Решение по дело №221/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 360
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20207080700221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 360

 

гр. Враца, 28.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020г. /двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря Даниела Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Василева КАНД № 221 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Т.Т.“ ЕООД ***,  против Решение № 86  от 23.02.2020 г., постановено по анд № 1205 по описа за 2019 г. на  РС – Враца, с което потвърдено Наказателно постановление № 440431- F482688/05.06.2019г., издадено от Началника на  Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП , с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева, за административно нарушение по чл.39, ал.2 вр. ал.10 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118 от  ЗДДС .

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването му. Изложени са твърдения, че събраните от административнонаказващия орган доказателства не са достатъчни, за да  се направи категоричният извод, че именно  санкционираното дружество е нарушило изискванията при осъществяване на връзката със софтуера на  НАП, не е посочено точно в какво се изразява неговото бездействие или какви неправомерни действия са извършени от негова страна, както и не е доказано, че ползваното от касатора фискално устройство е било неизправно. Заявява се, че правната квалификация на нарушението не съответства на описаната фактическа обстановка, поради което не става ясно и дали санкционната норма е приложена правилно. Прави се искане решението да бъде отменено и  с постановеното от касационната инстанция решение  да бъде отменено и наказателното постановление, предмет на спора. Идентични съображения са изложени и в писмено становище.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител * В.А. оспорва същата и заявява, че при постановяване на решението на Районния съд не са допуснати  сочените в жалбата нарушения, същото е правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Участващият в касационното производство прокурор от ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а  решението на РС – Враца е правилно, постановено  при правилно прилагане на материалния закон, с правна квалификация и приложена санкционна норма, съответни на нарушението.

В настоящото производство касаторът е представил  Констативен протокол от 15.04.2019г.  на Сервизна фирма „В.г.“ ЕООД *** с приложени два служебни бона от същата дата.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  и основателна по следните съображения:

За да постанови съдебния си акт, съдът е събрал  относими към спора писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, обсъдил е и всички възражения, посочени във въззивната жалба, като подробно се е аргументирал по несъстоятелността им. При така констатираното съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения  при постановяване на решението си. Законосъобразен е изводът, че АУАН и НП съответно са  издадени от компетентните органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат  необходимите реквизити. Фактическата обстановка е установена правилно, но   изводът на въззивния съд, че нарушението и неговото авторство са безспорно установени, е незаконосъобразен, тъй като противоречи на приложимия материален закон.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при извършена справка в информационната система  на НАП - модул "Фискални устройства с дистанционна връзка" е констатирано,  че за периода от 18.02.2019г. -08.04.2019г.  в обекта, собственост на касатора,  са извършвани продажби, отразени на въведеното ФУ, водена е редовно счетоводна книга, за което са извадени съкратени отчети за месеците  февруари и март 2019г., но данъчният терминал на устройството  не е изпращал данни към НАП за дневните финансови отчети. Само фактът на  неизпращане на информация за дневните финансови отчети не е достатъчен, за да се обоснове извод за извършено нарушение на чл. 39 ал.2 вр. ал.10 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което да съставлява правопораждащ факт за налагане на имуществена санкция. Изпращането на данни в НАП не е едностранен процес, а е тристранен и се осъществява между изпращащото ФУ, преносната мрежа, осигурена от мобилен  оператор и сървъра на НАП, получател на данните. Преди налагане на санкцията  административнонаказващият орган не е изяснил причината за неподаване, съответно неполучаване на въпросните данни, която  може да е както във ФУ, така и в преносната мрежа или в сървъра на НАП. Не е спорно, че дружеството е изпълнявало  задължението си по  чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е  отпечатвало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби, книгата за дневните финансови отчети е водена редовно. Няма доказателства, че  задълженото лице не е записвало тези данни  в данъчния терминал. След като не е установено на какво се дължи неподаването или неполучаването на данните към НАП,това обстоятелство  не може да се вмени в тежест на задълженото лице. Достигайки до изводи в обратен смисъл, първостепенният съд е  постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен.

Тъй като при постановяването на решението  не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти и обстоятелства, за които писмените доказателства не са достатъчни, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе съображения обжалваното НП следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.222 ал.1  от АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК   Административен съд – Враца

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №86/23.02.2020г. , постановено по анд №1205/2019г.  по описа на Районен съд  Враца, с което е потвърдено   НП №440431-F482688/05.06.2019г., издадено от Началника на  Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП  и  вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ  НП №440431-F482688/05.06.2019г., издадено от Началника на  Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП.

            Решението е окончателно и  не  подлежи  на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

2.