Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 01.03.2024 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева
адм. дело № 423/2023г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 118 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Административното дело е образувано по Жалба вх. №
3255/16.11.2023г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от Д.М.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-10-29/24.10.2023г.,
издадено от Б.А.Б. – Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч. С оспореното решение на основание чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО е
отхвърлена като неоснователна Жалба вх. № 1012-10-216/27.09.2023г., подадена от
Д.М.А. срещу Разпореждане № 101-00-361-6/12.09.2023г., с което е изменено
Разпореждане № 101-00-361-3 от 09.05.2023г., в частта относно размера и периода
на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
По изложените доводи в жалбата за
незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му като постановено
при противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и присъждане на
направените по делото разноски. Жалбоподателят твърди, че неправилно е изменено
Разпореждане
№ 101-00-361-3 от 09.05.2023г., в частта относно размера и периода на
отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и е определен нов размер на паричното
обезщетение за безработица в размер на 18.00 лева на ден, както и неправилно е
определен нов период на паричното обезщетение за безработица от 16.03.2023г. до
15.06.2023 година.
В
съдебно заседание оспорващият Д.М.А., редовно призован, се явява лично и с
упълномощеният от него процесуален представител адв. П.К. ***, която поддържа
жалбата и по същество излага подробни аргументи за основателност на същата. Претендират
се разноски съобразно приложен списък.
Ответникът - Директорът на
ТП на НОИ гр. Ловеч, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Теменужка
Кирилова, която изразява становище за неоснователност на жалбата. В хода на
делото по същество, както в съдебно заседание, така и в представени писмени
бележки, излага подробни аргументи за
законосъобразност на оспорения административен акт с искане жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приобщена е цялата административна преписка по издаване на
оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени
такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По повод подадено в ТП на НОИ гр.
Ловеч Заявление с вх. № 101-00-361/16.02.2023г. /л. 22-23/ от Д.М.А., с
Разпореждане № 101-00-361-3 от 09.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч
на Д.М.А. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
16.02.2023г. до 15.08.2023г. в размер на 85.71 лева дневно. /л. 89/.
С Разпореждане №
101-00-361-6/12.09.2023г. е изменено Разпореждане № 101-00-361-3 от
09.05.2023г., в частта относно размера и периода на отпуснатото парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д.М.А., като е определен нов
размер на паричното обезщетение за безработица от 18.00 лева дневно, считано от
16.02.2023г. и нов период на паричното обезщетение за безработица: от
16.02.2023г. до 15.06.2023 година. В законоустановеният срок Д.М.А. е обжалвал
Разпореждане № 101-00-361-6/12.09.2023г. пред ТП на НОИ гр. Ловеч, видно от
приложената на л. 16 от делото Жалба вх. № 1012-10-216/27.09.2023 година.
С Решение № 2153-10-29/24.10.2023г., издадено б.А.Б.–
Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч е отхвърлена подадената от Д.М.А. жалба срещу
Разпореждане № 101-00-361-6/12.09.2023г., с което е изменено Разпореждане №
101-00-361-3 от 09.05.2023г., в частта относно размера и периода на отпуснатото
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО като неоснователна. В
мотивите на решението е посочено, че към датата на подаване на последващото
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от Д.М.А. не са
изтекли три години от предходното упражняване на правото на обезщетение, поради
което е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съгласно която преди
изтичането на три години от предходно упражняване на правото на парично
обезщетение за безработица, лицата получават минималния размер на обезщетението
за срок от 4 месеца.
Видно от известие за доставяне на л.
15 от делото, Решение № 2153-10-29/24.10.2023г., издадено б.А.Б.– Директор на ТП на НОИ
гр. Ловеч е получено от майката на Д.М.А. на 30.10.2023 година.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е редовна по отношение на
форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока
по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, пред родово и местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, пети административен състав, намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО,
при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички
основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същият от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Съгласно специалната разпоредба на
чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението
на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Предмет на съдебен контрол е Решение №
2153-10-29/24.10.2023г., издадено б.А.Б.– Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч,
с което е отхвърлена като неоснователна Жалбата на Д.М.А. с вх. № 1012-10-216/27.09.2023г.
срещу Разпореждане
№ 101-00-361-6/12.09.2023г., с което е изменено Разпореждане № 101-00-361-3 от
09.05.2023г., в частта относно размера и периода на отпуснатото парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Този индивидуален
административен акт е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата
компетентност предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Видно от Заповед №
870/24.01.2019г. на управителя на НОИ /л. 119/, издателят на оспореното решение
Боян Асенов Боянов заема длъжността Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч.
Потвърденото с оспореното решение
разпореждане също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата
компетентност, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО – длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016г. на директора
на ТП на НОИ гр. Ловеч, приложена в административната преписка /л. 121/.
Освен издаден от компетентен по
степен и материя административен орган, обжалваният административен акт е
изготвен и в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената
разпоредба на КСО, съгласно чл. 146, т. 2, във
вр. с чл. 59 от АПК. Процесният индивидуален административен акт
отговаря и на изискването за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа - издател, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването му, съдържа и дата на издаване и
подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК.
Оспореното решение, а и
потвърденото с него разпореждане, са изготвени в законоустановената форма, при
спазване на административно производствените правила за това.
При извършване на проверка относно
спазване на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални
нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато
недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до
различен от постановения правен резултат, каквито съдът в конкретният случай не
констатира. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и
преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е.
административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и
чл. 36 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 54ж,
ал. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 54ж, ал. 1 от КСО може да се
измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени
документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера
и периода на паричното обезщетение за безработица и 2. паричното обезщетение за
безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В
конкретният случай именно органът, който е издал Разпореждане № 101-00-361-3 от
09.05.2023г., е изменил същото с Разпореждане № 101-00-361-6/12.09.2023 година.
Изменението е в частта относно размера и периода на отпуснатото парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО предвид представени нови
доказателства, имащи значение за определяне размера и периода на отпуснатото
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В конкретният случай е
била изискана и изпратена от Република Германия информация с посочени периоди
на заетост на Д.М.А. и получени от него парични обезщетения за безработица. От
получените документи е установено, че А. е получил парично обезщетение за
безработица за периода от 09.02.2021г. до 30.06.2021г. включително. Това
обстоятелство не беше оспорено от жалбоподателя, напротив същият потвърди
получаването на обезщетението. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане
и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ при отпускане на
парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 от КСО,
тригодишният срок се определя от датата на отпускане на предходното парично
обезщетение за безработица. Тоест размерът и срокът на обезщетението за
безработица зависят от обстоятелството дали са изтекли 3 години от датата на
отпускане на предходното ползвано парично обезщетение за безработица от
съответното лице. В настоящият случай видно от изисканите и представени
документи от Република Германия се установява, че А. е получавал парично
обезщетение за безработица за периода от 09.02.2021г. до 30.06.2021г.
включително, а последният период на осигурена заетост на същия е прекратен на
16.03.2023г., което е преди изтичането на 3-годишният срок. Този 3-годишен срок
по чл. 10, ал. 2 от НОИПОБ се определя с начало 09.02.2021г. – датата на
отпускане на предходното парично обезщетение за безработица и край 09.02.2024 година.
Преди изтичането на този 3-годишен срок с начало 09.02.2021г. е бил прекратен
последният период на осигурена заетост на Д.М.А. на 16.02.2023 година. Именно
датата 16.02.2023г. е правопораждащата дата за парично обезщетение за
безработица по подаденото от А. Заявление вх. № 101-00-361 от 16.02.2023година.
След като правото на парично обезщетение за безработица е възникнало преди
изтичането на 3-годишният срок от предходното упражнено право на парично
обезщетение за безработица се прилага нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО,
съгласно която безработните лица, придобили право на парично обезщетение
по чл. 54а
преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение
за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Именно
това е приел и издателят на Разпореждане № 101-00-361-6/12.09.2023г., с което е
изменено Разпореждане № 101-00-361-3 от 09.05.2023г., в частта относно размера
и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО,
като е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица, а именно
минималният такъв от 18.00 лева дневно и нов период от 16.02.2023г. до
15.06.2023г., а именно период от 4 месеца.
Съдът намира за неоснователно възражението,
направено от адв. П.К., че не е следвало да се взема
предвид полученото от Д.М.А. парично обезщетение за безработица в Република Германия, тъй като
в чл. 54б, ал. 4 от КСО няма изрична забрана за получаване на обезщетение от
друга държава-членка на ЕС. В този смисъл съдът напълно възприема като
основателни изложените аргументи от юрисконсулт Теменужка Кирилова в
представените от нея писмени бележки. В качеството си на държава-членка на ЕС Република
България, чиито гражданин е оспорващия Д.М.А., прилага европейските правила и
принципи, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социално
осигуряване, в сила от 01.05.2010г. и на Регламент (ЕО) № 987/2009г. на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Безспорно установено е, че Д.М.А. е бил
осигуряван в друга държава-членка на ЕС – Германия, в рамките на периода, от
който е следвало да се изчисли обезщетението, поради което пряко приложение
намира чл. 62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 година. Съобразявайки, че
последната заетост на А. е била в Република Германия, при спазване на
разпоредбата на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. за изчисляване на
паричното обезщетение за безработица, административният орган е взел предвид
данните за упражнено предходно право на обезщетение за безработица от лицето в
Германия. Неоснователно е и възражението, че Д.М.А. не е бил информиран за
започналото производство по издаване на Разпореждане №
101-00-361-6/12.09.2023г., с което е изменено Разпореждане № 101-00-361-3 от
09.05.2023г. и следва да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО, тъй
като А. е бил добросъвестен, поради което не дължи възстановяване на полученото
парично обезщетение за безработица. Следва да се има предвид, че производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица е започнало по инициатива и
по повод подадено от Д.М.А. Заявление вх. № 101-00-361/16.02.2023г. до
Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, в което заявление А. не е декларирал, че е
получил парично обезщетение за безработица през периода от 09.02.2021г. до
30.06.2021г. включително. По този начин административният орган е издал
Разпореждане № 101-00-361-3 от 09.05.2023г., с което е отпуснал парично
обезщетение за безработица на Д.М.А. в размер 85.71 лева дневно за период от
16.02.2023г. до 15.08.2023 година. След като впоследствие на 31.08.2023г.
в ТП на НОИ гр. Ловеч е получена информация от Република Германия с представени
документи относно периода на получено от А. парично обезщетение за безработица
в Германия, е било установено, че не е изтекъл 3-годишният срок, считано от
09.02.2021г. и следва да се приложи разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО,
съгласно която безработните лица, придобили право на парично обезщетение
по чл. 54а
преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на
обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за
срок 4 месеца. Предвид това съдът счита, че Д.М.А. не е добросъвестен и следва да
възстанови неоснователно получените от него суми, така както е разпоредено с
Разпореждане № 101-00-361-6/12.09.2023 година.
Предвид
изложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното Решение №
2153-10-29/24.10.2023г., издадено б.А.Б.– Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч, а
подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, пети административен
състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна Жалба вх. №
3255/16.11.2023г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от Д.М.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-10-29/24.10.2023г.,
издадено б.А.Б.– Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което на основание чл. 117,
ал. 3 и ал. 5 от КСО е отхвърлена Жалба вх. № 1012-10-216/27.09.2023г.,
подадена от Д.М.А. срещу Разпореждане № 101-00-361-6/12.09.2023г., с което е
изменено Разпореждане № 101-00-361-3 от 09.05.2023г., в частта относно размера
и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: