетка. Мисля, че приемо-
предавателният протокол беше от ********** г., тъй като тогава ги изискваше
Г.. Ключът го предадох 2-3 дни след това на С. Д., защото той ни изчака да
можем да се изнесем, изискваше да му го предадем. Протокола не мога да ви
кажа, на Г. би трябвало, на Г. го предадох. Просто С. Д., той ни изчака, в
смисъл - на добра воля да си изнесем спокойно нещата, на добра воля, пак
казвам, защото аз на него не съм плащал нито наем, нито нищо! Просто добра
воля.
Според мен протокола трябва да съм го предал на Г., щом тя ми го даде,
защото при нея плащах последно, не си го спомням да го видя.
22
Още един път - протокола съм го предал на ********** г. на Г., не мисля
- почти съм сигурен, защото С. тепърва влизаше във владение, цялото хале Г.
му го предоставеше под наем. Логично е, да е на Г.. И в текста на протокола
също е логично да е пишело, че го предавам на Г., защото на нея съм плащал
наем, а не на С.. С. тепърва получаваше владението от Г.. С. на добра моля ме
изчака, защото аз не можех да изляза на 4-и.
Доколкото знам също, С. е осъдил Г.. Това го знам от Г., защото тя дойде
притеснена жената и го каза. Не мога да кажа дали в протокола е пишело коя
клетка освобождавам, това е преди две години, аз не мислех, че ще бъда тука
даже. Би трябвало в смисъл има логика, предполагам.
С Г. М. имах договор със сигурност. С Г. би трябвало да съм направил,
не мога да кажа със сигурност, трябва да проверя. Мисля, че пазя всички
документи и съответно мога да ги предоставя на адвокат Ш..
С Г. М. имах договор със сигурност, но с Г. не помня. Обяснявам защо,
защото човекът почина и след това разбрах, че Г. тръгна по някакви проблеми,
лека й пръст, защото и тя е починала, разбрах. Аз след датата ********** г.
почти много, много рядко съм ги засичал, не е да не съм ги засичал, но аз все
пак не съм в България.
АДВ. Х.: На ********** г. може ли да си спомните кои хора
присъстваха при това предаване и приемане, което описахте?
АДВ. Ш.: Свидетелят вече отговори на въпроса!
СЪДЪТ счита, че няма пречка пак да отговори свидетелят, дори за
проверка, и ПОСТАВЯ ВЪПРОСА.
СВИДЕТЕЛЯТ: Да спомням си кои хора присъстваха: И. К., Б., С.
казвам Ви, първото име не знам, П. С., Д. Б., И. К. казах ли, Б. го казах, но още
в самото начало казах, не знам първото му име, мисля, че също казах С.,
АДВ. Ш.: А кои хора още присъстваха освен онези, които познавате?
СВИДЕТЕЛЯТ: И господин П., С. и Г., аз съм го казал в началото.
АДВ. Х.: Моля да не ми допълват въпросите. Моля да се направи
23
забележка на адвокат Ш. да не се намесва и предупреждение, че ще бъде
глобен.
СВИДЕТЕЛЯТ: Отговорил съм в самото начало. И С. Д. също, казах ви
в началото.
Освен тези други не съм видял, затова знам, че са и наематели, също да
подчертая. Не мога да кажа точен час към колко часа дойде полицията. Всичко
се развива сутринта не мога да кажа точен час 10 -11 ч. там някъде. Аз бях
рано сутринта, защото си изнасях нещата. Не съм гледал другите кога са
дошли, аз гледам да работя, аз се изнасям нещата, дори аз лично не съм си
гледал часовника. Приблизително всичко се случва около преди обяд.
Аз останах също до шест-седем часа. Те не знам кога си тръгнаха.
Останалите си тръгнаха към 14.00-15.00 часа, мисля, не съм сигурен. Аз си
тръгнах доста по-късно, защото все пак имам задължения, обясних Ви,
закъснях. Аз си тръгнах доста късно, в смисъл, зимния период си беше доста
тъмно, аз може би към 20.00 ч.- 21 часа, нямам идея, доста след тъмната
страна на деня.
Адвокат Ш. приблизително по обяд, просто трябваше да се обядва,
дойде час, час и половина след полицията. Полицията дойде към 10 ч.,
предполагам. Но не мога да визирам час – 10 ч. Не мога да кажа точно да кажа
точно кога си тръгна адвокат Ш., аз влизах постоянно вътре – вън.
Предполагам, че стоя час, мисля.
Те влизаха периодично, Г. да види кой е освободил клетката, какво има и
т.н. Мисля, че стоя час. Мисля, че представляваше Г., ако не се лъжа, нямам
идея. Мисля, че Г. му е позвънила, мисля, пак подчертавам, Г. му е позвънила,
защото идва полиция и се проявяват някакви проблеми, или С., нямам идея.
Не мога да бъда сигурен кого представлява адвокат Ш. тогава, мога да
предполагам. Видях, че е там. Видях, че говори с полицаите, за какво и кой го
е извикал, не мога да знам.
Не го познавам отпреди това адвокат Ш.. Говорих с него, но по въпроси,
които не касаят делото, нямат нищо общо с делото, с цехове и т.н..
Да говорих и с другите лица, които предаваха помещения на **********
г. и си казахме неща от сорта: „здравей", "здрасти", "предаде ли
24
документите?", "какъв е този цирк?", "каква е тази полиция?“ и т.н. С
всичките, не мога да помня. Още един път - ние сме от едно населено място и
се познаваме, казвам за десети път.
С всеки един от тези, които съм изброил, съм говорил относно това,
какъв е този цирк, каква е тази полиция и какво се случва, общи неща. Всичко
доброволно се предаваше, но в смисъл, дойде полиция и то стана цирк.
Полицията въобще не беше нужна. Тя дойде от господин П.. Мисля, че
полицията стоя пак подчертавам, час, час и половина, защото съответно с
господин Ш. се засякоха полицаите.
АДВ. Ш.: Уважаеми съдия, ще ми позволите след задаването на
въпросите преди свидетеля да отговоря, да изразявам становище по
допустимостта, защото до момента 90% от въпросите, които се задават са
въпроси, на които свидетелят вече многократно отговори с възприятията си.
Вече е пет часа! Като моля да бъдат протоколирани въпросите точно и
отговорите.
СВИДЕТЕЛЯТ: Циркът представляваше идването на полицията, и ние
започнахме да си разменяме просто шеги, в смисъл какво се случва тука, нали,
в смисъл: ние престъпници ли сме, какви сме, за кого викат полицията и т.н.
Самите полицаи също се чудеха защо са там. Те са длъжни да реагират,
съответно идват на повикване, но самите те се чудеха защо са там, какво се
случва и защо са там. Затова ние започнахме да се шегуваме, но се оказа се по
мое мнение, че е напълно излишно.
СЪДЪТ намира, че повтарянето на въпроса не го прави недопустим,
поради тази причина съдът обявява на страните, че ще допуска и повтарящи
се въпроси.
ПРАВИ забележка на адвокат Ш. да не прекъсва процесуалните
представители на другата страна. За нужните по преценка на съда изявления
ще му се дава възможност и те ще се записват в протокола.
ПОСТАВЯ въпроса на свидетеля: oали адвокат Ш. дойде след
полицията, независимо, че свидетелят е отговорил.
25
СВИДЕТЕЛЯТ: Не искам да отговоря на този въпрос.
АДВ Ш.: Нямаш право да не отговаряш.
СЪДЪТ поставя въпроса, тъй като не счита въпроса нито за недопустим,
нито за подвеждащ.
СВИДЕТЕЛЯТ: Още един път. Това, което се случваше, като извикаха
полицията, след това явно, не явно, имало е телефона, адвокат Ш. идва. Още
един път аз не знам когато се случва, часове и т.н. Полицаите дойдоха първи.
След това мисля, че за кратко време се засякоха с адвокат Ш.. Полицаите си
тръгнаха след като той дойде, да. Вие настина ме объркахте напълно.
АДВ. Ш.: Аз си тръгнах много преди полицаите.
СВИДЕТЕЛЯТ: Объркахте ме, в смисъл двете страни. Мисля, че не
знам.
Полицаите си бяха тръгнали и Ш. дойде, не знам, ами... Тука вече между
двете страни има напрежение. Това, което съм отговорил преди. Това, което
съм отговорил в самото начало. Едно и също нещо двете страни. Това, което
съм отговорил преди, записано е.
АДВОКАТ Ш.: Да четем протокола.
СЪДЪТ
О П Р ЕД Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането да се чете протокола.
СВИДЕТЕЛЯТ: Казах го в самото начало, записано е. Няма период на
засичане на полицаите с Ш..
АДВ. Ш.: А аз защо дойдох тогава?
СВИДЕТЕЛЯТ: Нямам идея. Полицаите дойдоха с автомобил, мисля, че
26
бяха двама. После ако не се лъжа минаха техни колеги или СОД с автомобил.
Просто те бяха на раздумка, само на „здравей“, „здрасти“ спрямо тази
патрулка, която беше там на място вече. Вторият автомобил, който мина
оттам, просто се закачаха с полицаите, които вече бяха там на „здравей“,
“здрасти“ .
Полицейската кола влезе в двора на халетата. Не съм засичал колко
време престоя там. Нямам идея колко време беше там. Полицаите разговаряха
с господин П., с Г. и със С., с мен не са разговаряли, защо да разговорят с мен.
С адвокат Ш. не знам дали са говорили. Не знам дали са говорили и какво са
говорили.
Не е имало прекъсване във времето, през което да не съм наемател на
М.. Имало е време, в което не съм се явявал на обекта. Имало е и периоди от
половин година. Имало е и периоди, в които не съм давал наем, аз казах, че
съм бил в добри отношения с Г. М.. Той е разбирал и винаги доста пъти съм
бил с привилегия, защото съм в добри отношения с М.. Имало е малки неща -
мои вещи, които не са създавали проблем в периодите, в които не съм плащал
наем, но малки.
Не мога да кажа колко пъти съм сменял помещенията, но не са малко.
Всеки път, когато е имало възможност, имало е свободно помещение и аз съм
се нуждаел.
Първото помещение вляво при влизането в обекта не съм го ползвал
никога, мисля, но но не съм сигурен, че там нещо си работеше М., правеше
електродвигатели отзад, но не съм сигурен. Мисля, че имаше хора, които като
мен подменяха помещения, когато имаше възможност. Последното
помещение, което ползвах към ********** г. беше единично.
Отделните складове бяха с врати, но си спомням, не бяха номерирани
вратите.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпрос на адвокат Ш.: Вие говорихте с полицаите.
Мисля, че се появихте, защото мисля, че Г. ви звънна. След полицаите се
появихте. Може би след час, час и половина се появихте вие - адвокат Ш.,
след като пристигнаха полицаите. След като говорихте с полицаите, си
тръгнахте.
27
АДВ. Ш.: Зададох тези въпроси, уважаеми съдия, тъй като на по-ранен
етап логически бяха преднаме****** зададени неправилно въпросите от
процесуалните представители на ищеца така, че да объркат свидетеля.
АДВ. Х.: Тъй като паметта на свидетеля внезапно се опресни след
въпросите, които му зададе адвокат Ш., аз ще помоля отново да отговори
свидетелят: колко време стояха полицаите на обекта, защото по-рано в разпита
си казахте едно, а сега казахте друго?
СВИДЕТЕЛЯТ: Не мога да Ви кажа, аз не съм гледал часовника. Стояха
колко предполагам. Не знам. Може би и те час, два, нямам идея. Не мога да
кажа.
АДВ. Х.: Колко време след като си тръгнаха полицаите, си тръгна
адвокат Ш.?
АДВ. Ш.: Възразявам!
СВИДЕТЕЛЯТ: Не мога да кажа колко време след разговора с
полицаите си тръгна адвокат Ш.. Не беше дълго време, кратко време, но не
мога да ви кажа време.
След разговора с полицаите адвокат Ш. си тръгна пръв.
Колко време останаха полицаите, аз не мога да ви кажа. Още един път,
аз не съм гледал часовника, аз имах работа да си върша.
С адвокат Ш., просто обмених няколко думи в този аспект – какво става
тук, какъв е този цирк тук и т.н. Не мога да Ви кажа точно дали преди, или
след като разговоря той с полицаите, аз разговарях с адвокат Ш..
АДВ. Х.: Аз пак не разбрах.
АДВ. Ш.: Уважаеми съдия, моля да бъде отправена забележка към
процесуалния представител на ищеца, тъй като съдът парафразира неговите
въпроси, това дали той разбира или не разбира логически какво се случва в
съдебна зала, си е негов индивидуален личен проблем, не и на процеса.
АДВ. Х.: Това беше само интродукция към въпроса. Не знам защо се
28
пали толкова колегата.
АДВ. Ш.: Паля се, защото е пет и половина, а един и същи въпрос се
задава от час и половина.
АДВ. Х.: Вие сте готов да стоите до девет да стоите всяко заседание.
АДВ. Х.: В началото, когато за първи път адвокат Ш. Ви зададе въпрос в
началото на вашия разпит, помните ли какво отговорихте? Въпросът за
полицаите и неговия разговор с тях.
АДВ. Ш.: Уважаеми съдия, възразявам на тези въпроси, тъй като
свидетелят отговори вече на тях многократно.
АДВ. Х.: Хайде да обясните още веднъж, за 146-ти път, ако трябва.
Служа си с преувеличенията на адвокат Ш.. Не са чак толкова пътите, може би
не повече от 5 пъти отговаряте на този въпрос.
АДВ. Ш.: Уважаеми съдия, възразявам моля да не допускате тези въпрос
и ако има някакви други въпроси. Той каза, моля да не въпроса. Това не са
повтарящи се въпроси. Те са вече за 1000 път.
АДВ. Х.: Това е извънредно важно, за преценка на показанията.
СВИДЕТЕЛЯТ: Не искам да отговарям. Отговорил съм един път.
Нямам часовник, не съм гледал кога дойдоха полицаите. Преди обяд
дойдоха полицаите. Отговорил съм това нещо за хиляден път буквално. Искам
и двете страни да разберете, отгово****** е.
АДВ. Х.: Колко време стояха полицаите, преди да се появи адвокат Ш.?
СВИДЕТЕЛЯТ: Пак отговарям със същото - Отговорил съм 1000 пъти.
Преди малко вие споменахте, че задавате последен въпрос, а те станаха още
десет.
АДВ. Ш.: Свидетелите не са тук, за да се издевателства над тях, нали?
АДВ. Х.: Ако замълчите за малко, ще свършим работа.
АДВ. Ш.: Аз ще замълча не когато вие ми казвате.
СВИДЕТЕЛЯТ: Да, отказвам, защото под претекст над мен вече се
29
издевателства за едно и също нещо и от двете страни. Вече за хиляден път се
пита едно и също нещо.
ИЩЕЦЪТ П.: Може ли да ми кажете, сега ако отидем на място, кое хале
кога сте го ползвали?
СВИДЕТЕЛЯТ: Мога да кажа кои халета съм ползвал, но не мога да
кажа точно период. Това примерно – един месец, това за една седмица, това за
пет години, не мога да кажа точно.
Мога да кажа кое хале съм ползвал последно.
ИЩЕЦЪТ: Искам да отидем там и там ще видим кой е собственик и кой
- не.
Има една притча за Соломон и за две жени, които спорели за едно дете.
И той с един въпрос разбира коя е майката и коя - не.
АДВОКАТ Х.: Всички я знаем тази притча.
АДВ. Ш.: Моля да протоколирате, че ищецът не задава въпрос, а
напада свидетеля.
АДВОКАТ Х.: Това е интерпретация на адвокат Ш., не е имало агресия
на свидетеля от ищеца.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 31.10.2025 година от 13:00 часа, за която дата и
час:
Н. В. П. (ищец), уведомен лично и чрез пълномощниците си - адвокат И.
30
Н. Г. и адвокат П. Е. Х., от днешното съдебно заседание.
Г. Ц. Д. (ответник) и Н. Г. Д. (ответник), уведомени от днешното съдебно
заседание чрез адвокат Р. В. Ш..
Р. Г. Д. (ответник), действащ със съгласието на родител и законен
представител Г. Ц. Д., уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 17:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
31