ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7288
гр. Бургас, 22.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120104331 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от А. Н. С., ЕГН **********,
адрес: гр. ************, чрез адв. А. Г. М.-П, срещу „ЛАГУНА ЛУКС“ ЕООД, ЕИК
****************, седалище и адрес на управление: гр. ******************, с която се
иска да се приеме за установено че в полза на ответника спрямо ищеца не съществува
правото на преминаване през собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор
************, одобрени със заповед № ***************** г. на изпълнителния директор
на АГКК, адрес на поземления имот: гр. ************** кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване, със съседи по скица:
поземлени имоти с идентификатори ************, представляващ *********** по плана на
гр. ***********“, одобрен с решение № ************ г., изменен със заповед №
***********г., учредено с нотариален акт № ******** г. на нотариус М. И, вписана под №
**** на НК, вписан в имотен регистър, Служба по вписванията - *************., тъй като
същото е прекратено, поради отпадане на нуждата му.
В исковата молба се излагат твърдения, че върху собствения на ищеца недвижим
имот с идентификатор ********* има учредено и вписвано в Имотен регистър ограничено
вещно право – на преминаване в полза на имот, собственост на дружеството-ответник.
Сочи се, че на *** г. ********* ид.ч. от имота са продадени на Е. С. З., като
едновременно с договора за покупко-продажба в нотариална форма, съдоговорителите са
разпределили реалното ползване на имота, като в полза на приобритателя З. е учреден
сервитут на преминаване, върху идеалните части на ищеца. Впоследствие съсобствениците
са поделили процесния имот, вследствие на което са новообразувани два имота – ищецът е
получил в дял НИ с идентификатор , а З. – НИ с идентификатор ************.
Впоследствие Захариеви са продали на ответното дружество новообразувания си имот
В исковата молба се излагат подробни твърдения относно обстоятелството, че е
отпаднала нуждата от съществуването на учреденото вещно право, тъй като
новообразуваният имот (собственост на ответника) вече има достъп до улица, както че
извършеното вписване на учреденото ограничено вещно право върху имота на ищеца води
1
до невъзможност за продажбата на процесния имот и до значително намаляване на
продажната му цена. Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок ответната страна, е подала писмен отговор, с който счита
иска за недопустим и неоснователен. Подробно излага становище за недопустимостта на
иска, поради липса на правен интерес, тъй като твърди, че право на преминаване в полза на
собствения имот на дружеството-ответник никога не е съществувало и съответно и не
преминава през процесния имот.
Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От анализа на нормите на чл. 130, чл. 140, ал. 1 ГПК може да се направи извод, че
съдът следи за допустимостта на предявения иск в хода на целия процес. В тази връзка
съдът, счита иска за недопустим по следните съображения:
С представения пред съд отговор на исковата молба вх. № ******* г. ответното
дружество изрично е заявило, че в полза на собствения му имот несъществува спорното
право на преминаване, както и че той не е използвал и не използа процесния имот за
преминаване, поради което съдът счита, че както с процесуалното си поведение, така и с
извънпроцесуалното такова ответникът не е твърдял, че притежава ограничено вещно право
върху процесния имот.
В т. 1 на Тълкувателно решение 8/2012 от 27 ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
се прие, че една от възможните хипотези, в която ищецът има правен интерес да предяви
отрицателен установителен иск за липса на ограничено вещно право, учредено в неговия
собствен имот е когато притежава самостоятелно право, което се оспорва. В случая ищецът
е ангажирал доказателства относно активната си процесуална легитимация да предявява
отрицателен установителен иск – а именно да докаже себе си за собственик на процесния
имот.
Въпреки че искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, липса
друга абсолютна положителна процесулна предспоставка – правният интерес, който е
различен при различните видове искове. При предявения отрицателен установителен иск
интересът се поражда от твърдението, че липсва ограничено вещно право (сервитут за
преминаване) върху процесния имот, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същ обект.
В настоящия случай ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че в полза на
имота му, не съществува учреденото върху процесния недвижим имот ограничено вещно
право, т.е. спор не съществува.
Поради изложеното, съдът счита, че производството е недопустимо, поради липса
на правен интерес и следва да бъде прекратено.
При този изход на спора съдът намира, че по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът
има право на разноски, изрично искане е направено в този смисъл, но не са представени
доказателства за реалното им извършване, поради което такива не следва да се присъдят.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТАВЯ производството по гр. д. № 4331/2023 г. по описа на Районен съд –
Бургас, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас
в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3