№ 10227
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110156870 по описа за 2024 година
Производството по делото е бразувано по искова молба, подадена от Д.
С. Ю., уточнена с молба от 31.10.2024 г., срещу "ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп" ЕАД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 405 КЗ за сумата от 100 лева /част от вземане в общ размер
на 2000 лева/, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен между ищеца, в
качеството му на собственик, и ответника, в качеството му на „застраховател“,
за причинени имуществени вреди на л. а. „Ауди“, модел „А5“, с рег. № ****,
вследствие на настъпило на 25.03.2024 г. застрахователно събитие – ПТП,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /26.09.2024 г./ до
окончателното плащане.
С протоколно определение от 15.05.2025 г., по реда на чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от
първоначално заявените 100 лв. /част от вземането в общ размер на 2000 лева/,
на сумата от 593.28 лева – пълен размер на заявената в цялост претенция.
Ищецът твърди, че е собственик на л. а. „Ауди“, модел „А5“, с рег. №
****. Твърди, че за автомобила бил сключен застрахователен договор
„Каското“ с ответника "ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД.
Сочи, че в срока на застрахователното покритие по договора за
имуществена застраховка „Каското“ – на 25.03.2024 г., в гр. София, жк,
„Дружба“, в района на бл. 88, ищецът заварил паркираното си МПС с
нанесени вреди от удар от друг автомобил, изразили се в увреждане на предна
лява врата и заден ляв панел.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие, на
29.03.2024 г., заявил претенция си за заплащане на обезщетение пред
1
застрахователя. Последният образувал щета № 4725-**********/24/29.03.2024
г., в рамките на която установил уврежданията, но не изплатил реално
дължимото обезщетение.
Поради това сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по
сключения с ответника договор за имуществена застраховка „Каско“, за
сумата от 593.28 лева /след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214
ГПК/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп" ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер.
Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каското“ № 47252417304000087 по отношение на процесния
автомобил МПС „Ауди А5“ рег. № **** със срок на валидност 31.01.2024 до
30.01.2025 г.
Оспорва настъпването на твърдяното в исковата молба застрахователно
събитие, описания механизъм, както и причинната връзка на описаните в
исковата молба вреди с твърдяното ПТП.
Сочи, че застрахователят е постановил отказ да изплати обезщетение
по заведената пред него претенция, тъй като описаните в исковата молба
вреди представляват стари увреждания по автомобила, констатирани при
сключване на застрахователния договор.
Навежда възражения, че описаните от ищеца вреди не подлежат на
обезщетяване на основание чл. 6.2, вр. чл. 6.2.1, от пункт I от Раздел
„Изплащане на обезщетения при частични повреди“ от приложимите към
договора Общи условия, съгласно които „при щети, настъпили от ПТП или в
паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба
компетентните органи не посещават мястото на събитието или е издаден
документ от компетентните органи на базата на декларативни показания на
водача; с констативен характер и не води до процесуално-следствени действия
и/или административна санкция, застрахователят обезщетява, както следва:
…. 6.2. до три застрахователни събития в срока на действие на застраховката,
довели до: 6.2.1. щети по външните основни корпусни детайли (броня, калник,
врата, преден/ заден капак, панел, страница и таван) до три пъти в срока на
действие на застраховката, но не повече от десет външни, основни корпусни
детайли сумарно по трите претенции;”
Сочи, че освен настоящата претенция, ищцата е предявила още две за
периода на действие на процесната застраховка, като дори само в претенция от
06.03.2024г., с която е заявено застрахователно събитие, настъпило на
02.03.2024г., са описани повече от 10 увреждания, а в последваща претенция
от 29.03.2024 г. за събитие от 27.03.2024 г. са описани още 2 увреждания.
В условията на евентуалност оспорва размер на вредите, като счита, че
цените на бояджийските услуги /необходими за отстраняване на нанесените
върху МПС повреди/ следва да бъдат определени съгласно Общите условия по
2
договора – а именно, по ценовите листи, използвани от застрахователя /Раздел
„Обезщетяване на МПС при частични повреди“, т. 2, подточки 1.4 и 1.5 .
Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава като неоснователна,
поради недължимост на главното вземане.
Оспорва претенцията за разноски.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да
установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: 1/ възникване на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане; 2/ настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, 4/ причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, 5/ размера на вредите.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже обстоятелствата, които водят до изключване или
намаляване на отговорността му, в това число основанията за липса на
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно
постигнатите между страните договорености.
Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение само в изрично изброените в разпоредбата
случаи, а именно: 1/ при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение
или 2/ от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение
от друго лице; 3/ при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие; 4./ в други случаи,
предвидени със закон.
С обявения за окончателен доклад по делото, съдът, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: сключването на
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каското“ №
47252417304000087 по отношение на процесния автомобил МПС „Ауди А5“
рег. № **** със срок на валидност 31.01.2024 до 30.01.2025 г.; отправянето на
покана от ищеца до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение,
постановяването на отказ от ответника да изплати обезщетение.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по
делото Опис на претенция № 4725-0160000046/24/29.03.2024 г. по образувана
щета № 472524242400264, че във връзка с декларирано от застрахования ПТП
3
от 25.03.2024 г. застрахователят е установил наличието на щети върху предна
лява врата и заден ляв калник.
По отношение на механизма на ПТП - следва да се отбележи, че по
силата на закон или процесния договор /включително по силата на Общите
условия към него/ не е необходимо посочването на точен механизъм за
настъпване на вредите. Логично и житейски обосновано е наличието на
случаи – като процесния, в които се твърди уврежданията да са настъпили
през нощта, докато автомобилът е бил паркиран в предблоково пространство,
когато вредите са настъпили в отсъствието на застрахования, респ. този
механизъм не му е известен. С оглед на това, добросъвестното изпълнението
от ищеца на облигационните и процесуалните му задължения да опише
действителната фактическа обстановка – респективно, да ангажира
доказателства за установяването й, не следва да става повод за прилагане на
правото в негова вреда.
Поради това, липсата на точно описание, респективно - доказване на
конкретния механизъм на настъпване на вредите не следва да се тълкува като
неизпълнения на законовоустановени или уговорени с Общи условия по
застраховка "Каско" задължения на застрахования, които да са извършени
виновно от него или да са значителни с оглед интереса на застрахователя,
вследствие на което да обуславят законосъобразен отказ за заплащане на
дължимото обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че при действие на договора за имуществена
застраховка /на посочената в исковата молба дата – 25.03.2024 г./ е настъпило
застрахователно събитие – ПТП с участието на застрахованото моторно
превозно средство, намирало се в паркирано състояние, което представлява
покрит риск по силата на сключения застрахователен договор /доколкото не
попада в изрично изброените изключения в по пункт XI от Общите условия
към застраховката/ и в резултат на което са настъпили имуществени вреди
върху автомобила – увредени предна лява врата и заден ляв калник.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или
5 КЗ, в който застрахованият е изпълнил задължението си по чл. 403, ал. 1 или
2 и чл. 395, ал. 1 КЗ да уведоми застрахователят за настъпването на
застрахователното събитие, което задължение ищецът е изпълнил на
29.03.2024 г.
Не се спори между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че ответникът не е изпълнил задължението си
по чл. 405, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, като е
постановил изричен отказ, обективиран в писмо от 02.04.2024 г., обоснован с
твърдението, че констатираните увреждания съставляват стари такива,
налични към момента на извършването на първоначален оглед на автомобила
при сключване на договора за застраховка „Каското“, поради което не
подлежат на обезщетяване, съгласно т.4.1 от ОУ на застраховка „Каското“,
4
раздел „Общи положения“, подраздел III.
Така мотивираният отказ, поддържан от ответника в отговора на
исковата молба, се явява неоснователен и недоказан. Видно от представените
по делото писмени документи – протокол № 23776-16755063911 от
04.02.2023 г. /л. 70/, в това число – изготвените от застрахователя снимки към
датата на първоначалния оглед на МПС, изследвани от вещото лице по
приетата и неоспорена от страните съдебно автотехническа експертиза, се
установява, че застрахователят не е констатирал увреждания върху
автомобила към момента на сключване на застрахователния договор.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че процесните
вреди не подлежат на обезщетяване на основание чл. 6.2, вр. чл. 6.2.1, от
пункт I от Раздел „Изплащане на обезщетения при частични повреди“ от
приложимите към договора Общи условия, съгласно които „при щети,
настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата
нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието
или е издаден документ от компетентните органи на базата на декларативни
показания на водача; с констативен характер и не води до процесуално-
следствени действия и/или административна санкция, застрахователят
обезщетява, както следва: …. 6.2. до три застрахователни събития в срока на
действие на застраховката, довели до: 6.2.1. щети по външните основни
корпусни детайли (броня, калник, врата, преден/ заден капак, панел, страница
и таван) до три пъти в срока на действие на застраховката, но не повече от
десет външни, основни корпусни детайли сумарно по трите претенции;”
Както беше посочено, съгласно действащия към момента на събитието
КЗ, застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение при неизпълнение на задължения на застрахования, които по
силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на
интереса на застрахователя или имат отношение към настъпване на
застрахователното събитие и/или към вредите от него или при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето
ползващо се лице /каквото в случая не се твърди/.
В случая не се установява да е настъпила някоя от визираните
хипотези, които да дадат право на застрахователя да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение, като противоречи на закона лимитирането на
броя на увредените детайли или броя на застрахователните събития, за които
дължи обезщетение, единствено на основание обстоятелството, че причината
за настъпването на вредите е ПТП, което не се посещава от органите на реда.
Щом увреждането представлява покрит риск и не попада в предвидените от
договора изключения и щом не се твърди и не се установява вредите да се
дължат на умишлени действия на застрахования или да са пряка последица от
неизпълнение негови задължения, за застрахователя не е налице основание да
откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Независимо от горното, само за пълнота следва да се посочи, че дори да
се приеме, че за основателно позоваване на горецитираната клауза от Общите
условия, възражението на ответника отново би било неоснователно, доколкото
5
не се твърди и не се установява по делото застрахователят реално да е
изплатил застрахователно обезщетение по първоначално предявената
претенция за увредени автомобилни детайли в резултат на ПТП от 06.02.2024
г. – по делото са налице данни единствено за констатиране на уврежданията
/повече от 10 броя/, но не и за реалното им обезщетяване, което, съгласно ОУ
би могло да обоснове право на застрахователя да откаже да обезщети
следващите декларирани щети.
При тези съображения съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.
405, ал. 1 КЗ, за застрахователя е възникнало задължение да плати
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие на застрахования лек
автомобил.
Спорен, на следващо място, по делото се явява въпросът относно
размера на дължимото обезщетение и начина на неговото определяне:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения / решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. /,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи
вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
С оглед на това, неоснователно се явява възражението на ответника, че
стойността на вредите следва да бъде изчислена на база методиката на
застрахователя.
От заключението на вещото лице по изготвената допълнителна САТЕ,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
стойността необходима за възстановяване вредите на лекия автомобил,
изчислена по средни пазарни цени /съвпадащи и с тези по експертна оценка/
към датата на ПТП е 593.28 лева.
Не е спорно, че застрахователят не е заплатил застрахователно
6
обезщетение, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен и
подлежи на уважаване в пълния му, след увеличението, размер.
По претенцията за законна лихва.
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на сумата съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в хода на процеса на
частично предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата молба
се дължи само върху предявената част с исковата молба.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и
от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за
присъждане на законната лихва върху увеличената част / в този смисъл
Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК /
С оглед на това, законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до плащане на сумата следва да се присъди върху първоначално заявените
100.00 лв., а върху увеличената част от 493.28 лв. /разликата до пълно
заявения размер от 593.28 лева/ законна лихва следва да се присъди от
15.05.2025 г. до плащане на тази част, доколкото тази сума е въведена като
предмет на делото, едва с допуснатото изменение на иска с протоколно
определение от 15.05.2025 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът в производството.
Същия е претендирал и доказал извършването на такива в размер на
сумата от 50 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за САТЕ – общо
разноски в полза на ищеца: 250 лева.
Своевременно е претендирано и присъждане в полза на адв. Т.
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита на ищеца в
производството, съгласно представения по делото договор /л. 94/. Съдът, като
взе предвид действителната правна и фактическа сложност на спора, реално
извършената от адвоката дейност и продължителността на производството,
намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 400 лева. Доколкото по делото са налице данни за регистрация на
адвоката по ЗДДС, към така определения размер следва да бъде добавен и 20
% ДДС, т.е. ответникът следва да заплати в полза на адв. Т. сумата от общо
480 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 405 КЗ на Д. С. Ю., ЕГН **********,
7
сумата от 593.28 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каското“, обективиран
в полица № 47252417304000087, за имуществени вреди върху л. а. „Ауди“,
модел „А5“, с рег. № ****, вследствие на настъпило на 25.03.2024 г.
застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от
100 лева от датата на исковата молба /26.09.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането и законната лихва върху сумата от 493.28 лв. от
датата на увеличението на частичния иск /15.05.2025 г./ до окончателното
изплащане на тази част от вземането.
ОСЪЖДА "ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на основание 78, ал. 1 ГПК на Д. С. Ю., ЕГН
**********, сумата от 250 лв. – разноски в производството пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА "ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на адв. Д. Р. Т., личен
номер на адвокат № **********, сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита на ищеца в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8