№ 402
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503761 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.03.2021г, постановено по гр.д. № 17096/2018г, поправено с
решение от 28.06.2021г, СГС , ІГО, 6-ти състав е осъдил „Български пощи“ЕАД да
заплати на осн. чл.30,ал.3 от ЗС сумата от 48 438.01лв, представляваща припадаща се
част на ищеца съобразно квотата му на съсобственост-69% от ползите, получени от
ответника , изразяващи се в получена наемна цена за предоставения на трети лица за
ползване недвижим имот, представляваща обща вещ- част с площ от 116кв.м. от
южната тераса на сграда с идентификатор 56784.521.1285.1 в гр. Пловдив, пл.
Централен №1 за периода от 20.12.2013г до 20.11.2017г. Съдът е приел, че направено
възражение за прихващане от ответника е неоснователно. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
С определение от 08.09.2021г по същото дело съдът е оставил без уважение
молба на ответника по реда на чл.248 от ГПК.
Решението на СГС се обжалва от ответника „Български пощи“ЕАД с въззивна
жалба, изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е постановено по нередовна
искова молба и е недопустимо. По същество поддържа, че е неправилно поради това,
1
че е постановено без да се съобразят и обсъдят всички доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа, че решението е немотивирано, че е
необсновано, че мотивите не се подкрепят от доказателствения материал. Поддържа, че
съдът не е дал отговор на възражения на ответника, че неправилно е ценил
представени по делото доказателства, че решението противоречи на материалния закон
и на съдебна практика, постановена по сходни дела. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове по чл.30,ал.3 от ЗС изцяло.Претендира разноските ,направени по делото.
Ищецът- въззиваем пред настоящата инстанция „Булинвест” ЕООД,
представлявано от адв. О. депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който
оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът се представлява от юрк. Д., която поддържа въззивната
жалба и оспорва отговора на въззиваемата страна. Моли жалбата да бъде уважена.
Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от наслещната страна.
Въззиваемата страна „Булинвест”ЕООД , представлявано от адв. О. оспорва
въззивната жалба. Счита, че решението на СГС е правилно и законосъобразно.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Възразява
за прекомерност на разноските , претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР
№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците заявени във въззивната жалба.
По допустимостта на производството- оплакването за нередовност на исковата
молба и оттам за недопустимост на решението е неоснователно. Действително ищецът
е предявил осдителен иск за парично вземане , а в исковата молба не е посочена
банкова сметка на ищеца, но това обстотяелство не води до извод за недопустимост на
решението. Това е така, защото видно от разпоредбите на чл.129 от ГПК
непосочването на банкова сметка не е основание за оставяне на исковата молба без
2
движение и съответно не може да бъде основание за връщане на исковата молба, а от
това следва че не може да бъде основание и за недопустимост на решението, като
постановено по нередовна искова молба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Фактическата обстановка е правилно и подробно установена по делото, против
установената фактическа обстановка няма развити въззивни оплаквания, поради което
и на осн. чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към тази част от мотивите на СГС
като мотивировка на собствения си акт.
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в сградата на Централната поща
в гр. Пловдив, с идентификатор 56784.521.1285.1 построена в ПИ с идентификатор
56784.521.1285 по КК на гр.Пловдив, че ищецът е собственик на 69 на сто, а
ответникът на 31 на сто идеални части от общите части на тази сграда и от правото на
собственост върху ПИ, в който тя е построена, че както южната, така и източната
тераси на сградата са нейни общи части, а цялата сграда е етажна собственост на
страните по делото.
Видно от протокол от 25.03.1993г е разпределена сградата на Централна поща в
гр. Пловдив между ТП Пощи и ТП Далекосъобщения- Пловдив.
По делото е представен протокол от 30.12.1993г, с който е осъществено
разделянето на БПД ООД на БП ЕООД и БТК ЕАД като е посочено, че двете
новообразувани дружества получават обособени обекти в процесната сграда, както и
съответно 31/100 и 69/100ид.ч. от общите части на сградата и дворното място.
С протокол от 12.11.1998г подписан между представители на ТРД-Пловдив и ТП
БП-Пловдив съдоговорителите са постигнали съгласие откритите тераси от изток и от
юг да се ползват и стопаниват от предприятията като всяко от тях ползва и
стопанисва съответната част от терасите, идентична със стопанисваните части от
партерния етаж с фасаден изглед към терасите на Централна поща.
Видно от НА № 4, н.д. № 3/2010г по описа на И. М., нотариус с район на
действие Районен съд- Пловдид, се установява,че БТК АД продава на Булинвест
ЕООД самостоятелни обекти в горепосочената сграда, ведно с 69% ид.ч. от общите
части на сградата и поземления имот.
Представен е КНА № 62, н.д. № 55/2006г по описа на нотариус К. Д., с район на
действие ПРС, с който са установени правата на Български пощи ЕАД върху
31/100ид.ч. от УПИ I- поща ПИ 469, кв.1 в гр. Пловдив ведно с посочени обособени
обекти.
Видно от договор за наем Д51-08 от 27.09.2004 г, сключен между ответника
3
Български пощи ЕАД и С. К. Х., се установява, че ответникът като наемодател е
предоставил за временно и възмездно ползване обект кафе-тераса Централна поща-
Пловдив с обща площ от 63 кв.м, за срок от една година, считано от датата на
подписването му, за месечна наемна цена от 750 лв.
От представените по делото фактури и справка от НАП, ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители“, се установява, че за периода от 20.12.2013 г. до
31.03.2016 г. по договора за наем със С. Х., ответникът е получил общо приходи от
наем в общ размер на сумата от 34 334.94 лв. с ДДС.
Видно от договор за наем на недвижим имот от 01.03.2016 г., сключен между
ответника Български пощи ЕАД и ЕТ С. З. , се установява, че ответникът като
наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване площ от 60,88 кв.м,
разположена на южната тераса на сградата на ПС Пловдив, пл. Централен № 1,
гр.Пловдив, за извършване на търговска дейност, за срок от три години, считано от
01.04.2016 г, като срокът е предоговорен до 12.04.2017 г, за месечна наемна цена от
1510 лв.
От приетите по делото фактури, издадени от ответника се установява, че по този
договор за наем същият е получил доходи от наем в общ размер на сумата от 22 468.80
лв.
Видно от договор за наем на недвижим имот от 27.04.2017 г, сключен между
ответника Български пощи ЕАД и Форум ритейл ЕООД, се установява, че ответникът
действащ като наемодател е предоставил на съдоговорителя си- наемател за временно
и възмездно ползване площ от 116 кв.м, представляваща открита и закрита част от
южната тераса на сградата на ПС Пловдив-Ц, находяща се в гр. Пловдив, пл.
Централен за срок от три години от датата на подписване на договора за месечна
наемна цена от 1 665 лв и съответния ДДС.
От приетите по делото фактури, издадени от ответника установява, че за периода
от 27.04.2017 г-20.11.2017 г ответникът е получил доходи от наем в общ размер на
сумата от 13 586.40 лв.
Видно от договори за наем от 25.01.2013 г и 14.11.2013 г сключени между
ищеца като наемодател и Елитис ЕООД , съответно Крисея М ЕООД, се установява,
че ищецът е отдавал под наем югоизточната обособена част с площ от 390 кв.м. и
прилежащата част от източната част на терасата от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.521.1285.1.10 /бивш търговски обект-магазин на „Виваком“/
срещу заплащане на договорена наемна цена. С вторият договор се отдава под наем
същия имот, описан като 300кв.м. С допълнително споразумение от 27.01.2013 г. към
договора от 25.01.2011 г от отдадения под наем имот е изключена прилежащата част от
източната част на терасата.
4
С представените по делото фактури и заключение на ССчЕ, се установява, че за
периода от 18.12.2013 г до 02.11.2017 г, общият размер на фактурираните и получени
суми по договор за наем от 25.01.2013 г, сключен с „Елитис“ ЕООД е 256 292.16 лв.
Съответно сумите от приход от наеми от договора от 14.11.2013 г, сключен с „Крисея
М“ ЕООД са в размер на 173 912.44 лв. Общо за периода от наеми за имоти находящи
се в процесната сграда, без терасите, са осчетоводени приходи от наеми в размер на
430 204.60 лв.
По делото е представен договор за наем на недвижим имот, сключен на
01.07.2014г между Травел ТСХ АД и ищеца Булинвест ЕООД, с който ищецът като
наемодател отдава под наем на наемятеля южна обособева част с площ 16кв.м. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.1285.1.10 с площ на целия
обект 739.61кв.м за срок от пет години при договорена наемна цена от 800лв месечно.
В о.с.з. на 28.07.2020г е изслушан свид. Д. А. , който установява, че работи в
Български пощи ЕАД в Пловдив. Установява,че в административната сграда
„Централна поща“ в гр. Пловдив, площад Централен има офис , част от източната
тераса със самостоятелен вход. Според свидетеля на вратата пише Травел ТСХ АД.
Според свидетеля помещението се ползва за офис от края на 2014 г. Свидетелят
установява,че входът на този офис е откъм външната страна на ограждащата стена на
сградата. На гърба на този офис се намира помещението на охраната на сградата на
ответното дружество. Според свидетеля в края на 2014 г бил правен ремонт, съкратили
помещението на охраната, направили го по-малко, оградили го с гипсокартон, за да
стане по-голям офиса отпред, Сега офисът е от външната страна на сградата, със
самостоятелен вход. Според свидетеля офисът е в сградата.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите съобщава факти,
който е възприел лично и които кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
Предявен е осъдителен иск между съсобственици за заплащане на съответни
части от доход, реализиран от единия съсобственик от общата вещ, по реда на чл.
30,ал.3 от ЗС. Страните са собственици на самостоятелни обекти в обща сграда, те са
етажни собственици в сградата – Централна поща в гр. Плодвид,, което не е спорно
между тях, но по отношение на общите части на сградата, тъй като съсобствениците
установено са двама, за тях важат правилата за обиктовената собственост.
Следователно всеки един от съсобствениците може да ползва общата вещ, съобразно
своите права и като не пречи на останалите съсобственици. Ако някои от
съсобствениците е реализирал доход от общата вещ, той дължи да заплати на
останалите съсобственици съответна част на техния дял в съсобствеността. Всички
граждански плодове подлежат на разпределение между съсобствениците съобразно
правата им в съсобствеността.
5
По делото е безспорно установено, че ищецът притежава 69% ид.ч. от общите
части на сградата , а ответникът- 39%ид.ч. от същите, както и че южната и източната
тераса на сградата- Централна поща- са общи части.
По делото се установява и този извод на СГС не е оспорен по същество във
въззивната жалба, че в периода от 20.12.2013г до 20.11.2017 ответникът Български
пощи ЕАД е отдавал под наем по първия договор кафе-тераса находяща се в
Централна поща-Пловдив с обща площ от 63 кв.м, по втория договор - площ от 60,88
кв.м, разположена на южната тераса на сградата на ПС Пловдив, пл. Централен № 1 и
по третия договор за наем- площ от 116 кв.м, представляваща открита и закрита част от
южната тераса на сградата на ПС Пловдив-Ц, находяща се в гр. Пловдив, пл.
Централен.
Не е оспорен във въззивната жалба и извода на СГС , че за този период
ответникът е реализирал доход от отдаваните под наем площи в размер на 70 390.14лв.
Неоснователно е позоваването на ответника на протокола от 12.11.1998г, с
който се разпределя ползването на откритите тераси на процесната сграда- източна и
южна- между съсобствениците съобразно стопанисваните от тях обекти на партерния
етаж с фасаден изглед към терасите на Централна поща. Това е така, не защото
протоколът не обвързва страните. Напротив, независимо от неговия характер – дали е
споразумение между съсобственици по чл.32 от ЗС или между етажни собственици за
ползване на общи части, които обслужват само някои от собсгвениците –
споразумението обвързва страните. Липсват доказателства за настъпило изменение на
обстоятелствата , такова че споразумението- протокол от 12.11.1998г вече да не урежда
правата в съсобствеността. Договорката , постигната с праводателите на страните, ако
няма изменение в квотите на съсобственост или обектите на съсобствеността, следва да
се приеме, че обвързва и настоящите правоприемници. Ето защо, според настоящият
съдебен състав постигнатото споразумение за ползването на двете тераси от
12.11.1998г обвързва страните. Възражението на ответника е неоснователно, тъй като
по делото той не доказва по категоричен начин, че отдаваните от него под наем имоти ,
части от южната тераса, са иментно части, прилежащи към стопанисваните от
ответника обекти от партерния етаж с фасаден изглед към терасата на Централна поща.
Постигнатото споразумение с протокол от 12.11.1998г съдът тълкува, че
разпределението на ползването на терасите- общи части е съответно на
разпределението на обектите на партерния етаж- съдоговорителите имат собствени
обекти на партерния етаж и частите от терасите пред тези обекти им се полагат за
ползване и стопанисване. На ответника с доклада по делото СГС изрично е указал, че
носи доказателствена тежест да установи , че ползва разпределената му част от
терасата. Категорични доказателства в тази насока няма. Категорично до извод ,че
ответникът е отдавал под наем части от южната тераса, които са пред негови обекти
или са му разпределени за ползване, в договорите за наем не могат да се установяват .
6
Този факт не е и безспорен между страните. Съдът не може да прави изводи на база
предположения. Ето защо и с оглед разпределената доказателствена тежест съдът не
може да направи извод, че отдаваните под наем от ответника площи от южната тераса
на процесната сграда са такива, върху които е получил ползването и стопанисването с
протокол от 12.11.1998г.
При безспорно установеното, че южната тераса е обща част и при липса на
доказателства,че ответникът е отдавал под наем части, които са му предоставени за
ползване, следва съдът да приеме извод, че ответникът е отдавал под наем и реализирал
доходи от общи части, съсобствени между него и ищеца при установените квоти на
съсобственост.
С оглед изложеното съдът, като установи,че доходът на ответникът е бил за
процесния период в размер на 70 390.14лв и като съобрази квотата на съсобственост на
ищеца-69%ид.ч. от общите части намира,че предявеният иск е доказан и основателен
за сумата от 48 569.20лв. Предявеният иск за заплащане на сумата от 48 438.02лв
следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на възражението за прихващане
Ответникът е направил и уточнил възражение за прихващане със сумата от
31 180.24лв, която ищецът е получил при отдаване под наем на общи части от същата
сграда- 18.20кв.м. части от източната тераса на процесната сграда . Установява се, че
на Елитис ЕООД ищецът не е отдавал под наем тераса, на Крисея М ЕООД ищецът е
отдавал под наем обосочена част от 300кв.м с прилежаща й част от източната част на
тераса, а на Травел ТСХ АД- южна обосочена част с площ от 16кв.м. от самостоятелен
обект с посочен идентификатор.
Видно от изложеното няма доказателства по делото ищецът да е отдавал под
наем имот, част от източната тераса с площ от 18.20кв.м. Съдейки по договорите за
наем ищецът е отдавал под наем части от обособен обект с прилежаща тераса, с площ
различна от посочената във възражението на ответника или южна обособена част с
площ 16кв.м от същия самостотяелен обект, целия от739.61кв.м. В последния договор
с Травел ТСХ АД страните не упоменават постигнато съгласие за наемане на части от
терасата на процесната сграда. До категоричен извод, че части от терасата за отданени
под наем от ищеца не водят и показанията на свид. А.. Неговите показания,
кредитирани от съда, не навеждат на еднозначен извод, че ищецът е отдал под наем
части от общата тераса на сградата. Свидетелят заявява, че офисът на наемателят е
част от източната тераса, после заявява, че входът към офиса е на ограждащите
сградата стена и че офисът е в сградата.
От тълкуването на всички събрани доказателства съдът не може да направи
обоснован и категоричен извод, че ищецът е отдавал под наем части от източната
тераса, върху които няма разпределено ползване, с площ от 18.20кв.м. Установява се,
7
че действително е сключвал договори за наем за различни части от един голям
обособен обект, но не и че е отдавал под наем части от източната тераса на сградата.
След като приема, че възражението не е доказано по основание- не се установява
факта, че ищецът е извличал доходи от общи части на сградата – съдът не следва да
обсъжда ССчЕ в частта касаеща реализирания от ищеца наем за процесния период,
каквото оплакване има във въззивната жалба.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановено
първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено като краен резултат
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция има
въззиваемата страна. Въззиваемата страна претендира разноски и доказва такива в
размер на 2 400лв с ДДС- заплатени за адвокатско възнаграждение. Направеното
възражение за прекомерност на разноските е неоснователно. Минималното адвокатско
възнаграждение при обжалваем интерес от 48 438лв възлиза на 1983лв без ДДС,
поради което договореното и заплатено възнаграждение от 2 000лв не се явява
прекомерно. Сумата от 2 400лв следва да се възложи възху въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261355 от 01.03.2021г , поправено с решение от
28.06.2021г, постановени по гр.д. № 17096/2018г по описа на Софийски градски съд,
ГО, 16-ти състав , изцяло.
ОСЪЖДА Български пощи ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Булинвест
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 2 400лв- разноски по делото , на осн. чл. 81 вр.
чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касациона жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9