РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. Благоевград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20231210101191 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№1191/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по иск с правно основание основание чл. 422, ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, предявен от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.М. “ Бизнес Парк София, сграда 6, против Н. В. В., ЕГН
**********, с адрес село С., общ.Б., мах.М. №, за признаване за установено по
отношение на ответника Н. В. В., че дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №124/15.02.2023г. по ч.гр.д.№286/2023г. по
описа на РС-Благоевград - сумата от 81.02 лв. /осемдесет и един лв. и две
стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.03.2021г. и №**********/15.04.2021г., дължими по Договор
за мобилни услуги от дата 30.06.2020г., за периода от 15.02.2021г. до
14.04.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК, срещу Н. В. В. е било образувано ч.гр.д.№20231210100286, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 81.02 лв., която заповед е връчена на длъжника при условията чл.47,
ал.5 от ГПК.
Твърди се, че ответникът Н. В. В. е бил абонат на дружеството - ищец
„Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД
1
по силата на сключен Договор за мобилни услуги от дата 30.06.2020г.
Твърди се, че по повод договора за мобилни услуги от дата 30.06.2020г.,
сключен с мобилния оператор, ответникът е бил абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр на
мобилен номер с избран абонаментен план Тотал+ с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, като бил уговорен
първоначален срок на действие за 24 месеца.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от
15.02.2021г. до дата 14.04.2021г. „Йеттел България“ ЕАД е издал: Фактура
№**********/15.03.2021г. за отчетния период на потребление от 15.02.2021г. -
14.03.2021г. с дължима стойност за плащане в размер на 50.13 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в
срок 30.03.2021г.; и Фактура №**********/15.04.2021г. за отчетния период на
потребление от 15.03.2021г.-14.04.2021г. с дължима стойност за плащане в
размер на 30.89 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги, платима в срок 30.04.2021г.
Сочи се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 81.02 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за
месец 02/2021г. и за месец 03/2021г.
Твърди се, че с оглед неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 81.02 лв.,
мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника Н. В. В. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер
№********* на дата 15.06.2021г. крайна Фактура №**********.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да признае за
установено в отношенията между страните съществуването на вземането по
издадената срещу ответника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№286/2023г. по описа на РС-Благоевград. Претендират се и сторените в
исковото и заповедното производство разноски.
Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника - адв. М. П.-Б. оспорва иска по основание и размер.
Оспорва се, че лицата, които са посочени в процесния договор като
представители на Оператора са били служители на „Йеттел България“ ЕАД
към момента на сключването на договора, както и че са имали правото да
представляват „Йеттел България“ ЕАД в отношенията му с трети лица.
Оспорва се, че ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги,
предоставяни от ищеца.
Оспорват се твърденията, че по силата на сключения договор за мобилни
услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, както и че
същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на
услугите.
Навежда се, че фактурите са издадени за „месечни еднократни такси“ в
размер, който не съответства на месечните такси по сключения договор.
Представените фактури са оспорени като несъответстващи на изискването
на чл.226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на чл.114, ал.1, т.9 от
ЗДДС, като от същите не са можело да се определи вида на доставката и
количеството на услугите.
Твърди се, че по делото няма данни, че В. е приел или подписал Общите
условия на оператора; липсвали данни Общите условия да са били
2
публикувани на интернет страницата на „Йеттел България“ ЕАД, както и да са
били предоставени на видно място в търговските обекти на оператора в срок
не по-кратък от 30 дни преди влизането им в сила.
Навежда се довод, че процесният договор за мобилни услуги не отговаря на
условията на чл.226 от ЗЕС, поради което е нищожен поради противоречие
със закона. В случая в договора не фигурирали телефон, факс или електронен
адрес на крайния потребител, поради което договорът не отговарял на
минималното императивно съдържание, предвидено в разпоредбата на чл.226,
ал.1 от ЗЕС. В същия не било посочено ясно, изчерпателно и в леснодостъпна
за абоната форма вид и описание на услугите, цените, ценови пакети или
тарифи, условия и срокове за плащане.
В съдебно заседание ищецът „Йеттел България“ ЕАД, редовно призовани,
не изпращат представител.
В съдебно заседание ответникът Н. В. В. се представлява от назначен
особен представител – адв.М. П. - Б., която оспора иска и моли за
отхвърлянето му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
От представения по делото договор, се установява, че страните са обвързани
от валидно сключен договор за мобилни услуги, както следва:
- Договор за мобилни услуги от 30.06.2020г. с предпочетен номер , с избран
абонаментен план Тотал +, при месечен абонамент 29.99 лв. с ДДС за 24
месеца и 30.99 лв. с ДДС на месец след изтичане на първоначалния срок, и
уговорен срок на действие 24 месеца – до 30.06.2022г.
Задълженията на ответника във връзка с предоставянето на мобилни услуги
по сключения договор за мобилни услуги, се отчитат по клиентски
№*********. За текущите задължения на ответника за мобилни услуги,
операторът е издал следните фактури:
1.За отчетен период 15.02.2021г.-14.03.2021г. е издадена Фактура
№**********/15.03.2021г., с начислени за периода: Разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги – 2.03 лв., месечни еднократни такси
/абонаменти; доп.пакети/ -52.59 лв.; отстъпки - минус 6.19 лв., или всичко на
обща стойност с ДДС – 58.12 лв. Срокът за плащане на фактурата е
30.03.2021г.
Към фактурата има Приложение – Общо потребление за мобилен номер,
видно от което: -за мобилен номер е начислена сумата от 46.40 лв. без ДДС за
месечен абонамент; както и сумата от 2.03 лв. за таксувани услуги /разговори
и данни в роуминг/, или общо 48.43 лв. без ДДС.
2.За отчетен период 15.03.2021г.-14.04.2021г. е издадена Фактура
№**********/15.04.2021г., със срок за плащане 30.04.2021г. с начислени за
периода: Месечни еднократни такси /абонаменти; доп.пакети/ -29.07 лв.;
отстъпки - минус 3.33 лв. или всичко на обща стойност 25.74 лв. без ДДС, или
30.89 лв. с ДДС. Срокът за плащане на фактурата е 30.04.2021г.
Към фактурата има Приложение – Общо потребление за мобилен номер,
видно от което: -за мобилен номер е начислена сумата от 24.99 лв. без ДДС за
месечен абонамент.
На 14.02.2023г. ищецът „Йеттел България“ е подал в Районен съд-
Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за сумата от 81.02 лв. /осемдесет и един лв. и две стотинки/, представляваща
3
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
от 30.06.2020г., за които са издадени Фактури №**********/15.03.2021г. и
№**********/15.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.02.2023г. до окончателното изплащане.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №124/15.02.2023г. по ч.гр.д.№286/2023г. по
описа на РС-Благоевград за горепосочената сума. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От доказателствата по делото се установява, че страните са сключили
валиден Договор за мобилни услуги от дата 30.06.2020г. за ползване на
предпочетен номер , по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответна месечна такса и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата -
абонаментна такса и потребени други услуги. В договора се съдържа описание
на тарифния план и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им. Неоснователно е възражението,
че на абоната не са връчени ОУ – видно от представената Декларация-
съгласие, подписана от ответника, същият е декларирал, че е получил
екземпляр от ОУ и е съгласен с тях. Следователно абонатът е бил наясно още
при сключване на договора какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква
цена ще дължи за тях, като е поел задължение да заплаща уговорената
месечна абонаментна такса. Месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и се заплаща от
потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. Видно от представения договор, на
длъжника е била връчена и ценовата листа за предоставяните услуги от
оператора, които следва да се заплащат според техния вид. Процесният
договор е редовен от външна страна и обвързва страните с договорените им
задължения. В този смисъл не са налице основания за нищожност на договора
поради противоречие с нормата на чл.226 от ЗЕС – договорът отговаря на
формалните изисквания на специалния закон, съдържа изискуемото по закон
съдържание, поради което съдът приема, че договорът е редовен от външна
страна и обвързва страните. Неоснователни са възраженията, че договорът е
сключен от служители на „Йеттел България“ ЕАД без представителна власт –
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност, като на
липсата на потвърждаване може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът без представителна власт, но не и насрещната страна по
договора /ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС/.
Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно
правоотношение между страните през процесния период за доставка на
мобилни услуги по сключения договор за мобилни услуги, ответникът дължи
заплащане на договорената месечна абонаментна такса по договора,
независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като
породилият действие договор вменява в задължение на абоната да заплаща
ежемесечна такса, съобразно избрания от него абонаментен план по договора.
4
Дължимостта на месечната абонаментна такса не е обвързана от доставката на
услуги.
В настоящия случай видно от Фактура №**********/15.03.2021г. и
приложението към нея – Общо потребление за мобилен номер, за отчетен
период 15.02.2021г.-14.03.2021г., мобилният оператор е начислил месечна
абонаментна такса за мобилен номер ********** в размер на 46.40 лв. без
ДДС, както и таксувани услуги в размер на 2.03 лв. без ДДС. Съгласно
сключения между страните договор месечната абонаментна такса за мобилен
номер ********** за избрания абонаментен план Тотал + е 29.99 лв. с ДДС.
Основателно е възражението на ответната страна, че не е ясно на какво
основание за посочения отчетен период на абоната е начислена месечна
абонаментна такса в размер на 55.68 лв. с ДДС, който е по-голям от
уговорения между страните в договора. В тази връзка съдът отбелязва, че в
представената фактура не е разяснено как е формирана посочената сума за
месечна абонаментна такса /липсва детайлна справка извлечение/. Липсва
детайлна справка към фактурата, от която да се установят и ползваните
услуги на стойност 2.03 лв., които са таксувани извън месечния абонамент.
Липсва разпечатка, от която да е видно кога са потребени такива услуги, вида
им, продължителност на провежданите телефонни разговори в роуминг,
потребените МВ интернет в роуминг, и съответната дължима цена за тях,
респ. последното препятства проверката дали потребените услуги съвпадат с
фактурираното и отразеното като крайна стойност по размер и вид на услугата
във фактурата. Поради неяснотата на фактурата и липсата на всякаква
финансова обосновка към нея, съдът намира за недоказана исковата
претенция за посочения отчетен период над размера от договорената месечна
абонаментна такса от 29.99 лв. Ответникът като потребител има правото да
получава ясни и разбираеми сметки за задълженията си. Неяснотата във
фактурата не може да се преодолее и от разясненията в исковата молба, от
която също не става ясно основанието, на което е начислена претендираната
сума от 50.13 лв., същата не е конкретизирана по пера, като не съответства и
на главницата по фактурата.
Предвид изложеното, за отчетния период 15.02.2021г.-14.03.2021г. дължи
сумата от 29.99 лв. с ДДС за месечна абонаментна такса за мобилен номер
********** за избрания абонаментен план Тотал +.
Видно от Приложение – Общо потребление към мобилен номер към
издадена Фактура №**********/15.04.2021г. за отчетен период 15.03.2021г.-
14.04.2021г. мобилният оператор е начислил месечна абонаментна такса за
мобилен номер в размер на 24.99 лв. без ДДС, която цена с ДДС се равнява на
29.99 лв. и съответства на сключения между страните договор, съгласно който
месечната абонаментна такса за мобилен номер ********** за избрания
абонаментен план Тотал + е 29.99 лв. с ДДС. Въпреки че в приложението е
отразено, че за посочения отчетен период единственото, което се начислява е
абонаментната такса по план Тотал + от 24.99 лв. без ДДС, то във фактурата е
отразено, че дължимата месечна такса без ДДС е 25.74 лв., респ. дължимата
сума за абонамент с ДДС е 30.89 лв. Основателно е възражението на ответната
страна, че не е ясно на какво основание за посочения отчетен период на
абоната е начислена месечна абонаментна такса в размер по-голям от
уговорения между страните в договора. В тази връзка съдът отбелязва, че в
представената фактура не е разяснено как е формирана посочената сума
5
/липсва детайлна справка извлечение/. Поради неяснотата на фактурата и
липсата на всякаква финансова обосновка към нея, съдът намира за
недоказана исковата претенция за посочения отчетен период над размера от
договорената месечна абонаментна такса от 29.99 лв. с ДДС. Ответникът като
потребител има правото да получава ясни и разбираеми сметки за
задълженията си. Неяснотата във фактурата не може да се преодолее и от
разясненията в исковата молба, от която също не става ясно основанието, на
което е начислена претендираната сума от 30.89 лв.
Предвид изложеното, и за отчетния период 15.03.2021г.-14.04.2021г.
ответникът дължи сумата от 29.99 лв. с ДДС за месечна абонаментна такса за
мобилен номер за избрания абонаментен план Тотал +.
В писменото си становище процесуалният представител на ищцовото
дружество също е поддържал, че за двата отчетни периода ответникът дължи
абонаментна такса в размер на по 29.99 лв. на месец.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен за сумата от 59.98
лв. /абонаментна такса в размер на 29.99 лв. за отчетен период 15.02.2021г.-
14.03.2021г.; и абонаментна такса в размер на 29.99 лв. за отчетен период
15.03.2021г.-14.04.2021г./, като над този размер искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски в заповедното производство, съобразно уважения
иск /за отхвърлената неустойка не е предявен иск/, а именно: 2.67 лв. за
държавна такса и 51.32 лв. за адвокатско възнаграждение; както и сторените
разноски в исковото производство – 18.50 лв. за държавна такса, 296.12 лв. за
особен представител и 355.35 лв. за адвокатско възнаграждение; внесеният
депозит за неизготвената експертиза подлежи на връщане на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК, че Н. В. В., ЕГН **********, с адрес село С., общ.Б., мах.М. №,
дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.М. , Бизнес Парк София, сграда , следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№124/15.02.2023г. по ч.гр.д.№286/2023г. по описа на РС-Благоевград: - сумата
от 59.98 лв. /петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.03.2021г. и №**********/15.04.2021г., дължими по Договор
за мобилни услуги от дата 30.06.2020г., за периода от 15.02.2021г. до
14.04.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 14.02.2023г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск над уважения размер от 59.98 лв. /петдесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/ до пълния предявен размер от 81.02 лв.
/осемдесет и един лева и две стотинки/.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес село С., общ.Б., мах.М. № да
6
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от
53.99 лв. /петдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/ за разноски в
заповедното производство, както и сумата от 642.97 лв. /шестстотин
четиридесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/ за разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7