№ 64
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
в присъствието на прокурора Мария Светославова Терзииванова (РП-Варна)
Едуард Таквор Кехецикян (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Частно наказателно дело
№ 20213110201355 по описа за 2021 година
Варненска Районна Прокуратура е внесла искане на основание чл.157 от ЗЗ за
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза на С. Д. П.- ЕГН ********** с
оглед установяване на някое от заболяванията по чл.146 от ЗЗ и евентуалното му
лечение по принудителен ред.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло така направеното
предложение.В пледоарията си по същество сочи, че с оглед заключението на съдебно-
психиатричната експертиза лицето не следва да бъде настанявано на задължително
лечение, тъй като не е налице медицинския критерий за това .
Осв. С.П. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален
представител. Същият разказва, че е лежал в психиатрични болници, като за последно
е бил изписан през м.януари 2021г. от ДПБ „Царев брод“. Осв.П. признава, че след това
е употребявал наркотични вещества, макар да е приемал и предписаните му
медикаменти.П. разказва още, че действително се кара с майка си и баба си, от които
иска пари, защото не работи. За второто по делото съдебно заседание, редовно
уведомен, не се явява.
По съществото на делото процесуалния представител на лицето, чието
настаняване се иска се присъединява към становището на представителя на ВРП и
1
моли съда да откаже лечение по принудителен ред.
Въз основа на събраните в производството гласни и писмени
доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Осв. С.П. през 2017г. бил диагностициран с диагноза „Биполярно афективно
разстойство“.От тогава до м.януари 2021г. той бил настаняван няколко пъти на
задължително лечение по реда на ЗЗ в психиатрични заведения, като последно бил
изписан през м.януари 2021г. След това осв.П. приемал изписаната му поддържаща
терапия, но същевременно с това употребявал и наркотични вещества.За да си ги
набави обаче му били необходими парични средства, с които не винаги разполагал.За
това и редовно искал пари от майка си –св.Р.К., както и се отнасял зле с баба си –
св.Д.Г., с която живеел. Поради поведението на П., св.Колева депозирала жалба до
ВРП и било образувано настоящото производство.
Според заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-
психиатрична експертиза,поддържана от вещото лице в съдебно заседание и
кредитирана от съда е видно, че освидетелстваният С.П. страда от биполярно
афективно разстройство.Понастоящем той е в медикаментозна ремисия в резултат на
продължителното стационарно и последващо амбулаторно лечение. В обективното
състояние на П. към момента не са били установени сериозни афективни колебания и
налудности, които да променят качествено съзнанието му.Поведението му не е
болестно мотивирано от психотична продукция . При осв.П. са налице психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на наркотични
вещества.Тази вредна употреба или зависимост с наркотични вещества, неусложнена с
психоза, не е сред заболяванията, предвидени в чл.146 от ЗЗ.Според вещото лице
поведението му в последно време не е болестно мотивирано и не представлява
опасност за себе си или за околните. Поради това , със заключението по СПЕ е прието,
че не е налице медицинския критерий за приемане на мярка по смисъла на чл.155 от
Закона за здравето.
При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните
съдът прие от правна страна , че искането на ВРП е неоснователно и не следва да
бъде уважено.Не е налице кумулативното наличие както на медицинския критерий по
смисъла на чл.146 от ЗЗ, така и социалния такъв.
Съобразно разпоредбата на чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата с психични разстройства по смисъл ана чл.146 от ЗЗ, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност
за близките им, за околните , за обществото или застрашава сериозно здравето им.
2
Медицинския критерий - основание за настаняване на задължително лечение е
рамкиран в чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗ –е психично заболяване, характеризиращо се със
сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностово
разстройство/ или тройна психична увреда в резултат на психично заболяване,
умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че осв.
С.П. страда от биполярно афективно разстройство, медикаментозна ремисия
.Съотнесено към разпоредбата на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ заболяването му , което е
психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и попада сред визираните в
текста хипотези.Въпреки това, безспорно се установява, че към момента не е налице
медицинския критерий за постановяване на задължително лечение, доколкото
поведението на П. не е болестно мотивирано, а лошото му отношение към роднините
му се дължи на личностовите му особености и употребата на наркотични вещества.
С оглед изложеното съдът намира, че спрямо освидетелстваният С.П. не са
налице основания да бъде настанен на задължително лечение по смисъла на чл.162 ал.1
от ЗЗ.
Водим от изложеното и на осн. чл.162 ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на ВРП за настаняване на задължително
лечение на основание чл. 155 от ЗЗ в специализирано здравно заведение лицето С. Д.
П.- ЕГН **********.
Решението може да се обжалва или протестира от заинтересованите лица в 7-дневен
срок пред ВОС от датата на обявяването му в с. з.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3