№…………
гр.
Варна, 29.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2760/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по
жалба от Н.Н.Т. ЕГН ********** и И.С.Т. ЕГН ********** срещу мълчалив
отказ на Главния архитект на Община Варна за издаване на
разрешение за изработване на подробен устройствен план по Заявление рег. №
АУО64646ВН/03.07.2019 г.
Жалбоподателите сочат, че мълчаливият отказ е
незаконосъобразен, тъй като не е спазена нормативната уредба, а именно не е
изготвено мотивирано предложение на главния архитект на общината и не е издаден
мотивиран акт на компетентния орган по заявлението. С тези съображения намират
мълчаливия отказ за незаконосъобразен и молят да се отмени. Отправили са искане
за присъждане на сторени разноски в производството. В съдебно заседание, чрез
адв. Р. Ч. жалбата се поддържа, в допълнение изтъква, че ако заявлението има
нередовности е следвало органа да укаже на жалбоподателите и да им предостави
възможност да ги отстранят по реда на чл. 30, ал.2 от АПК, съответно ако
приеме, че заявлението съдържа всички документи да издаде разрешение за
допускане изработване на ПУП – ПРЗ.
Ответникът по жалбата – Главен архитект на
Община Варна, чрез юрисконсулт в молба от 18.11.2019 г. е отправил искане
жалбата да се отхвърли като недоказана и неоснователна. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подадено е Заявление рег. №
АУО64646ВН/03.07.2019 г. по описа на Община Варна от Н.Н.Т. и И.С.Т., с искане да се допусне /разреши/ на
основание чл. 124а, чл.124б и чл. 133 от ЗУТ да се изработи проект за ПУП –ПРЗ,
в обхвата на ПИ с ид. 10135.536.1032.
Към заявлението
са представени следните документи:
Нотариален акт
№ 93, том СХХХ, дело № 31752, вх. рег. № 30872/29.12.2008 г., съгласно който И.С.Т.
е придобила, чрез дарение ПИ с ид. 10135.536.509 с площ 1798 кв.м.
Нотариален акт №
168, том LХVІ, дело 13927, вх. рег. № 24988/23.11.2012 г., вписан в
СВ – Варна, съгласно който Н.Н.Т. е придобила, чрез покупко – продажба 1060 кв.
м. ид. ч. от имот с ид. 10135.536.1032.
Скица №
15-874049/23.11.2018 г. издадена от СГКК – Варна за имот с ид. 10135.536.1032,с
площ 2498 кв. м, урбанизирана територия, начин на трайно ползване: обществен
селищен парк, градина, стар ид. 10135.536.508 и 10135.536.509, със собственици И.С.Т.
и Н.Н.Т..
Комбинирана
скица от РП от 1937 в червен и син цвят и ПП на ПУП „Приморска зона“ в зелен
цвят подписана от арх. Бр. Карагеоргиев.
Извадка от
сайта на АГКК за имота подписана от арх. Бр. Карагеоргиев.
Задание на
основание чл.125 от ЗУТ за изработване на ПУП – ПРЗ за ПИ 10135.536.1032 по
плана на „Приморски парк“, м-ст „Салтанат“, гр. Варна, подписано от
жалбоподателите, в качеството на възложители.
Историческа
справка, Приложение 1 към заданието, подписано от арх. Бр. Карагеоргиев.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Разрешенията или отказите за издаване на разрешение за
изработване на подробен устройствен план се издават в едномесечен срок от
подаване на заявлението на основание чл. 124б, ал.1 от ЗУТ и чл. 124б, ал.5 от ЗУТ. Заявлението е подадено на 03.07.2019 г., срокът за произнасяне е бил до
05.08.2019 г., на основание чл.60, ал.6 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Жалбата е
подадена на 14.08.2019 г., в срока по чл. 149, ал.2 от АПК, от надлежни страни,
срещу индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 58, ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 124а, ал.2 от ЗУТ - Разрешение за изработване на
проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с
изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един
квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до
три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на
главния архитект. С т.2.1 от Заповед № 4785/25.11.2015 г. на основание §1, ал.3
от ДР на ЗУТ, вр. чл. 44, ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА, кметът на Община Варна е
предоставил на главния архитект на Община Варна да разрешава или съответно
отказва изработването на ПУП с оглед предоставената съгласно чл. 124а, ал.2 и
ал.5 от ЗУТ компетентност на кметовете на общините. В съответствие с §1, ал.3
от ЗУТ кметът на община Варна е делегирал посочените правомощия на главния архитект
на Община Варна, поради което мълчаливият отказ е формиран от главния архитект
на Община Варна, който е бил компетентен да го издаде.
Поради това, че главния
архитект в случая е с делегирани правомощия е следвало той също да делегира
правомощията си на лице с нужната професионална компетентност, което да даде
становище по депозираното заявление. Това не е сторено. Няма данни заявлението
да е предоставено на лице, което изпълнява в случая функциите на главен
архитект, за да даде становище. Това от своя страна е препятствало ответника да
се произнесе по заявлението с мотивиран отказ. Допуснато е съществено
процесуално нарушение по чл. 124а, ал.2 от ЗУТ, което е довело до нарушаване на
материалния закон – чл.124б, ал.5 от ЗУТ.
В производството по чл.
124 и сл. от ЗУТ за даване разрешение за изработване на ПУП е
обжалваем единствено отказа, предвид чл.124б, ал.
4
и ал.
5 от ЗУТ – ал.4, Решенията и заповедите по чл. 124 и 124а не
подлежат на оспорване; ал.5, Отказите за издаване на разрешение за изработване
на устройствен план по чл.
124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на
компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Отказите се
съобщават по реда на Административнопроцесуалния
кодекс и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 215.
С оглед на посочената правна
уредба е въведено изрично формално изискване този отказ да бъде мотивиран в
нарочен акт на компетентния орган, в случая главен архитект на Община Варна.
Ответникът не е спазил изискването на чл. 124б, ал.5 от ЗУТ, поради това, че не
е издаден мотивиран отказ, а е формиран мълчалив отказ, който се явява
незаконосъобразен само на това основание. В този смисъл е съдебната практика на
ВАС: решения по адм. д. № 12419/2017 г. и 12420/2017 г.
В настоящото производство съдът не следва да анализира следвало ли е да
се издаде разрешение за изработване на проект за подробен
устройствен план по чл.124а, ал.2 от ЗУТ, поради това, че ответника е приел, че
следва да се издаде отказ по чл.124б, ал.5 от ЗУТ. Необходимо е обаче този
отказ да е мотивиран, за да може жалбоподателят да организира адекватно
защитата си и съдът да има възможност да извърши контрол за законосъобразност
на административния акт.
Издадено е писмо изх. № АУО 36495ВН001ВН/04.04.2013 г. от гл. архитект на
Община Варна до И.С.Т., в което е посочено, че имот с ид. 10135.536.1032 попада
в „Приморски парк“, м. „Салтанат“, Община Варна, начин на трайно ползване
„Обществен селищен парк“. Съгласно ОУП на Община Варна имотът попада в
територия „Оо“ /устройствена зона за обществено обслужващи дейности. С решение
т.2.2 от протокол на НЕСУТРП № УТ-02-05/21.08.2012 г. имотът запазва
отреждането си на ПИ 1032 за частна детска градина. Това писмо не е административен акт по
чл.124б, ал.5 от ЗУТ, поради което не може да се счита, че искането от
03.07.2019 г. е било недопустимо – чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Дори и да е приел,
че заявлението не подлежи на разглеждане ответника е следвало да откаже с писмен
акт да разгледа заявлението по същество, който акт ще подлежи на обжалване по
реда на чл. 197 и сл. от АПК.
Предвид изложеното съдът
приема, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен, което налага отмяната
му. Преписката следва да бъде върната на ответния административен орган за
постановяване на мотивиран административен акт.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателите за присъждане на
сторени разноски в размер на 10 лева /заплатена държавна такса/ за всяка от тях
е основателно. Следва Община Варна да бъде осъдена да заплати на всеки от
жалбоподателите сумата от 10 лева.
Предвид изхода на спора и по
агр. на противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал.2 и чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата от Н.Н.Т.
ЕГН ********** и И.С.Т. ЕГН **********, Мълчалив отказ на Главния
архитект на Община Варна за издаване на разрешение за
изработване на подробен устройствен план по Заявление рег. №
АУО64646ВН/03.07.2019 г.
ИЗПРАЩА на главен
архитект на Община Варна преписката по Заявление рег. №
АУО64646ВН/03.07.2019 г. за произнасяне, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, съгласно дадените в
мотивите на решението задължителни указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Варна
да заплати в полза на Н.Н.Т. ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Община Варна
да заплати в полза на И.С.Т. ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева за
заплатена държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: