РЕШЕНИЕ
№ 2092
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110213623 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. „Я С“ № ,
вх., ет., ап., против Наказателно постановление № 22-4332-015125/11.08.2022 г., издадено от
Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на жалбоподателя на основание
чл.53 от ЗАНН, чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по
чл.140, ал.1от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че на инкриминираната дата жалбоподателят
управлявал личния си автомобил без да знае, че същият е със служебно прекратена
регистрация. Твърди се, че същият не е бил уведомен за изтичането на сключената от него
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това счита, че не е
осъществил от субективна страна твърдяното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано.
Допълва, че при издаването на наказателното постановление са допуснати и съществени
процесуални нарушения, състоящи се в липса на изложение на обстоятелствата, касаещи
твърдяното нарушение и реда на установяването му.
По изложените аргументи жалбоподателят отправя молба към съда да се произнесе с
1
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като в
дадения ход по същество на делото пледира съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и
не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.06.2022 г., около 10:35 ч. в град София по ул. „Първа българска армия“ с
посока на движение от ул. „Малашевска“ към ул. „Резбарска“ и срещу номер 193
жалбоподателят И. А. А. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес
В 180 CDI“ с рег.№ , негова лична собственост.
Автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР –
ОПП, при която се установило, че същият е с прекратена регистрация по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП от 31.05.2022 г.
За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, серия АД,
бл. № 027052/12.06.2022 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 140, ал.1,
пр.1 ЗДвП
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражения.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от
26.07.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство. В мотивите на
постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани каквито и да било
доказателства, че И. А. А. е бил уведомен, че е била извършена служебна дерегистрация на
управлявания от него лек автомобил, което изключвало субективната страна на деянието по
чл.345, ал.2 от НК. Ето защо, прокурорът отказал да образува наказателно производство и
изпратил материалите по преписката на Началник отдел „Пътна полиция“ за преценка
наличието на предпоставки за образуване на административно–наказателно производство и
налагане на административно наказание.
В изпълнение на правомощията си, Началник група към СДВР, отдел „Пътна
Полиция” на 11.08.2022 г. издал атакуваното в настоящото съдебно производство
наказателно постановление, с което жалбоподателят И. А. А. е санкциониран за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложена
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 (шест) месеца.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на жалбоподателя на
2
29.08.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН–АУАН,
бл. № 027052/12.06.2022 г., справка-картон на водача, постановление на СРП за отказ да се
образува досъдебно производство от 26.07.2022 г. по пр. преписка № 31148/2022 г. по описа
на СРП, застрахователна полица № BG/22/122001719354 с начало на покритието 12:10 часа
на 12.06.2022 г. и край - 23:59 часа на 11.06.2023 г., Заповед № 8121К–13770/29.10.2019 г. и
Заповед № 513з-4692/10.07.2017 г. на Старши комисар И И.ов, Акт за встъпване в длъжност
на старши инсп. Г Б от 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Справка от база
данни на Информационния център на Гаранционния фонд на база на подадени данни от
застрахователни компании за застраховка „ГО“ относно МПС с рег. № СВ 3515 РС, Справка
за изпратени писма от Гаранционния фонд към собственици МПС за липсваща застраховка
„ГО“ по рег. № , Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ № 000252/ 02.05.2022 г., справка от
КАТ за регистрацията на МПС.
От представените и приобщени към материалите на делото справки от СДВР и
Гаранционния фонд се установява, че регистрацията на автомобила е прекратена по чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, на 31.05.2022 г., след получено в КАТ уведомление от Гаранционния фонд.
Данните от Информационния център на Гаранционния фонд сочат, че към датата и часа на
установяване на твърдяното в наказателното постановление нарушение за процесното МПС
не е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Установява се, че регистрацията на автомобила е била възстановена на 12.06.2022 г., тоест
още на датата на извършване на инкриминираното деяние.
Съдът намира, че достоверността на събраните писмени доказателства не е
опровергана или поставена под съмнение, поради което формира вътрешното си убеждение
за фактите изцяло въз основа на тях. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна
и непротиворечива, като следва да се отбележи, че в случая не е налице спор относно
правнорелевантните факти.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от
ЗАНН от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу административно-наказателен
акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, с оглед
приложените по делото писмени доказателства. Спазена е предвидената от закона писмена
3
форма и задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са и
давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя е бил с прекратена служебно регистрация по реда
на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 31.05.2022 г.
От доказателства по делото, обаче не се установява по несъмнен начин фактът, че
същият е бил наясно с гореописаните обстоятелства. В тази връзка е представено
уведомление от Гаранционния фонд, изпратено на 05.05.2022 г. до жалбоподателя, без
обозначена дата на получаването му. Същото касае липсата на данни в Информационния
център на Гаранционния фонд за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за притежаваното от жалбоподателя МПС и е изготвено преди
служебното прекратяване на регистрацията. Следователно жалбоподателят не е имал
обективна представа към момента на управление на процесния автомобил, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Макар знанието на това обстоятелство да не е елемент от
ФС на прекратяването на регистрацията, то има отношение към субективния елемент на
процесното нарушение, тъй като едва след момента на узнаване на факта на прекратяване на
регистрацията от жалбоподателя би могло да се очаква да съобразява поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.
Към материалите на делото е приложена и застрахователна полица №
BG/22/122001719354, с начало на покритието 12:10 часа на 12.06.2022 г. и край -23:59 часа
на 11.06.2023 г., от която се установява, че още на датата на извършване на проверката и
направената констатация от страна на контролните органи, че управляваното от
жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация, е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Това обстоятелство несъмнено сочи за
липсата на отражение в съзнанието на жалбоподателя за противоправния характер на
осъщественото от него поведение по управление на процесното МПС.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретиката на казуса макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като от субективна
страна жалбоподателят не е имал знание за фактическите обстоятелства, включени в състава
на нарушението, съответно не е доказана вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика, а именно Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС на ВКС и ВАС, според което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен
4
собственикът на моторното превозно средство.
Воден от горното, настоящият съдебен състав приема, че неправилно е била
ангажирана административно–наказателната отговорност на жалбоподателя, което налага
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя.
Предвид липсата на отправено до приключване на съдебните прения искане за
присъждането им, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-015125/11.08.2022 г., издадено от
Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на жалбоподателя И. А. А. на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5