№ 664
гр. Русе, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201230 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ПЛ. Б. против Наказателно постановление
№ 20-1085-001004 / 26.04.2021 год. на началника на Сектор “ПП” към
ОДМВР - гр.Русе, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, а на основание чл.185 от с.з за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева. Иска се от съда, да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено.
Редовно призован, не се явява, но изпраща процесуален представител,
който излага своите съображения по случая.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща свой
процесуален представител.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, поради което е допустима.
1
Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.
На 30.03.2021 г. в гр.Русе жалб.Б. управлявал лек автомобил „Ауди“ с
рег. № Р 66-66 ВР по бул.“Цар Освободител“, в посока от „Кръговото“ към
ЦБА. Непосредствено преди кръстовището с бул.“Съединение“ се движел в
най-дясната лента за движение и според пътната маркировка – М10 (стрелка
за указване посоката на движение), следвало да завие задължително надясно.
Вместо да стори това, жалбоподателят продължил направо и навлязъл в
кръстовището. Тъй като по това време имало автомобили, които се движели в
същата посока, за да продължат в средната лента за движение след
кръстовището, а в дясната напред имало спрели превозни средства,
жалбоподателя не можал да се включи в движението или да спре, поради
което с автомобила се качил на десния тротоар след кръстовището, преминал
през оградата на жилищен имот и се блъснал в стената на сградата му. След
възникване на произшествието на мястото се явили полицейски служители. В
резултат на извършената проверка, срещу него бил съставен АУАН за
нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.6, т.1 от с.з. Впоследствие въз основа
на акта било постановено и обжалваното наказателно постановление.
На първо място при извършената служебна проверка, съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила при
провеждане на административнонаказателното производство, водещи до
незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, изцяло
или в някоя от частите му.
По отношение на първото нарушение.
Съгасно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
От изложеното следва извода, че съобразената скорост се свежда до
задължение на водача на пътното превозно средство да се движи със скорост
в зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
В конкретния случай жалбоподателят, в качеството си на водач на
МПС, вместо да завие надясно продължил напред през кръстовището, с
намерението да продължи движението си по бул.“Цар Освободител“. Тъй
като от лявата му страна имало движещи се напред автомобили в посока
2
средната лента на булеварда, а в дясната имало паркирали автомобили, пред
него възникнала опасност за движението и същия следвало да спре.
Жалбоподателят не сторил това, в резултат на което се качил на тротоара,
преминал през оградата на жилищен имот и се блъснал в стената на сградата
му. По този начин не е изпълнил задължението въведено във втората хипотеза
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменяваша задължение на водачите да намалят
скоростта или да спрат пътното превозно средство в случаите, когато
възникне опасност за движението. При разглеждания казус се е налагало
жалбоподателят да спре пътното превозно средство, тъй като възникналата
ситуация и с минимална скорост създавала опасност за настъпване на
транспортно произшествие.
При така установеното по несъмнен начин се установява, че жалб.Б.
поради движение с несъобразена скорост на управляваното от него МПС,
причинил пътнотранспортно произшествие.
Не се споделят изложените доводи от страна на процесуалния
представил на жалбоподателя, че възникналото произшествие се дължи на
несъобразяване на водача с пътната маркировка, тъй като опасността за
движението е възникнала в един по-късен момент, в който жалбоподателя
при съобразена скорост е имал възможност да спре превозното средство.
Не се споделят и доводите, че се касае за маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като нанесените от произшествието материални щети
са възстановени и липсват доказателства, че в конкретния случай други лица,
освен жалбоподателя, са били застрашени. Визираните смекчаващи
отговорността обстоятелства, не са достатъчни да бъде направен извод, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от разглеждания вид, още
повече, че жалб.Б. е водач с по-висока степен на обществена опасност, тъй
като до момента на извършването на процесното нарушение, за период от
около десет години, е санкциониран за допуснати общо осем
административни нарушения на правилата за движение по пътищата, едно от
които е за причинено ПТП при несъобразена скорост.
При така изложеното наказващият орган законосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, като му наложил наказание глоба от 200 лв., чийто
размер е фиксиран от законодателя и не подлежи на индивидуализиране.
Относно второто нарушение:
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят нарушил пътна маркировка М10 - стрелка за посоката на
движение, която указва на водачите задължителната посока на движение, в
3
конкретния случай надясно, тъй като вместо да се съобрази с нея продължил
посоката на движение на превозното средство напред.
С оглед изложеното в случая правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Размерът на наказанието и
тук е фиксиран от законодателя и не подлежи на индивидуализиране.
Ето защо, наказателното постановление е законосъобразно издадено и
следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-001004 /
26.04.2021 год. на началника на Сектор “ПП” към ОДМВР - гр.Русе.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе
чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4