Р Е Ш Е Н И Е
№414 05. 12. 2016г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 08. 11. 2016г.,
в публичното съдебно заседание в
следния състав :
Председател : Методи Величков
Секретар : Емилия
Павлова
Прокурор : Анита Джамалова
като разгледа докладваното от съдията
Методи Величков гражданско дело № 392 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.4, вр. с чл.2, т.3, предл.2-ро от
ЗОДОВ.
По съображения
изложени в исковата молба, ищецът Ц.Ф.Ц. моли да бъде осъден ответникът
Прокуратурата на Република България да му заплати :
Сумата 44 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в морални страдания, причинени от силен стрес, непрекъснати тревоги и постоянни
притеснения от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване по
чл. 195, ал.2 от НК по сл. д. № 5 / 1996г. на ОСлС –
М. /с обединени по делото две дознания - № 215 / 1996г. на РСлС
– Б. и № 411 / 1997г. на РСлС Б., всяко от двете с
обвинения по чл. 195, ал.2 от НК/ и незаконосъобразно повдигнати обвинения за
тежки престъпления по чл. 195, ал.2 от НК, поддържани в продължение на повече от 15 години, през които спрямо него е
била наложена мярка за неотклонение; страх от вероятността да бъде осъден;
необоснованото „задържане под стража“ в следствените арести над 100 дни,
чувство на унижение, поради обвинение в престъпление, което не е извършил;
уронване на доброто име на ищеца между познати, приятели и в обществото;
разпадане на наскоро създаденото семейство и липсата на възможност да се грижи
за новороденото дете, както и безупречната му репутация до момента на
привличането му като обвиняем, добре заплатената му работа /като автотенекеджия/; направените претърсвания и нанесените му
унижения пред роднините и съседите, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането 07. 07. 2011г. до окончателното й изплащане,
Сумата от 4400лв., представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди, причинени от Прокуратурата с изземването на
следните вещи : динамо за лек автомобил; противогаз; нагревател за бойлер - 2 броя; електроди за
електрожен – 2 кутии; часовник за
отчитане на нощна енергия;
електромер; пистолет за бутилки
със силикон; дърводелска машина УБДН-2,
с № 4528; кабел, двужичен,
черен и син 100м. – един топ; газова
печка „Super SER“ – 1бр. ; гидор комплект с червена метална кутия – 2бр. ; маска за електрожен; кабел за електрожен, силов - /един комплект/; радиокасетофон „Филипс“, постелки за седалки
от папур и дърво – 2бр., ел. печка „Унитек“ ; щипки за зареждане на акумулатор – 9бр.
; клещи за пломбиране – един брой; гидор голям непълен
комплект – един брой; гидор малък; метални
кутии – 2 броя; феродо за амбреажен
диск тв. а. „Газ“ ; карбуратор, употребяван „ДААЗ“ 2140-1107010 – един бр.;
смесител за оксижен; четка за смесителя; радиостанции – 2броя; печка с
вентилатор, при обиските на 15. 05. 1996г. и от 16. 05. 1996г. в с. Б. и на 16.
06. 1996г. в с. Ч., които не са му върнати, както и внесената парична гаранция
от 10 000лв. през м. юни 1996г., когато минималната работна заплата е била 3040лв.,
а в момента е 10лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждане 07. 07. 2011г. до окончателното й изплащане.
Моли да му бъдат
присъдени и направените разноски.
Ответникът –
Прокуратурата на Република България, чрез Моника Любомирова – прокурор в
Окръжна прокуратура – гр. Перник, оспорва както претенцията за неимуществени
вреди, така и претенцията за имуществени вреди, като недоказани по основание и
размер.
Прокурорът оспорва
изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Пернишкият окръжен съд след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК,
приема за установено следното:
Ищецът Ц.Ф.Ц. е
осъждан многократно, като освен петте
присъди, отбелязани в представено към исковата молба свидетелство за съдимост,
видно от материалите по приложеното сл. д. № 5 / 2000г. на по описа на ОСлС М., същия има още три предхождащи присъди, като
първата е за извършено от него престъпление като непълнолетен /л.69 и л.103 от
сл. дело/. По всичките осем присъди е осъждан да изтърпи ефективно наложените
му наказания „лишаване от свобода“ за различни периоди от време.
В
началото на 1996г. ищецът работел без трудов договор като *** и ***, в сервиза
на свидетеля К.Ц.Н., в кв.“О.“ в гр. С. През почивните дни ходел до с. Б.,
Област М., където живеел на съпружески начала с А.И.Р.. От това съжителство,
ищецът има син Ф.Ц. Ф. род. на ***г. – л.55 от гражданското дело.
С постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16. 05. 1996г., по
дознание № 215 / 1996г. по описа на РСлС Б., Ц.Ф.Ц. е
привлечен като обвиняем за това, че в условията на продължавано престъпление
през 1995г. и 1996г. и разрушавайки прегради здраво направени за защита на
имот, е отнел от владението на различни граждани на територията на гр. Б. и В.
вещи, без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги
присвои, като стойността на вещите в големи размери – престъпление по чл. 195,
ал.2 вр. с ал.1, т.3 и чл. 26, ал.1 от НК. С постановлението
на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ /л.65 от сл.
дело/.
С постановление от
17. 06. 1996г. 1996г. на районния прокурор на Района прокуратура гр. Б.,
мярката за неотклонение от „задържане под стража“ е била изменена в „парична
гаранция в размер 10000 /неденоминирани/ лева /л.70 от сл. д./. По този начин Ц.
е бил задържан под стража за период от 32 дни.
В същия ден – на
17. 06. 1996г. Ц. е внесъл паричната гаранция от 10 000 /неденоминирани/
лева /л.71 от сл. дело/.
Тъй като Ц. е
напуснал адресите, на които е можело да бъде намерен – в с. Б. и с. Ч., то с постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16. 03. 1999г.,
по дознание № 215 / 1996г. по описа на ТО към ОСлС – Б.,
Ц.Ф.Ц. е привлечен като обвиняем, за това, че за времето от 1995г. и 1996г. в
гр. Б., при условията на продължавано престъпление, разрушавайки прегради
здраво направени за защита на имот, е отнел от владението на Р.З.И. и Х.И.В.,
вещи на стойност 133 640 /неденоминирани/ лева, без съгласието на
собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, като стойността на
вещите е в големи размери – престъпление по чл. 195, ал.2 вр.
с ал.1, т.3 и чл. 26, ал.1 от НК. С постановлението на обвиняемия е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“ /л.75, 76 и 77 от сл. дело/.
След установяване
на обвиняемия Ц., с постановление от 04. 02. 2000г. на зам. районния прокурор
на Районна прокуратура гр. Б., е постановено задържането му под стража за срок
от 72 часа, считано от 11ч. на 04. 02. 2000г. до довеждането му в съда относно
мярката /л.85 от сл. дело/. По този начин Ц. е бил задържан под стража за
период от 3 дни.
С постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07. 02. 2000г., по
сл. д. № 5 / 2000г. по описа ОСлС М., ТО – Б., Ц.Ф.Ц.
е привлечен като обвиняем, за това, че за времето от 1995г. и 1996г. в гр. Б.,
при условията на продължавано престъпление и разрушавайки прегради здраво
направени за защита на имот, е отнел от владението на Р.З.И. и Х.И.В., вещи на
стойност 133 640 /неденоминирани/ лева, без съгласието на собствениците и с
намерение противозаконно да ги присвои, като стойността на вещите в големи
размери – престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1,
т.3 и чл. 26, ал.1 от НК. С постановлението не е взета мярка за неотклонение. С
оглед промените в чл. 152а от НПК, редакцията с ДВ бр. 70 от 6. 08. 1999г., в
сила от 01. 01. 2000г., мярката за неотклонение в досъдебното производство,
вече се взема от първоинстанционния съд, по искане на
прокурора.
По делото няма
данни по този ред да е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
обвиняемия Ц.Ц., въпреки, че има приложена молба от него с дата 10. 04.
2000г./л.77 от сл. дело/ за изменение на мярката му за неотклонение в по –
лека, както и предложение изх. № 410 от
14. 04. 2000г. на ТО – Б. към ОСлС гр. М. до Районния
прокурор на Б., да бъде изменена мярката за неотклонение взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ срещу Ц.Ф.Ц. да бъде изменена в „парична
гаранция“. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал за какъв
период от време е била взета спрямо него мярка на неотклонение „задържане под
стража“ в началото на 2000-та година.
С постановление от
16. Март. 2006г. производството по сл. д. № 5/2000г. по описа на ТСО – Б. е
било спряно, поради обстоятелството, че обвиняемия Ц. е напуснал постоянния си
адрес и се укрива.
Въз основа на молба
от пострадалия Р. З. И. за възобновяването на следственото дело, с
постановление от изх. № 728/1996 от 08. 02. 2007г., производството по следственото
дело е било възобновено /л.84 – 93 от сл. дело/.
От писмо рег. №
6965 от 23. 02. 2007г. на директора на ОД „Полиция“ – М., се установява, че Ц.Ф.Ц.
е напуснал територията на Р. България на 23. 02. 2003г. и няма обратно връщане
/л.96 от сл. дело/.
С постановление от
13. 03. 2009г. на прокурор В. Д. от Районна прокуратура Б., е възобновено
наказателното производство по сл. дело № 5 / 2000г. по описа на ОСлС – М. /л.130 от сл.дело/.
Тъй като лицето М.С.Р.,
за което се твърди, че е съпричастно към извършването на престъплението, е
напуснал пределите на страната, то с постановление от 07. 05. 2009г. на
прокурор В. Д., е спряно досъдебното производство по сл. дело № 5 / 2000г. по
описа на ОСлС М. /л.157 – 158 от сл. дело/.
С постановление от
16. 03. 2010г. на прокурор В. Д., е възобновено наказателното производство по
сл. д. № 5/2000г. по описа на ОСлС при ОП –М.
/л.159/.
От писмо рег. №
7330 от 29. 03. 2010г. на ОД на МВР – М., се установява, че Ц.Ф.Ц. е напуснал
пределите на страната на 17. 12. 2009г. и няма обратно връщане /л.165 от сл.
дело/.
Тъй като е имало
данни, че обвиняемият Ц.Ф.Ц. е напуснал пределите на страната, то с
постановление от 01. 06. 2010г. на прокурор В. Д., е спряно досъдебното
производство по сл. дело № 5 / 2000г. по описа на ОСлС
М. /л.180 от сл. дело/.
С постановление от
04. 04. 2011г. на прокурор В. Д., отново е възобновено наказателното
производство по сл. д. № 5/2000г. по описа на ОСлС
при ОП –М. /л.179 от сл. дело/.
На 12. 04. 2011г. Ц.Ф.Ц.
е разпитан като обвиняем по сл. д. № 5 / 2000г. по описа на ОСлС
към Окръжна прокуратура М. /202 от сл. дело/.
Със заключително
мнение от 02. 06. 2011г. на следовател П. К. е предложено на следственото дело
следва да се прекрати по отношение на Ц., тъй като не са събрани доказателства,
които по категоричен и безспорен начин да сочат, че извършител на деянието е
обвиняемият Ц. /л.203 от сл. дело/.
С постановление
от 07. 07. 2011г. на
прокурор В. Д., е прекратено досъдебното производство по сл. дело № 5 / 2000г.
по описа на ОСлС М., образувано и водено срещу Ц.Ф.Ц.
за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и
чл. 26, ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението /л.9 от гражданското
дело/.
По време на
досъдебното производство, с протоколи за изземване от 15. 05. 1996г. и от 16.
05. 1996г. от дома на А.Р. в с. Б. и на 16. 05. 1996г. от дома на бащата на Ц. – Ф.М. Ц., са били
иззети различни движими вещи, за които лицата са пояснили, че са на Ц.Ф.Ц. /л.12
– л. 17 от следственото дело/. След приключване на наказателното производство,
с постановление от 30. 10. 2011г. на прокурор В. Д., е постановено връщане на
иззетите с трите протокола за претърсване и изземване, вещи, подробно описани и
съвпадащи с процесните вещи, на Ц.Ф.Ц., както и е
освободена паричната гаранция в размер на 10 000 неденоминирани лева /л.
10 от гражданското дело/. По следственото дело няма доказателства тези вещи и
гаранцията, която сега е в размер на 10 /деноминирани/ лева, да са върнати с приемо-предавателна разписка на Ц.Ц..
Видно от
заключението на вещото лице Я.А. по съдебно – оценителната експертиза, което
съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, пазарната стойност
на вещите към настоящия момент е в размер на 2 461,44лв.
Когато Ц. бил
задържан през 1996г., собственикът на автомобилния сервиз - свидетелят К.Ц.Н.
вече си бил закупил трактор, с който възнамерявал да работи. Същият привършвал
работата в сервиза и след това започнал да развива с трактора друга дейност.
Когато Н. ходел в
с. Б., жената, с която Ц. живеел на семейни начала, А.Р., се оплаквала, че с
детето гладуват, защото той е обвинен несправедливо, както и казвала „Поне да е
виновен, да знам за какво е“.
През периода 1997г.
– 1998г. свидетелят О.Х.Б., който тогава работел в полицията, виждал служебно Ц.,
който бил много изпаднал и живеел при майка си и баща си в гр. П.
Преди около три
години свидетелят Т.С.Т. виждал Ц., който бил много слаб и изтормозен и
разбрал, че срещу него се е водило някакво дело, но какво точно не знае.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложеното следствено 5 / 2000г. на Окръжен
следствен отдел към Окръжна прокуратура
– М., постановление от 07. 07. 2011г. на прокурор В. Д. за прекратяване на
досъдебното производство по сл. дело № 5 / 2000г. по описа на ОСлС М., постановление от 30. 10. 2011г. на прокурор В. Д.,
с което е постановено връщане на иззетите
вещи на Ц.Ф.Ц., и е освободена паричната гаранция в размер на 10 000
неденоминирани лева, свидетелство за съдимост на Ц.Ц. /приложено както по
гражданското дело, така и по следственото дело/, удостоверение изх. № 3121 от
03. 08. 2016г. на Община П., свидетелските показания на К.Ц.Н., О.Х.Б. и Т.С.Т., както и заключението на вещото лице Я.А..
Свидетелските
показания на свидетеля Т., касаят период от време преди три години, а
постановлението за прекратяване на следственото дело е от 07. 07. 2011г.,
поради което са несъотносими към процеса по ЗОДОВ.
Съдът не възприема
свидетелските показания на свидетеля О.Б., възпроизвеждащи казаното от Ц., че
са го изгонили от сервиза /където всъщност той работел без трудов договор/ и
няма работа, тъй като от преките свидетелски показания на К.Ц.Н. се установява,
че към момента на задържането под стража на Ц., той е довършвал работата си в
сервиза и е имал закупен трактор, с който впоследствие е започнал да работи.
Както беше
отбелязано по – горе Ц. е бил задържан под стража за периода от 16. 05. 1996г.
до 17. 06. 1996г. - за 32 дни и след това за периода от 04. 02. 2000г. до 07.
02. 2000г. - за 3 дни, т.е. общо 35 дни. При това положение съдът не възприема
свидетелските показания на К.Н., че когато един мъж го няма в къщи и се гладува
е нормално да се нарушат взаимоотношенията между него и жена му.
Освен трите
осъждания на Ц., преди привличането му като обвиняем на 16. 05. 1996г. по
следствено дело № 5 / 2000г., след неговото привличане като обвиняем са
последвали още пет присъди, по които му е налагано наказание „лишаване от
свобода“ за различни периоди от време, като първата от тях – присъда от 10. 07.
1996г. по НОХД № 74 на Районен съд Б., е влязла
№ 74 / 1995г. в сила на 25. 07.
1996г., а по късно във времето са влезли в сила останалите четири присъди,
поради което е неоснователно твърдението на ищеца, в исковата молба, че именно
от привличането му като обвиняем на 16. 05. 1996г., той е останал без работа.
По следственото
дело № 5 / 2000г. има неколкократни постановления за принудителното довеждане
на обвиняемия Ц., но нито едно от тях не е изпълнено, тъй като същият по това
време се е намирал в чужбина. При наличието на общо осем ефективни присъди с
наложени наказания лишаване от свобода, съдът не възприема доводи, че именно от
извършените процесуални действия по следствено дело № 5 / 2000г. - търсенията в
дома му за принудително му довеждане от страна на полицаи, изземване на негови
вещи от дома на баща му и жената, с която живее на съпружески начала, са довели
до раздялата с жена му, до очерняне на доброто му име в обществото, засягане
честта и достойнството му на почтен гражданин и т.н.
За обвинението, за
което е бил привлечен по следствено дело № 5 / 2000г. на ОСлС
М., по чл. 195, ал.2 вр.
с ал.1, т.3 и чл. 26, ал.1 от НК, се е предвиждало наказание лишаване от
свобода за срок от три до петнадесет години,
като съдът може да постанови конфискация на една втора от имуществото на
виновния и задължително заселване.
Качеството на
обвиняем по това обвинение за Ц. е продължило 15 години и два месеца, през
което време той е бил под угрозата от евентуалното налагане на предвиденото
наказание.
Съдът следва да
отбележи, че спрямо Ц. е било предявено само едно такова обвинение по
следствено № 5 / 2000г. на ОСлС М., започнало като
дознание № 215 / 1996г. и по това дело няма друго присъединено дело, а
обвинението е за продължавано
престъпление по 195, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и чл. 26, ал.1 от НК.
Видно от
приложените справки за пътуванията в чужбина на Ц.Ц., същият е напуснал на два
пъти територията на Република България – на 23. 02. 2003г. и на 17. 12. 2009г.,
за продължителни периоди от време, което е наложило неговото издирване.
От правна страна.
При така
установената фактическа обстановка – привличане на 16. 05. 1996г. като обвиняем на Ц.Ф.Ц., по
дознание № 215 / 1996г. по описа на РСлС Б.
/впоследствие преобразувано като следствено дело № 5 / 2000г. на ОСлС М./, за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и чл. 26, ал.1 от НК и последващото постановление
от 07. 07. 2011г. на прокурор В. Д., с което е прекратено досъдебното производство по сл.
дело № 5 / 2000г. по описа на ОСлС М., е налице
хипотезата на чл.4, вр. с чл.2, т.3, предл.2-ро от ЗОДОВ и следва да бъде ангажирана отговорността
на Прокуратурата на Република България за причинените вреди на Ц. от това
привличане като обвиняем, поради което искът се явява доказан по основание.
Съдът не възприема
доводите на прокурора, че постановление от 07. 07. 2011г. не е влязло в сила,
тъй като няма данни по делото то да е връчено на заинтересованото лице Р. З. И.
Действително към вътрешната страна на корицата на следствено дело № 5 / 2000г.
е прикачено писмо с обратна разписка, което с изходящ № 728/96 от 07. 07. 2011г.
на Районна прокуратура Б.. Същото е в цялост, с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя. Съобщението до Ц.Ц. е връчено на 13. 07. 2011г.
/приложено към външната страна на корицата по сл. д. № 5/2000г./ и по отношение
на него то е влязло в сила. При това положение същият не би могъл да чака кога
ще бъде изпратено друго съобщение до Р.И. Ако въобще прокуратурата е имала
такова намерение да изпрати ново съобщение, то тя е имала тази възможност за
срок от 5 години – нещо което не е сторено. Изтичането на този срок обаче по
отношение на Ц. би довело до погасяване на иска му давност и същият го е
предявил на 09. 06. 2016г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Изхождайки от периода от време от 15г. и 2 месеца, през който Ц.
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и чл. 26, ал.1 от НК, когато същият е бил
под угрозата да му бъде наложено евентуално наказание лишаване от свобода за
срок от три до петнадесет години, конфискация на една втора от имуществото му и
задължително заселване, както и от обстоятелството, че същият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за общо 35 дни, съдът намира, че сумата от
3000лв. би го обезщетила за претърпените от него неимуществени вреди.
За останалите
основания, които са посочени в петима, както и за горницата над 3000лв. до
44 000лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В резултат на това
привличане като обвиняем на Ц. са били иззети процесните
вещи, като по делото няма доказателства те да са му предадени въпреки
постановлението за тяхното връщане. Съдът намира, че следва да бъде присъдена
тяхната парична равностойност към настоящия момент - 2 461,44лв., като
обезщетение за причинените му имуществени вреди, а за горницата над тази сума
до пълния претендиран размер от 4400лв., искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въпреки
постановлението за освобождаване на паричната гаранция, то по следственото дело
няма доказателства тя да е върната на Ц., поради което следва да бъде присъдена
нейната сума, която в момента е 10 /деноминирани лева/.
Посочените суми
следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.
07. 2011г. – датата на постановлението за прекратяване на наказателното
производство по следствено дело № 5 / 2000г., до окончателното й изплащане.
Ищецът е направил
разноски по делото в размер на 2010лв. /2000лв. адвокатски хонорар и 10лв. за
държавна такса/. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 226,80лв.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на Ц.Ф.Ц., с ЕГН **********,*** :
- Сумата 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в морални
страдания, причинени от силен стрес, непрекъснати тревоги и постоянни
притеснения от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване по
чл. 195, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК по сл. д. № 5
/ 2000г. на ОСлС – М. /първоначално образувано като
дознание № 215 / 1996г. на РСлС – Б./, и
незаконосъобразно повдигнато обвинение за тежко престъпление по чл. 195, ал.2
от НК, поддържано в продължение на
повече от 15 години, през които спрямо него е била наложена мярка за
неотклонение; страх от вероятността да бъде осъден; и необоснованото му „задържане
под стража“ в следствените арести за 35 дни,
като в частта, с която претендира присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от привличането му като обвиняем по чл. 195, ал.2 от НК и
по дознание № 411 / 1997г. на РСлС Б., необоснованото му „задържане под стража“
в следствените арести над 35 дни до над 100 дни, чувство на унижение, поради
обвинение в престъпление, което не е извършил; уронване на доброто име на ищеца
между познати, приятели и в обществото; разпадане на наскоро създаденото
семейство и липсата на възможност да се грижи за новороденото дете, както и
безупречната му репутация до момента на привличането му като обвиняем, добре
заплатената му работа /като автотенекеджия/;
направените претърсвания и нанесените му унижения пред роднините и съседите, както
и за горницата на 3000лв. до 44 000лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането 07. 07. 2011г. до окончателното й
изплащане, отхвърля иска като
неоснователен.
-Сумата
2 461,44лв. /две хиляди четристотин шестдесет и
един лева и четирдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за нанесени му имуществени
вреди, причинени от Прокуратурата с изземването на следните вещи : динамо
за лек автомобил; противогаз; нагревател
за бойлер - 2 броя; електроди за електрожен – 2 кутии; часовник за отчитане на нощна енергия; електромер;
пистолет за бутилки със силикон;
дърводелска машина УБДН-2, с № 4528;
кабел, двужичен, черен и син 100м. – един
топ; газова печка „Super SER“ – 1бр.
; гидор
комплект с червена метална кутия – 2бр. ;
маска за електрожен; кабел за
електрожен, силов - /един комплект/;
радиокасетофон „Филипс“, постелки за седалки от папур и дърво – 2бр.,
ел. печка „Унитек“ ;
щипки за зареждане на акумулатор – 9бр. ; клещи за пломбиране – един брой; гидор голям непълен
комплект – един брой; гидор малък; метални
кутии – 2 броя; феродо за амбреажен
диск тв. а. „Газ“ ; карбуратор, употребяван „ДААЗ“
2140-1107010 – един бр.; смесител за оксижен; четка за смесителя; радиостанции
– 2броя; печка с вентилатор, при обиските на 15. 05. 1996г. и на 16. 05. 1996г.
в с. Б. и на 16. 06. 1996г. в с. Ч., които не са му върнати, както и да му
заплати сумата 10лв. /десет лева/, представляваща равностойността на внесената от него парична гаранция от 10 000лв. неденоминирани лева,
която не му е върната, ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на увреждане 07. 07. 2011г. до окончателното й изплащане, като за
горницата над 2 461,44лв. до пълния претендиран
размер от 4400лв., отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда
Прокуратурата на Република България да заплати на Ц.Ф.Ц., с ЕГН **********,***,
сумата 226,80лв. /двеста двадесет и
шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените от него разноски по
делото пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно с уважената част от иска.
Ршението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
Съдия
: