Р Е Ш Е Н И Е №................
град Свиленград, 20.05.2021година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Жаклин Арнаудова, като разгледа докладваното от
Председателя Административно - наказателно дело №175 по описа за 2021година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №3486/2020
от 19.02.2021 година на Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска“ към Агенция Митници, с което на Д.Б. Л. с ЕГН
********** с адрес *** за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.
233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е
наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 24 207,00лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от
Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪЛЖАВАТА -смарт телефони “XIAOMI Redmi
9“-100броя -общо всичко с митническата стойност 24207,00лв.и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -лек автомобил,марка и модел ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ
с рег.№Х8527 КС, с шаси №.WVWZZZ3BZWE384745 регистрационен талон№********* и
един брой контактен ключ.
Недоволен от горепосоченото наказателно
постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това срок.
Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди ,че същото било
неправилно и незаконосъобразно без да излага конкретни съображения в тази
насока,единствено твърди,че обжалваният акт бил издаден в противоречие на
материалният и процесуалния закон,като по този начин се нарушавало правото на
защита на наказаното лице. В тази връзка моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.За
него се явява адв.К.,който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи.Развива допълнителни съображения в подкрепа
основателност на жалбата,а именно,че липсва субективен елемент от процесното
нарушение,което било основание за отмяна на обжалвания акт. В тази връзка моли
съда да отмени НП изцяло ,както в частта за наложената глоба, така и в частта с
която процесният автомобил е бил отнет,като противоречащо на правото на
европейския съюз,като излага съображения в тази насока. Моли и за отмяна в
частта в която е постановено отнемане в полза на държавата предмета на
адм.нарушение,без да излага конкретни съображения в подкрепа на искането си.
Претендира присъждане на разноски в
полза на адвоката на основание чл.38,ал.1,т.2 вр с ал.2 от ЗА
Административно-наказващият орган
/АНО/ - отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска“ към Агенция Митници а чрез процесуалният си
представител , оспорва жалбата. Счита
обжалваното НП за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и
писмени доказателства.
Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 29.10.2020год. около 11,30часа на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси”от Р.България за Р.Турция пристигнал лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег.№ Х 8527 КС , управляван от жалбоподателя,като в
автомобила не пътували други лица.
По същото време на работа на
горепосочения МП изпълнявал служебните
си задължения митническия инспектор св. Д.В.Д..
Преди предприемане на митническа проверка, св. Д.В.Д.,тъй като било
подадено искане от гранична полиция за извършване на щателна митническа проверка,тъй
като имало съмнения,че колата била с тайник, приканил жалбоподателя –водач да
обяви и да декларират носените от него стоки –вкл. акцизни такива и валутни
ценности, в отговор на което водача не
декларирал пред митническия служител,че изнася такива,като тези действия били възприети и от св.Б.Й.Б..
Автомобилът бил изпратен за пролъчване с рентгенова апаратура, при което
пролъчване не били отбелязани отметки с подозрение
Вече в хода на последвалата ЩМП,
изразяваща се във фактическа –физическа проверка на лицето и на МПС, свидетелят
Д.В.Д. в присъствието на св. Б.Й.Б., открили в двигателния отсег на автомобила
- укрити и недекларирани - смарт телефони “XIAOMI Redmi 9“-100броя.
Въззивникът при съобщаването ,че ще последва щателна митническа проверка се
притеснил/съгласно показанията на двамата свидетели/ и след като открили
процесните телефони ,които били укрити в двигателния отсег на лекият автомобил,
жалбоподателя си отдъхнал, като св.Д. чул ясно как същият заявил“Славу богу,че
са телефони“.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ св. Д.В.Д. поискал лично обяснение от водача на автомобила,в което
собственоръчно жалбоподателя вписал,че му се обадили да остави колата преди
Одрин и му обещали заплащане от 500лева.
За извършеният физически преглед на лекият автомобил от страна на св. Д.В.Д.
бил съставен протокол за извършена митническа проверка №47082/29.10.2020г. ,в който били описани
откритите вещи и начина им на укриване и
в който било отразено,че вещите предмет на административното нарушение са
собственост на жалбоподателя,който протокол бил подписан , от митническият
служител посочен по-горе,както и от
жалбоподателя без същият да впише възражения по него.
Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № 0190957/29.10.2020г. и
съответно с Приемо-предавателен протокол от 29.10.2020г. са били предадени
иззетите стоки на съхранение в ТД Южна Морска.
С разписка №0190958/29.10.2020г. от жалбоподателя били задържани лек
автомобил,марка и модел ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег.№Х8527 КС, с шаси №.WVWZZZ3BZWE384745 регистрационен
талон№********* и един брой контактен ключ и съответно с Приемо-предавателен
протокол от 29.10.2020г. са били предадени иззетите стоки на съхранение в ТД
Южна Морска.
Видът и количеството на процесната
стока, както и конкретното място и
начина на укриването на процесните смарт телефони “XIAOMI Redmi 9“-100броя, в случая
се установяват от показанията на свидетелят Д.В.Д., депозирал безпротиворечиви
твърдения за тези факти, като свидетелят Д.В.Д. конкретно изяснява, че при физическия преглед на МПС е открил в
автомобила управляван от жалбоподателя,укрити и недекларирани смарт телефони “XIAOMI Redmi
9“-100броя. Свидетелят Д.В.Д. е служител на Агенция Митници, заемащ длъжност
митнически инспектор и към датата на проверката е изпълнявал служебните си
правомощия, по редовен график.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят Д.В.Д. пристъпил към съставянето на акт за
установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на
нарушителя, както и на свидетеля – Б.Й.Б., след приключване на проверката на
дата- 29.10.2020г.
В съставения АУАН № 2299/29.10.2020г, актосъставителят Д.В.Д., изложил
подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др.
обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са
и останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя бил привлечен към
административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „направил
опит да превози стоки, през държавната граница, без знанието и разрешението на
митническите органи”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл. 233, ал.1 от ЗМ –
административно-наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/. Съдържимо
се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното нарушение - по вид
и количество, индивидуализиран като– смарт телефони “XIAOMI Redmi 9“-100броя.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия.
Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия
акт. В същия жалбоподателя не е вписала,че има възражения по него.
В три дневния срок не е подадено
писмено възражение от страна на жалбоподателя срещу така съставения акт .
По АНПр е извършена оценка на МПС от вещо лице,включено в списъка
за вещите лица ,като видно от
заключението на вещото лице,което съдът приема за компетентно и
безпристрастно дадено ,поради което се кредитира от съда с доверие – пазарната
стойност на лекият автомобил към датата на констатиране на нарушението е в
размер на 2850лева,а стойността и съгласно параграф 1,т.38 от ЗМ – вещото лице
е определило в размер на 2375лева.
Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-152/16.03.2020година на
Директора на ТД Южна Морска,изменена и допълнена със Заповед
№ЗТД-1000-337/10.06.2020година ,изменена и допълнена със Заповед
№ЗТД-1000-715/01.12.2020г. на на Директора на ТД Южна Морска на основание
параграф 1,т.38 от ДР на Закона за митниците е определена стойност на стоката
,предмет на нарушението ,както следва : смарт телефони “XIAOMI Redmi
9“ за 100брой или общо 24207,00лева или за 1брой в размер на 242,07лева.
Сезиран с надлежно с така съставения
АУАН и въз основа на същия, Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска“ към Агенция Митници е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №3486/2020 от 19.02.2021 година, с
което на Д.Б. Л. с ЕГН ********** с адрес *** за нарушение
на чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ
/ на основание чл. 233, ал.1 от Закона
за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 24
207,00лв. , на основание чл.233,ал.6
вр с чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ
В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -смарт телефони
“XIAOMI Redmi
9“-100броя -общо всичко с митническата стойност 24207,00лв.и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -лек автомобил,марка и модел ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ
с рег.№Х8527 КС, с шаси №.WVWZZZ3BZWE384745 регистрационен талон№********* и
един брой контактен ключ.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации
изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена
от контролния орган –чл.233,ал.1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено – на жалбоподателя –на 25.02.2021г.,видно
от разписка за връчване на наказателно постановление приложено на л.18 от АНПр, която е надлежно датирана и
подписана, с отбелязване за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714
от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”-Директорите,
Заместник–директорите на Териториалните дирекции , Началниците на отдели и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения
по ЗМ,респ. доказват материалната компетентност на АНО по отношение на Началник
отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към Агенция Митници, по силата на делегирано от наказващия орган
по закон, съгласно на чл.231 ЗМ, това му правомощие на определени длъжностни
лица, в частност посочената длъжност.
Видно от приобщеното по делото писмо с
изх.№61182 от 25.02.2021г на РС – Свиленград,жалбата срещу
процесното НП е подадена в съда на 25.02.2021г.
Видно от справка за собственост на МПС с рег. №
Х8527КС с данни за собственика и превозното средство от „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Хасково, копие от свидетелство за регистрация част II на на МПС с рег. № Х8527КС; Заверено копие от свидетелство за
регистрация част I на МПС с рег. № Х8527КС се установява,че собственик на отнетото
превозно средство е ТЕОДОРА РАДЕВА ТОДОРОВА с ЕГН ********** от гр.Харманли от
19.10.2020година ,като предишен собственик на автомобила е било лицето Николай
Диянов Киров от гр.Хасково.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе
въз основа анализа на писмените и гласни
доказателства, събрани и приобщени по
съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не
се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни
доказателства, в подкрепа на твърденията
си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Д.В.Д.
и Б.Й.Б., съдебният състав кредитира
изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната
систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените
доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се
основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е.
представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях
информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на
индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на
същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект,
същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
времето на извършването му, като потвърждават опита да превози от страна на
жалбоподателя на излизане от страната ни в Р.Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането
на конкретното количество смарт телефони “XIAOMI Redmi 9“-100броя,
укрити в лекият автомобилот неизвестно
по делото лице в управляваното от него МПС, доколкото и двамата свидители
установяват,че жалбоподателя е бил притеснен при започване на ЩМП и едва след
като открили процесните телефони същият си отдъхнал,респективно същият не е бил
наясно,че освен лекият автомобил ,който е следвало да закара в Одрин срещу
заплащане от 500лева е имало укрита стока,а досежно бездействието и
отрицателния факт на недекларирането на тези превозвани от страна на
жалбоподателя стоки, относими са
показанията на Д.В.Д. и Б.Й.Б..
Идентична правна оценка се налага
и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на
чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните,
като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените
в тях факти, а именно осъщественото от обективна страна адм.нарушение ,като
тези представени и приети като доказателство по делото в съдебно заседание
установяват пък собствеността на отнетия автомобил.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –експертиза,
назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на последната, се установяват пазарната стойност на лекият
автомобил към датата на констатиране на нарушението което вещото лице е
определило в размер на 2850лева,а стойността
и съгласно параграф 1,т.38 от ЗМ – вещото лице е определило в размер на
2375лева. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт -
специалист с необходимата квалификация, обективира необходимите данни
ползвани за оценката и фактически констатации, липсват индиции за
предубеденост. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за
обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й
форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
С доверие се възприе и становището от Комисия. Въз основа на
последното, се установяват вида и
качеството на стоките предмет на нарушението и митническата стойност на
процесните вещи на основание параграф 1,т.38 от ДР на Закона за митниците е
определена стойност на стоката ,предмет на нарушението ,както следва : смарт
телефони “XIAOMI Redmi
9“ за 100брой или общо 24207,00лева или за 1брой в размер на 242,07лева. Същата е приобщена към доказателствения
материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред –
чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни доказателства,
съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение
на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и
изводите.
Въз основа на
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира същата за частично основателна, за което се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни
от формална, процесуалноправна страна, като съдът след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци, както
и допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването
им, развила се пред наказващия орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на
чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231
от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се
съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
Относно
материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл.
233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница
на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид
спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са
на самата държавна граница , което е практически невъзможно, а вътре в територията
на Република България.
Обсъдено, с оглед приложението на
материалния закон, според решаващия
съдебен състав атакуваното НП е неправилно и необосновано, поради което
подлежи на отмяна. И това е така, защото от събраните по делото доказателства
не се установява, авторството от страна на жалбоподателя,както и виновно поведение от негова страна, в изискуемата форма на пряк умисъл,
субсимиращ субективния елемент за съставомерността на същото.
Възведената в НП правна
квалификация, принципно е вярна, доколкото, доказано безспорно в настоящото
производство е настъпването на
противоправния резултат, изразяващ се в опит да се превози респ.пренасянето през
границата, на стоки – подробно индвидуализирани в НП от територията (митническата) на Р България в Р.Турция, без
знанието и разрешението на митническите органи, като същите са били укрити в
двигателния отсег на управлявания
от жалбоподателя лек автомобил при излизането му от страната в Р Турция и тяхното наличие в него
е констатирано едва при последваща ЩМП.
Т.е. налице са достатъчно
доказателства, установяващи факти относими към обективните признаци на състава
на твърдяното митническо нарушение – контрабанда, но не и за неговия субективен елемент и автор.
Няма спор,
че процесният лек автомобил е бил
управляван от жалбоподателя при пристигането му на МП Капитан Андреево за Р.Турция на процесната
дата,който не е декларирал пред митническите органи,че превозва или пренася
стоки и след извършена щателна митническа проверка в двигателния отсег на
лекият автомобил митническите служители са открили-укрити и недекларирани
процесните 100броя смарт телефони.
Няма спор също,че лекият автомобил е на трето лице,а именно на Теодора
Радева Тодорова от гр.Харманли.
Установява
се от доказателствата по делото коментирани по горе в мотивите на съда, че жалбоподателя
се притеснил при започване на ЩМП и едва
след като свидетелите Д.В.Д. и Б.Й.Б. открили процесните телефони /укрити в
двигателния отсег,а на на видно място ,като например в купето на МПС/същият си
отдъхнал,като съгласно показанията на св.Д.,жалбоподателя казал „Слава
богу,телефони са“ и споделил пред проверяващият митнически служител –св.Д.,че
автомобилът му бил даден от познати да го закара до Турция срещу заплащане. В
унисон с тези показания са и показанията на св.Б.,както и дадените лични
писмени обяснения от самият жалбоподател, в които същият собственоръчно е
вписал,че му са се обадили да остави колата преди Одрин,като му обещали сумата
от 500лева, респективно същият не е бил наясно,че освен лекият автомобил ,който
е следвало да закара в Одрин срещу заплащане е имало укрита стока.
Но въз
основа на същите, дори обсъдени в
съвкупност и с приобщените писмени такива, не могат да се формират
категорични правни изводи за
съпричастността на жалбоподателя към превозването,респ. пренасянето на
процесните стоки /респективно опит за извършване/и за
останалите релевантни факти, касаещи извършването на противоправно деяние, в
частност тяхното укриване и държането им/своенето, нито за личността на
нарушителя – негов автор, в лицето на жалбоподателя, както и за субективния признак – вината му.
Иначе
казано, липсват убедителни и еднозначни
доказателства, същият със своята
деятелност и личните си действия да
е консумирал вмененото му
административно нарушение, от обективна и субективна страна, като е придобил и укрил в МПС процесните
стоки, по начина и в количеството
установени по делото, които пътувайки/управлявайки това
превозно средство да е направил опит да ги превози през границата на страната, без да ги
декларирала пред митническите органи,
следователно и без тяхно знание и разрешение.
Най-малко, в
случая недоказано по изискуемия безспорен и несъмнен начин, остава авторството
на деянието, свързано с личността на санкционирания жалбоподател, тъй като единствено и само
от установения факт на настъпил
противоправния резултат, нито от този за
управлението му на МПС ,което е на трето лице, не може да се
изгради безпротиворечивото правно
съждение, че именно жалбоподателя е извършил процесното деяние.
В случая
липсват, както преки, така и косвени
доказателства – множество в единна система, които да го уличават като
извършител на деянието и изобщо за неговата фактическа съпричастност към
укриването и опита за пренасянето
на процесните стоки през границата, с конкретния предмет – подробно
индивидуалицирани в НП.
Всъщност, обвинителната теза на АНО
почива единствено на предположенията на
актосъставителя,който не е установил действителния нарушител,а е приел,че
следва да бъде ангажирана отговорността на водача,който към момента на
проверката е управлявал лекият автомобил, въпреки неговото категорично отричане относно
собствеността на процесните стоки и знанието от негова страна за
наличието им в лекият автомобил, поради което предпоставено от него е само
изграждането на едно предположение, което не може да се счита за основателно в
достатъчна степен, за да обоснове ангажирането на нечия
административнонаказателна отговорност.
Да се приеме
обратното, т.е. че именно той е собственик ,респективно държател на процесното
количество стоки и респективно е направил опит да превози през границата би означавала да се правят единствено
предположения, което прочее е недопустимо в административнонаказателното
производство, независимо че АНО е приложил именно този процесуален подход.
При това
положение, твърдението на АНО, чиято е доказателствената тежест в процеса, че
именно жалбоподателят е направил опит да прене/превози през границата, процесните
стоки- в превозното средство – лек автомобил, с което е
пътувал и управлявал и съзнателно е укрил от митническите органи информацията
за наличието им, бездействайки по отношение на задължението за тяхното
деклариране, не може да се приеме за
категорично установено и не се доказа по дължимия убедителен начин и
несъмнено.
При
формираната доказателствена съвкупност и налични доказателства, след техния
правен анализ в съвкупност, възможно
единствено е изграждане на предположения, но не и безспорни
правни съждения относно
авторството на деянието, в лицето на жалбоподателя, доколкото не се установи
същият с лични свои действия да е
осъществил опит за пренасянето им,респ.превозването им, по смисъла на чл. 233,ал.1 ЗМ, съзнателно при изискуемата форма на виновно
поведение – умисъл, с което и да е консумирал
основния състав на административното нарушение, визиран в ал.1 на чл.233
ЗМ.
В случая не
е налице и единна система от косвени доказателства, които да позволяват
изграждането на единствено възможния логичния и безпротиворечив извод, че
именно жалбоподателят е извършителя на вмененото административно нарушение,
като е направил опит да превози точно това количество стоки.
Обективно вярно, същите са били открити в МПС
в което е пътувал той и управлявал до МП Капитан Андреево за Р.Турция, но събраните доказателства дори и косвено не
позволяват формиране на съждението, същите
да са били поставени там именно
от него и с намерение да бъдат укрити, с цел контрабандното им извеждане от страната –без знанието и
разрешението на митническите органи. В този смисъл, от самата доказателствена
съвкупност при правният й анализ се индицират основателни съмнения относно
личността на извършителя, с оглед вече обсъдените по горе свидетелски показания
и писмени такива.
Поради това,
при установените факти данни, да се приеме, че автор на процесното
нарушение е жалбоподателят, означава да
се правят единствено предположения и от тях да се градят правни изводи, което е
недопустимо в административнонаказателното производство и действащите
процесуални принципи – по пряк аргумент от нормата на чл. 303 НПК- субсидиарно
приложим закон, по силата на препращането на чл. 84 ЗАНН. Ето защо и само на
посоченото основание, основателно възникват съмнения относно личността на
извършителя, от тук и опровергавани тезата и
правният извод, жалбоподателя да е пряк извършител на твърдяното
административно нарушение.
Поради
изложеното, решаващият съдебен състав, формира и крайното си правно съждение,
че не е безспорно доказано авторството на нарушението в лицето на
санкционираният Д.Б. Л., в процесния казус, от тук и същият
неправилно е бил санкциониран, следователно и неправилни са и направените
обратни изводи от АНО. Вече се посочи
липсват убедителни доказателства, установяващи по категоричен начин, извършени
лични действия от страна посоченото лице по укриването и пренасянето на
процесните стоки, релевантни за преценка
на авторството на деянието, като част
от признаците за индивидуализацията и
обективната съставомерност на нарушението, поради което съдът приема за
недоказан този елемент от
обективната страна. Достигайки до
различен правен извод, който по убеждение на съда не кореспондира и не се
подкрепя категорично от събраните
доказателства, АНО е постановил неправилен и необоснован акт. Личността и
авторството на деянието е част от основния предмет на доказване в настоящото
производство, т.к. административнонаказателната отговорност е лична и произтича
само и единствено от виновно действие, респ. бездействие.
Освен
недоказано авторството, според съда не е доказан и субективния признак от състава
на вмененото нарушение- по чл.233,ал.1 ЗМ, чиято съставомерност предполага
вина, във формата на пряк умисъл. Бездействието, при наличие на задължение за
активно поведение, ще е виновно тогава когато в съзнанието на дееца съществуват
формирани конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на
извършваното деяние, за неговия обещественоопасен характер и общественоопасните
му последици, които и да са били предвиждани и целено настъпването им. В
случая, от наличните по делото доказателства, не се обезпечават категорични
правни изводи, жалбоподателят да е знаел изобщо за наличието на процесните
стоки/по брой и артикули надвишаващи изискуемия минимум при,който лицето следва
да ги декларира/ в лекият автомобил, респ. сам да ги е поставил в него и при излизането си от страната,
съзнателно, знаейки тези факти, да е бездействал и неизпълнил задължението за
тяхното деклариране, по този начин и да е укрил информацията, с цел да изведет същите от
митническата територия на страната, без знанието и разрешението на митническите
органи. Нещо различно, не следва и от кредитираните показания на митническите
служители - св.Д. и Б., доколкото дори и при съвкупното им обсъждане
, не може да се установи който и да е от
тях или др. да е възприел обективирано по какъвто и да е начин отношение
на жалбоподателя спрямо
процесните стоки, в аспект на демонстрирана от негова
принадлежност или своенето им/държане.
Поради това, липсва доказателства обезпечаващи несъмнен извод, същият да
е знаел за така укритите /опаковани/ стоки,
подлежащи на деклариране. След като това е така, изключено е наличието
на субективни представи в съзнанието за обективните признаци на деянието,
съотв. и за неговия противоправен характер.
При липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде
формиран и волевия такъв - отношението към съставомерните последици, а именно
съзнаването им и целено тяхното
настъпване, а именно избягване на задължението за деклариране, респ.
съзнателното му неизпълнение, с цел укриване на информация от митническите
органи за изнасянето на тези
стоки. Ето защо и изводът на АНО за наличие на виновно поведение, се основава
отново единствено на предположение, обусловено от качеството на жалбоподателят
на водач на лекият автомобил при излизането
му от страната, в който са открити
стоките, поради което същият няма как и не се споделя за правилен от съда.
Относим и тук е изтъкнатия аргумент за забраната наказването да почива на
предположения - принципно правило прогласено в чл. 303 НПК. С оглед изложеното, при недоказаност на
субективната страна на деянието, налице е още едно самостоятелно основание за
отмяна НП, като материално незаконосъобразно.
В допълнение
съдът намира за необходимо да посочи, в конкретния случай да остава необясним
процесуалния подход и на контролните органи и на АНО, които са пренебрегнали
допустимата от ЗМ - съгласно чл.232 с.закон, правна и процесуална възможност за
съставянето на АУАН за митническо нарушение и против неизвестен извършител,
като са определели и приели за извършител на нарушението лице, единствено въз
основа на предположения, в конкретната
ситуация на възникнали усложнения в хода
на митническата проверка, относно установяване на собственика на процесната
стока при доказано и възприето от митническите органи отричане от страна на водача за
знание от негова страна,че в управлявания от него лек автомобил има укрита
стока,още повече,че лекият автомобил е собственост на трето различно от
жалбоподателя лице.
Само
и единствено фактът обаче, че в управляваното от шофьора моторно превозно
средство са установени стоки, които подлежат на деклариране, не може да
обоснове ангажирането на административно – наказателната отговорност на същия.
В тази връзка следва да се посочи също така, че за да се приеме, че
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ следва
да се установи знание от негова страна относно факта на превозване на стоката,
каквото в случая не се доказа.
Предвид направените правни изводи за недоказано
авторството на процесното нарушение, както и на субективния признак- вината,
обжалваното НП в тази част се явява
неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон, от тук и незаконосъобразно на
материалноправно основание. Поради това същото
подлежи на отмяна в санкционната си част – т.2 и съдът ще постанови този
правен резултат, като го отмени,
досежно наложеното административно
наказание - глоба в размер 24 207,00лв.
на основание чл.233,ал.1 от ЗМ.
Независимо
от направения извод, за наличие на материалноправно основание за отмяна,
процесното НП в частта относно наложеното адм.наказание глоба, съдът намира,че НП следва да бъде потвърдено, в частта на
постановеното отнемане на стоките -предмет на
нарушението /смарт телефони “XIAOMI Redmi 9“-100броя -общо всичко с
митническата стойност 24207,00лв./, на основание чл.233,ал.6 ЗМ . Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ.
Съгласно последната- Стоките
- предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо
от това чия собственост са .Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното
разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на
същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното
извършване на митническа контрабанда, обвързано с приложението й.
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че по същество се оспорва
от страна на жалбоподателя,наличието на субективния елемент от конкретното
нарушение-знанието му ,че в лекият автомобил са били укрити процесните
телефони/което съдът прие за безспорно установено по делото в предвид
показанията на митн.служители и т.н./,като
с тези си действия същият отрича правото му на собственост върху тях ,поради
което ако евентуално се приеме,че разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ не би
следвало да се приложи,би се достигнало до неоснователно обогатяване на
жалбоподателя.
НП в частта му по пункт 3, касаеща постановената репресивна мярка „отнемане
в полза на Държавата” на превозното средство, което е послужило за превозване
на стоките - предмет на митническа контрабанда, а именно: лек автомобил,марка и
модел ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег.№Х8527 КС, с шаси №.WVWZZZ3BZWE384745 регистрационен
талон№********* и един брой контактен ключ, следва да бъде отменено и по
следните съображения:
Репресивната мярка „отнемане в полза на Държавата” на превозното средство,
което е послужило за превозване на стоките - предмет на митническа контрабанда е
изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ в случаите на
осъществено нарушение по чл. 233 от същия закон.
Съдът вземайки предвид Решение от 14.01.2021 година на Съда на ЕС по Дело С-393/19, приема следното: към датата на извършване на настоящото нарушение ЗМ предвижда административно наказание „Глоба” от 200 до 250 на сто от
продажната цена на предмета на митническата контрабанда и т.н., като в
разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от същия нормативен акт е предвидено че „превозните и
преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на
стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не
съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.”.
Българският наказателен Съд е изправен пред съществени затруднения как да
приложи санкционния закон така, че неговото Решение да е
законосъобразно както според националното, така и според европейското право.
Затрудненията, произтичащи от приложението на европейското право намират своето
разрешение в самото европейско право. То има предимство пред националното
право, прилагането на което не може да доведе до осуетяване на неговата
ефективност. Националният Съд е обвързан от Преюдициалното заключение по дело
С-393/19. В този Съдебен акт Съдът на ЕС приема, че :член 2, параграф 1 от Рамково решение
2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на
облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17,
параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА национална правна уредба, която позволява
конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана
контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице. Прието е също,че Член 4
от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните
права трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА национална правна уредба,
която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество,
принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице
да разполага с ефективни правни средства за защита.Или иначе
казано национална правна уредба, която позволява конфискация на средство,
използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда/ респективно
при извършено адм.нарушение /, когато това средство принадлежи
на трето добросъвестно лице, различно от извършителя на престъплението, без
това лице да разполага с ефективни правни средства за защита, противоречи на правото на Съюза.
Съгласно чл. 633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е задължителен за
всички съдилища и учреждения в Република България. При това положение,
настоящият Съдебен състав счита, че предвиденото в чл. 233, ал. 8 от
ЗМ отнемане на лекият автомобил се явява
в противоречие с цитираното Решение на Съда на ЕС и настоящият Съдебен намира че не следва да приложи чл. 233, ал. 8 от ЗМ , като норма, противоречаща на правото на ЕС. Именно и по тези съображения Съдът намира, че в тази част по пункт 3 обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на
ЕС.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК.
По делото се претендират и от двете страни разноски,като от АНО се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а от страна на
жалбоподателят се претендира присъждане на разноски
на основание чл.38,ал.2 вр. с ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят
е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38,
ал.1,т.2 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от
страна на адв.К..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да
е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и
заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При
негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът
няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да
окаже безплатната правна помощ е негова,като на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.2,
вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
определя в размер на 1256,21 лв.
От страна на АНО, се претендира присъждане на разноски. Присъденият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
120 лв. Налице е правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това
дело се състоеше в явяване по делото,събиране на доказателства
, и т.н.пледиране по същество, поради
което съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лева.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено
в частта му по пункт І /отнемането на процесната стока/и отменено в частта му по пункт
ІІ и ІІІ /наложена глоба в размер и
отнемането в полза на държавата на процесното МПС/, следва в
полза на проц. представител на жалбоподателя да се присъдят част
от направените по делото разноски ,а именно в
размер на 837,47 лв., изчислени по реда на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, а
в полза на АНО – 40,00 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да
заплати на проц.представител на жалбоподателя разноски в размер на 797,47 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ №3486/2020 от 19.02.2021 година на Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към Агенция Митници, в частта в по пункт 2-ри с което
на Д.Б. Л. с ЕГН ********** с адрес *** за
нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1
от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 24 207,00лв. и в частта в по пункт 3-ти с което са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА
-лек автомобил,марка и модел ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег.№Х8527 КС, с шаси №.WVWZZZ3BZWE384745 регистрационен
талон№********* и един брой контактен ключ, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №3486/2020 от 19.02.2021 година
на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към
Агенция Митници, в частта по
пункт І -ви ,с което на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -смарт телефони “XIAOMI Redmi 9“-100броя -общо
всичко с митническата стойност 24207,00лв
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
„МИТНИЦИ”
-отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.К. от АК Разград, сумата в размер на 797,47 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №175/2021г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Районен съдия:...........................