МОТИВИ към решението по НАХД
№ 3527 по описа на
Варненския районен съд за 2019
година, ХХІII с-в от 30.09.2019г.
Производството пред първоинстанционният съд е
образувано по предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК на А.Я.И.-ЕГН
**********,***, за това, че на неустановена дата съставила и на 02.02.2018г. в гр. Варна употребила пред нотариус Р.К., рег. №
212 на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, неистински частен
документ – Договор, от 28.09.1989г., със страни В.А.И. и Б.В.А., относно
даряване на дворно място от 131 кв.м. и къща на два етажа в гр. Варна ул.
„Рожен“ № 5, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно че В.А.И.
е дарил на сина си Б.В.А. собственият си недвижим имот – дворно място от 131
кв.м. и къща на два етажа в гр. Варна ул. Рожен № 5 - престъпление
по чл. 309 ал.1 от НК.
С предложението
прокурорът счита фактическата обстановка по делото за изяснена от събраните на
досъдебното производство доказателства и
изразява становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК.В съдебно
заседание ВРП, редовно уведомени, не изпращат представител и не ангажират
становище по постановлението.
Обв. А.И. участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на
досъдебното производство тя не е признала авторството на деянието, в което е
била обвинена и се е възползвала от правото си да не дава обяснения.
Процесуалният представител на
обв. И.- адв. В.В., по
същество изразява становище, че безспорно е извършено престъпление по чл.309 от НК и пледира обвиняемата да бъде освободенаот
наказателна отговорност, като с оглед данните за влошеното й здравословно
състояние да й бъде наложена „Глоба“ в минималния предвиден от закона размер.
Не се оспорва авторството, обективната и субективна съставомерност и доказаността на престъплението.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,първоиснанционният съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Св.Б.А. и св.И.А. били братя.Св.Али бил женен за обв.И. .Родителите на
двамата братя имали къща в гр.Варна, ул.“Рожен“ № 5.С течение на годините в
имота били правени различни подобрения, като жилищната площ била разширявана.Обв.И. и семейството й през 1986г. се преместили да живеят
в жк.“Кайсиева градина“, бл.208.Всички членове на
семейството знаели, че къщата на ул.“Рожен“ № 5 ще остане за св.Б.А..През
2007г.-2008г. обвиняемата и съпругът й се върнали да живеят отново в къщата на
ул.“Рожен „ № 5.
На неустановена дата обв. А.И. съставила Договор от
28.09.1989г., със страни В.А.И. и Б.В.А., относно даряване на дворно място от
131 кв.м. и къща на два етажа в гр. Варна, ул. "Рожен" № 5. Тя положила и подписи за
"дарител"; "дарен" и "свидетели".
Св. Р.К. била нотариус, per. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие -
Районен съд - гр. Варна. На 02.02.2018г., през
деня обв. А.И. отишла в нотариалната кантора и по нотариално дело № 20, от 02.02.2018г., представила съставения от нея Договор от
28.09.1989г , относно даряване на дворното място. С това обв. А.И. искала да докаже, че В.И. е
дарил имота си на сина си св.Б.А., който пък й
бил продал част от него. Договорът бил представен в хода на извършваща
се обстоятелствена проверка, която приключила с признаване на св.Б.А. за
собственик на поземления имот и намиращите се в него две сгради.В последствие,
на 05.02.2018г. бил издаден нотариален акт за собственост върху недвижими имот,
придобит по давност. На 20.02.2018г. с Нотариален акт № 53/1/3021/20.02.2018г.
имотът бил продаден.
Докато траела подготовката и снабдяването на необходимите за
обстоятелствената проверка документи, св.Ф. А.,
която била съпруга на С. В.-брат на св.Б.А. и на св.И.А. , който бил починал,
била уведомена, че трябва да напусне имота.Тя подала жалба до ВРП, тъй като
знаела, че св.Б.А. не е единствен собственик.По този повод било образувано
досъдебното производство.
В хода на разследването било установено, че обв.А.И. е представила копие
от описания по-горе ръкописно написан договор от 28.09.1989г. пред нотариуса.По
отношение на документа била назначена и изготвена съдебно-графологична
експертиза.От заключението й, което съдът кредитира като обективно, компетентно
и пълно, се установява, че ръкописния текст е изпълнен от обв.И., както и че
подписите за „ дарител“, „ дарен“ и „ свидетели“ са положени отново от
обвиняемата.
Обв. А.Я.И. е родена на ***г***, българска
гражданка, с основно образование, ,
работи. Към настоящият момент , както и към момента на извършване на
деянието, тя не е била осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на приобщените
събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства по досъдебно производство №
494/2018г. по описа на
ОД-МВР-Варна – жалба, докладни
записки, протоколи за разпит на свидетели,
копия на документи, заключение на съдебно-графологична експертиза, справка за съдимост и др.,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК,
както и с приобщените в хода на съдебното следствие експертни решения,
чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обв. А.Я.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.309 ал.1 от НК,
тъй като на неустановена дата
съставила и на 02.02.2018г. в гр. Варна употребила
пред нотариус Р.К., рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие РС –
Варна, неистински частен документ – Договор, от 28.09.1989г., със страни В.А.И.
и Б.В.А., относно даряване на дворно място от 131 кв.м. и къща на два етажа в
гр. Варна ул. „Рожен“ № 5, за да докаже, че съществува някое правно отношение,
а именно че В.А.И. е дарил на сина си Б.В.А. собственият си недвижим имот –
дворно място от 131 кв.м. и къща на два етажа в гр. Варна ул. Рожен № 5.
От обективна страна
престъплението по чл.309 от НК е двуактно. Изпълнителното деяние се изразява на първо
място в съставянето от обвиняемата на неистинския
частен документ – договор от 28.09.1989г. и с полагането
на подписи от нея
за «дарител», « дарен» и « свидетели». Това се установява по безспорен начин от
изготвената и приобщена по делото съдебно- графологична
експертиза. Поради това и като взе
предвид, че на документа е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на други лица, а не на това което действително го е съставило, съдът
намира че договорът е неистински частен документ по смисъла на чл.93 т.6 от НК. Деянието е довършено
от обвиняемата, тъй като така съставеният
неистински частен документ
е бил употребен ,за да се докаже
съществуването
на правоотношение между В.И. и Б.А., свързано
с даряване на недвижим имот.
Първоинстанционният
съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл.Обв. И. е съзнавала,
че извършва неразрешено от закона деяние, като е съставила договора и е
положила в него подписи.
С оглед горното и тъй като
прие , че обвинението против обвиняемият е доказано по несъмнен начин по
смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна А.И. за виновна по
предявеното й обвинение по чл.309 ал.1
от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът взе
предвид следното:
На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “ а “ от НК.Предвидената за умишленото престъпление по чл.309 ал.1 от НК законна санкция
е лишаване от свобода до 2 години , И.
не е осъждана за извършени престъпления от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност
по реда на чл. 78 “ а “ от НК до
настоящият момент, а от деянието й не са причинени имуществени вреди.При
горните констатации съдът освободи
обв. И. от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място степента на обществена опасност
на деянието, тъй като са засегнати обществените отношения, уреждащи
документно оборота в страната и чрез
него се засяга реда и правната сигурност на документирането, посяга се на
обществените отношения, които се пораждат във връзка със съставянето,
изменението и ползването на документи.Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на
обвиняемата и данните за влошеното й здравословно състояние.Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не установи.
Мотивиран от изложеното, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на обв. И. наказание глоба от 1 000 лв. в специалния минимум по приложимия законов
текст.
Съдът счете, че с така
наложеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите
както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла
на чл.36 от НК.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв. И. да заплати направените по делото разноски в размер на
124,86лв. в полза на ОД на МВР-Варна.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :